Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………/11.03.2019 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

            

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2374 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на ликвидатора на „А.“ ЕООД - С.К.З. по чл. 625 от ТЗ. Ликвидаторът твърди, че  след откриване на производството по ликвидация, е установено задължение за заплащане на дружествен дял на напуснал съдружник  в размер на 42 139 лева. Изтъква се, че дружеството не извършва никаква дейност, няма никакви активи, поради което и не може да се изпълни това задължение. С молбата се иска от съда да открие производство по несъстоятелността му и го обяви в несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

След справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че след смъртта на съдружника А. З., и приемането на нов съдружник,  след вписване от 19.08.2009 г. като съдружници в дружеството „А.“ ООД са вписани К.Б.З., С.К.З. и Г.К. Д..

С вписване от 03.04.2018 г., след смъртта на съдружника Красимир Златарев и напускане на съдружника Г.К. Д. (уведомление по чл.125, ал.2 от ТЗ от 11.02.2015 г.), като едноличен собственик на капитала остава С.З.. Отразено е и намаляване на капитала на дружеството с 2500 лева, като и преобразуване на дружеството като еднолично ООД. За управител е избрана и вписан в ТР - С.З..

На 20.04.2018 г. е взето решение от едноличния собственик на капитала за прекратяване дейността на дружеството и за извършване на ликвидация. Надлежно е подадено заявление до НАП и е издадено удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК. За ликвидатор е назначена С.З..

С вписване от 02.08.2018 г. по партидата на дружеството е отразено началото на производството по ликвидация и прекратяване на дейността на дружеството.

По партидата на дружеството са обявени ГФО за 2013,2014,2015 година. Има отказ за обявяване на ГФО за 2016 година. За 2017 г. и за 2018 г. дружеството е подало декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че през съответните години дружеството не е извършвало търговска дейност.

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно финансово икономическа експертиза, изготвено от вещото лице М.Г.. Допълнителното заключение е изготвено, тъй като след датата на изготвяне на основното, по делото са постъпили допълнителни документи от НАП.

При изготвяне на експертизата, вещото лице е работило по представени от НАП документи и по документи, намиращи се по делото. Не е получило достъп до счетоводството на дружеството – молител, включително не се е запознало с никаква  първична счетоводна документация.  

Въз основа на прегледаните данни вещото лице е установило, че преобладаващия дял от активите на дружеството за 2014 г. и 2015 г. са „парични средства и еквиваленти“ – за 2014 г. – 108 х.лева (95,58 % от общите активи), за 2015 г. – 98 х. лева (83,76 % от общите активи).През 2014 г. - 2015 г.  – преобладаващия дял от пасивите заема „общ всеобхватен доход  от минали години“ – за 2014 г. – 100 х. лева – 88,49 % от пасивите, за 2015 г. – 93 х. лева – 79,49 % от пасивите. Съгласно ГФО за 2015 г. общата стойност на дълготрайните материални активи (автомобили и компютри) е ), като същите са отписани на 31.12.2015 г., а в забележките към ГФО е записано, че отчетната стойност на напълно амортизираните ДМА е 34 х. лева, с начислена амортизация от 34 х. лева. За 2016 г. и 2017 г. вещото лице е посочило, че  в подадените ГФО са отразени нулеви стойности на всички активи.  В структурата на пасива, се включва „основен капитал  - 5 х. лева“, неразпределена печалба – 97 х. лева, непокрита загуба от минали години – 7 х. лева за 2016 г. и 112 х. лева за 2017 г.,  финансов резултат за 2016 г. – „-105 х. лева“ и за 2017 г. „- 1 х .лева“.

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в данъчната декларация за 2016 г. са посочени „Разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи за 105 486,28 лева“, но не са представени никакви първични счетоводни документи, които да установят произхода на тези липси  - акт за брак, сигнал до полицията и пр. Именно тази загуба от 105 х. лева води до значително влошаване на показателите на дружеството за 2016 г. и за 2017 година.

Вещото лице посочи, че дружеството няма изискуеми публични задължения към НАП за периода 2012 – 2018 г., като е правена и проверка от данъчните органи. В този смисъл е и протокол от 26.11.2018 година (стр. 95-96 по делото). В счетоводството на дружеството не е отразено задължението към Г.Д.. Включеното задължение по договор за банков кредит към Ю. АД за 2014 г. и 2015 г., вече не фигурира в отчетите за 2016 г. и следващите години, като вещото лице е получило уверения от представителя на дружеството, че банковият кредит е изплатен.

Съгласно указанията на съда, вещото лице е изготвило и алтернативен вариант на баланса на дружеството за 2015 г., с отчитане на иначе неотразеното задължение в размер на 42 х. лева към Г.Д.. При този вариант коефициената на обща ликвидност за 2015 г. от 9,00 спада на 2,13, коефициента на бърза ликвидност – от 7,92 на 1,87, коефициента на незабавна ликвидност – от 7,54 на 1,78 и коефициента на абсолютна ликвидност – от 7,54 – на 1,78. За 2014 г. коефициентите са както следва: коефициент на обща/бърза ликвидност – 113, коефициента на незабавна/абсолютна ликвидност – 108.

От представеното удостоверение от Служба по вписванията, гр. София е видно, че за периода 01.01.1998 г. – 01.12.2018 г. е няма отбелязвания по партидата на „А.“ ООД.

От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 30.11.2018 г. на името на „А.“ ООД има регистрирано едно МПС.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на  всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от  някое от  лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност  на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника  да не са временни  и състоянието да е обективно и трайно.

В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма. Молбата е подадена от ликвидатор на дружеството– чл.  625, предл. 3 от ТЗ.

В молбата изрично е посочено, че се иска откриване на производство по несъстоятелност на основание чл.611, ал.3 от ТЗ – т.е като основание се сочи именно неплатежоспобността на дружеството, чийто ликвидатор е подал молбата. Именно така е докладвано и делото, като няма възражение по доклада от молителя в тази част.

Според съда обаче, молбата по чл. 625 от ТЗ в конкретния случай е неоснователна, тъй като не се доказа дружеството да има задължение по търговска сделка и друг вид задължение по смисъла на 608 от ТЗ, което да обосновава изследването на въпроса за наличие на неплатежоспособност в икономически смисъл.

Ликвидаторът на дружеството твърди, че дружеството има задължение в размер на 42 139 лева към бившия съдружник  Г.Д. за изплащане на дружествения й дял, след напускане на дружеството.

Видно и от заключението на вещото лице по допусната съдебно финансово икономическа експертиза, дружеството няма публични задължения към НАП за данъци, осигуровки и пр. публични вземания, както и други задължения по търговски сделки.

Настоящата съдебна инстанция намира, че дори и да се приеме, че съществува вземане на третото лице Г.Д. в размер именно на сумата от 42 139 лева – равностойността на дружествен дял, същото не представлява вземане, което да попада в категорията на вземанията по чл. 608 от ТЗ, тъй като не изхожда от търговска сделка и не е свързано с нея.

За този извод съдът съобразява и редакцията на чл. 608, т.1 от ТЗ след 2013 г., съгласно която от значение в производството по чл. 625 от ТЗ е установяване наличието на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Практиката (в този смисъл и решение № 143/16.10.15 г. по т.д. № 937/15 г. на I ТО на ВКС) приема, че вземането по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ може да бъде и последица от факти, осъществени след сключването на търговската сделка; може да е породено от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните последици да е свързана със сключването и изпълнението на дадената абсолютна или относителна търговска сделка, като не е необходимо и да е налице идентичност между страните по тези сделки.

Вземането за дружествения дял на напуснал съдружник обаче безспорно не произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 608, т.1 от ТЗ. Това задължение на дружеството няма търговски характер по см. на чл. 286 ТЗ, защото не попада в кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, нито покрива критерия на чл. 286, ал. 1 ТЗ за субективна търговска сделка, тъй като не е свързана с упражняваното от търговското дружество занятие, а е специфично задължение, с източник закона – чл. 125, ал.3 от ТЗ, явяващо се част от съдържанието на членственото правоотношение на напусналия съдружник (аргумент и от решение № 70 от 25.08.2014 г. по т. д. № 3560/2013 г., ТК, І ТО на ВКС).

 По изложените съображения, съдът приема, че не са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност на посоченото от молителя основание – неплатежоспособност. И молбата следва да бъде отхвърлена. 

За пълнота следва да се отбележи, и че от заключението на СФИЕ не се установява еднозначно състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие за целия изследван период 2014 – 2018 година.

Основните критерии, които се използват за оценка на финансовото състояние на едно търговско дружество са т. нар коефициенти на ликвидност.

С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.

В конкретния случай, се установява, че за 2014 г. и 2015 г. (и в двата варианта на заключението), коефициентите на ликвидност са значително над референтите стойности, като може да указва на икономически неоправдано поведение на дружеството, но не е индиция и за състояние на неплатежоспосбност.

С оглед представената и обявена в ТРРЮЛНЦ декларация по чл. 39 от Закона за счетоводството за 2017 г., и данните за представен ГФО за 2017 г., съдът приема, че независимо от подадената декларация, следва да се стъпи на данните, посочени от самото дружество за осъществена търговска дейност през 2017 година.

При преценка на достоверността на посочените данни, за 2016 г. и 2017 г., съдът съобразява и становището на вещото лице, че не е получило достъп до счетоводството на дружеството, не се е запознало с първичната счетоводна документация, вкл. и основанието да се отразят като финансова загуба  - разходи от липси на ДМА и КМА в размер на 105 х. лева за 2016 година. Поради това и на основание чл. 161 от ГПК, съдът приема, че дружеството - молител не е доказало при условията на пълно, главно доказване, че са налице основания за включване на това перо в структурата на пасива. При изключване на това перо не се установява дружеството да се е декапитализирало.

 

 По изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли молбата пои чл. 625 от ТЗ от ликвидатора на „А.“ ЕООД.

Водим от горното и на основание чл. 631 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 от ТЗ на ликвидатора на „А.“ ЕООД, ЕИК ********, адрес: *** - С.К.З. за откриване производство по несъстоятелност на основание неплатежоспобност по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК ********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението пред Софийския апелативен съд.

                                                       

                                                                СЪДИЯ: