РЕШЕНИЕ
№ 1906
гр. Бургас, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101620 по описа за 2022 година
Производството е по искова молба на З. Д. Й. против А. С. П., с която, след
неколкократните уточнения от процесуалния представител на ищцата, са
предявени искове осъждане на ответника да заплати сумата от 4500 лв. -
частично от сума в общ размер на 12500 лв., представляваща невърнат заем
по устен договор за заем, сключен между наследодателя на ищцата и
ответника на 23.10.2019 год., както сумата от 500 лв. - частично от сума в общ
размер на 2000 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем,
сключен между наследодателя на ищцата и ответника на 23.10.2019 год.,
ведно със законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от
17.03.2022 год. до окончателното плащане, а евентуално, в случай, че така
предявените искове се отхвърлят, за осъждане на ответника да върне на
ищцата сумата от 5000 лв. - частично от сума в размер на 14500 лв., като
платена от наследодателя й без основание, ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
Така предявените първоначални искове са с правно
основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, а
евентуалните - в чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на ищцата, който моли за уважаването им. Ангажира
доказателства, претендира разноските по делото.
Ответникът, чрез своя адвокатски пълномощник, не оспорва
получаването на сума в общ размер на 12500 лв., но твърди да я е върнал.
Оспорва между него и наследодателя на ищцата да са сключвани договори за
заем, както и да е получавал на каса, в брой, сума от 2000 лв. Също ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодни разноски.
Въз основа на наличните по делото доказателства,
Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е единствен наследник на К. Д. Й., б.ж. на гр.П*,
поч. на ***** год.
С определение по н.ч.х.д.№ ****/ 2015 год. на БРС,
1
последният е настанен за принудително лечение в СМО на ДПБ - гр.Л.
Неколкократно е лекуван в ***** и в *****, освидетелстван е от ТЕЛК към
МБАЛ „Проф. д-р П*****“ АД - гр.Л* с 85% трайно намалена
работоспособност, диагноза „Трайни промени на личността, недължащи се на
мозъчно увреждане или заболяване. Шизофрения - параноидна форма,
параноидно-халюцинаторен синдром.“.
На ***** год. от сметката на наследодателя на ищцата е
преведена в полза на ответника сума от 12500 лв., с основание „захранване на
сметка“, който факт не е спорен.
Налични са 2 бр. платежни нареждания от 09.03.2020 год. и
от 17.03.2020 год., за банкови преводи на суми от 1000 лв. и 550 лв.,
извършени от ответника в полза на К* Й*, с посочено в тях основание
„захранване на сметка“, както и 5 бр. разписки от системата за разплащане
„*****“, за преведени суми в общ размер на 3083.25 лв., с наредител - А.П. и
получател - К* Й.
Сред представените разписки фигурират още две - от
06.04.2020 год. за сумата от 493.15 лв. и от 02.07.2020 год. - за 792 лв., за
извършени от ответника преводи в полза на трето за спора лице, за което
няма доказателства да е действало от името и за сметка на К* Й*.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените първоначални искове за неоснователни.
При изначално възложена на ищцата доказателствена тежест,
липсват доказателства за сключени между страните договори за заем на суми
в посочените размери. В тази връзка е единствено представената разпечатка
от сметката на наследодателя на ищцата и досежно сума от 12500 лв., но в нея
като основание е вписано „захранване на сметка“. Това в никакъв случай не
доказва обаче, че сумата е предадена в заем, с поето от ответника задължение
да я върне.
И тъй като стойността на този договор за заем към момента
на сключването му, според твърденията на ищцата, е равна на стойността на
„заетата“ сума, а не размера на частичния иск, то съдът е приел за
недопустимо доказването му със свидетели - чл.164, ал.1, т.3, пр.2 от ГПК,
при изрично противопоставяне на ответната страна. Но не само - исканите
свидетелски показания биха били допустими, ако не същесуваше спор между
страните, относно сключен заемен договор, но се спори по някоя от
доъпнителните му уговорките (Р-524-2011-IV г.о.; Р-283-2016-IV г.о.).
По отношение на втория договор за заем - за сумата от 2000
лв., то и той, според ищцовите твърдения, е неоснователен - сумата е била
изплатена на починалия внук, респ. на упълномощено от него лице, но не и на
ответника, в брой, на каса. Т.е. наследодателят сам, разполагайки със
средствата по сметката си, е изтеглил лично или чрез пълномощник (което в
крайна сметка води до същия резултат) сумата от 2000 лв.
Отделно от горното, не се доказа получаването на подобна
сума от ответника, а впрочем, по мнението на настоящия състав, тъкмо с цел
заобикаляне на забраната за доказване със свидетелски показания,
процесуалният представител на ищцата, след множеството уточнителни
въпроси на съда, в крайна сметка поясни размерите на претенциите си.
Това налага отхвърляне на предявените първоначални искове
и разглеждането на евентуалния по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който при
приетите за установени факти, е основателен.
Както се каза, страните не спорят, че ответникът е получил
сума в размер на 12500 лв. от наследодателя на ищцата. От тях е върнал,
категорично установено с цитираните по - горе разписки, сумата от 4633.25
лв. (1550 лв. по банков път + 3083.25 лв. чрез „****“). Липсват доказателства,
установяващи основание у ответника да задържи разликата от 7866.75 лв.,
поради което този иск следва да се уважи за пълния си предявен размер.
2
Основателен, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, е и акцесорният
иск - за законна лихва, начислена върху сумата по главния, начиная от датата
на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението.
На страните, при този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК, се следват деловодните разноски, които за ищцата
възлизат на 215 лв. Ответникът не е представил доказателства за сторени
разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл. 236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на З. Д. Й. от гр.Б*, ж/к „******, ЕГН - **********,
предявени против А. С. П. от гр.Б*, ул.“******, ЕГН - **********, за
осъждане на ответника, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати сумата от 4500 лв. - частично от сума в общ
размер на 12500 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем,
сключен между наследодателя на ищцата и ответника на 23.10.2019 год.,
както сумата от 500 лв. - частично от сума в общ размер на 2000 лв.,
представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между
наследодателя на ищцата и ответника на *****год., ведно със законната
лихва върху всяка от горните главници, начиная от 17.03.2022 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. С. П. от гр.Б*, ул.“*****, ЕГН - **********, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на З. Д. Й.
от гр.Б*, ж/к „******, ЕГН - **********, сумата от 5000 лв. - главница,
представляваща част от сума в размер на 14500 лв., с която се е обогатил,
получавайки я без основание от наследодателя й на ***** год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 17.03.20222 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. С. П. да заплати на З. Д. Й. деловодни разноски
в размер на 215 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3