Р Е Ш Е Н И Е
Номер 275 22 февруари 2021 година
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на седемнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
Прокурор Христо Колев
като разгледа административно дело
номер 2578 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.66,
ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/,
вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на В.С.Я.,
ЕГН **********, понастоящем в затворническо общежитие от открит тип/ЗООТ/
„Дебелт 1“, затвора Бургас, против заповед БС №223 от 03.12.2020 г. на
началника на затвора Бургас, с която, на основание чл.66, ал.2, вр. ал.4 ЗИНЗС,
му отказано да бъде заменен режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, в следващия по-лек - от общ на лек.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
процесната заповед. Не ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът - началник на
затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка
по издаване на административния акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас,
като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма
и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на жалбоподателя Я. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на седемнадесет години, с начало на
наказанието 27.01.2012 г., при първоначален строг режим от 09.05.2014 г.; за втори
път търпи ефективна присъда/л.23 и 25 от делото/.
На 09.11.2020 г., същият е
подал молба, рег.№11250, до началника на затвора Бургас с искане за промяна
режима на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от общ на лек/л.24 от
делото/.
В становище на гл.инспектор,
зам.началник по режимна и надзорно-охранителна дейност/ ЗНРНОД/, затвор Бургас,
от 18.11.2020 г. е отразено, че В.Я., отговаря на формалните изисквания за смяна на режима от общ на лек, награждаван
е и не е наказван/л.23 от делото/.
По подадената молба, на 20.11.2020
г. е изготвен текущ доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“/СДВР/, ЗООТ „Дебелт 1“ затвор Бургас, от който е видно, че
първоначалната оценка на риска от рецидив е била на границата между средни към
високи стойности-79 точки, като са откроени като проблемни зоните свързани с
отношение към правонарушението; начин на живот и обкръжение; междуличностни
проблеми и умения за мислене. Изготвените следващи оценки на риска сочат
понижаване към средни стойности-50 точки и настъпили промени в проблемните зони
в положителна насока. Изготвената актуална оценка на риска от рецидив и вреди е
в средни и ниски стойности-41 точки. В зоните на най-големи дефицити търпи
положителни промени. В условията на затворническото общежитие от открит тип
лишеният от свобода Я. показва трайна положителна промяна в мисленето,
нагласите и поведението си. Предложено е молбата за замяна на режима да се
уважи/л.25 от делото/.
В становище от 25.11.2020 г.,
началникът на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“/СДВР/, затвор
Бургас, е отразил, че рискът от вреди към обществото, макар и не непосредствен
е определен като среден, нарастващ извън местата за лишаване от свобода/МЛС/ с
вероятност от упражняване на физически и психически тормоз. Психологическата
информация за лишения от свобода Я. през годините сочи на прикритост, фасадно
поведение и силни самооправдателни механизми. В заключение е посочил, че е необходима
е още работа по снижаване на риска от вреди за обществото, поради което молбата
за замяна на режима в по-лек не следва да се уважава/л.24, гръб, от делото/.
Във връзка с молба за условно предсрочно
освобождаване, е изготвена експертна оценка за актуално психическо и
емоционално състояние на лишения от свобода, рег.№123/31.08.2020 г., от
инспектор - психолог, ЗО „Дебелт“, с препоръка да се прецизира възможността за
условно предсрочно освобождаване с оглед личностните особености на лишения от
свобода/л.29 от делото/.
На 03.12.2020 г., въз основа на
цитираните становища, началникът на затвора Бургас, е издал заповед БС№223, с
която на основание чл.66, ал.2, вр.ал.4 ЗИНЗС, е отказал на В.С.Я. да замени
режима на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в следващия по - лек - от
общ на лек. Отказът е мотивиран с необходимост от затвърждаване на положителните
промени в поведението на лишения от свобода.
Тази заповед е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, заповед БС№223
от 03.12.2020 г. е издадена от компетентен орган-началника на затвора Бургас,
съобразно правилото на чл.66, ал.2 ЗИНЗС.
На второ място, същата е в
предвидената от закона писмена форма и липсват допуснати съществени нарушения,
които да обосноват нейната отмяна.
На трето място, заповедта е
съобразена и с приложимия материалния закон, при следните съображения:
Според нормата на чл.66, ал.1 ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от
началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните
дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с
помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че
се поправя.
Анализът на цитираната норма
сочи възможност да се реализира последната при кумулативно наличие на две
предпоставки, лишеният от свобода да е изтърпял една четвърт, но не по малко от
шест месеца от наложеното му наказание и да има добро поведение и покаже, че се
поправя.
В случая няма спор, че е
осъществена първата предпоставка-изтърпяна една четвърт, но не по малко от шест
месеца от наложеното наказание. Данните по делото не сочат обаче осъществяване в
пълен обем на втората предпоставка-лишеният от свобода да има добро поведение и
да покаже, че се поправя.
Замяната не се извършва
автоматично, а по преценка на административния орган, след получаване на
становища от съответните длъжностни лица в администрация на затвора, в който
лишеният от свобода изтърпява наложеното му наказание. Изразеното от тях отрицателно
становище за промяна на режима, базирано на съществуващия среден риск,
нарастващ извън местата за лишаване от свобода, с вероятност от упражняване на
физически и психически тормоз; психологическа информация сочеща на прикрито
фасадно поведение и силни самооправдателни механизми, налагащо още работа по
снижаване на риска от вреди за обществото след освобождаването от затвора, е
възприето от административния орган, вследствие на което той е решил, че не
следва да извърши исканата замяна на действащия режим със следващия по-лек.
Правна възможност за замяна на режима е изградена върху презумпцията, че при
системно и добросъвестно участие на осъдения в индивидуалната корекционна
дейност и съответните групови програми, възпитателният процес се ускорява и
целите на наказанието, свързани с неговото поправяне и превъзпитание, се
постигат. В случая оценката на актуалното и психическо състояние на лишения от
свобода сочи, че такава положителна промяна е постигната, но не е достатъчна.
Необходимо е затвърждаване на настъпилите положителни промени в поведението на
лишения от свобода, които да доведат до замяна на режима със следващия по-лек.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС дава възможност на административния орган
да извърши преценка по целесъобразност за
замяна на режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в
нормата предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка
подадена молба. Преценката, кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния
орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно
формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в настоящия случай се
свежда до това дали на административния орган действително е предоставено
правото да извършва преценка по целесъобразност
и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт. Представените
писмени доказателства сочат, че преди да се произнесе по молбата ответникът е
изискал становища от съответните длъжностни лица, въз основа на отразеното в
тях е направил собствена преценка дали са налице условията за облекчаване на
режима на изтърпяване на присъдата, след което се е произнесъл с
административен акта в предписаната от закона форма. Преценката на
административния орган е обоснована с обстоятелството, че оспорващият е положил
усилия за корекция в поведението си, за да бъде стимулиран с поощрение, каквото
е замяната на режима на изтърпяване на наказанието в по - лек, но същите не са
достатъчни и е необходимо затвърждаване на положителните промени в поведението.
Действително поведението на
жалбоподателя е ориентирано към промяна на режима /по арг. от чл. 155 ЗИНСЗ/,
но към дата на издаване на заповедта не са изпълнени всички законови изисквания
за това.
Не се установява нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, доколкото със заповедта не се цели да
бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение целите на изтърпяваното наказание.
По правилата на разпределение
на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган.
При това положение, като е взел
предвид становищата на длъжностните лица, според изискванията на чл.66, ал.2 ЗИНЗС, началникът на затвора Бургас, е издал законосъобразен административен
акт- мотивирана заповед, от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и
неговата цел, а жалбата на В.Я. като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този резултат и предвид
направеното искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ, обн.ДВ, бр.5/2006 г./.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Я., ЕГН
**********, понастоящем в затворническо общежитие от открит тип/ЗООТ/ „Дебелт
1“, затвора Бургас, против заповед БС №223 от 03.12.2020 г. на началника на
затвора Бургас, с която, на основание чл.66, ал.2, вр.ал.4 ЗИНЗС, му отказано
да бъде заменен режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в
следващия по-лек - от общ на лек.
ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН **********, понастоящем в
затворническо общежитие от открит тип/ЗООТ/ „Дебелт 1“, затвора Бургас, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :