Определение по дело №2974/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2099
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20194430102974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Плевен, 20.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА гр.дело №2974/2019г. по описа на ПлРС, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Гр.д.№2974/2019г. на ПлРС, е образувано въз основа на искова молба от ”В.М” ЕООД, гр. ***, чрез адв. А. Н., против В.Ц.К., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

          След служебно изискване и запознаване с ч. гр.д.№ 945/2019г. на ПлРС, съдът констатира, че след депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК и след изпращане на указания до кредитора по чл. 415, ал.1 от ГПК, от страна на длъжника К., е депозирано нарочно писмено заявление, с което оттегля възражението си по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за  незабавно изпълнение.

          Съобразно нормата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено против заповедта за изпълнение, или против част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква. Именно въз основа на подаденото от страна на длъжника, в срок, възражение против издадената заповед за изпълнение, се основава правният интерес на кредитора от предявяване на установителният иск по чл.422 от ГПК. По арг. на чл.416, ал.1 от ГПК, и на ТР№3/2014г., т.10а, длъжникът има правната възможност да оттегли своето възражение. Съобразно цитираната норма, при оттегляне на възражението, заповедта за изпълнение влиза в сила, и въз основа на нея съдът издава ИЛ, като прави съответното отбелязване за това. Правният интерес от установяване вземането на кредитора срещу длъжника, по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК. Интересът от предявяването на този иск произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника, възражение по чл. 414 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК, е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане, към датата на подаване на заявлението- арг. от същия член. Допустимостта на този иск, обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, който, както бе посочено, се преценява от съда, при наличието на възражение против заповедта, от страна на длъжника. Без такова възражение- заповедта за незабавно изпълнение се стабилизира.

По изложените съображения, производството по делото, следва да бъде прекратено и исковата молба върната на ищица, с оглед на установената недопустимост на производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

          ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 от ГПК, производството по гр.д.№ 2974/2019г. по описа на ПлРС, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният от „В.М” ЕООД, гр. ***, ЕИК *********, чрез адв. А. Н., против В.Ц.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД и ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

 

          Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението до ищеца, пред ПлОС.

         

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: