РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20222100100102 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявена от Т. Д. С. с
ЕГН ********** от гр. С.В., общ. Н., ул. „Х.А.“ № ** искова молба против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А за заплащане
на сумата от 26 000лв, частично вземане от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на
сина й Х. Я. С., ЕГН **********, настъпила в резултат на възникнало на
27.05.2021г. пътнотранспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“,
причинено от лицето Д.Н. С., при управление на микробус „Хюндай Н1“ с
рег. №А8894HP, застрахован при ответното дружество със застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
03.06.2021г. до окончателно изплащане. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. исковата претенция се изменя, като се увеличава размера на
предявения иск от сумата от 26 000лв. на 170 000лв., частично вземане от 200
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 03.06.2021г., евентуално от 14.07.2021г., до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска. Изложил е
1
съображения, че поведението на водача на застрахованото МПС не стои в
пряка причинна връзка с увреждането. Предявил е възражение за
съпричиняване.
В с.з. искът се оспорва.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.05.2021г., около 20ч., по АМ" Тракия" в посока гр. Бургас
настъпва ПТП, с лек автомобил "Хюндай Н1", рег. №А 8894 НР, управлявано
от Д.Н. С., при което е причинена смъртта на возещия в автомобила Х. Я. С..
За ПТП-то е бил съставен Констативен протокол № 769р-
8788/27.05.2021 г. и е образувано досъдебно производство № 247/2021 г. по
описа на Второ РУ на МВР- Бургас.
Според заключението на назначената и изслушана САТЕ пътно-
транспортното произшествие е настъпило поради липсата на контрол от
страна на водача преди настъпилата ситуация и в невъзможността в
последствие с органите за управление да възстанови праволинейното
движение на лекия автомобил.
Според вещото лице най-добрият вариант при ПТП е тялото да остане
на място в колата и на седалката. При преобръщане на автомобила ситуацията
става много по-хаотична, при което хората без колани претърпяват тежки
контузии. В конкретния случай налице е било едновременно деформация на
автомобила и преместване на телата. При положение, че те са с поставени
колани, те биха ограничавали телата при изместването им спрямо надлъжната
ос, като в случая степента на изместване спрямо напречната ос било
значително по-голямо, като травмите настъпили изключително следствие
движението на телата спрямо напречната ос. Според вещото лице при
сериозните деформации в автомобила, действието на колана не е можело да
предотврати травмите, които биха получили намиращите се на задните
седалки пътници.
От заключението на изслушаната СМЕ се установява, че смъртта на Х.
С. е настъпила поради съчетана мозъчна и гръдна травми, които са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, причинени от съприкосновение с
предмети вътре в автомобила.
2
Към момента на събитието, виновният водач, управлявал лекия
автомобил "Хюндай Н1", рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена със ЗК
"Лев Инс" АД с полица № 22/120002442844, валидна от 26.08.2020 г. до
26.08.2021 г. /стр.14/.
Починалото лице е син на ищцата, за което е представено по делото
удостоверение от 28.06.2021 г. На 14.07.2021г. ищцата е отправила молба-
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП-то водач, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
По делото са събрани и гласни доказателства. Според показанията на
св. Г. ищцата Т. и синът й Х. винаги са били близки, живеели в една къща-
ищцата, дъщеря й и синът й заедно с неговото семейство. Били задружни
цялото семейство. Той бил гръбнака в семейството, защото бил единствения
мъж там. Помагал за мъжката работа на семейството. Преди смъртта му
ищцата била много жизнена жена- празнувала всички празници, ходела
навсякъде, събирали се в пенсионерския клуб. След смъртта му ищцата
ходила само с черни дрехи, стояла затворена вкъщи, и денонощно плачела.
Според показанията на св.С.- снаха на ищцата, след загубата на сина си
свекърва й тотално се променила. Преди това била жив и весел човек,
общувала с много хора и двамата със сина й били шеговити, забавни хора.
Откакто той починал, тя се затворила, само плачела, даже не излизала навън.
Не говорила почти с никой, а ако говори с някой- било за Х..
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. В случая изискванията на чл. 380 КЗ са спазени,
тъй ищцата е отправила претенцията си към застрахователя, но няма
доказателства застрахователят да е заплатил застрахователно обезщетение.
В настоящата хипотеза ищцата следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД
3
условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между виновния водач и
застрахователя-ответник.
Наличието за застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача Д.Н. С. на микробуса „Хюндай Н1“ с рег. №А8894HP не е
спорна по делото, а и се доказва от представените по делото писмени
доказателства.
От доказателствата по делото се установи, че на 27.05.2021г. синът на
ищцата е претърпял ПТП, настъпило по вина на водача Д.Н. С.. В тази връзка
съдът изцяло кредитира заключението по САТЕ, според което причината за
произшествието е изцяло субективно и се дължи на липсата на контрол от
страна на водача. Така поведението на водача е в разрез с разпоредбата на чл.
20, ал.1 ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, и е обусловило настъпването
на процесното ПТП.
Налице са и доказателства за причиненото увреждане-настъпилата
смърт на Х. С., както и за причинно-следствената връзка между смъртта и
произшествието – в тази насока съдът кредитира изготвеното заключение по
съдебно-медицинската експертиза.
По делото не са събрани доказателства, които да опровергават
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на виновния водач.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68г. Справедливо по смисъла на цитираната
разпоредба обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Съдът намира, че при формиране на изводите си относно понесените от
ищцата неимуществени вреди не е строго ограничен от формалните
доказателства. Тъй като не се твърдят специфични за ищцата преживени
4
емоции, болки и страдания над обичайните за подобно увреждане, които да
подлежат на пълно главно доказване, съдът приема, че ищцата е изпитвала
нормално присъщите за всяко човешко същество чувства на дълбока скръб и
печал от внезапната загуба на своя син. Този извод е в съответствие със
съдебната практика, която приема, че не е в тежест на пострадалия да докаже
отделните си негативни изживявания, ако същите са в рамките на обичайните
такива / решение № 316/ 14.10.2013г. по гр. д. № 121/ 2013г., определение №
96/ 07.02.2018г. по гр. д. № 3153/ 2017г., решение № 3/ 29.01.2014г. по гр. д.
№ 2477/ 2013г., решение № 388/ 02.12.2013г. по гр. д. № 1030/ 2012г. на ІV г.
о. на ВКС, арг. от решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото на Й. срещу
България, по жалба № 41211/1998г./.
При липсата на данни за противното, съдът приема, че отношенията
между ищцата и нейния син са били изградени на основата на традиционните
за тези връзки взаимна обич, привързаност и взаимопомощ. Въз основа на
доказателствата по делото се налага извод, че следствие на внезапната загуба
на своя син живота на ищцата коренно се е променил- от някога ведра, дейна
и радваща се на живота жена, тя е станала затворен в себе си, а и в дома си,
човек, който е спрял да общува с околните, и единственият начин да се справи
с емоциите си е като им дава външен израз, а именно да плаче.
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените
от ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и
психически сътресения, и като взе предвид икономическата конюнктура
съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в размер от
100 000 лв.
Горното налага разглеждане на възражението за съпричиняване, което
съдът намира за основателно.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД така определените обезщетения могат
да бъдат намалени, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
В т.7 от тълкувателно решение № 1/ 23.12.2015г. по т. д. № 1/ 2014г. на
ОСКТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения по
хипотезите на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приема се, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, като приносът на увредения, може да се изрази в действие или
5
бездействие, което да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
От преценка на събраните по делото доказателства, се установява, че
Х. С. има принос за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. На първо място, безспорно
се установи, че увреденото лице не е било с поставен предпазен колан, което
е в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Предпазни колани е имало в микробуса. Той е бил един от изхвърчалите от
автомобила, като липсата на поставен предпазен колан е позволило тялото му
да се движи свободно нагоре- надолу и настрани из автомобила, след което да
изпадне от него.
Установи се, че таванът на автомобила е пречупен и е навлязъл навътре
в купето, лявата страна и задният капак също са навлезли вътре в купето, като
по този начин тези три повърхности фиксират пътника. Но от една страна по
делото няма доказателства къде точно е седял пострадалия и дали тези
деформации са могли да му въздействат.
От друга страна според неоспореното заключение на СМЕ травмите
получени от С. в процесното ПТП са причинени от съприкосновение с
предмети вътре в автомобила.
Предвид изложеното, съдът намира, че конкретният принос на
пострадалия, който е допринесъл за леталния за него изход при настъпилото
ПТП може да бъде определен на 20%. В останалата част, отговорността за
деликта безспорно следва да се понесе от водача на пътното превозно
средство.
По тези съображения определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение
следва да бъде редуцирано с 20% или сумата от 20 000лв., поради което искът
следва да бъде уважен в размер на 80 000лв., като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
6
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
законната лихва следва да се присъди от 14.07.2021г.-датата за която по
делото са представени доказателства, че е предявена претенция през
застрахователя.
Възражението на застрахователя, че не дължи лихви, защото
претенцията не съдържа номер на банковата сметка на пострадалата, е
неоснователно. Вярно е, че съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно заедно със застрахователната
си претенция да представи пълни и точни данни на банкова сметка, по която
застрахователят да извърши плащания. Неизпълнението на това задължение
съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ има за последица забава на кредитора по отношение
на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Чл. 409 КЗ,
обаче, се отнася до различна лихва, а именно лихва за забава върху
застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществено
застраховане, а не по договор за застраховка "гражданска отговорност".
Това е лихва, която застрахователят дължи не вместо застрахования на
трето увредено лице, а която дължи на застрахования на собствено основание
- заради собствената си (на застрахователя) забава. Когато застрахователят
дължи лихва за собствената си забава, той не следва да търпи неблагоприятни
последици от това, че кредиторът му (застрахованият) не оказва съдействие
чрез посочване на банкова сметка. Законодателят изрично е предвидил
ограничаване на отговорността на застрахователя за лихви при непосочена
банкова сметка само при имущественото застраховане и това ограничение не
може да бъде прилагано по аналогия за договорите по застраховка
"Гражданска отговорност".
По разноските:
Двете страни в производството са отправили искане за присъждане на
направените от тях разноски. С оглед изхода на делото ответното дружество
следва да заплати на ищцата сумата от 77.65лв. разноски, съобразно
7
уважената част от иска.
Ищцата следва да заплати на ответното дружество сума в размер на
488.24лв, представляваща сторените от него разноски съобразно
отхвърлената част от претенциите.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за разликата над пълния дължим размер, то
предвид уважаването на иска разликата следва да се възложи върху ответника
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 3050 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал.
2 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да заплати на адв. Керанова, сумата 7050 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати Т. Д. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. С.В., общ. Н., ул. „Х.А.“ № ** сумата от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сина й Х. Я. С. в резултат от настъпило
на 27.05.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 170 000лв.-
представляващ частично вземане от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати Т. Д. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. С.В., общ. Н., ул. „Х.А.“ № ** сумата 77.65лв.
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.В., общ. Н., ул.
„Х.А.“ № ** да заплати на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А сумата
488.24лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд сумата от 3050лв., представляваща дължима
държавна такса върху размера на уважената претенция, както и сумата от 5
лв., представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на
адвокат Петя Керанова от АК София сумата от 7050лв. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38,ал.2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9