РЕШЕНИЕ 1636/9.9.2019г.
Номер................. Година 2019 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На осми юли Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2258 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „С.Т.2.”ЕООД, представлявано от С.Д., чрез адв. Я.П. при
ВАК, против НП № 03-009910/08.08.2018 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на дружеството на основание чл. 415в от КТ е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на
чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009
г./.
В подадената до
съда жалба се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Оспорва се фактическата обстановка,
посочена в обжалваното НП, като се твърди, че лицето А.Т.М. не е полагал труд
за дружеството-жалбоподател, включително на датата на извършване на проверката
и поради това за въззивника не е съществувало
задължение да му провежда начален инструктаж. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се
намали размерът на наложената административна санкция до минималния, предвид
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв. С. при ВАК, който
поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед
на изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк о., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество юк
н. пледира НП да бъде потвърдено, доколкото от събраните в хода на
производството доказателства се установява безспорно извършеното нарушение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят –П.М., свидетелят по акта – Н.И., както и
лицето, по отношение на което се твърди, че не
е проведен начален инструктаж – св. А. М. и неговата майка – Е.А.. По
искане на процесуалния представител на въззивника в
качеството на свидетел е разпитан служител в дружеството-жалбоподател – св. Р.Н..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 18.07.2018 г. св. П.М. и св. Н.И. ***, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект - хотел
„Е.“, находящ се в кк“З. п.“,
стопанисван от дружеството-жалбопадетел, стопанисван
от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката на установените в хотела, в
лоби бара и в кухнята лица, за които у инспекторите възникнало убеждение, че
извършват трудови функции, били раздадени за попълване декларации по чл. 402
ал.1 от КТ. В кухненското помещение, където полагала труд в качеството си на „кухненски
работник в студена кухня“, св. Е.М.А., се намирал и нейния син – А. Тургет М., 16 годишен към момента на проверката. Е.А. и А.М.
били с постоянен адрес ***, но във връзка с осъществяваните от св. Е.А. трудови
правоотношения, били настанени в помещение в х-л „Е.“ по време на действие на
трудовия договор на св. А..
По време на проверката, св. М. установила, че св. М. е
напуснал кухненското помещение в хотела и по нейно настояване служител с
ръководни функции установил местонахождението на лицето и го завел при
проверяващите. Впоследствие същият вписал под указанието на проверяващите във връчената му декларация, че полага труд в
хотел „Е.“, кк „З. п.“ на длъжност „работник в кухня“, с работно време от 15.00 ч.
до 21.00 ч. , без трудов и граждански договор, при уговорено дневно трудово
възнаграждение от 50 лева, като към момента на проверката не е получавал
трудово възнаграждение.
След извършена впоследствие документална проверка било
установено, че с А.М. няма сключен трудов договор и на лицето не е проведен
начален инструктаж, поради което св. М. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12
ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ. Бр. 102/22.12.2009
г./, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-009910/08.08.2018 г. е издадено от компетентен
орган- Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – в.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от
приобщеното по делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани..
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. урежда нормативна забрана
работодателят да допуска до работа работник и служител който не е инструктиран
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на чл. 12, ал.1 от Наредбата, предвижда задължение за работодателя да
проведе начален инструктаж на работниците и служителите, които постъпват на
работа. Според нормата на чл.11, ал.5 от Наредбата началните
инструктажи се
документират.
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;
От събраните по делото доказателства обаче не бе безспорно установено, че дружеството – жалбоподател има качеството
работодател по отношение на св. А.М.. Видно от събраните гласни доказателства,
не е възприето поведение на лицето, свързано с изпълнение на трудови функции,
поради което изводите за осъществяването на такива се основават единствено на
попълнената от същия декларация по чл. 402 ал.1 от КТ и пребиваването му в
кухнята на хотеля. От събраните по делото
доказателства чрез разпита на св. Ненова и св. А. обаче, се установява, че
поводът за пребиваването му в конкретното помещение е присъствието на неговата
майка, извършваща трудови функции в същото.
Твърденията в посочения смисъл логически съответстват на установеното от
цитираните доказателства
обстоятелството, че М. в качеството на неин непълнолетен син е настанен
да пребивава и нощува в същия хотел, където полага труд и неговата майка.
Същевременно достоверността на попълнената декларация се разколебава от
факта, че се касае за изготвяне на същата от непълнолетно лице, като с оглед спецификата
на съдържанието й и презумптивната психическа и
интелектуална незрялост на попълващия предвид възрастта му, съдът намира за
обективни твърденията на св. М., че е попълнил същата под указание на
проверяващите.
Друг е въпросът, че от съдържанието
на цитираната декларация не може да се установи безспорно наличието на трудово
правоотношение между дружеството-жалбоподател и св. М., доколкото същото
предполага системност и периодичност на престиране на
работна сила, което го разграничава от гражданското правоотношение с подобен
предмет. По делото не са събрани
доказателства за трайно полагане на труд от св. М. в полза на
дружеството-жалбоподател, като съдържащото се в декларацията твърдение за
осъществена трудова функция, касае единствено датата 18.07.2018 г.
Поради изложените съображения, НП се явява незаконосъобразно и необосновано
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-009910/08.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в.,
с което на „С.Т.2.”ЕООД на основание чл. 415в
от КТ е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с 12 ал.1 и ал.2
от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.
102/22.12.2009 г./.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: