№ 369
гр. Горна Оряховица, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101467 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителни искове
с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД основава
исковите си претенции на твърдения, че между страните на 25.01.2019 г. е
сключен Рамков договор за№ 1901232482442840 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта, по силата на който на М. ЕМ. М. от гр. С. е
предоставен паричен заем в размер на 500 лв. Ответникът не заплатил
дължимите месечни вноски за периода 16.05.2019 г. до 16.03.2021 г. и изпадал
в забава по отношение на същите, съгласно чл.59, б“а“ от договора, във вр. с
чл. 114. На основание същия член банката обявила предсрочна изискуемост
на усвоената, но непогасена част от кредита с писмо изх. № 001-
1244/25.02.2021 г. В чл. 33 от Договора страните уговорили размера на
възнаградителната лихва, който бил 18, 90 %. Отделно от това банката
направил изявление в исковата молба до ответника, с което обявява
предсрочната изискуемост на задължението му. С оглед изложеното иска от
съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми
присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
1
765/2021 г., а именно: сумата от 500 лв. главница, сумата от 35,82 лв.,
представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 16.04.2019 г. до
15.07.2019 г., сумата от 1,64 лв. представляваща обезщетение за забава за
периода 15.07.2019 г. до 16.05.2020 г., както и сумата от 30 лв.
представляваща такса по чл. 37 и чл.49 от договора между страните,
начислена за периода 10.05.2019 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва
за забава от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност иска ответника да бъде осъден да
заплати предсрочно изискуемата главница с дата на настъпване на
изискуемостта 16.04.2021 г. в размер на 500 лв., възнаградителна лихва в
размер на 35,82 лв., начислена за периода 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г.,
обезщетение за забава в размер на 1,64 лв., начислено за периода 15.07.2019 г.
до 16.05.2020 г., сумата от 30 лв. представляваща такси по чл. 37 и чл.49 от
договора между страните, начислени за периода 10.05.2019 г. до 07.06.2019 г.,
както и законната лихва върху всяко от вземанията считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Особеният представител назначен на ответника оспорва предявените
искове. Счита, че ответникът не дължи плащане, защото не бил уведомен за
предсрочната изискуемост на задължението. Оспорва представеното с
исковата молба писмо изх. № 001-1244/25.02.2021 г. да е било надлежно
връчено на ответника, за да породи действие изискуемостта на задължението.
Намира, че банката не е представила доказателства да е предала на ответника
съответния тип карта, както и същата да е била активирана от ответника.
Оспорва писменото доказателство представено с исковата молба – справка, по
банкова сметка сочена че е на ответника. Намира, че от представените
доказателства не може да се установи, дали ответникът е усвоил
предоставената му сума. Счита, че от представените доказателства не може да
се установи, защо банката намира, че размерът на възнаградителната лихва
следва да е в рамките на 18,90 %. Намира, че не е ясно защо е начислена такса
за ползване на кредитната карта, в кой период е начислявана таксата и т. н.
Оспорва предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Счита,
че като особен представител няма правомощия да приема адресирано до
ответника съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост. Намира
договорът между страните за недействителен, т.к. съгласно разпоредбата на
чл. 22от ЗПК, следва да бъдат спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
2
1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 от ЗПК, а именно: не са представени „Формуляр –
информация за обработване и защита на личните данни“, общите условия за
деловата дейност на банката, както и „Стандартен европейски формуляр“.
Прави и възражение за прекомерност. Иска от съда да бъдат отхвърлени
предявените искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото Ч. гр. д. № 765 по описа на Районен съд –
Горна Оряховица за 2021 година се установява, че във връзка с подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.04.2021
година е издадена Заповед № 440 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. ЕМ. М. за сумата в
размер на 500 лева – главница по Рамков договор № 1901232482442840 за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, сумата от 35,82 лева -
договорна лихва за периода 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г., сумата от 1, 64 лв.
обезщетение за забава за периода 16.05.2019 г. до 15.07.2019 г., сумата от 30
лв такси по договора съгласно чл. 37 и 49, както и за сумата в размер общо на
75. 00 лева – разноски за заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При служебно извършената проверка съдът констатира, че предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими на
основание чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК, по следните съображения:
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК "В производството по иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. "
3
С Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т. д. № 7/2018 г. на ОСГТК
на ВКС се приема, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането.
В настоящия случай не се заявява друго основание на предявените
евентуални осъдителни искове, напротив, то е идентично на това, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ето
защо производството подлежи на прекратяване частично поради
недопустимост.
От представения като доказателство по делото Рамков договор №
1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic е видно, че
между „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, като кредитор, и М. ЕМ. М., като
кредитополучател, е сключен договор, по силата на който банката издава
безконтактна кредитна карта с ПИН, като предоставя за ползване и кредитен
лимит в размер на 500 лв. за извършването на платежни и неплатежни
операции, а картодържателят се задължава да ползва лично предоставената
кредитна карта, като не дава своя ПИН на други лица, както и да възстанови
ползваните парични суми, съобразно уговореното в договора с дължимата
договорна възнаградителна лихва.
В чл. 33 от процесния Рамков договор е уговорен размер на
възнаградителната лихва, която се начислява върху усвоената част от
кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния
период до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния
лимит или за сметка на неговото надвишение.
Съгласно чл. 36 от Рамковия договор размерът на дължимата от
кредитополучателя лихва се изчислява ежемесечно и се събира служебно от
банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение.
4
Съгласно чл. 47 от Рамковия договор при цялостно или частично
неплащане на минимални погасителни вноски банката начислява обезщетение
за забава в размер на 10 % годишна база върху забавената дължима от
картодържателя сума.
В чл. 50 от Рамковия договор е уговорено, че срокът на ползвания
кредитен лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по – късно
от срока на валидност на картата. Съгласно чл. 14 от договора картата е със
срок на валидност три години.
Според уговореното в чл. 24, б. "а" и „б“от Рамковия договор за картите
RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic банката събира
месечна или годишна такса за обслужване на картата, съгласно Тарифата,
след извършване на първата операция с картата, но не по – късно от една
година от първоначалното издаване на картата.
Според уговореното в чл. 37 от Рамковия договор при надвишаване на
кредитния лимит, картодържателят дължи такса за надвишението в размер на
10 лв. /5 евро.
С писмо с № Изх. – 001 – 12440 от банката е обявена на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита по договор №
1901232482442840/25.01.2019 г. за издаване на кредитна карта.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне писмо с № Изх
– 001 – 12440 е изпратено на адреса на кредитополучателя, посочен в
договора, и е върнато с отбелязване, че не е потърсено, като е налице
удостоверяване от "Български пощи " ЕАД, че на адреса на ответника е
оставено известие, както и че на 26.03.2021 г. писмото е върнато като
непотърсено.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по
процесния договор е усвоена главница в размер на 500 лв., която не е
погасена. Размерът на задълженията на кредитополучателя по Рамковия
договор от 25.01.2019 г. към датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.04.2021 г., е, както
следва: непогасена и усвоена главница – 500 лв., начислена редовна лихва за
периода от 16.04.2019 г. до 15.07.2019 г. – 35,82 лв., начислена наказателна
лихва/обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до 15.07.2019 г. – 1,
5
64 лв., изискуеми такси – 30, 00 лв. Според заключението размерът на
непогасените задължения от ответника за главница, редовна лихва и
наказателна лихва към датата на изготвяне на счетоводните справки от
банката – 15.07.2021 г., както и към датата на изготвяне на заключението –
02.06.2021 г., в случай, че предсрочната изискуемост настъпва с датата на
връчване на исковата молба на ответника – 19.10.2021 г., съвпада с размерите,
посочени по – горе, тъй като след 16.07.2019 г. е спряно начисляването на
лихви и такси. Последното извършено плащане на месечна погасителна
вноска от ответника е било на 20.03.2019 г., а следващото дължимо плащане е
било на 16.05.2019 г.
Няма данни за постъпили плащания от длъжника по процесния Рамков
договор в периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.04.2019 г. до датата на изготвяне на счетоводните
справки от банката – 15.07.2021 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
С предварителния доклад по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че по исковете с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: наличието на валидно сключен договор за потребителски
кредит; че кредиторът е предоставил, респ. длъжникът е усвоил сумата по
отпуснатия кредит; че е упражнено от кредитора правото да обяви вземането
си за предсрочно изискуемо, както и наличието на валидно уговорена
неустойка между страните, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните суми.
С оглед оспорванията от ответника за наличието на неравноправни
клаузи в процесния договор, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените
клаузи са валидни /по арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.
Страните не спорят, че между „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, като
кредитор, и М. ЕМ. М., като кредитополучател, е сключен Рамков договор №
1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, по силата на
който банката е издала безконтактна кредитна карта с ПИН, като е
предоставила за ползване и кредитен лимит в размер на 500 лв. за
6
извършването на платежни и неплатежни операции, а картодържателят се е
задължил да ползва лично предоставената кредитна карта, като не дава своя
ПИН на други лица, както и да възстанови ползваните парични суми,
съобразно уговореното в договора с дължимата договорна възнаградителна
лихва, както и факта на усвояване на кредита от кредитополучателя.
Ето защо, за кредитополучателя е възникнало задължение за погасяване
на кредитното задължение по начина и в сроковете, уговорени с процесния
договор /17 дни след края на отчетния период/.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, се установява, че кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за погасяване на дължимите суми за минимална погасителна
вноска в съответствие с уговореното в договора, поради което на основание
чл. 59 от процесния договор банката е упражнила правото си да обяви
усвоените и непогасени вземания по договора за предсрочно изискуеми.
Видно от експертизата е, че за периода 16.05.2019 г. до 16. 03.2021 г.
ответникът не е погасявал задълженията си.
Съгласно разясненията, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за настъпването на
предсрочната изискуемост са необходими две групи предпоставки –
обективни /неплащането на две или повече вноски на падежа, ако банката
обявява кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
неизпълнение на други задължения по договора – неплащане на главница,
лихва; забава в плащанията – така, както са уговорени в договора за кредит/ и
субективни /упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем/. Субективният елемент се изразява във волеизявление
на кредитора за обявяване на кредита за кредита за предсрочно изискуем,
което следва да е достигнало до длъжника. В този случай предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при
пълно или частично спиране на плащанията на задълженията по договора за
кредит, а е обусловена от упражняването на субективното право на кредитора
7
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на
кредитополучателя.
В случая, от доказателствата по делото се установява, че е налице
забава в погасяването на минималните месечни вноски, включващи главница
и лихва, считано от 16.05.2019 г. до 16.03.2021 г., поради което са били
налице обективните предпоставки по чл. 52, б. "д" във вр. с чл. 59 от
процесния договор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С писмо с № Изх – 001 – 12440 от банката е обявена на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита по договор №
1901232482442840/25.01.2019 г. за издаване на кредитна карта.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне писмото с №
изх – 001 – 12440 е изпратено на адреса на кредитополучателя, посочен в
договора, и е върнато с отбелязване, че не е потърсено, като е налице
удостоверяване от "Български пощи" ЕАД, че на адреса на ответника е
оставено известие, както и че на 26.03.2021 г. писмото е върнато като
непотърсено.
Съдът намира, че банката е положила дължимата грижа за връчване на
писмото – покана - налице е удостоверяване от "Български пощи" ЕАД, че на
адреса на кредитополучателя, посочен в договора, е оставено известие, както
и че на 26.03.2021 г. писмото е върнато като непотърсено. Изпълнени са и
изискванията на чл. 6. 3. от Общите правила за доставяне на пощенските
пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, като писмото е
било на разположение на адреса повече от 20 дни в офиса на пощенския
оператор.
Ето защо, въпреки липсата на фактическо връчване, уведомлението до
кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, следва
да се счита за получено от него на 26.03.2021 г., на основание чл. 202 от
договора, тъй като е изпратено на посочения в договора адрес за
8
кореспонденция и е удостоверен от "Български пощи" ЕАД опитът да бъде
предадено писмото, т. е. положена е дължимата грижа за уведомяването на
длъжника.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че по делото са доказани
обективните и субективните предпоставки за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита – неплащане на минимални погасителни вноски на
падежа – така, както са уговорени в договора за кредит и достигане до
кредитополучателя – длъжник на волеизявлението на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.04.2021
г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение N
8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/17 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
не представлява друго основание на иска. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо
единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а
само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на
вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на
заявлението, предсрочната изискуемост не се твърди и съответно тяхното
присъждане в последващо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може
да бъде уважен по отношение за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо.
В случая, от доказателствата по делото се установява, че Рамков
договор № 1901232482442840/25.01.2019 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa
Visa Classic е с краен срок на погасяване – 25.01.2021 г. /арг. от чл. 14 във вр.
с чл. 50 във вр. с чл. 168 от договора/. Тъй като към момента на приключване
на съдебното дирене пред първоинстанционния съд – 13.05.2022 г. е бил
настъпил крайния срок на договора, то всички непогасени вземания по него са
9
станали изискуеми.
По делото не се твърди и не установява претендираните от банката
вземания да са погасени чрез плащане.
На следващо място, следва да се разгледат доводите на ответника, че са
налице неравноправни клаузи в процесния договор, касаещи процесните
вземания. Независимо от изложените от ответника доводи следва да се
посочи, че съдът дължи и служебна проверка на валидността на клаузите на
договора, тъй като се касае за императивни материалноправни разпоредби,
които съдът следва да приложи /т. 1 от Тълкувателно решение N 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.
От тълкуването на разпоредбите на чл. 143 – 147 ЗЗП може да се
направи извод, че неравноправни клаузи в договор са тези клаузи, по
отношение на които са налице следните условия:
-клаузите не са индивидуално уговорени – те са предварително
изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им – арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
-уговорени са във вреда на потребителя – накърняват се уредени в
закона права на потребителя, респ. увреждат се законните му интереси.
не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната
търговска практика.
-уговорката води до значително неравновесие в правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
В разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, 10 и 12 ЗЗП е дадено примерно
изброяване на хипотези на неравноправни клаузи в договор, а именно – когато
се поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля; когато се налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора; когато се
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата;
В разпоредбата на чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, за които не се
прилага т. нар. потребителска защита по отношение на договора за банков
кредит, които следва да се прилагат ограничително.
10
Освен това т. нар. потребителска защита не се прилага и по отношение
на клаузи, които са уговорени индивидуално /арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В чл.
146, ал. 2 ЗЗП е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада
върху него /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.
В случая, не се доказва от банката при условията на пълно и главно
доказване, че оспорените клаузи в Рамковия договор са били уговорени
индивидуално. Не се установява и че оспорените клаузи са били уговорени
във вреда на потребителя, че не отговарят на изискванията за
добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, както и че
водят до значително неравновесие в правата и задълженията на банката и
потребителя.
Клаузите на чл. 40, 42 – 45 от Рамковия договор не са неравноправни на
основание чл. 143, т. 3 и 10 ЗЗП. В тях е посочен размера на минималната
погасителна вноска - според вида на ползваната карта, в чл. 40 от Рамковия
договор е дадена възможност на картодържателя да избира между два отчетни
периода за ползване на картата, като в чл. 44 са посочени сроковете за
плащане на минималната погасителна вноска в зависимост от вида на
ползваната карта.
Неоснователно е твърдението на особения представител на ответника,
че клаузата на чл. 33 от Рамковия договор е неравноправна по см. на чл. 143,
т. 3 и 10 ЗЗП тъй като не е уговорено между страните ясно и недвусмислено
какъв е размера на дължимата от картодържателя възнаградителна лихва.
Видно от клаузата на чл. 33 от Рамковия договор уговореният размер на
възнаградителната лихва е в зависимост от вида на ползваната карта, а видът
и е посочен в прием- предавателния протокол. /стр. 21/
Клаузата на чл. 24 от Рамковия договор, с която е уговорено
картодържателят да заплаща такса за обслужване на картата, също не е
неравноправна по см. на чл. 143, т. 3, 10 и 12 ЗЗП, тъй като уговорените такси
се дължат за конкретна услуга от банката - за обслужване на платежното
средство, чрез което се усвояват суми по кредита, респ. за ползване на
11
кредитен лимит над договорения.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са
основателни за сумата от 500 лева, представляваща главница по Рамков
договор № 1901232482442840/25.01.2019 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa
Visa Classic, за сумата в размер на 35,82 лева – договорна лихва върху
главницата за периода от 16.04.2019 година до 15.07.2019 година,
обезщетение за забава в размер на 1,64 лв., начислено за периода 16.05.2019 г.
до 15.07.2019 г. сума в размер на 30 лв. – изискуеми такси начислени на
основание чл. 37 и чл. 49 от Рамков договор, за периода 10.05.2019 г.
07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.04.2021 година до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 440 за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.04.2021 година по Ч. гр. д. № 765/2021 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски общо в размер на 732,20 лева, от които за държавна такса в размер
на 25. 00 лева, за депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 250. 00 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 150 лв.,
сумата от 300 лв. депозит за особен представител и сумата от 7, 20 лв.
разноски за нотариално заверени преписи, а в заповедното производство
дължи заплащането на разноски в размер на 75 лева.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК, във
вр. чл. 126 от ГПК производството по гр. дело № 1467/2021 г. по описа на
ГОРС, в частта по предявените от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район
12
Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, срещу М. ЕМ. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. С., ул. ***, евентуални осъдителни искове за
заплащане на сумата 500,00 лева главница по рамков договор №
1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCars Gold/BILLA Visa Classic от 25.01.2019
г., ведно със законна лихва считано от 21.07.2021 г. до изплащане на
вземането, с договорна лихва в размер на 35,82 лева за периода 16.04.2019 г. -
15.07.209 г., с обезщетение за забава в размер на 1,64 лева за периода
16.05.2020 г. - 15.07.2019 г., 30,00 лв. (тридесет лева), представляващи
изискуеми такси съгласно чл. 37 и чл. 49 от договора, начислени за периода
от 10.05.2019 до 07.06.2019 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ЕМ. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. С., ул. ***, че дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55 следните суми:
– 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи изисуема главница по
рамков договор № 1901232482442840 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCars Gold/BILLA Visa Classic
от 25.01.2019 г.;
– 35,82 лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) ,
представляващи договорна възнаградителна лихва за времето от 16.04.2019
до 15.07.2019 г.;
– 1,64 лв. (един лев и шестдесет и четири стотинки), представляващи
обезщетение за забава за времето от 16.05.2019 до 15.07.2019 г.;
– 30,00 лв. (тридесет лева), представляващи изискуеми такси съгласно
чл. 37 и чл. 49 от договора, начислени за периода от 10.05.2019 до 07.06.2019
г.;
– законната лихва върху главницата от 500,00 лв., считано от 16.04.2021
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 440 за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.2021 година по Ч. гр. д. № 765/2021 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА М. ЕМ. М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. ***
да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, бул. „Никола
13
Вапцаров” № 55, сумата в размер на 732,20 лева /седемстотин тридесет и два
лева и 20 ст./, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 765/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението в частта, с която се връща исковата молба и се прекратява
производството по делото, може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред
Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
14