Определение по дело №1775/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4175
Дата: 22 ноември 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101001775
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./........ 11.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно частно търговско дело № 1775 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Финансова Къща Логос – ТМ“ АД, срещу определение №10482 от 14.08.2019г., постановено по гр.д. №9588/2019г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че предявеният от него иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а не както неправилно е квалифициран от първоинстанционния съд като иск по чл.439 от ГПК. Искът по чл.439 от ГПК защитава само правото на първоначалния длъжник, но не и длъжника по обратния изпълнителен лист, какъвто е ищецът. Същият е неприложим за конкретното дело, с което се търси установяване на несъществуването на един факт – несъществуването на вземането по обратния изпълнителен лист. Основава претенцията си на сключено между страните допълнително споразумение от 18.06.2018г., с което ответницата се е съгласила да заплати вземанията, за които впоследствие се е снабдила с обратен изпълнителен лист. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д. №9588/2019г. на ВРС е образувано по предявен от „Финансова Къща Логос – ТМ“ АД срещу Р.Д.И. иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10 010.28лв. представляваща вземане по издаден Обратен изпълнителен лист № 2300 от 21.03.2019г., издаден по ч.г.д. № 5039/2018г. на ВРС, въз основа на който е образувано и.д. №20199230400085 по описа на ЧСИ Георги Николов.

 В исковата молба се поддържа, че в полза на ответницата е издаден обратен изпълнителен лист 2300/21.03.2019г. по ч.гр.д. 5039/2018г. на ВРС за сумата от 10010.28 лева, представляваща събрано по изп.д. 198/2018г. на ЧСИ Ст. Данева възнаграждение по т. 26 от ТТРЗЧСИ, въпреки че с Допълнително споразумение от 18.06.2018г. ответницата се е задължила да го заплати за своя сметка. С цитираното споразумение страните са преуредили отношенията си по повод вземанията, за които по ч.гр.д. 5039/2018г. на ВРС в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата. Вземанията по заповедта са били изцяло и доброволно погасени от солидарните длъжници, поради което ищецът не се е възползвал от възможността за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, а съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителния лист. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на определението за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като спорът за дължимостта на процесното вземане е разрешен със спогодба, а доброволно платената от длъжника сума не надхвърля вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

С определение 8073/24.06.2019г. на ищеца са дадени указания да уточни правопогасяващите факти, настъпили след издаване на обратния изпълнителен лист.

В уточнителна молба от 12.08.2019г. ищецът поддържа, че процесното вземане е погасено с допълнителното писмено споразумение от 18.06.2018г., което се явява новооткрито доказателство по смисъла на чл.424 от ГПК, а също и новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК.

С обжалваното определение производството е прекратено по съображения за липса на наведени фактически основания на единствено допустимия в разглежданата хипотеза иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С оглед надлежното квалифициране на предявения иск е необходимо да се направи разграничение между допустимия ред за защита на длъжника в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист по реда на отменения ГПК /което при действието на новия процесуален ред се реализира по реда на чл.124,ал.1 ГПК/ и специалния ред за защита по исков ред при оспорването на вземането на длъжника при съдебно изпълнително основание - чл.439 ГПК, който иск може да е основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание.

Предметът на делото е недължимост на притезание, за което срещу ищеца е издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е образувано  изпълнително производство. Обратният изпълнителен лист е издаден въз основа на обезсилена с влязъл в сила акт заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, т.е. въз основа на съдебно изпълнително основание. Производството по издаване на обратен изпълнителен лист е едностранно, но се трансформира в двустранно с уведомяването на длъжника с връчване на призовката за доброволно изпълнение. От този момент започва да тече едноседмичен срок за обжалване на определението за издаване на обратен изпълнителен лист. В рамките на инстанционния контрол жалбоподателят е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу законосъобразността на определението, под страх от преклудирането им. С влизане в сила на определението по чл.245, ал.3 от ГПК издаденият въз основа на него изпълнителен титул се стабилизира окончателно и се препятства възможността за преразглеждане на предпоставките за издаването му в последващ процес. След този момент длъжникът по обратния изпълнителен лист може да оспорва изпълнението, само ако се позовава на правопогасяващи обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителния титул с иск по чл.439 от ГПК.

Наличието на предвиден в закона специален ред за оспорване на подлежащо на принудително изпълнение притезание по чл.439 от ГПК изключва общия исков ред за защита по чл.124, ал.1 от ГПК. В този смисъл не може да бъде споделена поддържаната от жалбоподателя квалификация на иска по чл.124 от ГПК. Разпоредбата на чл.439 от ГПК намира приложение за всяко изпълняемо право, независимо от вида на изпълнителния титул, в който е удостоверено, предвид липсата на проведено в закона разграничение в тази насока. Следователно искът следва да бъде квалифициран по чл.439 от ГПК, който се явява единственото допустимо в случая средство за защита.

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основано само на факти, настъпили след производството по издаване на изпълнителното основание. Следователно за ищеца би бил налице правен интерес в случай на позоваване на правоизключващи или правопогасяващи правото обстоятелства, настъпили след издаването на обратния изпълнителен лист и отричащи съществуването на вземането /прихващане, споразумение, изтекла давност/.

В разглежданата хипотеза, въпреки дадените от съда изрични указания, такива обстоятелства не са въведени, включително и пред настоящата инстанция. Налице е единствено позоваване на писмено доказателство, което не е нововъзникнало, тъй като договорът за спогодба е сключен преди издаване на обратния изпълнителен лист. Твърдението, че постигнатата спогодба изключва правото на ответницата на обратен изпълнителен лист, на практика представлява оспорване на предпоставките за издаването му. Доводите за незаконосъобразност на определението за издаване на обратния изпълнителен лист не могат да послужат за фактическо основание на иска за оспорване на изпълняемото право. В случая призовката за доброволно изпълнение е получена от ищеца на 29.05.2019г., поради което срокът за обжалване на определението по чл.245, ал.3 от ГПК е изтекъл момента на предявяване на иска – 20.06.2019г., което възпрепятства евентуалното квалифициране на исковата молба като жалба. Пропускът на ищеца да инициира инстанционен контрол не може да бъде саниран чрез предявяване на иск, основан на преклудирани възражения, касаещи издаването на обратния изпълнителен лист.

По делото няма наведени надлежни фактически твърдения релевантни към единствено допустимия за разглежданата хипотеза иск по чл.439 от ГПК, което обуславя извод за недопустимост на производството.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №10482 от 14.08.2019г., постановено по гр.д. №9588/2019г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна касационна жалба пред ВКС.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                               2.