Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 363
град Плевен, 13.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№ 519/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 31/05.05.2023г., постановено по а.н.д. № 30/2023г.,
Районен съд Левски е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП)
№ 23-0293-000001/11.01.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което
на Г.Д.В. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закон
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Г.Д.В., чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 30/2023г. по описа на Районен съд Левски.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
съдебния акт, като постановен в разрез със събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал. Твърди се, че съдът е приел доказаност на
вмененото на В. нарушение при неяснота, какво точно са възприели полицейските
служители. Поддържа се, че същите не са могли да дадат описание на пътя, брой
платна, наличие на осова линия, точното си местоположение на улицата, но в
същото време са твърдели, че е подавана газ на автомобила от неговия водач. На
второ място в касационната жалба се излага, че не става ясно защо съдът е
приел, че е налице умишлено противоправно поведение на касатора, а не е приел,
че занасянето на автомобила е следствие на повреда в ESP система на автомобила. Поддържа се, че от назначената
експертиза и разпита на вещото лице е установено, че по улицата има две
изкуствени пътни неравности и при преминаване през тях автомобила губи пътно
сцепление и при повредено ESP той се
поднася и се променя треакторията му на движение при подаване на газ от водача. Счита, че това е причината за поднасяне на МПС-то, а
не умишлено поведение на касатора. Иска се отмяна на решението на районния съд и
отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 03.01.2023г. на Г.Д.В. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), затова, че на същата дата в 14:40
ч. в гр. Левски, по ул. „Александър Стамболийски“, до №61, с посока на движение
към ул. „Кирил и Методий“, управлява лек автомобил ******, с рег. Номер ******,
като не използва пътя за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. В
акта било посочено, че жалбоподателят при сухи метереологични условия извършва
резки рискови маневри, умишлено подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задните задвижващи колела на автомобила, усуква го
два-три пъти и преднамерено го извежда извън контрол и застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението – дрифтира по платното за движение.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно
постановление. В хода на съдебното следствие била назначена съдебно-автотехническа
експертиза. Според заключението на вещото
лице по САТЕ е възможно повреда на ESP да е причина за поднасяне на автомобила и промяна на траекторията му
на движение при подаване на газ от водача. От
разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че повредената
ESP система не пречи на управлението на автомобила и че без тази система автомобилът
се превръща в обикновен такъв, като тези, които нямат вградена система. Вещото
лице посочва, че съобразно скоростта на автомобила е възможно такова занасяне,
като ако е с по-висока скорост е по-вероятно занасяне на автомобила.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото
въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в
законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при
спазване на процесуалните правила и при изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано вмененото на касатора
административно нарушение, неговия автор и вината му, базирайки се на дадените
от свидетелите показания. Решаващият състав обсъдил възраженията на жалбоподателя
и ги приел за неоснователни. С горните мотиви районният съд потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
При постановяване на решението съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са
представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Касационният състав споделя извода на районния съд за
доказаност на осъществено нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Настоящата инстанция не споделя възражението на
касатора за неправилна преценка на доказателствата от районния съд. Въпреки
факта, че липсва легална дефиниция на „дрифт”, в практиката се е наложило
понятието „дрифт” като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
довежда дадено ППС извън контрол чрез „презавиване” или „рязко въртене на
волана”, което води до загуба на сцеплението на задните гуми. Именно
довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена
опасност.
По делото не са представени доказателства, които да
опровергаят установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и
гласни доказателства. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели –
полицейски служители са дали ясни, точни и непротиворечиви показания относно
времето, мястото и механизма на извършеното нарушение. Свидетелските показанията
за посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства и
законосъобразно са кредитирани от съда при формиране на фактическите му изводи.
Както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на
нарушението. Дори и назначената експертиза не оборва тези констатации, след
като вещото лице е посочило, че по принцип при повредена ESP система е възможно автомобилът да занася, но не е
установено системата на автомобила действително да е била повредена на
процесните дата и час.
Твърдението, че колата се е хлъзнала, след като
касаторът подал рязко газ след пешеходната пътека на прав участък при повредена
ESP система и именно това е причината за поднасянето на
задницата, е недоказано, а и се опровергава от останалите доказателства по
делото. Нещо повече – както правилно е посочил съдът, при липса или повредена
система колата се превръща в обикновен автомобил (като тези, нямащи такава
система), но това не е причина задницата на колата да занася при нормално
шофиране. След като по думите на касатора той е знаел, че системата му е
повредена, е следвало да съобрази управлението на автомобила с това
обстоятелство при извършените от него маневри – завой, спиране пред пешеходна
пътека и потегляне.
Дори да се приеме за относимо (въпреки че е
недоказано) и твърдението в касационната жалба, че след преминаването на
изкуствена неравност автомобилът е загубил пътното сцепление, поднесъл се е и е
променил траекторията на движение при подаване на газ от водача, то водачът е
следвало да съобрази начина си на управление с тази неравност. Освен това
твърдението за поднасяне след преминаването на изкуствена неравност не
кореспондира с обясненията, дадени от В. в съдебно заседание пред районния съд.
В тях касаторът е изложил, че след потегляне от пешеходната пътека на права
отсечка е дал газ и колата е започнала да върти гуми и да се поднася. В тази
част обясненията са в пълен унисон с фактическата обстановка, описана в АУАН и
НП и с показанията на полицейските служители – че водачът е подал рязко газ, в
резултат на което се превъртели колелата на автомобила и същият се е занесъл
наляво и надясно.
Във връзка с горното правилно с оглед установените
факти районният съд е приел, че деянието е квалифицирано като виновно
нарушаване от В. на регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана за
използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от
обективна и субективна страни осъществява наказателния състав на чл.175а, ал.1,
предл.3 от ЗДвП. В процесния случай уличното платно е използвано от наказаното
лице не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри,
които са в разрез с уреденото в закона предназначение на пътя.
Правилна се явява и преценката на РС Левски за
законосъобразност на обжалваното НП не само по отношение на дадената с него
квалификация на деянието, но и по отношение на наложеното административно
наказание, което е определено при пълно съответствие с вида и размера на
предвидените такива в разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на
въззивния съд за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора, като препраща към тях на основание чл.221, ал.1, изр.2
от АПК. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при събирането
и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните гласни
доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на РС
Левски, като се е мотивирал защо намира същите за непротиворечиви и логични,
кореспондиращи с останалите писмени доказателства, приложени по преписката и по
делото.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Левски за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
По делото не са претендирани разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне по разноските.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/05.05.2023г., постановено
по а.н.д. № 30/2023г. по описа на Районен съд Левски.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/