Решение по дело №1236/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1109
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20207040701236
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1109                                     18.08.2020 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XXII-ри административен състав,

на двадесети юли                                      през две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. Д.

прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1236 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Т.М., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК, срещу ОД МВР-Бургас. В исковата молба се твърди, че срещу В. било издадено наказателно постановление (НП) № 17-0769-002624 от 08.08.2017г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ ОД МВР-Бургас, с което му било наложено административно наказание за извършено административно нарушение. С решение по АНД № 2987/2018г. на Районен съд – Бургас наказателното постановление било отменено, а решението влязло в сила на 01.09.2018г. В производството пред РС ищецът ползвал правна помощ, за която заплатил хонорар в размер на 200лв. и 10лв. – разноски за снабдяване със заверено копие. При тези обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в размер на 210лв. за причинените имуществени вреди. Иска се присъждане на законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 30.01.2019г. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира  доказателства.

Делото е на производство пред Административен съд – Бургас за втори път.

С решение № 864/02.05.2019 г. по адм. дело № 213/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас предявеният от ищеца иск бил отхвърлен. В мотивите на решението съдът посочил, че по делото не било доказано претърпяването на твърдените имуществени вреди от незаконосъобразния акт – отмененото НП. Относно претенцията в размер на 10лв., съответно: 8лв. за заверено копие на решението на РС и 2 лв. за комисионна на банката по повод заплащане на таксата за заверка, съдът посочил, че тези суми не са пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно НП.

С решение № 8244/25.06.2020г. по адм. дeло № 8011/2019г. на ВАС, решението на Административен съд – Бургас било отменено в частта, в която бил отхвърлен предявения от Г.В. *** иск за присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка със съдебното обжалване на НП №17-0769-002624/2017г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, ведно със законната лихва. Делото е върнато за ново разглеждане в посочената част с указания да са съберат относимите за разрешаване на спора доказателства, в съответствие с принципа за служебното начало, визирано в  чл.9, ал.3 от АПК и В останалата част решението е оставено в сила.

В съдебно заседание и ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. М.. Процесуалният представител счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът ОД МВР-Бургас не изпраща представител. В писмено становище (л.10) с вх. № 5587/10.07.2020 г. от юрисконсулт А. Д.– процесуален представител на ответника заявява, че оспорва исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, а в условията на евентуалност – частично, като в такъв случай прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция за основателна и доказана, поради което предлага да бъде уважена в пълен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 17-0769-002624 от 08.08.2017г. на началник група при сектор „Пътна полиция“ ОД МВР-Бургас, за извършени три нарушения по ЗДвП на ищеца били наложени глоби в общ размер на 2020лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Бургас, за което било образувано НАХД № 2987/2018г. по описа на същия съд. С Решение № 1178/16.08.2018г. по същото дело наказателното  постановление било отменено. Решението влязло в сила на 01.09.2018г. В хода на съдебното производство жалбоподателят бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Т.М.Т., която изготвила жалбата срещу наказателното постановление и осъществила процесуалното представителство в проведеното съдебно заседание. По делото е представен индигиран екземпляр от договор за правна защита и съдействие и пълномощно, в който уговореното възнаграждение в размер на 200лв. е отбелязано, че е заплатено в брой.

В изпълнение на указанията на ВАС, е приложено по настоящото дело НАХД № 2987/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В съответствие с чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отмененото НП, т.е. мястото на увреждане е гр.Бургас и при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Искът е предявен против ОД МВР-Бургас, което е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към което е началник група в сектор „Пътна полиция”, ОДМВР съгласно чл.37, ал.4 от ЗМВР и чл.9, ал.1 от ПУДМВР, следователно в съответствие с чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Налице е отменено НП № 17-0769-002624 от 08.08.2017г. на началник група при сектор „Пътна полиция“ ОД МВР-Бургас, с което на ищеца, за извършени три нарушения по ЗДвП били наложени глоби в общ размер на 2020лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл.204 от АПК искът е допустим.

Наказателното постановление, представлява властнически акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По отношение на първата предпоставка следва да се установи отменено, като незаконосъобразно НП. Видно от решение № 1178 от 16.08.2018г. по НАХД № 2987/2018г. по описа на Районен съд – Бургас наказателното постановление, с което е бил наказан ищецът е било изцяло отменено. Решението е влязло в сила на 01.09.2018г.

По отношение на втората предпоставка следва да се установят реални претърпени имуществени вреди, а именно реално заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатската услуга – процесуално представителство в хода на съдебното производство. В конкретния случай исковата претенция е в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение по НАХД № 2987/2018г. по описа на Районен съд – Бургас. Видно от представения по това дело индигиран екземпляр на договор за правна защита и съдействие (л.11 от НАХД № 2987/2018г. на РС – Бургас), между страните било договорено възнаграждение в размер на 200лв., платено изцяло в брой. Оригиналният екземпляр от договора е представен по адм.д. № 213/2019г. на Адм. съд – Бургас на лист 31. Вписването за извършено плащане има характер на разписка и удостоверява по надлежния ред извършеното плащане (в този смисъл ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Неоснователно е изложеното от процесуалния представител на ответника възражение (л.11), според което защитата от адвокат в този вид дела не била задължителна и след като ищецът преценил да ползва адвокатска услуга сам допринесъл за настъпилата вреда. Съгласно чл.56 от КРБ, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник. С посочената конституционна разпоредба се установява правото на защита като основно право на българските граждани, като тази защита, може да бъде осъществена вкл. посредством квалифицирана адвокатска помощ. Реалното упражняване правото на защита, чрез процесуален представител, пред държавни и/или общински органи срещу техни незаконосъобразни актове, действия или бездействия е упражняване на конституционно право и не може да бъде тълкувано като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., е уточнено, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно, поради което е налице и причинна връзка между  отмененото наказателно постановление и причинените вреди-заплатеното адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са възраженията относно размера на исковата претенция за обезщетение (л.10). В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) – да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. С отмененото наказателно постановление на ищеца са били наложени глоби в общ размер на 2020лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. възлиза на 300 лева, а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200лв., т.е. по-нисък от минимално установения с Наредбата.

В случая, оказаната правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото впоследствие наказателно постановление, както и в участие в проведеното съдебно заседание по делото с разпит на свидетели. С оглед на описаната действително осъществена правна защита и съдействие, както и характера, сложността и обема на делото, по което е осъществена защитата съответства на заплатеното адвокатско възнаграждение от 200 лв.

По посочените съображения съдът счита, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълния размер от 200лв., а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 200лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 200 лв. се явява основателна и акцесорната претенция на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.01.2019г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

При образуване на адм.д. № 213/2019г. по описа на Административен съд – Бургас ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв., за образуване на адм.д. 8011/2019г. по описа на ВАС е внесъл държавна такса в в размер на 5лв. и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Видно от представения по адм.д. № 213/2019г. по описа на Административен съд – Бургас договор за правна помощ № ********** (л.32), сумата в размер на 300лв. е платена в брой и е подписан от двете страни, поради което има характер на разписка и е доказателство за извършеното плащане. В настоящото производство, разноски не са извършени. Общият размер на извършените разноски е 315лв. С оглед уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 300лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същият е определен към минимума, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46 да заплати на Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46 да заплати на Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебни разноски в размер на 300лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: