О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№         05.IV.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

 

Производството е по реда на Глава ХХХІІ, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по предявените искове

 

Делото е образувано по искова молба предявена от М.Г.Д.,ЕГН:***********,гр.Димитровград,Хасковска област,местност „Рудник“ ул.“Кипра“ №1 и К.Г.М., ЕГН:**********,*** Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 за изплащане на обезщетение от 220 000 лв. –по 110 000 лв. за всеки ищец,както и законната лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 година, до окончателно изплащане.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.515 ал.II т.3 от КЗ/ чл. 284, ал. III, т. 2 от Кодекса за застраховането (отм.)/ и  по чл.86 от ЗЗД.

В хода производството ищецът М.Г.Д. e починал,като определение от открито заседание 08.II.2021 г. са конститутирани на основание чл.227 от ГПК наследниците му П.А.Д.,ЕГН:**********,съпруга,Д.Д.М., ЕГН:**********, син,С.М.Д.,ЕГН:**********,дъщеря и Т.М.Г.,ЕГН:**********

За да обосноват исковата претенция,ищците твърдят,че са наследници на починалата, вследствие на ПТП М. Г.Д., на 52 години.На 18.08.2014 г. около 14:30 часа в Гърция, района Пирго, Архонон-Астерусион, водачът С. Т. М., управлявал мотоциклет с рег. № ВBN 0062, с посока на движение Стернес към Асими по ул. „Стернон Асимиу" на 2-ри километър, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно законодателството на държавата и реализирал удар в крайпътно маслиново дърво. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на М. Г.Д.,пътник, возещ се на седалката зад водача на мотоциклета. При процесното ПТП на място е загинал и виновният водач на мотоциклета С. Т. М..

По случая е образувано предварително разследване с протоколен номер № 2514/9/7/по описа на Дирекция Ираклио-Полицейски участък - Пирго, Гърция, като случая е предаден в Районна прокуратура - Ираклио. Преписката е архивирана. В хода на производството е установено, че виновен е водачът М., като няма друго лице, допринесло за настъпване на пътния инцидент. В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача на С. Т. М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М. Г.Д..

Описаното ПТП е настъпило в Гърция и е причинено от МПС с гръцка регистрация, като пострадалата е българска гражданка. Ищецът по делото е увредено лице по смисъла на приложимото гръцко право, а ответника по делото, НББАЗ, заплаща обезщетение за вреди в качеството на компенсационен орган. Задължението за бюрото възниквало дори да не може да се установи застрахователя на виновния водач. Българският съд бил компетентен да разгледа спора, съгласно чл. 4 и чл.18 от КМЧП.Ищците посочват,че от този инцидент загинала М. Г.Д., на 52 години, сестра на ищците,като получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания.

Според ищците непосредствена причина за настъпването на смъртта е нараняване на главата и гръдния кош, причинени при описаната катастрофа.

Пострадалата  била жена на 52 г., в работоспособна възраст и работещ човек, в добро здравословно съС.ие. Смъртта е настъпила неочаквано и несвоевременно и е огромен шок за семейството. Между сестри и брат са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали са поС.на връзка, били са много близки и поС.но взаимно са си помагали. Сестрите и братя, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на роднините си. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през цели им живот. Загубата на сестра се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им съС.ие, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за семейството.

С оглед на изложеното и претърпените болки и страдания на ищците следвало да бъдат компенсирани.В тази насока същите развиват следните доводи.Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психичните и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици, резултат от извършеното деяние. За ищците бил налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди. Справедливото обезщетение за компенсиране моралните вреди от загубата на сестрата на ищците възлизало на по 110 000 лева за всеки ищец. Предявеният иск бил съобразен с принципа за справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Гърция, правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната е несвоевременна загуба на сестра, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд", съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Ищците предявили и претенция за доброволно уреждане на спора по образувана щета при ответника с № СВ-СК-15-011. По нея е платено доброволно, но ответникът е заплатил обезщетение в размер само на по 4 000 евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около 60 000 евро на наследник, като твърди, че в случая е приложим лимит на отговорност за гръцкия „Помощен фонд" до тази сума.Така определеното обезщетение според ищците не е репарирало окончателно причинените им вреди. Исковата сума в размер 110 000 лева била формирана, като разлика между изплатеното обезщетение, в размер на по 7 823.32 лева и действителния размер на вредата. Дължимото се обезщетение за подобен род вреди следвало да е съгласно практиката на гръцките съдилища за съответния ред наследници, в случая брат и сестра на покойната. Сумата, на която се оценяват неимуществените вреди е приблизително в размер на присъжданата от гръцките съдилища от 60 000 евро, което в левова равностойност е 117 349 лева, от която сума е извадено платените вече 7 823.32 и се получава приблизително, с малка разлика сумата от 110 000 лева.

Определеното и изплатено обезщетение от по 4 000 евро на всеки ищец не е съобразено с принципа за справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Гърция, правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната и несвоевременна загуба на сестра, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд", съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Платено е доброволно, но ответникът е заплатил обезщетите в размер само на по 4 000 евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около по 60 000 евро, като твърди, че в случая е приложим специален лимит на отговорност за гръцкия „Помощен  фонд" до тази сума.

Ищците извеждат,че  законовата норма (чл. 19 от президентски Указ № 237/1986 година), която въвежда лимит на отговорност за помощния фонд до 4 000 евро за внуци на покойния, не се прилага от гръцките съдилища, като противоречаща на Конституцията на Република Гърция, европейското законодателство, като страна членка на ЕС и международни договори, по които Република Гърция е страна и които имат примат над гръцкото законодателство. В този смисъл сумата, която е изплатена доброволно е и в противоречие с чл. 45 КМЧП, макар случаят да не е съдебен към датата на доброволно уреждане на претенцията.

Ищците не са имали друга възможност освен да подпишат декларацията, защото иначе, НББАЗ са щели да постановят отказ, и то при спешната нужда на същите от пари поради  крайно  тежкото  им  финансово  съС.ие.  Касае  се  за декларация,  за приемане  на обезщетение, което е определено по доброволен ред, а не за подписано споразумение или отказ от право да се търси репариране на вредата в пълен размер. Нямало формирана правнозначима воля, с декларацията според трайната практика на българския ВКС, няма правопогасяващо действие за вреди в по - голям размер от декларирания. Декларацията е подписана и при условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия, тъй като ищците  са в много тежко финансово съС.ие, а ответникът не би изплатил доброволно определеното обезщетение, ако не се подпише документа От друга страна сумата е явно неизгодна предвид стойностите на обезщетенията, които се определят от гръцките съдилища за този ред наследници, за неимуществени вреди, при загубата на близък в ПТП.

Ищците визират,че съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II") чл. 15 буква „е" и решение на Съда по дело С-350/14 т. 26, по приложение на посочения регламент, приложимото към извъндоговорни задължения право определя и кръга на лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди. Съгласно гръцкото законодателство право на обезщетение имат и братя и сестри на покойния наследодател.

Ищците сочат, че правата на увредените лица не могат да бъдат ограничавани до лимити, установени специално за определени лица в това число „Помощния фонд" на Република Гърция и съответно различен от лимита на отговорност на застрахователните дружества.

    Подобна правна норми, както било изложено и от Върховния съд на Република Гърция (решение № 4/2017година и решение № 5/2017 година), противоречи на Конституцията й (принципа на пропорционалност залегнал в разпоредбата на чл. 25 от Конституцията на Р. Гърция), както и на международни договори (Международния пакт за гражданските и политическите права, част от Гръцкото законодателство, по силата на Закон 2462/1997 година) и Конвенции, по които тази държава и страна и които нормативни актове имат примат над вътрешното й законодателство, когато си противоречат. Тълкуването на закона с въвеждане на специален лимит за „Помощния фонд", противоречи на международното право, както и на вътрешното право на Република Гърция, което е приложимо право. Изрично в съдебната практика на съдилищата на Република Гърция е посочено, че Закон 4092/2012 година, въвеждащ лимит на отговорност от 6000 евро (4 000 евро, в зависимост на кръга на правоимащите) на „Помощния фонд" е „невалиден", защото противоречи на чл. 1 § 4 от Втора Директива 84/5/ЕИО (чл. 10 § 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета). Ограничаването на отговорността на „Помощния фонд" противоречи и на чл. 1 от допълнителния протокол от Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от Р. Гърция с указ 53/1974 година и в съответствие с чл. 28 от Конституцията на Р. Гърция има увеличена спрямо законите сила". Подробни съображения са изложени в цитираните решения на гръцкия Върховен съд. Въвеждането на „специален" лимит на отговорност (различен от лимита на отговорност на застрахователите), по отношение на „Помощния фонд", влиза в противоречие с международното право и вътрешните правила установени с Конституцията на Р. Гърция.

Ищците искат съдът да съобрази  разпоредбите на чл. 43 ал. 1 КМЧП (да се установи приложението на гръцкото право), чл. 44 ал. 1 КМЧП (отчетете как гръцкия Върховен съд тълкува и прилага специалния лимит, установен за гръцкия „Помощен фонд") и чл. 45 КМЧП (специалния лимит установен за „Помощния фонд" противоречи на българския обществен ред).

Според ищците давността по исковете не е изтекла, тъй като и по гръцкия закон тя е 5 години от датата на ПТП.Исковата молба е депозирана на 08.08.2019 година, а ПТП настъпва на 18.08.2014 година.Ищците сочат и липсата на съпричиняване,тъй-като Мннка Д.,умира вследствие на тежка съчетана травма в областта на главата и гръдния кош. Наличието или липсата на предпазна каска не можело да я предпази или да допринесе за гръдната травма, която вслучая сама по себе си е била смъртоносна. С оглед скоростта, с която настъпва ПТП, предпазната каска също така не би могла да предпази М. Д.. Същата не е знаела и че водачът е употребил алкохол и че е неправоспособен.

Ответникът извежда,че претенцията e насочена към НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, по смисъла на чл. 284 и сл. от Кодекса за застраховането (отм.), респ. чл. 515 и сл., във връзка с чл. 506, ал. 3 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.).

Според ответната страна правната квалификация на предявените искове е чл. 284, ал. 3, т. 2 от Кодекса за застраховането (отм.), респ. чл. 515, ал. 3, т. 2 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.).

Ответникът посочва   че на 04.10.2018 г. от името на М.Д. и на 19.10.2018 г. от името на К.М. са подадени претенции до НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сестра им М. Г.Д. в резултат на описаното ПТП.

Въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд (органът,който изплаща обезщетения при събития, причинени от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите), на лицата е определено обезщетение в размер по 4 000 евро за всеки, съгласно приложимия гръцки закон. За М.Д. обезщетението е определено на 22.10.2018 г., а за К.М. - на 05.11.2018 г. Съгласно гръцкото законодателство, преди изплащане на обезщетението лицата е следвало да представят декларация, че приемат така определеното им обезщетение като окончателно и нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд или към Компенсационния орган.

След представяне на поисканите декларации, на 29.10.2018 г. на М.Д. и на 06.11.2018 г. на К.М., е изплатено определеното им обезщетение по посочената от тях банкова сметка, *** - на адв. А.И..

Ответникът посочва че е налице частноправно правоотношение с международен елемент, възникнало в резултат на пътнотранспортно произшествие от 18.08.2014 г., настъпило в държава-членка на ЕС (Гърция), с участник - МПС с гръцка регистрация, при което е причинена смъртта на гражданин на Р. България. Това правоотношение следвало да бъде уредено съобразно едни и същи материалноправни норми, независимо къде се разглежда спорът. Приложимото право се определя съобразно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II"), който се прилага за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г.Нормата на чл. 4, пар. 1 от Регламента сочела,че „ Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт ".

Ответникът сочи,че когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при ПТП, мястото на тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право критерий за привързване, а непреките последици са без значение. Пряката (непосредствената) вреда от непозволеното увреждане, към която се фиксира привръзката относно приложимото право, касае всеки случай, при който е нарушен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице - нарушаване на телесната цялост, увреждане на здравето, смърт и др. под.

Второто изречение на съображение № 17 от Регламента (видно от текста на Регламента на английски език) гласял: „ В случай на телесно нараняване/увреждане на здравето държава, в която настъпва вредата е държавата, където е претърпяно нараняването/увреждането на здравето". Привръзката относно приложимото право е фиксирана към относително сигурния факт къде е претърпяно увреждането на непосредствено пострадалото лице, независимо от непреките последици, които произтичат от телесното увреждане, тъй като с оглед международния характер на казусите, регулирани от Регламента, тези непреки последици могат да настъпват поетапно и в рамките на различни държави.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 10.12.2015 г. по дело С-350/14 е извършено тълкуване на понятието „място, в което е настъпила вредата" и е даден отговор на въпроса „Представляват ли за целите на прилагането на член 4, пар. 1 от Регламента имуществените и неимуществените вреди, претърпени в страната на тяхното пребиваване от родствениците на лице, починало в настъпило в държавата на съда пътнотранспортно произшествие, „ вреди " по смисъла на първата част от член 4, пар. 1, или „ непреки последици " по смисъла на втората част от тази разпоредба ". Според Съда на Европейския съюз разпоредбата на чл. 4, пар. 1 от Регламент „Рим II" трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие в една държава-членка и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава-членка, трябва да се квалифицират като „непреки последици" от това събитие.

Тези вреди се третирли според ответника,като непреки последици и те не въздействат върху определянето на приложимия национален закон. При причинена смърт не са непосредствени вреди за целите на застрахователните правоотношения всички по-нататъшни последици от смъртта на лицето, като напр. страданията и мъката на близките, търпени от смъртоносното увреждане на непосредствено пострадалото лице, загуба на издръжка от починалото лице, загуба на доход, погребални разходи и др. под. Така се гарантира, че всички претенции от нараняването на определено лице или лица ще се уреждат от едно и също приложимо право. В процесния случай непосредствената вреда - смъртоносното увреждане на здравето на пострадалото лице М. Г.Д.  е настъпила в Гърция и приложимо относно непозволеното увреждане е гръцкото право.

Допълнително, по делото се претендира обезщетение по задължителна съгласно гръцкия закон застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите относно мотоциклет с гръцки регистрационен номер. Съгласно този закон, за вредоносни събития, настъпили на територията на Гърция, застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в специалните гръцки правни разпоредби от областта на застрахователното и гражданското право.

Такава е правната уредба,сочи ответникът, и съгласно относимото общностно право - Директива 2009/103/ЕО (кодифицирана версия), както и съгласно приложимите правила на международното частно право.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите относно моторни превозни средства, обичайно намиращи се на територията на държави-членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), покрива гражданската отговорност, произтичаща от загуба или увреждане на здравето, причинени на територията на държава-членка, съгласно законодателството на тази държава-членка. В случая пътнотранспортното произшествие и смъртоносното увреждане на здравето на М. Г.Д. са настъпили на територията на Гърция, следователно гражданската отговорност, произтичаща от това, се урежда съобразно гръцкото право.

Въз основа на изложеното ответникът излага следните възражения.

Преди завеждане на настоящите искове пред съда ищците са получили обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра, чийто размер е определен съгласно приложимия гръцки закон. В  настоящия  случай,  към  датата на  ПТП,  относно  моторното  превозно  средство — мотоциклет с гръцки рег. № ВВN 0062 - не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този случай гръцкият Спомагателен (Гаранционен) фонд поема изплащането на обезщетения по претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, вкл. и тези, които са предмет на настоящото дело. Основанията за ангажиране отговорността на гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд и размера на неговата отговорност се уреждат от Закон № 489/1976 г. за задължителното застраховане при ПТП на гражданска отговорност, допълнен и изменен от Закон № 1569/1985 г. и Президентски укази № 1019/1981 г. и№ 118/1985 г., кодифициран с Президентски указ № 237 от 10.06./18.07.1986 г.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Президентски указ № 237/1986 г., гръцкият Спомагателен (Гаранционен) фонд изплаща обезщетение за неимуществени вреди при смърт и телесни увреждания, в резултат от ПТП, когато: виновният водач е неизвестен; по отношение на увреждащото МПС не е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите; гарантира застрахователни вземания при отнемане на лиценз и несъстоятелност на застраховател; увреждащото МПС е със специална регистрационна табела. Конкретно, съгласно чл. 19, ал. 1,6. „б" от указа.

Спомагателният (Гаранционният) фонд е длъжен да изплати обезщетение на лицата, претърпели вреди в резултат на смърт, когато произшествието е причинено от автомобил, по отношение на който задължението за сключване на договор за застраховка, обезпечаващ гражданската отговорност на водача, не е изпълнено. Съгласно чл. 19, ал. 2 от указа, „обезщетението, изплащано от Спомагателния (Гаранционния) фонд за парично удовлетворение поради емоционално страдание, не може да надхвърля сумата от 6 000 евро за всеки бенефициент". Именно въз основа на тази разпоредба е определен размерът на обезщетението, платено на ищците в рамките на извънсъдебното уреждане на претенциите им.

В случая, българският Компенсационен орган не може да прави преценка по същество, а следва инструкциите на чуждестранния застраховател, респ. Спомагателен/ Гаранционен фонд или Компенсационен орган. Съгласно чл. 3.4. и чл. 7.2. на Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните фондове (към което препращат чл. 6 (3), б. „а" от Директива 2000/26/ЕО (отм.), респ. чл. 24 (3), б. „а" от Директива 2009/103/ЕО, съгласно които сключването му представлява условие за функциониране на Компенсационните органи и урежда задачите и задълженията на Компенсационните органи и условията за възстановяване на сумите между тях, поради което има нормативен характер), относно платимите от Компенсационния орган обезщетения последният е задължен да спазва приложимото право на държавата, където е настъпило произшествието. Съответно, само тези суми подлежат на реимбурсия на българския Компенсационен орган от насрещната чуждестранна институция.

На следващо място, ищците са приели определения им размер на обезщетение от 4 000 евро    като    окончателен,    което    съгласно    приложимия    гръцки    закон    (чл.    454„Отпадане/опрощаване на дълг/задължение" от Гражданския кодекс на Гърция) препятства предявяването на последващи съдебни искове от тях срещу Спомагателния (Гаранционния) фонд на Гърция, а оттам - и срещу Компенсационния орган, чиято отговорност възниква при предпоставките и в обема, при които възниква отговорността на чуждестранния застраховател  (при  наличие  на сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите), респ. Спомагателен или Гаранционен фонд (при незастраховани МПС).

    Ответникът посочва,че съгласно приложимия гръцки закон, когато кредиторът се съгласи с длъжника относно
уреждането   на  дълга/   задължението   или   изрично   признае,   че   няма  дълг,   тогава отговорността/ задължението на длъжника отпада/ не възниква. В случая, с представените пред Компенсационния орган декларации ищците са приели определеното им обезщетение от по 4 000 евро като окончателно и са заявили, че нямат други претенции към гръцкия Спомагателен  (Гаранционен)  фонд,  във  връзка със  същото  събитие.  Последица от подписването на декларация с това съдържание е невъзможността за предявяване на съдебен иск за същите вреди от същото събитие.

Ответната страна прави и  възражение за изтекла давност и/или преклузия по приложимия гръцки закон по отношение   на  претендиралите   по   настоящото   дело   вземания   за  обезщетение   на неимуществени вреди.

Евентуално се отправя и възражение засъпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата М. Д., съгласно приложимия закон относно непозволеното увреждане, поради следното:същата се е возила на мотоциклета без поставена предпазна каска, което е допринесло в
значителна степен за причинените й тежки увреждания по главата, в резултат на които е настъпила смъртта й (видно от съдебномедицински доклад) - чл. 300 от Гражданския кодекс на Гърция;качила се е на мотоциклет, управляван от водач, който е бил в тежка степен на алкохолно опиянение - 3%о (видно от токсикологичен доклад, приложен към настоящия отговор) и е бил неправоспособен към датата на настъпване на събитието,с което сама се е поставила в риск от настъпване на ПТП и на тежките за нея последици. Съгласно приложимото гръцко законодателство, приносът на пострадалата следва да бъде отчетен при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на нейните близки.

Ответникът оспорва претърпяването и обема на твърдените неимуществени вреди, съгласно гръцкото   законодателство,както и .     исковите   претенции   и   по   размер,   съгласно приложимия гръцки закон и съдебна практика.

В конкретния случай следвало да се има предвид, че видно от приложения към исковата молба документ „Подаване на приложение" — Протоколен № 2514/9/7-0, пострадалата сестра на ищците М. Г.Д. е живяла в Гърция към датата на смъртта си, притежавала е гръцка лична карта, била е жител ***. Нейните брат и сестра, от своя страна, живеят в България. Същите не са живели в едно домакинство със своята сестра и не са имали поС.ни контакти с нея. Видно от приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, пострадалата и ищците са еднокръвни братя/сестри, т.е. имат един и същ баща, но не и майка, от което може да се предположи, че същите и не са израснали заедно.

Ответната страна оспорва твърденията за силна емоционална връзка, близост и привързаност между К.М. и М.Д., от една страна, и М. Д., от друга страна, както и за изключително негативно въздействие на загубата й върху здравословното и емоционалното им съС.ие.Оспорват се предявените искове по посочените по-горе съображения и съобразно българското законодателство,както и предявените искания за лихви.

Следвало да се съобрази обстоятелството,че съгласно чл. 285, ал. 2, изр. 2 от Кодекса за застраховането (отм.), респ. чл. 516, ал. 4 от Кодекса за застраховането, Компенсационният орган дължи законна лихва за забава, считано от датата, на която изтича двумесечният срок за произнасяне по извънсъдебната претенция на увреденото лице, до датата на плащането, а не от датата на непозволеното увреждане, както е заявено в исковата молба.

На самостоятелно основание, се извежда и възражение за частично погасяване на предявения иск за лихви по давност. Съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД, претенцията за лихви е погасена за период, превишаващ 3 години преди завеждане на иска (от 18.08.2014 г. до 08.08.2016 г.).

Предвид извънсъдебното поведение на гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд, както и на НББАЗ като Компенсационен орган, ответникът не оспорва обстоятелството, че съгласно гръцкия закон правоимащи лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик са братята и сестрите на починало при непозволено увреждане лице.

2.Предявените претенции съставляват кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.515 ал.II т.3 от КЗ/ чл. 284, ал. 3, т. 2 от Кодекса за застраховането (отм.)/ и  по чл.86 от ЗЗД

3.Кои права и кои обстоятелства се признават-Безпорни между страните са следните обстоятелства:

-На 18.08.2014 г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. „Стернон Асимиу", община Гортинас, в посока Стернес към Асими, Р. Гърция, с мотоциклет с гръцки рег. № В ВК 0062, управляван от С. Т. М., който се е отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново дърво. При произшествието е починала М. Г.Д.,сестра на ищците,като  пътник на мотоциклета;

- по доброволен ред на 25.06.2018 г. е подадена претенция до НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, за обезщетение на търпените от ищците,като брат и сестра на починалата М. Г.Д. неимуществени вреди от смъртта на сестра им в резултат на описаното ПТП;

- на 22.10.2018 г. и на 05.11.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд ,органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на лицата е определено обезщетение в размер по 4 000 евро за всеки наследник, съгласно приложимия гръцки закон, в това число и на ищците М.Д. и К.М.,изплатено съответно на 24.10.2018 г. и на 06.11.2018 година;

- представените с отговора на исковата молба нотариално заверени декларации от 18.10.2018 година и 30.10.2018 година, са от М.Д. и К.М..

-събразно гръцкото право братята и сестрите са правоимащи лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик.

Факти по делото

 

    Видно от представените по делото актове на полицейските и прокурорски органи на Република Гърция,неоспорени от страните по делото,е че на 18.VIII.2014 г. в 14.30 часа мотоциклет с рег.№BBN – 0062,собственост на К. А. А.,управляван от българския гражданин С. Т. М.,род.на 30.III.1968 г.в България и спътницата му М. Г.Д.,род.на 04.I.1962 г. в България,притежателка на гръцка лична карта №*********,жител ***,се отклонява от курса си и се блъска в маслиново дърво.Превозното средство няма застрахователен договор,водчът не е носил предпазна каска,не притежава законен документ за правоуправление на МПС.В следствие на удара и двамата са починали.Изключителна вина за случая има водача на МПС С. М.,който го управлявав без необходимото внимание,след като изпил голяма количество алкохол,изгубил контрол на същото,излязъл от пътя и се ударил в маслиново дърво.Смъртта на същия се дължала на черепно-мозъчна травма.В смъртния акт на Община Гортинас,с.Асими,Гърция и в медицинско свидетелство за смърт на Университета в Крит,лаборатория по криминалистика е отразено,че М. Д. е починала от наранявания на главата и гръдния кош,причинени от катастрофа.В тази насока е и съдебно медицински доклад на Университета в Крит.Гражданското съС.ие на Д. е посочено като разведена и поС.но пребиваваща в Републкиа Гърция.

    Съобразно акта на гръцката прокуратура делото е отнесено към архив,поради липса на данни причинените вреди да са резултат действията на трето лице,а само породени от действията на загиналия водач на мотоциклета.

    Видно от удостоверение за родствени връзки изх.№44/27.VIII.2019 г. М. Г.Д.,разведена,е еднокръвна сества с ищеца М.Д. и с ищцата К.М..

    М.Д. е представил пред Национална бюро на българските автомобилни застрахователи на 04.Х.2018 г. искане за изплащане на обезщетение от смъртта на сестра си М. Д. по заведената щета №CB-GR-15-011.Същият е представил и нотариално заверена декларация,че е съгласен и приема предложеното крайно обезщетение за смъртта на сестра си от 4 000 евро,като сочи,че няма бъдещи претенции към Гаранционният фонд на Република Гърция.На същият чрез пълномощника му е преведена сумата от 7 823.32 лева на 29.Х.2018 г. според преводно нареждане и доклад по образуваното щета,оторизирано плащането и от Гръцкия гаранционен фонд.

    К.М. е представила пред Национална бюро на българските автомобилни застрахователи на 19.Х.2018 г. искане за изплащане на обезщетение от смъртта на сестра си М. Д. по заведената щета №CB-GR-15-011.Същата е представила и нотариално заверена декларация,че е съгласна и приема предложеното крайно обезщетение за смъртта на сестра си от 4 000 евро,като сочи,че няма бъдещи претенции към Гаранционният фонд на Република Гърция.На М. чрез пълномощника й е преведена сумата от 7 823.32 лева на 06.ХI.2018 г. според преводно нареждане и доклад по образуваното щета,оторизирано плащането и от Гръцкия гаранционен фонд.

    Свидетелят Г.А. Д. установи,че е син на ищцата К.М..Сестрите и братята на М. се обичали и уважавали,били задружни.Тя работела в Гърция,но се връщала за празници и се събирали да празнуват.Често общувала с К. и М.,два три пъти се връщала годишно от Гърция.К. и М. ходили при нея в Гърция.При новината за смъртта на М. майката на свидетеля припаднала.Ищците много тежко приели смъртта на М.,плачели, променили се много.И до сега я жалели.

    Свидетелят Г. П. С. установи,мче познава ищците,тъй-като живеел в близък жилищен блок до техния.Отношенията между М.,К. и М. били много добри,уважавали се ,редовно се събирали,купували си подаръци.Няколко месеца преди да замине за Гърция М. живеела при брат си М.,който пък й помогнал с пари за да отиде там.След като отишла да работи в Гърция,М. се връщала,ходела им на гости на брат си и сестра си,носела подаръци,поддържали редовно връзка..Двамата като разбрали за смъртта на М. много се разстроили,плакали,ходили на погребението й.

    Вещото лице по съдебно медицинската експертиза Х.Е. извежда,че при процесния инцидент М. Д. получила съчетана мотоциклетна травма-черепно-мозъчна травма,гръдна травма,охлузвания и кръвонасядиня по крайниците.Получените увреди по главата налагали извода,че същата е била без предпазна каска по време на ПТП.Ако същата е била с каска,то най-вероятно е щяла да предотврати напълно или частично получените травми по главата.При водача на мотоциклета С. М. било установено наличие на алкохол в кръвта над 3 промила,което сочело на тежка степен на алкохолно опиване.Това опиване имало за последици тежки нарушения и потискане на функциите на централната нервна система по отношение на съобразителност,концентрацията на вниманието,рефлексната дейност,зрителните функции.Поведението на такъв водач било опасно за околните и за него самия.Тежката степен на алкохолно опиване протичала с нарушения в говора,нарушена походка,сънливост,потиснатост,усилен дъх на алкохол,които могат да се възприемат от околните лица.

    В разпита пред съда вещото лице изведе и че характера на тавмите получени в областта на торса самостоятелно също биха довели до смъртта на Д..

    Съдебно техническата експертиза на вещото лице С.П. извежда,че процесното ПТП е настъпило на 18.VIII.2014 г.,около 14.30 часа  вГърция,район Пирго,по пътя Стернон-Асими,в посока Стернес към Асими се е движел мотоциклет марка „Горголис“,модел „Крис II“,рег №BBN-0062 управляван от С. Т. М.,като с него е пътувала и М. Д..Движението е извършвано през деня,при слънчево време,добра видимост,по сух,прав асфалтов участък,по двупосочно платно с две ленти за движение и ширина от 6.20 метра.На втори километър от пътя Стернон-Асими,посока Стернес при преодоляване на десен завой,мотоциклетът се отклонява в ляво,преминава през лентата за насрещно движение и се удря в крайпътно маслиново дърво с предна лява част.

 

Правни съображения

 

    Предявените претенции се явяват доказани по основание.Същите съставляват осъдителни искове при активно субективно и обективно съединяване с правна квалификация чл.515 ал.II т.3 от КЗ/ чл. 284, ал. III, т. 2 от Кодекса за застраховането (отм.)/ и  по чл.86 от ЗЗД.В случая дължимото обезщетение на твърдените от тях вреди се дължи от ответното Национално бюро на българските автомобилни застрахователи,което изпълнява функциите на Компенсационен орган,съобразно чл.506 от КЗ,предвид ПТП на територията на Република Гърция,осъществено с незастраховано МПС, с гръцка регистрация,при което са настъпили твърдяни вреди на ищците,живеещи в Република България,от смъртта на тяхна еднокръвна сестра.

    Така очертаните обстоятелства по исковете извеждат,че случая попада в обхвата на действие на чл.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II"),който се прилага  за извъндоговорни задължения по граждански и търговски въпроси, във всеки случай на стълкновение на закони. Регламентът не се прилага, в частност, за данъчни, митнически и административни въпроси или за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняването на държавната власт,така и за извъндоговорните източници на задълженията по чл.1 ал.II.

Предмета на настоящото дело не се обхваща от тези хипотези,тъй-като касае извъндотоворен източник на права от категорията на непозволените увреждания..

    Чл.4 ал.I от Регламента  посочва,че приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.Съобразно чл.2 ал.I от Регламента за целите на същия понятието „вреда“ обхваща всички последици, произтичащи от непозволено увреждане.

Предвид на тези текстове,настоящия случай се обема от тях и следователно приложимо е гръцкото право спрямо него.За целта бе осъществена процедурата по Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави чрез националните органи за взаимодействие на Република България и Република Гърция,като се представи относимата правна уредба и съдебна практика по настоящия случай от гръцка страна.

    В хода на процеса се очертават безспорни между страните релевантни за предмета на делото обстоятелства.На 18.08.2014 г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. „Стернон Асимиу", община Гортинас, в посока Стернес към Асими, Р. Гърция, с мотоциклет с гръцки рег. № В ВК 0062, управляван от С. Т. М., който се е отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново дърво. При произшествието е починала М. Г.Д.,сестра на ищците,като  пътник на мотоциклета.По доброволен ред на 25.06.2018 г. е подадена претенция до НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, за обезщетение на търпените от ищците,като брат и сестра на починалата М. Г.Д. неимуществени вреди от смъртта на сестра им в резултат на описаното ПТП;

На 22.10.2018 г. и на 05.11.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд ,органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на ищците е определено обезщетение в размер по 4 000 евро за всеки от тях, изплатено съответно на 24.10.2018 г. и на 06.11.2018 година.Няма спор и че двамата ищци са съставили  нотариално заверени декларации от 18.10.2018 година и 30.10.2018 година.Страните не спорят и че събразно гръцкото право братята и сестрите са правоимащи лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик.

    Тези обстоятелства освен,че са безспорни между страните,се извеждат и от представените по делото доказателства.

    Действително по делото се доказва осъществен деликт от страна на водача на мотоциклета,който на посочените време и място,го управлява с наличие на алкохол в кръвта над три промила,изгубва контрол над управлението му ,излиза от пътя и се удря в крайпътно дърво.В резултат на това поведение на С. М. настъпва неговата смърт и смъртта на пътника М. Д..В тази насока изрично са обсъдените по-горе документи на гръцката полиция и прокуратура,както и приетите в хода на настоящото дело съдебно-медицинска и съдебно техническа експертизи.

    Това поведение на този водач съставлява деликт съобразно чл.914 от Гражданския кодекс на Република Гърция,тъй-като е налице незаконно,виновно поведение,в причинна връзка с настъпилите вреди,предмет на обезщета по делото. В случая водачът С. М. е управлявал МПС в нарушение на чл.42 от Закона за движението по пътищата-Закон 2696/1999 г.- под въздействие на алкохол/което съС.ие на водача налично при концентрация над 0.5 промила/,в случая над 3 промила и без предпазна каска,съобразно чл.12 от същия закон.Като причини за настъпилия инцидент и гръцките власти сочат в обсъдените по-горе техни актове,че изключителна вина за случая има водача на МПС С. М.,който го управлява без необходимото внимание,след като изпил голяма количество алкохол,изгубил контрол на същото,излязъл от пътя и се ударил в маслиново дърво.

    Този инцидент води и до смъртта на М. Д.,която е пътувала с въпросния мотоциклет.Получените от нея телесни увреди са извлечени от доказателствата по делото и са класифицирани  и описани от приетата съдебно-медицинска експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание.Сестрата на ищците е била с черепно-мозъчна травма, гръдна травма, охлузвания и кръвонасядиня по крайниците.

    Тук ответникът отправя две възражения за съпричиняване от нейна страна на тези увреди.Според едното Д. е била без предпазна каска на главата.Това обстоятелства действително е така-същата по време на инцидента е била без такова предпазно средство на главата.Самото вещо лице извежда,че естеството на увредите по главата водело на такъв извод и посочва,че ако същата е била с каска,то най-вероятно е щяла да предотврати напълно или частично получените травми по главата.Въпреки това обаче не може да се приеме,че е налице съпричиняване от страна на М. Д..Дори и същата да е носела предпазна каска за глава,то тя може би е щяла да предотврати изцяло или частично увредите по главата. Възражението за съпричиняване в тази насока би било основателно,ако само тези увреди са в причинна връзка с настъпилата смърт.Но това не е така. Независимо от увредите по главата, характера на травмите получени в областта на торса самостоятелно водят до смъртта на Д..Или същата би починала в следствие на процесното ПТП дори и ако носеше предпазна каска, зарази автономното действие на получените увреждания в торса,към възникването на които тази каска няма никакво отношение и предпазна функция.

    Второто отправено възражение за съпричиняване от М. Д. е,че се е качила на мотоциклет, управляван от водач, който е бил в тежка степен на алкохолно опиянение - 3%о  и е бил неправоспособен към датата на настъпване на събитието,с което сама се е поставила в риск от настъпване на ПТП и на тежките за нея последици.

Това възражение също се явява неоснователно като недоказано.В хода на производството няма доказателства,които да извеждат,че Д. е избрала да пътува с водения от С. М. мотоциклет,след като е знаела,че същият е под силното въздействие на алкохол и че същият е неправоспособен водач на такъв тип МПС.За да има съпричиняване в такава насока,то следва и самата пострадала да има знание за тези поставящи я в риск обстоятелства,същата за съзнава това и едва след това да поеме риска и да осъществи пътуването.Дали М. е бил правоспособен водач на такова МПС Д.  няма откъде да разбере освен от лично изявление на същия,от трето лице или от контролните органи в Република Гърция.Тя няма как да предполага от действията на същия установени по настоящото дело,че е неправоспособен.Няма доказателства и че самото поведение на М. е сочело на силна алкохолна опияненост  от една страна и от друга,че пострадалата реално е могла да го възприеме като такова.Няма никакви доказателства как се е стигнало до това двамата да пътуват заедно,дали са били съвместно преди това или качването на Д. на мотоциклета е инцидентно,за да може да се изведе,че последната е имала възможността като конкретна ситуация да възприеме алкохолното опиянение на М.,описано примерно в съдебно-медицинската експертиза.

    Поради това отправените възражения за съпричиняване от страна на пострадалата са неоснователни и не следва да се прилагат.М. Д. няма действия или бездействия,които да са в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.Или по смисъла на чл.300 от Гражданския кодекс на Република Гърция тя няма собствено правнозначимо виновно поведение, което да води тези вреди.

    Следва да се има предвид,че приложимия закон за процесния случай е именно Гражданския кодекс на Република Гърция,а не Закон ГПН/1911,който не обхваща лицата,които се возят в превозното средство на увреждащия и за вещите,пренасяни от него.Тези случаи са обект на регулация на общото право,измеримо с ГК на РГ.

Поради това определянето на деликта,обезщетението за вредите, определяне на съвината на пострадалия и давността се обхващат именно Гражданския кодекс,а не от особения и приложим в други случаи Закон ГПН/1911.

    В тази насока неоснователно е и възражението за изтекла давност на предявеното право на ищците пред съда от страна на ответника,според който същата била две годишна.Такава е тя по неотносимия към случая Закон ГПН/1911.Съобразно чл.937 от приложимия Гражданския кодекс на РГ общата деликтна отговорност следва да са реализира в пет годишен срок,течащ от момента на узнаване от пострадалото лице за настъпилата вреда и кой е задължен за нея.В случая вредата настъпва на 18.VIII.2014 г. а искът е предявен пред настоящия съд на 08.VIII.2019 г. или в рамките на пет години от самата вреда.Този срок очевидно попада в релевантния срок по чл.937 от ГКРГ и давността за предявяване на осъдителните искове от пострадалите не е изтекла.

Остава обаче спорен момента относно размера на дължимото обезщетение.Според ответникът съгласно чл. 19, ал. 2 от Президентски указ № 237/1986 г. обезщетението, изплащано от Спомагателния (Гаранционния) фонд за парично удовлетворение поради емоционално страдание, не може да надхвърля сумата от 6 000 евро за всеки бенефициент.Въз основа на тази разпоредба бил определен размерът на обезщетението, платено на ищците в рамките на извънсъдебното уреждане на претенциите им.

    Ответникът извежда и че ищците са приели определения им размер на обезщетение от 4 000 евро    като    окончателен,    което    съгласно    приложимия    гръцки    закон    (чл.    454„Отпадане/опрощаване на дълг/задължение" от Гражданския кодекс на Гърция) препятства предявяването на последващи съдебни искове от тях срещу Спомагателния (Гаранционния) фонд на Гърция, а оттам - и срещу Компенсационния орган.

    Представените пред Компенсационния орган декларации от ищците сочели изрично ,че същите са приели определеното им обезщетение от по 4 000 евро като окончателно и са заявили, че нямат други претенции към гръцкия Спомагателен  (Гаранционен)  фонд,  във  връзка със  същото  събитие. Според НББАЗ последица от подписването на декларация с това съдържание е невъзможността за предявяване на съдебен иск за същите вреди от същото събитие.

    Изложените възражения са неоснователни.Действително ищците са приели изпащане на обезщетение от по 4 000 евро за преживените от тях неимуществени вреди от смъртта на сестра си М. Д..Това плащане обаче и изготвените от тях декларации,че няма да имат други претенции за смъртта на сестра си,не могат да обосноват преклудиране на субективните им права в тази насока.

    Тези декларации са дадени по конкретен повод и очевидно са били обвързани с получаване на въпросните 4 000 евро от всеки от ищците.,тъй-като са изготвени преди превеждане на сумите.Същите са били изискани като предварително условие от ответника,за да се извърши превода на обезщетението.В тази насока следва да се има предвид,че подобно изискване противоречи на закона и на добрите нрави,тъй-като касае използване на зависимо и надмощно положение от страна на ответника по отношение на двамата кредитори и е начин за диктуване на условията по обезщетението, съобразно волята на бюрото.По този начин размера на определеното обезщетение е изцяло функция не на дължимата преценка на действително причинените и претърпени вреди от ищците,а основно на субективното виждане за това на длъжника по тези вземания.Тези едностранни изявления на ищците неоснователно предпоставят изплащането на въпросните обезщетения съобразно волята на бюрото.В случая положението на двамата ищци е като на потребители и следва да се ползват с аналогичина защита,тъй-като същите не могат да участват адекватно в процедурата и да получат действително следващото им се материално благо..

    Въпросните нотариално заверени декларации съставляват едностранни волеизявлания на ищците за отказ от права.Същите обаче не ги обвързват,тъй-като такъв предварителен отказ от права не се допуска от закона. Следва да се има предвид,че в тази насока единствено обвързваща и двете страни по правоотношението за обезщетение на неимуществените вреди на всеки ищец е постигане на спогодба с длъжника по същото.Спогодбата,за разлика от едностранната декларация,съставлява двустранен договор с нарочни волеизявления от насрещните страни за уреждане на правни отношения,която ги обвързва занапред със силата на закон.В случая обаче такава спогодба няма.Ето защо не може да се приеме,че величината 4 000 евро обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сестра им е окончателна.Те разполагат с правото си да установят пред съда други размер на това обезщетение,което право не е преклудирано от нищо,вкл. и от тези декларации..

    В тази насока е изрично и чл.454 от Гражданския кодекс на Република Гърция/л.266/.Нормата извежда,че при постигане на договорка с длъжника за освобождаване от задължение или със споразумение между него и кредитора се признае,че задължението не съществува,последното се погасява.Ключовото за погасяване на вземането е именно постигане на двустранен договор между кредитора и длъжника,изведен в текста като „договорка“,респ. „споразумение“.Ето защо  погасяване на задължения е възможно не с едностранно волеизявление,а само чрез договор.В случая такъв не е налице и ищците са в пълните си права да претендират по-висок размер от изплатения от ответника.Още повече,че  в представените документи от гръцкото законодателство и съдебна практика,тези едностранни декларации са невалидни,ако сочат на възползване от неопитността и заблудата на авторите им и водят до получаване на придобивка,недопустима от закона,както и заплащане на обезщетение,по-ниско от други аналогични случаи.В случая очевидно това е размера на действителното обезщетение над платените 4 000 евро,което се явява придобивка за длъжника по правотношението.

    Ищците са еднокръвни брат и сестра на починалата при ПТП М. Д..Съобразно чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция при непозволено увреждане,съдът присъжда разумно по негова преценка парично удовлетворение поради морални страдания.В случай на смърт това обезщетение може да се присъди на семейството на пострадалия поради емоционално страдание,като сред имащите право на такава обезвреда са съпруга,възходящи,низходящи,братя и сестри/даже и да не са живели заедно с починалия/,така и други близки роднини,вкл. и по сватовство,ако те наистина са понесли такива болки и страдания.Гръцката страна посочва при представяне на размера на обезщетенията,че са присъждани 55 000 евро обезщетение за всеки от родителите на починал,80 000 евро за дете на починал,7 000 евро за баба на починал.

    Съобразно изложеното ищците подлежат на обезщетение за претърпените от смъртта на сестра си неимуществени вреди,като следва да докажат такива.Размера на обезщетението,което определя съда не може да има други граници,освен очертаните в чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция- съдът присъжда разумно по негова преценка парично удовлетворение поради морални страдания.Следователно обезщетението е функция на вътрешното убеждение на съда въз основа на проведеното доказване на действително претърпените неимуществени вреди от ищците,очертано от изискването за справедливост и адекватност с конкретния случай,при съобразяване и на относимите социални и икономически дадености за всеки отделен случай..

    Съдът не е обвързан и от опредени лимити за обезщетения за неимуществени вреди от страна на съответната държава и нейни административни органи.В случая приложената практика на ВКС на РГ е категорично в тази насока-Решения 4/2017 ВКС/пленум//697109/ и 5/2017 ВКС /пленум//697110/. Върховната инстанция извежда,че ограниченията в лимита на отговорност на Спомагателния фонд до 6 000 евро като максимален праг за компенсиране на емоционални страдания е в пряко противоречие европейското право-чл.1 ал.IV  от Втора директива 84/5/ЕИО,противоречи на принципа на пропорционалност в тесен смисъл,тъй-като намесата на законодателя в случая не е подходяща  в случая със Закон 4092/2012 г.,чл.4 б.“В“,заменил нормата чл.19 ал.II от Президенски указ 237/1986 г.Такива лимити извежда още върховната инстанция противоречат и на чл.1 на първия допълнителен протокол на Европейската конвенция за правата на човека.ВКС на РГ извежда,че тези разпоредби от гръцкото законодателство драстично ограничават правото на обезщетение на пострадалите лица,поради което са несъвместими с визираните международни актове.Тези ограничения неоправдано лишават от имущество пострадалите лица,без да са налице основания за обществена полза,като основание не съставлява паричния интерес на Спомагателния фонд. Върховната инстанция посочва и че съобразно чл.14 от Международния пакт за граждански политичеки права страните са равни и следва да се третират еднакво от съда и законите,поради което разпоредби,с които се признава в полза на един субект изгодно третиране и поставянето му в по-благоприятно положение в сравнение с насрещната страна по дело,са невалидни.ВКС при определяне на обезщетения за неимуществени вреди директно отказва да приложи въпросния чл.4 б.“В“ от Закон 4092/2012 г.,налагащ лимит за такива от 6 000 евро на пострадал.

Поради изложеното  Закон 4092/2012 година, въвеждащ лимит на отговорност от 6000 евро (4 000 евро, в зависимост на кръга на правоимащите) на „Спомагателния  фонд" се приема за  невалиден, защото противоречи на чл. 1 § 4 от Втора Директива 84/5/ЕИО (чл. 10 § 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета),така и  ограничаването на отговорността на „Помощния фонд" противоречи и на чл. 1 от допълнителния протокол от Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от Република Гърция.

    Ето защо е налице трайна практика на гръцкия върховен съд,че наложените лимити на отговорност не се прилагат от една страна.От друга страна въпросните лимити директно противоречат на относимите международни актове и актове на ЕС,действащи в Република Гърция и в Република България,поради което не следва да се прилагат.

    Съобразно изложеното определянето на обезщетението за заявените неимуществени вреди по делото следва да стане само в режима на чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция и степента на проведеното пълно и главно доказване в тази насока.

    Относно интензитета и естеството на  неимуществените вреди ищците ангажираха  разпитаните по делото свидетели.И двамата извеждат,че ищците и починалата М. Д. били близки,помагали си в ежедневието, разбирали се.Тези отношения продължили и след заминаването на същата в Гърция,около пет години преди инцидента,като ищците и Д. са ги уплътнявали доколкото е позволявало разС.ието между тях.Същите се чували редовно,Д. си идвала два-три пъти годишно за празници или семейни поводи и тържества.Двамата ищци имали свои семейства  в гр. Димитровград,а М. Д. живеела в Гърция с някакъв мъж.Преди да замине за Гърция Д. живяла няколко месеца при ищеца М.Д.,който й помогнал и с пари преди същата да замине.Като научили за смъртта й,ищците я приели много тежко,плакали,променили се много, паднали духом.И до сега я жалели.Така изложените обстоятелства сочат на нормални отношения между братя и сестри,но не в някаква изключителна степен.Същите са продължили да поддържат сравнително редовни връзки и след заминаването на Д. в Гърция,като се виждали два-три пъти годишно.Тези отношения безспорно са нормални за семейна среда,но не сочат на някаква особена интензивност,не се извеждат и връзки между ищците и сестра им,които есенциално да определят живота им в положителен аспект,нито е налице емоционална наситеност на връзките между тях от завишено естество,извън обичайната.В тази насока следва да се има предвид и че за немалък срок от време,около 5 години,преди процесното ПТП Д. е живяла разделено от ищците,тъй-като е останала да живее и работи в Република Гърция,където установила и трайни отношения с гръцката държава,предвид дадения й статут на пребиваващо лице и съответния документ.Следва да се има предвид и че Д. е пребивавала на територията на Гърция,но не в близост до България,а на Крит,откъдето поради голямото разС.ие и предвид,че това е остров, е значително по-трудно и по-скъпо идването й в България ,респ. и общуването с ищците.Същата е имала връзка с мъж в Гърция,като същевременно и ищците са имали семейства.Или самият начин на живот на ищците и на Д. не води на извода за някаква особеност на отношенията им,която да засилва повече от обичайните за братя и сестри емоционални зависимости и обвързаности.След като няма такива,то същите и не могат да се обезщетят в особено висок размер.Съвсем нормално е ищците при новината за смъртта на Д. да плачат,да им е тежко,дори и сега да им става жално- те са били в топли отношения с нея.Това са обаче обичайни реакции на нормални хора при такъв негативен повод.Няма обаче доказателства поради някакви изключителни емоционални, физически, имуществени и др. под. зависимости и взаимовръзки, смъртта на Д. да е произвела и реципрочен изключителен и негативен ефект в нормалния бит на двамата ищци,който трайно да го промени.Към времето на смъртта й двамата са били зрели хора,със свои семейства и свой отделен начин на живот,в който общуването с починалата е било рядко,а и ставало все по-спорадично,предвид и нейния,необвързан с тях начин на живот и то в чужда страна.Трябва да се отчете и факта,че ищците и починалата са еднокръвни брат и сестри,което разхлабва силата на роднинския компонент,като фактор за обезщетението.Ето защо заявените претенции от по 110 000 лева като обезщета за неимуществени вреди са твърде завишени и не отговарят на установеното по делото.

    Поради изложеното и съобразно чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция разумното парично удовлетворение на моралните страдания на ищците по преценка на съда възлиза на сумата от 12 000 лв. за всеки от тях,съобразно интензитета и продължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалите.Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от ищците на територията на Република България,предвид и получения размер на обезщетението от ответника.

    Горницата до пълния предявен размер за всеки ищец на иска от 110 000 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.

    Ще следва поради това ответната страна да заплати на К.Г.М. сумата от 12 000 лв. обезщетение по предявения основен иск и законната лихва върху тази сума от 19.ХII.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.285 ал.II от КЗ/отм/ и чл.516 ал.IV от КЗ.

    Ищецът М.Г.Д. е починал по време на процеса,който продължава в лицето на неговите наследници П.А.Д.,ЕГН:**********,съпруга,Д.Д.М., ЕГН:**********, син, С.М.Д.,ЕГН:**********,дъщеря и Т.М.Г.,ЕГН:**********,син.Следователно обезщетението от 12 000 лв. следва да се определи съобразно възникналите за наследниците му субективни права mortis causa по чл.5 ал.I  и чл.9  ал.I от Закона за наследството,или всеки един от тях получава еднаква част от това обезщетение-3 000 лв.,ведно със законната лихва от 04.ХII.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.285 ал.II от КЗ/отм/ и чл.516 ал.IV от КЗ.

    На основание чл.38 от Закона за адвокатурата процесуалния представител на ищците,действал в тази хипотеза и на основание чл.7 ал.II т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да получи възнаграждение съразмерно на уважената част на предявените претенции от общо 24 000 лв. или 1 250 лева

Ищците по делото са освободени от заплащане на държавни такси по делото,според определение №526/06.ХII.2019 г. по в.ч.т.д. №723/2019 г. на Апелативен съд-Пловдив,но не и от разноски.    Ответната страна е направила необходими по делото и разпоредени от съда разноски за 1 670 лева за извършване на преводи от български на гръцки и гръцки на български,500 лева внесени депозити за вещи лица,пътни разходи от 52.30 лева съобразно представените фактури и заповеди за командировки. Ответникът е заплатил и адвокатско възнаграждение от 8 952 лв. с ДДС на 07.I.2020 г.По отношение същото има отправено възражение за прекомерност от ищците на основание чл.78 ал.IV от ГПК.При заявения интерес за защита по делото от общо 220 000 лв. минималното възнаграждение за адвокат възлиза на 5 930 лева без ДДС на основание чл.7 ал.II т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото,поради което следва да се остави без уважение.Не следва да се присъждат на ответната страна исканите разноски за превод на документи от 312 лева,тъй-като те не са част от извършената процедура по снабдяване с относимото гръцко право и съдебна практика,а и тези доказателства не са ползвани от съда.Следователно общо ответната страна е направила 11 174.30 лева.Съобразно чл.78 ал.III от ГПК същите следва да се съобразят с уважената част от предявените искове или  тези разноски следва да се поемат от ищците в размер на 9 955.20 лева.Следователно К.М. трябва да заплати на ответника половината от тази сума или 4 977.60 лева,а П.А.Д., Д.Д.М., С.М.Д., Т.М.Г. от по 1 244.40 лева.

    Ще следва НББАЗ да заплати по сметка на съда 960 лева държавна такса върху уважения размер на исковете от 24 000 лв.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

 

 

    ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 да заплати на  П.А.Д.,*** „Рудник Кипра“ №1 сумата от 3 000 –три хиляди лева,на Д.Д.М., ЕГН:**********,гр. Димитровград, Хасковска област, ул. “Витоша“ №17 сумата 3 000-три хиляди лева,на С.М.Д.,*** 000-три хиляди лева и Т.М.Г.,ЕГН:**********, гр. Димитровград, Хасковска област, ул. “Витоша“ №9 сумата от 3000 - три хиляди лева,ведно със законната лихва върху тези суми от 04.ХII.2018 г. до окончателното им изплащане,като наследници на починалия ищец М.Г.Д. и да заплати на К.Г.М., ЕГН:**********,*** от 12 000-дванадесет хиляди лева,ведно със законната лихва върху тази сума от 19.ХII.2018 г. до окончателното й изплащане,които присъдени суми съставляват обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на М. Г.Д.,сестра на П.А.Д. и на починалия М.Г.Д.,настъпила на 18.VIII.2014 г.  в резултат на пътнотранпортно произшествие на 2-ри км, ул. „Стернон Асимиу", община Гортинас, в посока Стернес към Асими, Република. Гърция, с мотоциклет с гръцки рег. № В ВК 0062, управляван от С. Т. М..

    ОТХВЪРЛЯ предявеният от  К.Г.М., ЕГН:**********,*** против  Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. Г.Д. за горницата над присъдения размер от 12 000 лева до пълния предявен размер от 110 000 лева като неоснователен и недоказан.

    ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Д., ЕГН:***********, гр.Димитровград,Хасковска област,местност „Рудник“ ул.“Кипра“ №1 ,починал в хода на процеса, с правоприемници по чл.227 от ГПК П.А.Д.,ЕГН:**********,съпруга,Д.Д.М., ЕГН:**********, син, С.М.Д., ЕГН:**********,дъщеря и Т.М.Г.,ЕГН:**********,син,  иск над присъдените общо за наследниците 12 000 лв. до пълния му предявен размер от 110 000 лева за обезщетение от претърпените неимуществени вреди от смъртта на М. Г.Д., като неоснователен и недоказан.

    ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН:**********,*** заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 сумата от 4 977.60 лева разноски по делото.

    ОСЪЖДА П.А.Д.,*** „Рудник Кипра“ №1, Д.Д.М., ЕГН:**********,гр. Димитровград, Хасковска област, ул. “Витоша“ №17,С.М.Д.,*** и Т.М.Г.,ЕГН:**********, гр. Димитровград, Хасковска област, ул. “Витоша“ №9 да заплатят сумата от по 1 244.40 лева всеки на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 сумата разносски по делото.

    ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 да заплати на адвокат А.С.И.,личен №**********, САК,гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ №87 ет.2 сумата от 1 250 лева възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

    ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 да заплати на Държавата по сметка на съда 960 лева държавна такса върху уважената част на исковете.

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

    Съдия :