№ 7553
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110148593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът М. П. С. е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД срещу ответника ****************, с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 265,38лв., представляваща недължимо платена сума от ищеца на
основание противоречащи на закона клаузи по договор за поръчителство №
4160592/31.05.2021 г. сключен между страните, обезпечаващ вземанията по договор за
паричен заем № 4160592/31.05.2021 г., сключен между ищцата и ************, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 31.05.2021 г. сключил с ************** договор за паричен
заем № 4160592/31.05.2021 г., по който в полза на ищеца бил отпуснат потребителски
кредит в размер 2000 лева, при годишен лихвен процент от 35 % и размер на годишния
процент на разходите от 49 %, като ответникът се задължил да върне предоставената
му сума при разсрочени периодични вноски. Поддържа се, че в договора било
предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на
което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати
неустойка. Излагат се твърдения, че ищецът върнал получената по договора за заем
сума в размер на 2000 лева. В изпълнение на чл. 4 от договора на 31.05.2021г. ищецът
сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника ****************, по
силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред **************
задълженията на по договора за заем, като се задължил солидарно за всички
1
задължения на ищеца при условията и за срока на договора паричен заем №
4160592/31.05.2021 г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в
полза на ответника сума в общ размер на 800лева, платими на вноски заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Поддържа, че характеристиките на
потребителски договор, освен договора за заем, има и договорът за предоставяне на
поръчителство от 31.05.2021 г., сключен с ответника ****************, тъй като
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното
дружество било обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови
клаузи. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било възложено в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да
отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция (в размер от
сумата по процесния договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и
не се предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да
бъде това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за ищеца. Чрез
поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял
да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
************** дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по
договора за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се цели
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не
можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането
на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като
сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а
единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде
прехвърлено към другото, като навежда, че двете дружества били свързани. Релевира и
довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски кредит, вземането по
който е обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което
2
последният бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. С
оглед изложеното се поддържа, че за ищеца е било налице единствено задължение да
върне на ответника предоставената от него сума в размер на 2000 лева, а с
надплатената над този размер сума от 800 лева ответното дружество се е обогатило,
тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се искът да бъде уважен,
като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
****************, в който намира предявения иск за неоснователен, защото със
сключения договор за поръчителство ответникът изпълнил поетото с договора за
възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички
задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит. Оспорва се договорът
за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави и да е налице
нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество
е поело задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си
имущество, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на
поръчителя относно всички последици от неизпълнение на главното задължение. На
ищеца били предоставени един от три възможни варианта за обезпечаване на
вземанията по договора, като договорът между страните съставлявал възмезден такъв,
който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът
получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че
разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има
характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими
разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Сочи се, че извън правоотношението по договора
за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали
възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими
разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото договор за паричен заем № 4160592/31.05.2021г. се
установява, че между ищцата и ************** е сключен договор за паричен заем, по
силата на който ************** отпуснало потребителски кредит на ищцата в размер
на 2000лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 35%, с ГПР в размер на 41.72%.
Съгласно чл.4 от договора – заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени
3
изисквания, банкова гаранция, така и чл.4, т. 3 - одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Приет по делото е договор за предоставяне на поръчителство №
4160592/31.05.2021г., сключен между **************** и ищцата, по силата на който,
доколкото **************** било финансова институция, вписана в регистъра на БНБ
за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки, а ищцата (потребител) била одобрена за получаване на паричен
заем и съответно е сключила Договор за паричен заем № 4160592 с **************,
ЕИК:************, така и потребителят отправил искане към **************** да
поръчителства за задълженията към ************** по посочения договор за паричен
заем. Съгласно чл.3 от Договора – за поемане на задължението се дължало
възнаграждение в размер на 1200,03лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които
в размер на 70,59лв., които били дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по Договор за паричен заем, сключен с **************, като последното било
овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждението по договор за поръчителство.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
общият размер на постъпилата сума по Договора за предоставяне на поръчителство №
4160592/31.05.2021г. е в размер на 265,38лв. ГПР по договорът за кредит, при
изчисляването му с включване на годишна лихва от 35.00% е в размер на 43.09%, като
при включване на възнаграждението по договора за поръчителство при изчисляване на
ГПР, то същият е 79,67%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесната сума, че
същата е постъпила в патримониума на ответника, че това разместване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, а именно:
без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника,
съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, при установяване горепосочените
обстоятелства, е разпределено да докаже, че има основание да получи процесната сума,
а именно: валидни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство от 31.05.2021
г., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и
изпълнение на задълженията му по договора.
С оглед приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ съдът приема за
доказано, че ищцата е платила на ответника сумата от 265,38лв. Следователно спорът
се концентрира дали ответникът е имал основание за получаване на престацията,
съответно наличие на валиден договор за поръчителство (с оглед твърденията на
ищцата за недействителността му).
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
4
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа операция. От служебно извършена справка в Търговски
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на **************** е
заемодателят **************, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на §
1, т. 5 ДР на ТЗ.
Настоящият състав намира, че клаузата по чл.4 Договор за паричен заем №
4160592/31.05.2021г., въз основа на която е сключен процесният договор за
поръчителство е неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от
подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът за
предоставяне на „обезпеченията“ е твърде кратък - за потребителя се създава
значително затруднение, както относно двете ФЛ - поръчител, тъй като същите следва
да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници, така и относно банковата гаранция, но за учредяването на
която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. действия, за които са
нужни технологично време и чуждо съдействие, а по отношение на третото условие -
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки, което с оглед установените данни за свързаност с кредитополучателя и
обстоятелствата около „избора“ на поръчителя в деня на сключване на договора за
кредит, включване на „възнаграждението“ в погасителния план по договора за кредит и
събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството
– поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на „избор“ за сключване на
възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се
цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито
възнаграждение под формата на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора.
Въз основа на което съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19 ЗПК
– ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл.
за посредници, т.е. разходи, които са пряко свързани с договора и които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да плати, вкл. разходи за допълнителни
услуги), изразени като годишен процент от общия размер, като ГПР се изчислява по
формула в приложение към ЗПК, като общият размер на може да е повече от 50%. С
оглед заключението на вещото лице се установява, че ако възнаграждението по
договор за поръчителство се включи при изчисление на ГПР, то стойността нараства
над 50%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на ************ по процесния договор за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
5
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Следователно след като „възнаграждението“ представлява разход, който е пряко
свързан с договора, известен на кредитора и следва същият да се включи при
изчисляване формирането на ГПР. Умишленото невключване цели заобикаляне на
чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславя санкцията не по чл.19, ал.5 ЗПК, а по чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, а именно недействителност на целия „обезпечен“ договор, като
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират
и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Оттук съдът приема, че ответникът не е доказал наличие на валидно основание за
получаване на сумата, а искът се явява изцяло основателен.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова молба е за
10лв., като размерът на законната лихва от исковата молба до увеличаване размера на
иска с молба вх. № 113817/25.04.2023г. на 265,38лв., изчислен по чл.162 ГПК е 0.64лв.,
то същата следва да се присъди, като се присъди законна лихва от 25.04.2023г. за
пълния размер на претенцията от 265,38лв.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в размер
на 250лв. за ССчЕ, 50лв. за д.т., както и 350лв. за адв. възнаграждение, или общо 650лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ****************, ЕИК:
****************, да заплати на М. П. С., ЕГН: **********, **************, сумата
от 265,38лв.., представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство
№ 4160592/31.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 0.64лв., представляваща законната лихва за
периода от 05.09.2022г.до 24.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ****************, ЕИК:
****************, да заплати на М. П. С., ЕГН: **********, **************,
разноски по делото в размер на 650лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6