Р
Е Ш Е Н И Е
№
260341 / 18.3.2021г.
гр. Перник, 18.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01769 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощника му адв. В. Г. – САК, срещу А.Й.Ц., с адрес: ***,
с които се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 248,51
лева, представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен № за периода 20.06.2016г. до 19.12.2016г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
до окончателното плащане на сумата, за която сума по ч. гр. дело № 07855/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК, както и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 149,22
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 89,91 лева за устройство „SONY модел Xperia E4 Black”, взето във връзка
с мобилен номер 0899/160766 за периода от м. 12.2016г. до м. 07.2017г. и сумата
от 59,31 лева за устройство „Telenor модел Smart White”, взето във връзка
с мобилен номер 0899/518570 за периода от м. 12.2016г. до м.07.2017г. Претендират
се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни
взаимоотношения, възникнали по силата на сключен между тях Договор за мобилни
услуги от дата 27.09.2011г., сключен за мобилен номер ********** с месечен
абонамент „Globul Max” и с абонатен
номер *********, със срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна
програма, а именно: до 27.09.2013г. Отношенията между страните били новирани
чрез сключено Допълнително споразумение, съгласно което абонатът е преминал към
абонаментен план „Резерв 13,99 лева” и е сключил Договор за лизинг, чрез който
е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 равни месечни вноски в
размер на 6,59 лева.
Сочи
се още, че на 17.02.2014г. ответникът е сключил Договор за мобилни услуги с
мобилен № **********, с абонаментен план „Go Web Start 5.90 лева”, със срок на действие до
17.02.2016г.
На
30.09.2014г. абонатът е сключил Допълнително споразумение, като с мобилен номер
при възползване на преференциални условия да ползва повече от една услуга,
ответникът е взел втори абонаментен план
„Globul Max 10.99 лева” с
предпочетен мобилен номер 0898/772675, със срок на действие до 30.09.2016г.
На
25.08.2015г. ответникът е сключил Допълнително споразумение с мобилен номер
0899/160766 с месечен абонамент „Резерв 13.99 лв. промо” със срок на действие
до 25.08.2017г. На същата дата, ответникът е подписал и Договор за лизинг, като
е взел на изплащане мобилно устройство марка „SONY” модел „Xperia E4 Black” посредством 23 месечни вноски от 9,99
лева.
На
25.03.2016г. абонатът-ответник е сключил Допълнително споразумение с мобилен
номер с абонаментен план „Интернет 3500” с месечен абонамент 14.99 лева и със
срок на действие до 25.03.2018г.
Ищецът
сочи, че въз основа на посочения Договор, ответникът е ползвал предоставяните
от дружеството-ищец мобилни услуги, като потреблението за тях е фактурирано под
клиентския номер на абоната – *********. За задълженията на ответника,
дружеството-ищец е издали четири броя фактури, като към всяка фактура е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.Твърди се, че
ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 268,73
лева, фактурирани за четири последователни отчетни месеца – м. 07:2916г., м.
08/2016г., м. 09/2016г. и м. 10/2016г. Уточнява се, че с Кредитно известие №
**********/20/11/2016г. за извършена корекция по дълга е сторнирана сума в
размер на -36.80 лева, начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на
16,58 лева и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в
размер на 268,73 лева, при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 248,73 лева, платима в срок до 05.12.2016г.
В
исковата молба се сочи, че с оглед неизпълнение на задълженията по посочените
договори, ответникът дължи и неустойка в размер на 161,88 лева, представляваща
сбор от размер на три стандартни за съответните програми абонаментни такси.
С
молба рег. № 12296 от 22.04.2019г. ищецът е уточнил исковите си претенции, като
е заявил, че няма правен интерес да води осъдителен иск за сумата от 161,88
лева, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на
три стандартни за ползваните програми
месечни абонаментни такси. Предвид направеното изявление, с Определение от
01.07.2019г., съдът е прекратил производството в частта, касаеща предявената
искова претенция в размер на 161,88 лева.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответника не е депозирал писмен отговор.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумата по предявения установителен положителен иск е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5917 от 12.11.2018г. по
ч. гр. д. № 07855 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях.
Съдът
намира за допустим и предявения осъдителен иск (доколкото ищецът е установил наличието
на правен интерес), поради което следва да се произнесе и по него.
По
основателността:
Предявен
е положителен установителен иск от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ.
По основателността на предявения
установителен положителен иск по чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от ГПК:
За уважаването на иска
ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между
„Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по договорите; наличие на
задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 27.09.2011г. между страните е сключен Договор
за мобилни услуги от 27.09.2011г., със срок на действие 24 месеца, с програма „Globul Max” и с предпочетен
номер **********. Със същия договор, ответникът е взел и втора СИМ карта с
телефонен номер.
Установява се, че на
17.02.2014г. страните са сключили Договор за мобилни услуги от посочената дата, с
който на ответника е предоставен мобилен № **********, с абонаментен план „Go Web Start” с месечен
абонамент от 5.90 лева на месец, със срок на действие на договора до
17.02.2016г.
От приетото по делото Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с мобилен номер, подписано между страните на
25.08.2015г. се установява, че страните са променили условията, при които ще се
ползва предоставения телефонен номер, като абонатът е преминал към абонаментен
план „Резерв 13,99 промо”, с месечен абонамент от 13,99 лева и срок до
25.08.2015г. Установява се още, че с посоченото допълнително споразумение, на
абонатът (ответник понастоящем) е предоставено устройство марка „SONY” модел „Xperia E4 Black”, със сериен №
358137065855197. За последното е сключен Договор за лизинг от 25.08.2015г., от
което се установява, че ежемесечната вноска за предоставеното устройство
възлиза на 9,99 лева.
От приетото по делото Допълнително споразумение по
програма „Заедно” към договор за мобилни /фиксирани услуги с мобилен/фиксиран №
+359********* от 30.09.2014г. се установява, че абоната преминава на друга
абонаментна програма, а именно: на програма „Globul Max 10.99”, със стандартен месечен абонамент от
10.99 лева и срок до 30.09.2016г.
По делото са представени
приложения – ценова листа за частни клиенти от 30.09.2014г., от 25.08.2015г. и
от 25.03.2016г. В същите е посочена цената
на минута към мобилни и фиксирани номера от всички национални мрежи след
изчерпването на включените минути за съответните абонаментни планове и същия са
подписани от ответницата.
За стойността на
представените услуги, ищцовото дружество е издало четири броя фактури, както
следва: фактура № **********/20.07.2016г., фактура № **********/20.08.2016г.,
фактура № **********/20.09.2016г. и фактура № **********/20.10.2016г. Издадено
е и кредитно известие с № **********/20.11.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сума в размер на -36.80 лева, начислена е дължимата се лизингова вноска в
размер на 16,58 лева и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен
период в размер на 268,73 лева. Отразено е и задължението за плащане, възлизащо на сума в размер на 248,51 лева
Предвид горното съдът намира, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил
на абоната мобилни услуги, посредством предоставянето на телефонен номер, при
съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугите - абонаментни такси. В договора се
съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договора откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи
условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на
абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. По отношение взаимоотношенията на страните, досежно
телефонен номер **********, доколкото ответникът не е оспорил твърденията и
представените от ищеца писмени доказателства, съдът намира, че последния,
представяйки по делото Допълнително споразумение от 30.09.2014г. е доказал
наличието на облигационно правоотношение, свързано с ползването на посочения
номер. Още повече, че представеното писмено доказателство кореспондира и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
За да обоснове основателност на исковите
си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В тази връзка, по искане на ищеца е
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че за процесните два мобилни номера –/и /са предоставяни мобилни
далекосъобщителни услуги за процесния период на потребление – от 20.06.2016г.
до 19.12.2016г. Установява се, че за процесния период на потребление, обема на
предоставените мобилни услуги за ползвания от ответника номер възлиза на
35000.00 МВ мобилен интернет на максимална скорост и 350 МВ интернет в роуминг
за зона ЕС. За мобилен номер 0898/772675 – 2112:54 минути
разговори към мобилни номера от мрежата на Оператора и 2112:54 минути разговори
към фиксирани номера от мрежата на Оператора.
От заключението на обсъжданата
експертиза се установява още, че предоставените от ищеца услуги са потребени от
ответника чрез ползваните два мобилни номера /и, са както следва: за мобилен
телефон №– няма данни за използвани услуги, а за номер– 585:00 минути към
мобилни номера от мрежата на Оператора (понастоящем ищец); 2 бр. кратко
текстово съобщение; 04:00 минути към други национални мобилни услуги и 2 бр.
дневен достъп до мобилен интернет. Съдът кредитира изслушаната експертиза,
приемайки, че в заключението на вещото лице е допусната техническа грешка при
изписване на втория мобилен номер в т. 3 от заключението, доколкото в
обстоятелствената част тези обстоятелства са детайлно изяснени.
Съдът намира, че от изслушаната и приета
като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза, в синхрон с
установения размер на месечните вноски по процесните договори и допълнителни
споразумения, се установява размера на задълженията на ответника, възникнали
във връзка с ползването на предоставените му мобилни услуги. За прецизност и с
оглед липсата на потребление мобилен номер, следва да се посочи, че цената за
абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е
ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други, тъй като
последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Въз
основа на посоченото от експерта, както и
с оглед установените условия в договорите и представените и неоспорени
писмени доказателства, съдът намира, че ищецът е доказал предявения
установителен иск в пълен размер.
Съдът кредитира заключението на експерта, намирайки го за компетентно дадено и
намиращо опора в писмените доказателства по
делото.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.11.2018г. до окончателното й плащане.
По основателността на осъдителния
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
342 ал. 1 ТЗ:
От представените по делото Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с мобилен номер , подписано между страните на 25.08.2015г. се установи,
че страните са променили условията, при които ще се ползва предоставения
телефонен номер, като абонатът е преминал към абонаментен план „Резерв 13,99
промо”, с месечен абонамент от 13,99 лева и срок до 25.08.2015г. Установи се
още, че с посоченото допълнително споразумение, на абонатът (ответник
понастоящем) е предоставено устройство марка „SONY” модел „Xperia E4 Black”, със сериен № 358137065855197. За
последното е сключен Договор за лизинг от 25.08.2015г., от което се установява,
че ежемесечната вноска за предоставеното устройство възлиза на 9,99 лева. От
последния се установява, че задължението на ответника се изразява в
задължаването му да заплаща стойността на полученото мобилно устройство на 23 броя месечни вноски, всяка една в размер на 9.99 лева с включен 20% ДДС.
В самия договор се съдържа и погасителен план, в който са отразени броя месечни
вноски, падежа, начално и крайно салдо (на главницата). Срокът на действие на
договорът е 23 месеца.
За да обоснове основателност на
исковете си, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните
договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване на
мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът
следва да установи плащане на претендираните вземания.
Съдът намира, че с договора за лизинг от 25.08.2015г. ищецът е предоставил на
ответника мобилно устройство „SONY” модел „Xperia E4 Black”, със сериен № ,
което отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е
предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени
лизингови вноски по описаните в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Тук, вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по
договора, а именно: че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството.
Доказателства, обаче, в тази насока не са представени, поради което, след като
не е установил пълно погасяване на задължението, ответника следва да бъде
осъден да заплати претендираната цена на устройството. Отделно от това,
ответникът не доказа, че е върнал мобилното устройство, поради което следва да
се приеме, че е останал държател на същото, без да ги плати. Именно предвид
неизпълнение на задължението си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал.
2 от ОУ към договора за лизинг месечните вноски за изплащане на устройството са
станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Още повече, че
договора е със срок от 23 месеца, или към 25.08.2017г. срока му е изтекъл, а
тази осъдителна претенция е предявена с исковата молба от 11.03.19г., поради
което при всички положения ответникът трябва да дължи заплащане на стойността
на мобилното устройство, който е получил, подписвайки договора. Размерът на
иска в тази му част се установява от заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че размера на дължимите
лизингови вноски възлиза на 89,91 лева. Поради това искът в тази му част следва
да бъде уважен, като на основание
чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 11.03.2019г. до окончателното й плащане.
По
отношение на предявената искова претенция в размер на 59,31 лева, претендирано
за устройство „Telenor Smart White”, съдът намира,
че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. От страна на ищеца не
са представени писмени доказателства (договор, допълнително споразумение или
друг писмен документ), от което да се установява размера на лизинговата вноска,
падежа на плащане и срока на лизинга. Поради това съдът намира, че ищецът не е
доказал по основание и размер тази си претенция, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
По отговорността за разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски в размер на 710.00 лева, от които: 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 100,00 лв. – държавна такса
в исковото и заповедно производства и 250,00
лева. – за възнаграждение на вещо лице. Съобразно с уважената част от исковите
претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 604,12 лева.
С оглед изхода на делото, ответника също
има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. Същия, обаче,
не е доказал и не претендира такива.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6
срещу А.Й.Ц., с адрес: ***,
че А.й.Ц. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 248,51 лева,
представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №
********* за периода 20.06.2016г. до 19.12.2016г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК – 08.11.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума по ч. гр. дело № 07855/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Й.Ц., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 89,91 лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски за устройство „SONY Xperia E4 Black” по Договор за лизинг от 25.08.2015г. във
връзка с мобилен номер за периода от м. 12.2016г. до м. 07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 89,91 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 11.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 59,31 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски за устройство „Telenor Smart
White”,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Й.Ц., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда № 6 сумата в размер на 604,12 лева, предсталвяваща направени по делото и по ч. гр. д. № 07855/2018г. по
описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 07855 по описа за 2018г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: