Решение по дело №1110/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 777
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20225300501110
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 777
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501110 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. И. Г.,
чрез адв. С.М., против решение №680/02.03.2022 г., постановено по
гражданско дело №14739/2021 г. по описа на РС - Пловдив, VІІІ граждански
състав, с което е отхвърлен предявеният от П. И. Г. против “Айгер
Инженеринг” ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за
признаването за незаконна и отмяната като такава на заповед
№1596/14.07.2020 г. на Управителя на ответното дружество, и е осъден П. И.
Г. да заплати на “Айгер Инженеринг” ООД направените разноски за
производството в размер на 600 лева.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно е прието, че заповедта за
уволнение е надлежно връчена от жалбоподателя, не са искани обяснения за
допуснатите нарушения и не е установено и нарушение на трудовата
дисциплина. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск,
като на страната се присъдят и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - да
се потвърди като правилно и законосъобразно. Прави се искане за
1
присъждане на разноски на страната.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо. Въззивната проверка за
правилност се извършва на решението само в обжалваната част, и само на
поддържаните основания, без ограничение в дейността по приложение на
материалния закон.
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е
образувано по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Ищецът П. И. Г. от *** моли съда да постанови решение, с което
да признае за незаконно уволнението, направено със заповед №
1596/14.07.2020 г. на Управителя на ответното дружество и като такова да го
отмени, по изложените в исковата молба и в писмени бележки съображения.
Претендира разноски.
Ответникът “Айгер Инженеринг“ ООД – гр. Пловдив оспорва иска
и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в
отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за погасяване по давност на иска.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като „***“ в Отдел „***“ с място на работа
„***“, находяща се на *** от 04.02.2019 г. С процесната заповед, връчена на
ищеца на 14.07.2020 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1,
т.7 от КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради
извършването от ищеца без наличието на уважителна причина на тежко
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в непокриване на: 1-ва
сесия, валидна от 03.07.2020 г. до 05.07.2020 г.на TST 321 TRN Пролетно-
летен инструктаж по ЗБУТ и 2-ра сесия, валидна от 10.07.2020 г. до
12.07.2020 г.на TST 321 TRN Пролетно-летен инструктаж по ЗБУТ, е било
прекратено трудовото правоотношение с П.Г., считано от датата на
получаване на заповедта.
Съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено, считано от 14.07.2020 г., на която дата той лично е получил
препис от заповедта, като се е подписал, записал е двете си имена, както и, че
не е съгласен. Исковата молба, въз основа на която е било образувано
настоящето дело, е подадена от ищеца в съда на 17.09.2021 г. – т.е. повече от
година след изтичане на двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 от
2
КТ за предявяване на иск за признаване на уволнението за незаконно и
отмяната му като такова. При така установената фактическа обстановка,
предвид обстоятелството, че исковата молба е била подадена от ищеца след
изтичане на давностния срок, и с оглед направеното от ответника с отговора
на исковата молба възражение за погасяване по давност на предявения иск,
съдът е намерил, че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил като
такъв.
Изводите са правилни и законосъобразни.
Не се възприемат доводите във въззивната жалба, че заповедта за
уволнение не е връчена на жалбоподателя. Точно в обратната насока е
отбелязването, направено в разписката, приложена на л.67 от
първоинстанционното дело. В нея изрично е отбелязано, че на 14.07.2020 г.
жалбоподателят е получил трудовата си книжка, заповед за прекратяване на
трудов договор (оригинал) и 2 бр. удостоверения за трудовия стаж при
пенсиониране, положен е подпис от Г., като подписът не е оспорен от
жалбоподателя.
Двумесечният давностен срок, предвиден в чл.358, ал.1, т.2 от КТ,
е изтекъл на 14.09.2020 г. (понеделник), като иск в този срок не е предявен.
Това е направено едва на 17.09.2021 г., т.е. малко повече от година по- късно.
Възражение в тази насока е направено от ответника още с отговора на
исковата молба (л.34 от първоинстанционното дело).
Според изложеното в определение №33/27.01.2021 г. по ч.гр.д.
№4201/2020 г. на ВКС, IV г.о., съгласно константната съдебна практика,
обективирана в решение по гр.д. № 4163/2008 г. на IV г.о., решение по гр.д. №
1451/2009 г. на IV г.о., срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ е давностен и при
констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е
правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на
претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на
иска. Също така в доктрината и съдебната практика няма колебание, че
погасителната давност погасява правото на иск, поради което съдът не се
произнася по съществото на спора – в случая дали законосъобразно е
упражнено правото на уволнение на приложеното от работодателя основание
и то при съобразяване на релевираните от ищеца в исковата молба основания
за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, след като възражението за
погасителна давност е прието за основателно. Ето защо не се разглеждат
доводите на жалбоподателя по съществото на спора – искани ли са му
обяснения, респективно – законосъобразно ли е уволнението.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, като следва
да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни, но, с оглед отхвърляне на
жалбата, следва да се присъдят само на въззиваемата страна в размер на 600
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
3
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №680/02.03.2022 г., постановено по
гражданско дело №14739/2021 г. по описа на РС - Пловдив, VІІІ граждански
състав, с което е отхвърлен предявеният от П. И. Г., ЕГН **********, от ***,
против “Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за
признаването за незаконно и отмяната като такова на уволнението,
извършено със заповед №1596/14.07.2020 г. на управителя на ответното
дружество.
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН **********, от г***, да заплати на
“Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, направените във въззивното производство разноски в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4