РЕШЕНИЕ
№ 4418
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330104702 по описа за 2021 година
Предявен и са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК, вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Д. В. Д. твърди, че на ****** сключила с ответника договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****, по силата на който била предоставена
сумата 500 лева, при фиксиран лихвен процент 40,15%. Ищцата се е съгласила да
погаси кредита на 8-месечни вноски, като следвало да върне общо 574,26 лева. Д.
твърди, че извършила плащания в общ размер на 862 лева. Поддържа, че сключения
между страните договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Това било резултат от нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т.
10 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че уговорената
договорна лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надвишавала трикратния размер на законната лихва. Поради това тя дължала само
чистата главница - 500 лева. Тъй като била заплатила повече - 862 лв., недължимо
платена била сумата 362 лева. Ето защо се прави искане да се прогласи за нищожен
договора за кредит, а при условията на евентуалност - да се прогласи нищожността на
клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора, както и да се осъди ответника да заплати
сумата от 362 лева – получена без основание, представляваща сбор от надплатени суми
по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
1
Ответникът "Изи финанс" ЕООД счита исковете за неоснователни. Поддържа, че
е неоснователно твърдението, че договорът е нищожен поради неспазване на
изискването за размера на шрифта. Това било така, защото договорът сключен по
ЗПФУР във вид на електронен документ, а програмите разчитащи такива документи
разполагали с възможност за увеличаване или намаляване на шрифта. Неоснователно
било твърдението, че договора не съдържал референтен лихвен процент. Лихвеният
процент бил фиксиран, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК била
неприложима. Поддържа се, че договорът съдържа всички изискуеми от закона данни
за изчисляване на ГПР. Неоснователно било твърдението за нищожност на уговорената
възнаградителна лихва.
Съдът намери за установено следното:
Процесният договор за кредит с № *** бил сключен между страните по делото
на *** По силата на същия ищцата получила от дружеството заем в размер на 500 лева.
Определен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 пункта и 48,44
пункта годишен процент на разходите. Размерът на сумата, която ищцата следвало да
върне зависел от изпълнението на уговорката по чл. 3, ал.1 от договора относно
предоставяне на обезпечение. Тази разпоредба предвиждала, че потребителят се
задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция за
сумата по чл.2, ал.1, т.7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане и задълженията по договора; 2. две физически лица - поръчители, които да
отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодателя за
размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер
над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители
или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Финанс" ООД; да
нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
банкови и финансови институции или ако нямат - кредитната им история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат
договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл.3, ал.2
от договора, потребителят се задължавал да заплати неустойка в размер на 257,20 лв.,
която следвало да се събере разсрочено, като по този начин към всяка месечна вноска
се добавяла сума в размер на 32,15 лв. Така при изпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение ищцата следвало да върне 574,26 лв., а при неизпълнение
на това задължение - 831,46 лв.
Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че
размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит е 74,26 лева. Сборът на
главницата и уговорената лихва възлиза на 574,26 лв. / т.4 от заключението/ . Ищцата е
заплатила по договора 862 лв./ лист 76/.
2
При направеното от вещото лице по съдебно- техническата експертиза
обследване се е установило, че използвания в текста на представения от кредитора
договор шрифт е от семейството „Calibri“, като големината му е 9 пункта / лист 67/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая безспорно се установи, от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че изискването на чл.10, ал.1 ЗПК относно размера на шрифта не е спазено,
поради което е налице недействителност на целия договор, а не само на отделни негови
клаузи. Доколкото в случая изискванията на цитираните на чл. 22 ал.1 ЗПК норми,
следва да са спазени при сключване на договора уредената от законодателя
недействителност е изначална. Тоест в тези хипотези е налице противоречие със
закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, което означава, че договорите противоречащи на
чл.10, ал.1 ЗПК са нищожни. Тоест те изначално не са породили правно действие
между страните. Неоснователен е доводът на ответника, че поради сключването на
договора от разстояние, той е бил съставен като електронен документ и съществува
възможност потребителя да променя шрифта му посредством съответната
възпроизвеждаща програма. По делото не се представиха доказателства относно това,
че договорът е сключен посредством електронна платформа за комуникация и във
форма на електронен документ. Напротив, видно е от представения екземпляр от
договора е, че той е възпроизведен и подписан на хартиен носител от двете страни /
лист 5-7/.
Изложеното по-горе означава, че първият от предявените искове, този за
прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит е основателен и
следва да бъде уважен. При наличие на нищожност на целия договор, е безсмислено да
се обсъжда действителността на отделни негови клаузи, поради което
евентуалносъедниненият иск за прогласяване нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва не следва да се разглежда.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тоест съобразно нея ищцата
следва да върне на ответника сумата 500 лева, която съставлява получената стойност
на кредита. Полученото в повече от кредитора / ответника/, ще подлежи на връщане,
3
като недължимо платено по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като е дадено без
основание.
В случая, видно от заключенията на експертизата, ищцата е заплатила на
ответника общо 862 лв. Предвид недействителността на договора и съобразно чл. 23
ЗПК, тя дължи връщане на 500 лв. тоест чистата стойност. Това е означава, че
разликата до пълния размер на платеното, която е 362 лв. подлежи на връщане от
кредитора, тъй като е получена без основание.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове за установяване на
недействителността на договора, както и за присъждане на сумата 362 лв. са
основателни.
На осн. чл.78, ал.1 ЗЗД ответника следва да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 370 лв. от които: 100 лв. / л.29/ държавна такса и 270
лв. / л.48/ възнаграждение за експертиза.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 600 лв. представляваща адв. хонорар по двата иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, ал.1 ЗПК, по
иска предявен от Д. В. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №**, ет.**, ап.**
против „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. "Иван Вазов", ул. Балша №17, ап.1 договора за потребителски кредит
№**** от ****** поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. "Иван Вазов", ул. Балша №17, ап.1 да заплати, на осн. на
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на Д. В. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** №**,
ет.**, ап.** сумата 362лв. /триста шестдесет и два лева/ платена без основание от
ищеца по нищожния договор за кредит №№**** от ****, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. "Иван Вазов", ул. Балша №17, ап.1 да заплати на Д. В. Д.
ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** №***, ет.**, ап.** сумата 370 лв./триста и
4
седемдесет лева/ представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. "Иван Вазов", ул. Балша №17, ап.1 да заплати на адвокат
*** личен № ***** с адрес: гр. ****, ул. ****** №***, ет.**, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5