РЕШЕНИЕ
№ 21759
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110125279 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. С. Б. срещу З. Т. С..
Ищецът твърди, че между него и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен
договор за банков кредит „Ипотечен кредит право на избор“ №
****************/30.10.2017г., по силата на който банката отпуснала сума в размер на
93 400лв. за погасяване задължения на ответника З. Т. С., с когото ищецът живеел на
семейни начала, към „Банка Пиреос“ АД, както и за текущи нужди. На 15.11.2017г.
част от получената по кредита сума в размер от 78 876,08лв. била преведена по
кредитната банкова сметка на ответника в „Банка Пиреос“ АД, с което задължението
на З. Т. С. към последната било изцяло погасено. Ищецът изтеглил кредита като
физическо лице поради това, че в онзи период бил в съвместно съжителство с
ответника и официално получавал доход, който би позволил отпускане на кредита.
Инициативата за кредита обаче била на ответника, който обещал на ищеца, че ще го
погасява, като плаща всяка от месечните вноски и ако в бъдеще стане невъзможно да
изпълнява задълженията, които устно е поел пред ищеца, щял да продаде свой имот и
с получената сума да удовлетвори изцяло вземанията на банката. Посочва, че в края на
м.10.2021г. с ответника се разделили и поискал последният да му възстанови
горепосочената сума от 78 876,08лв., като била постигната уговорка за продажба на
собствен на ответника имот и с получените средства да се погаси задължението, но
впоследствие ответникът се отказал. След приспадане на всички плащания, оставала
дължима сума от 53 471,93 лв.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 000лв., предявена като частична
претенция от такава в общ размер от 53 471,93лв., съобразно направеното и допуснато
от съда в проведеното на 10.10.2024г. открито съдебно заседание изменение на иска,
ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното
1
плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Поддържа, че няма качеството поръчител по договора
за кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД и не отговаря солидарно за
изпълнението на задълженията към банката, а единствено до 1/2 от сумата.
Евентуално, ако се приеме наличие на солидарност, то отношенията и задълженията
на страните, макар и живеещи във фактическо съжителство, не се различават от тези
на съпрузите. Сочи, че няма никакво фактическо и правно основание за заплащане на
претендираната сума, а по договора за кредит не е настъпила предсрочна изискуемост.
Посочва, че ищецът не е заплатил на банката дължимата сума от 73471,93лв., за да
може да встъпи в нейните права. В условията на евентуалност прави две възражения за
прихващане. Първото е със сумата от 2150,83 лв. Посочва, че за м.10, м.11 и
м.12.2021г. е заплащал вноските по договора за кредит, всяка в размер на 476,67 лв.,
както и за м.01 и м.02.2022г. - всяка по 360,41 лв., или общо е заплатил сумата от
2150,83 лв. По отношение на второто възражение за прихващане поддържа, че след
продажба на свой недвижим имот, която сделка е обективирана в нот. акт № 31, том
134, дело № 2000/2021г., превел по сметка на ищцата сумата от 50 000лв., с която
същата обогатила без основание и дължи връщането й, като прави възражение за
прихващане с тази сума, което е прието за разглеждане в настоящото производство.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че на
30.10.2017г. с „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за банков кредит
„Ипотечен кредит право на избор“ № ****************/30/10/2017г. От съдържанието
на договора се установява, че същият е сключен между „Първа инвестиционна банка“
АД, в качеството на кредитодател, от една страна, и от Е. С. Б., в качеството на
кредитополучател, и З. Т. С., в качеството на съдлъжник, от друга страна, за сумата от
93 400лв., която банката се задължава да предостави по разплащателна сметка с IBAN
*********************** с титуляр ищецът Е. С. Б.. В чл. 1 е предвидено, че сумата
се предоставя за погасяване на съществуващи задължения на З. С. към „Банка Пиреос
България“ АД и за текущи нужди. Сумата подлежи на връщане на месечни вноски
съобразно погасителен план към договора, със срок за погасяване до 03.11.2047г. За
обезпечаване вземанията на банката е учредена първа по ред договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на ответника З. С., представляващ апартамент № 148,
находящ се в ******************************************, както и втора по ред
договорна ипотека върху урегулиран поземлен имот с идентификатор *************,
находящ се в ********************************************, собственост на З. С..
С подписания на 30.12.2021г. анекс № 2 към договор №
**************/30.10.2017г. страните са постигнали съгласие задълженията по
договора за кредит да бъдат погасявани съгласно нов погасителен план, с краен падеж
за погасяване на кредита на 03.08.2048г.
Прието по делото е платежно нареждане с наредител ответника З. С. от
29.12.2021г. за превод на сумата от 50 000лв. по сметка на ищеца с IBAN
*********************** в „Първа инвестиционна банка ЕАД, в което е отбелязано
като основание „погасяване потребителски и част от ипотечен кредит“.
Приет по делото е нотариален акт за покупко-продажба № 31, том ХIII, рег. №
26130, дело № 2000/2021г. на нотариус с рег. № 181 на НК, видно от който на
10.12.2021г. ответникът е продал свой поземлен имот с идентификатор №
2
************, находящ се в село *******************, община Стара Загора, област
Стара Загора.
От назначената и приета пред настоящата инстанция съдебно - счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът приема за обективно и
компетентно дадена, се установява, че чрез посочената в договора банкова
разплащателна сметка с IBAN *********************** с титуляр ищецът Е. С. Б., е
усвоен отпуснатият от „Първа инвестиционна банка“ АД кредит в размер на 93 400лв.
Установява се, че част от тази сума в размер от 78 876,08лв. е послужила за погасяване
на задължения на ответника З. С. към „Банка Пиреос България“. Същата е преведена
на 15.11.2017г. в полза на „Банка Пиреос“ – л. 39.
От основното и допълнителното експертно заключение се установява, че на
30.12.2021г. по посочената банкова сметка на ищеца е постъпила сума в размер 50
000лв., наредена от ответника З. Т. С., с посочено следното основание за плащане:
„погасяване потребителски и част от ипотечен кредит“. Със сумата в размер на 50
000лв. на същата дата - 30.12.2021г., са погасени задължения, както следва: сума в
размер на 798,84лв. за задължение за лихва по вътрешна кредитна сметка №
*******************, отнасяща се за договор за потребителски кредит №
***************/09.09.2019г.; сума в размер на 2702,58лв. за задължение за лихва по
вътрешна кредитна сметка № ******************, отнасяща се за договора за
ипотечен кредит с № 000***********/30.10.2017г.; сума в размер на 26 665,48лв. за
пълно погасяване на задължение по потребителски кредит № ************; сума в
размер на 17 297,42лв. за погасяване на част от главница по договора за ипотечен
кредит № ***********/30.10.2017г.; и сумата от 2535,68лв. за други задължения
(включващи 51,27лв. - плащане на ПОС; 50,00лв. - такса за издаване на удостоверение
и 2434,41лв. - прехвърляне на средства по кредитна карта). С постъпилата на
30.12.2021г. сума в общ размер от 50 000 лв. са погасени изцяло задълженията на
ищеца по договор за потребителски кредит № *************** от 09.09.2019г. в общ
размер 26 665,48лв. и частично задълженията за главница в размер 17 297,42лв. по
договора за ипотечен кредит № ************** от 30.10.2017г. В периода от
07.02.2022г. до 19.04.2023г. от ответника са извършени 14 броя преводи по посочената
банкова сметка на ищеца в общ размер от 5810лв., с които са погасени вноски с
падежи от 03.02.2022г. до 03.05.2023г. по процесния договор за ипотечен кредит №
************** от 30.10.2017г. Същите са послужили за погасяване на 2029,76лв. -
главница и 3780,24лв. - договорна лихва. С всички извършени от ответника плащания
са погасени задължения за главница в общ размер от 19 327,18лв. и задължения за
договорна лихва в общ размер от 3780,24лв., с които общият размер на плащанията от
ответника по договора за ипотечен кредит № ************** от 30.10.2017г. се
равняват на сумата от 23 107,42лв.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С. Б., който е баща на ищцата. От показанията
му се установява, че страните по настоящото дело са се намирали в съвместно
фактическо съжителство и имат две деца. Ответникът имал кредит към банка, който не
изплащал, и поради това се налагало да се изтегли нов заем в размер между 80 000-
90 000лв., с който да бъдат погасени задълженията на З., като уговорката била
ответникът да изплаща заема. Посочва, че ответникът изрично обещал той да плаща
кредита. През 2022г. се провела среща между свидетеля, съпругата му, ищцата и
ответника в дома на свидетеля, която била организирана с цел разрешаване на
създалия се проблем относно кредита, тъй като ищцата го погасявала, а ответникът не
изпълнявал поетите ангажименти. Тогава ищцата заявила на ответника да отиде в
банката и да прехвърли кредита на негово име, но той отказал да го направи.
3
Свидетелят разказва, че ищцата имала изтеглен кредит в същата банка за сумата от
30 000лв., който отново бил за погасяване задължения на З..
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а
правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените
от ищеца твърдения. Квалификацията на спорното право е дейност на съда по
приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При
осъществяването й съдът взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не
сочената от него като приложима правна норма. Когато съдът е сезиран с иск за
договорно неизпълнение, той следва да съобрази какви са твърденията на ищеца за
същественото съдържание на сключения между него и ответника договор, т.е. за
постигнатото съгласие относно характеризиращите договора престации. Без значение е
как ищецът е квалифицирал договора, включително как го наименува. Именно въз
основа на същественото съдържание на договора, а не въз основа на наименованието
му, съдът е длъжен да определи вида му. (В този смисъл решение № 359 от 16.01.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1209/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 268 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1301/2012 г., IV г. о., ГК )
В случая, ищецът е изложил фактически твърдения, според които по искане на
ответника е сключил договор за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“ №
************** от 30.10.2017г., по силата на който банката отпуснала сума в размер
на 93 400лв. за погасяване съществуващи задължения на ответника З. С. към „Банка
Пиреос“ АД и за текущи нужди, като след отпускане на сумата ищецът превел сумата
по банковия кредит към „Банка Пиреос“ АД, а ответникът се задължил да го погасява,
като при невъзможност поел ангажимент да се разпореди със свой имот и да
удовлетвори изцяло вземането. При така изложените твърдения, основанието на
претенцията сочи на сключен договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. В практиката на
ВКС по аналогични казуси – Решение № 196/22.06.2016г. по гр. д. № 956/2016г., IV ГО
на ВКС, Решение № 90/31.03.2014г. по гр. д. № 6629/2013г., IV ГО на ВКС и др., е
разяснено, че така изложените твърдения от ищеца сочат за съществуване между
страните по делото на мандатно отношение. Ответникът възложил, а ищцата приела да
сключи от свое име, но за негова сметка, договор за кредит с търговска банка и с
получената сума да се изплати старо задължение на ответника и разликата да се
ползва за текущи нужди. Уговорено било вноските по договора за кредит да бъдат
плащани от ответника (оттук следва, че договорът е сключен за негова сметка).
Ищцата се съгласила с тези условия, следователно според изложените твърдения
между страните е сключен неформален договор за поръчка. Ето защо, спорът е за
реално изпълнение на задължението на доверителя по договор за мандат да заплати на
довереника средствата, необходими за изпълнението на поръчката.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска е да проведе
доказване за постигнато съгласие между страните за поемане на задължение от страна
на ищеца по възложение на ответника към „Първа инвестиционна банка“ АД по
договор за кредит за отпускане на сумата от 93 400лв., 78 876,08лв. от които да
послужат за погасяване на задължения на ответника към „Банка Пиреос“ АД;
сключване на договора за кредит и превеждане на част от сумата за погасяване
задълженията на ответника; поемане на задължение от страна на ответника пред
ищеца да погасява задълженията по банковия кредит, а при невъзможност - да продаде
свой имот и с получената цена да погаси изцяло задълженията по кредита.
В производството е обявено за безспорно обстоятелството, че на 30.10.2017г. с
4
„Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за банков кредит „ипотечен
кредит право на избор“ № ****************/30/10/2017г., по силата на който банката
е отпуснала на ищеца сума в размер на 93 400лв. за погасяване на съществуващи
задължения на З. Т. С. към „Банка Пиреос“ АД и за текущи нужди.
Не е налице спор, а и се установява от приетите по делото гласни доказателства,
че страните са били във фактическо съпружеско съжителство към датата на сключване
на процесния договор за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“ №
****************/30.10.2017г. Установява се, че към датата на сключване на договора
за ипотечен кредит между страните е била постигната устна уговорка вноските по
договора за ипотечен кредит да бъдат плащани от ответника. Показанията на
свидетеля Белев се ползват с доверие от съдебния състав при изграждане на
фактическите изводи, доколкото кореспондират на приетите по делото писмени
доказателства, както и на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, от които
безпротиворечиво се потвърждават изнесените от свидетеля пред съда обстоятелства,
че между страните е постигната устна уговорка ищецът да изтегли паричен кредит в
размер на около 90 000лв., с която сума да се погасят задължения на ответника към
друга банка, както и дължимите погасителни вноски по ипотечния кредит да бъдат
изплащани от ответника. Следва да се има предвид, че в съдебната практика –
Решение № 239/08.06.2015г. по гр. д. № 7200/2014г., IV ГО на ВКС, Решение №
59/06.03.2014г. по гр. д. № 4617/2013г., IV ГО на ВКС и др. се приема еднозначно, че
по правило договорът за поръчка е неформален, като тежестта за доказване на
мандатното правоотношение носи страната, която го твърди, и са допустими всички
доказателствени средства, включително свидетелски показания, когато няма данни за
уговорено възнаграждение на довереника над 5000лв. В случая няма такива данни,
поради което е допустимо договорът за поръчка да бъде уставен с гласни
доказателства. При съвкупната преценка на гласните доказателства, заедно с
останалите доказателствени източници – документи и експертно заключение, съдът
приема, че страните по делото са постигнали твърдяното от ищеца съгласие от негова
страна да бъде сключен договор за кредит, който да послужи за погасяване
съществуващи задължения на ответника и последният да заплаща вноските по него.
Показанията на свидетеля се основават на непосредствените му впечатления относно
уговорката между страните и начина на погасяване на задълженията по процесния
договор за кредит и не противоречат на останалия доказателствен материал. Поради
това, независимо от близката роднинска връзка с ищцата, съдът цени дадените
показания като достоверни.
При така установените факти от правна страна съдът приема, че между ищеца и
ответника е сключен неформален договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. С договора
за поръчка ответникът, в качеството на доверител, възложил на ищеца, в качеството на
довереник, да сключи от свое име, но за сметка на ответника договор за банков
ипотечен кредит, срещу поето задължение от доверителя да плаща дължимите по
кредита вноски. Касае се за мандатно отношение без пряко упълномощаване, при
което последиците от извършените от довереника правни действия настъпват в
неговия патримониум, а не в патримониума на доверителя. Последният обаче, в
отношенията му с довереника, се счита за титуляр на правата и задълженията,
възникнали от сключения по негово възлагане договор (чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).
Поради това, именно ответникът в отношенията му с ищеца е този, който трябва да
погасява вноските по сключения договор за банков кредит. (в този смисъл решение №
90/31.03.2014г. по гр. д. № 6629/2013г. на ВКС, ІV ГО, решение № 554/08.02.2012г. по
гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
По процесния договор № **************/30/10/2017г. за банков кредит
5
„ипотечен кредит право на избор” е предоставена в заем сума в размер на 93 400лв.,
като общата подлежаща на връщане сума с включени възнаградителна лихва и
допълнителни разходи възлиза на 176 531,40лв. (чл. 11 от договора). Към договора за
ипотечен кредит на 30.12.2021г. е сключен анекс № 2, подписан от банката, от една
страна, и ищеца и ответника, от друга, съобразно който задълженията по кредита
следва да се погасяват при нов погасителен план, с краен срок за погасяване на
кредита на 03.08.2048г.
Установи се по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
поръчка да сключи с банката от свое име като кредитополучател договор за ипотечен
кредит на стойност 93 400лв. На 15.11.2017г. сумата е постъпила по негова сметка,
като на същата дата 78 876,08лв. са преведени към „Банка Пиреос България“ за
погасяване задълженията на З. С. по съществуващ кредит. Установява се от
представеното банково извлечение /л. 38-39/, че на 15.11.2017г. от банковата сметка на
ищцата са наредени още два по-големи парични превода – 9689,42лв. с основание
„погасяване главница кредит *****************, кредит № 000LD-R-********” и
6158,05лв. с основание „ ЧСИ рег. *** М. Б. ИД ************** З. Т. С. **********“.
От това може да се направи извод, че най-малко 85 034,13лв. (сборът между
преведената в полза на „Банка Пиреос“ сума и тази, преведена на ЧСИ Бъзински) от
отпуснатия ипотечен кредит са послужили за погасяване задължения на ответника,
като същият е поел задължение в отношенията с ищцата да погасява изцяло кредита.
Съобразно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, по процесния
договор за ипотечен кредит № **************/30/10/2017г. за периода 15.11.2017г.-
03.05.2023г. са заплатени общо 42 258,23лв., от които 25 349,36лв. главница и
16 908,87лв. лихва (таблица № 5 от основното заключение – л. 134-137). От тази сума,
ответникът е извършил плащания в общ размер от 25 810лв. съгласно основаното и
допълнително експертното заключение, като на 30.12.2021г. е превел суми от 17
297,42лв. и 2702,58лв. (общо 20 000лв.) и в периода 07.02.2022г.-19.04.2023г. е
извършил 14 броя плащания в общ размер 5 810лв. Съобразно заключението по
съдебно - счетоводната експертиза, погасителните вноски над внесените от ответника
парични средства са погасявани с налични парични средства по банковата
разплащателна сметка на ищеца, по която сметка ищецът е получавал лични парични
средства от работна заплата, обезщетения и помощи и други. От приетите по делото
писмени доказателства и експертни заключения не се установява ответникът да е
извършвал други плащания, с които да са погасени суми по ипотечния кредит. Ето
защо, съдът приема, че разликата между общо платените суми по кредита от
42 258,23лв. и платените от ответника суми по кредита от 25 810лв., която разлика
възлиза на 16 448,23лв., е заплатена от ищеца в нарушение на мандатното
правоотношение. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи в
производството да е изправна страна по договора за поръчка, тъй като не е
предоставил на ищцата заплатените от нея парични средства от 16 448,23лв. за
погасяване на вноски по ипотечния кредит. Следва да се има предвид, че дори
8365,87лв. от ипотечния кредит (разликата между общия размер на кредита от
93 400лв. и усвоената част от него, послужила за погасяване на задължения на
ответника в общ размер от 85 034,13лв.) да се приеме, че са послужили за текущи
нужди на ищеца (погасяване на негови парични задължения по договор за
потребителски кредит № *************/09.06.2017г.), то същият е извършил
плащания по ипотечния кредит надхвърлящи този размер, а именно 16 448,23лв. Ето
защо, и в този случай е налице разлика от 8082,36лв., която надвишава размера на
предявения иск от 6000лв. Както е прието в решение № 90 от 31.03.2014г. на ВКС по
гр. д. № 6629/2013г. по реда на чл. 290 ГПК, неизпълнението на задължението на
доверителя (ответника) да заплаща погасителните вноски по кредита, води до вреди за
6
ищеца (довереника), по отношение на който банката има притезание за плащане на
вноските. Вредите следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 285 ЗЗД.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото няма събрани
доказателства паричните средства да са ползвани за семейни нужди, както и между
страните да са постигнати уговорки с различно съдържание от установеното по
делото. Недоказан е и твърденият факт между страните да е постигната уговорка
задълженията по процесния договор за ипотечен кредит да бъдат заплащани със
средства, осигурени от всяка от страните поравно. Във вътрешните отношения между
страните по настоящото дело, важни са поетите между самите тях задължения, които
бяха изяснени по-горе и се изразяват в поемане на задължение от страна на ищеца да
сключи договор за кредит, за да бъде отпуснат такъв за погасяване съществуващи
задължения на ответника (което е сторил) и в поемане на задължение от ответника да
погасява вноските по кредита (което не е изпълнил изцяло и точно). Ето защо,
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане спрямо ответника за сумата от 6000лв. по сключения между тях неформален
договор за поръчка.
С оглед установяване съществуването на предявеното вземане в полза на ищеца,
следва да бъде разгледано направеното от ответника и прието за разглеждане в
производството възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за сумата от 6 000лв. като част от вземане в общ размер 50 000лв., получена без
основание от ищеца.
Съобразно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, за да може да бъде извършено прихващане на две
насрещни и еднородни вземания, същите следва да са съществували едновременно в
определен момент, като активното вземане (на прихващащия) следва да е изискуемо, а
пасивното - изпълняемо. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за платено при начална
липса на основание възниква от момента на плащането, доколкото не е скрепено със
срок за плащане.
Установява се по делото, че с платежно нареждане от 29.12.2021г. от страна на
ответника е наредена в полза на ищцата сумата от 50 000лв., която е постъпила по
нейната банкова сметка на 30.12.2021г. В основание за превода е посочено „погасяване
на потребителски и част от ипотечен кредит“. Предвид съдържанието на това
основание в платежния документ, който изхожда от самия ответник, съдът намира, че
сумата е преведена с конкретно посоченото основание. Посоченият, изходящ от
ответника частен писмен документ, чиято автентичност и вярност не са оспорени,
съставлява извънсъдебно признание на неблагоприятния за него факт. Следва да се
посочи, че от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
преведената сума е използвана почти изцяло за погасяване на задължения по договора
за ипотечен кредит и по потребителски кредити. От това може да се направи
категоричен и обоснован извод, че сумата не е преведена при изначална липса на
основание, а напротив – с конкретно основание за покриване на задължения по
кредити. Дали тази сума изцяло е разходвана по този начин е ирелевантно, доколкото
за неоснователността на възражението е достатъчно, че същата е получена от ищеца на
годно правно основание. Дали и как подлежи на връщане тази сума излиза извън
предмета на настоящия спор, но със сигурност е налице основание за нейното
получаване. Ето защо, съдът приема, че в полза на ответника не е възникнало вземане
за връщане на преведената сума от 50 000лв. съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като
дадена без основание. Поради това, не е налице валидно компенсационно право в
полза на ответника и възражението за прихващане не би могло да породи целената с
него правна последица, състояща се в погасяване на насрещните вземания до размера
7
на по-малкото от тях.
С оглед гореизложеното, възражението за прихващане се явява неоснователно,
като в т. 2 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС, е
разяснено, че съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в
диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство
срещу предявения иск.
По изложените съображения, предявеният иск за сумата от 6000лв.,
представляваща част от вземане в общ размер от 53 471,93лв., следва да бъде уважен
изцяло като основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в
размер на 240,00лв. за държавна такса, 600лв. депозит за експертиза и 4000лв. за
адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно при
съобразяване материалния интерес по делото, извършените процесуални действия,
броя на проведените открити съдебни заседания, обема и характера на събрания
доказателствен материал, както и ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г.
Същото следва да бъде намалено на 1800лв. Общо на ищцата следва да се присъдят
2640 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Т. С., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, да заплати на Е. С. Б., ЕГН:
**********, с адрес: ******************************************, на основание
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 280 вр. чл. 285 ЗЗД сумата от 6000лв., предявена като част от
вземане в общ размер от 53 471,93лв., представляваща дължима сума в изпълнение на
сключен между страните неформален договор за поръчка за задължения по договор за
банков кредит „Ипотечен кредит право на избор“ № **************/30.10.2017г.,
ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 11.05.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2640лв. -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8