№ 90
гр. Разград, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Х.
Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Н. М. Г.. в качеството си на законен
представител и родител на М. Г.., действаща чрез Адвокатско дружество
„Димов и Х.“, представлявано от адв. Г.Б. Х., против Решение № 112 от
20.12.2021 г. по ГД № 382/2021 г. по описа на РС Кубрат, II състав . С
решението РС Кубрат е отхвърлил предявените на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК от
М. Г.., представляван от своя законен представител и родител Н. М. Г..,
действаща чрез адвокатско дружество „Димов и Х.“, гр. София, искови
претенции да му бъде заплатено обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на
01.10.2020 г. около 18,30 ч в гр. Завет, на ул. „Паисий Хилендарски“,
причинено виновно от А.Г.А. от с. Веселец, като водач на лек автомобил
„Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, с полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г., валидна до
18.10.2020 г., в предявен частично размер на 1 000 лв. от сумата 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 20.05.2021 г., до окончателното изпълнение, както и направените
по делото разноски, като неосновани и недоказани. Също така ищецът,
представляван от своята майка, е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо
1
застраховане“ ЕАД разноски по делото в размер на 530 лв. на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Първоинстанционното решение се обжалва изцяло с доводи за
неправилност и необоснованост. Твърди се, че не е направен качествен
анализ на доказателствата, като първата инстанция неправилно е приела, че в
полза въззивника не е възникнало субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото доказателства. Обжалваното решение е
неправилно, тъй като съдът е формирал крайните си изводи по съществото на
спора, като е приел за доказани определени факти, но е игнорирал други,
установени по делото обстоятелства, имащи важно значение относно
поведението на участниците в процесното ПТП. Във въззивната жалба се
излагат твърдения за необоснованост на първоинстанционното решение,
понеже неправилно първата инстанция е приела, че в процесния случай
не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен
резултат и противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Пежо“ – А.А.. Посочва се, че е установено, че видимостта на шофьора не е
била ограничена или намалена, както и че реакцията й не е била
своевременна. Същата е имала обективна възможност да възприеме
пешеходеца М. Г. при навлизането му на пътното платно още когато е бил на
тротоара отляво. Твърди се, че съдът не е обсъдил фактът, че свид. М.. Ю. –
майка на А.А., която се е возила в лекия автомобил, предизвикал ПТП, е
възприела пресичащото дете М. Г. преди А.А.. Както и че водачите на леки
автомобили от насрещната лента на движението също са възприели детето и
са спрели. От изложените аргументи, въззивникът счита, че скоростта на
лекия автомобил на А.А. макар и да е била в рамките на максимално
допустимата за градски условия скорост, не е съобразена нито с пътните
условия, нито с интензитета на движение, тъй като при внезапно
възникване на опасност, не е могла да спре своевременно. Излагат се
твърдения, че районният съд е формирал преценката си само върху част
от събрания доказателствени материал, поради което е постановил
решението си в противоречие с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ла. 2 от ГПК и с
принципа за установяване на обективната истина по чл. 10 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на първата инстанция
е постановено в нарушение на материалния закон, понеже съдът е
достигнал до извода, че поведението на водача на лекия автомобил
„Пежо“ не е виновно и противоправно, поради което не са налице
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Адв. Х.
твърди, че от събраните по делото доказателства се установи, че А.А. има
вина за настъпване на процесния пътен инцидент, понеже се е движила с
несъобразена с пътната обстановка скорост и не е предприела своевременно
аварийно спиране, като сама се е поставила в невъзможност да предотврати
инцидента, като не е наблюдавала внимателно пътната обстановка.
Неправилен се счита, че е изводът на съда, че М. Г. е пресичал пътното
2
платно на място, където няма пешеходна пътека или кръстовище.
Въззивникът е на мнение, че пешеходецът е пресичал в зоната на
кръстовище по продължението на тротоарите по аргумент от § 6, т. 54 от
ДР на ЗДвП. Счита се, че в обжалваното решение никъде не е коментирано
мястото на сблъсъка на лекия автомобил с пешеходеца. В същото време е
посочено, че съдът не е взел предвид, че чл. 5, ал. 2, чл. 20 и чл. 116 от ЗДвП
вменяват на водачите на МПС да третират пешеходците с особено внимание,
когато се намират в район на кръстовище или пешеходна пътека, от което
следва извод за това, че шофьорите трябва да предприемат мерки за
предпазване на пешеходците.
В обобщение се иска отмяна на обжалваното решение и осъждане
на въззивваемата страна да заплати на въззивника, действащ чрез своя
родител, застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. в гр.
Завет, в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск от 50 000 лв., ведно
със законна лихва от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Направено е искане и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, действащо чрез адв. Петя Петкова-Д.а. В
отговора е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивваемата страна смята, че не се събраха по делото доказателства, които
по категоричен начин да сочат, че вина за инцидента на 01.10.2020 г. в гр.
Завет има А.А.. Излагат се твърдения, че тъй като ударът е бил в задната лява
част на лекия автомобил, то ударът е бил непредотвратим за А.А..
В отговора се твърди, че А.А. не е имала техническа възможност да
предотврати удара, като в подкрепа на това твърдение били отговорите на
вещото лице инж. Д.. Посочва се, че водачът на лекия автомобил Пежо е
спазила правилата за движение по пътищата за разлика от М. Г..
На основание чл. 267, ал. 2 от ГПК вещото лице инж. В. Ст. Д. беше
изслушан отново в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция,
като отговори на нарочно поставени в Определение № 89 от 18.03.2022 г. по
ВГД № 48/2022 г. по описа на Окръжен съд Разград въпроси.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 269 от НПК провери изцяло
валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и
правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:
Подадена е редовна и допустима въззивна жалба срещу подлежащ на
обжалване акт, в преклузивния срок от легитимирана страна. Разгледана по
същество жалбата е основателна поради следните аргументи:
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
3
През 2016 г. Али Ю. Зекерие закупува лек автомобил „Пежо“, модел
„307“, с рег. № РР 1111 АМ. На 17.10.2019 г. той в качеството си на
собственик е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, за което е издадена полица № БГ
0611900293778/19.10.2019 г., валидна от 00,00 ч на 19.10.2019 г. до 23,59 ч на
18.10.2020 г.
На 01.10.2020 г. в гр. Завет, на ул. „Лудогорие“ след кръстовището с ул.
„Паисий Хилендарски“ в посока от центъра на града към с. Веселец около
18,30 ч е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил
„Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ, управляван от А.Г.А. – внучка на
собственика, и детето М. Г.. като пешеходец. В автомобила на предна дясна
седалка се е намирала свид. М.. М. Ю. – майка на А.А.. По ул. „Лудогорие“
пред лекия автомобил на А.А. се е движел микробус, който е завил надясно на
кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“. Непосредствено след
преминаване на лекия автомобил през кръстовището с ул. „Паисий
Хилендарски“, от левия към десния тротоар на ул. „Лудогорие“ ищецът, без
да се огледа, е започнал пресичане бягайки по уличното платно.
Автомобилите в насрещното за водача А.А. платно за движение са спрели
пред бягащото дете, но въпреки предупреждението от свид. Ю. до А.А.,
между автомобила с марка „Пежо“, модел „307“ и пешеходеца М. Г. е
възникнал сблъсък, който по отношение на автомобила е бил лявостраничен,
в зоната на задния ляв калник, а детето е увредено в левия крак. В момента на
съприкосновението лекият автомобил се е движел със скорост около 20 км/ч
и в непосредствена близост до мислената (понеже няма пътна маркировка на
пътя) осова линия по ул. „Лудогорие“, разделяща двете пътни ленти, т.е.
почти по средата на платното за движение. В момента на сблъсъка е нямало
паркирани автомобили вдясно на ул. „Лудогорие“ в посока от центъра към с.
Веселец след кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“, както и че
видимостта на шофьора на лекия автомобил към детето не е била ограничена.
След предупреждението на свид. Ю., водачът А.А. е спряла автомобила.
Пешеходецът е паднал на пътната настилка след контакта с колата. След
падането детето е закарано в болница. Свид. Н.Р.Н., на длъжност младши
автоконтрольор в РУ на „Полиция“ гр. Кубрат, и колегата му М. И са
посетили местопроизшествието и са установили, че процесният автомобил е
паркиран вдясно на пътното платно.
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
290000-5874 от 01.10.2020 г., издаден от мл.ак. Н.Р.Н., на длъжност „дежурен
ПТП“ при РУ на МВР гр. Кубрат, е посочено, че след посещение на
местопроизшествието е установено, че около 18,30 ч в гр. Завет се е случило
ПТП между лек автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ,
управляван от А.Г.А., и детето М. Г... За лекия автомобил е посочено, че е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от 19.10.2019 г. до
18.10.2020 г.
В Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2020 г. (стр. 17
от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат), издаден от разследващ полицай Б. О., е
записано, че по автомобила няма следи от побитости. В областта на заден ляв
калник на равно със стопа на височина 83 см е имало следа от триене по
повърхността на автомобила с дължина 40 см.
4
Във връзка с инцидента е образувано на 02.10.2020 г. досъдебно
производство № 290ЗМ-308/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Кубрат, с вх.
№ 3045/2020 г. на РП Разград за лека телесна повреда – престъпление по чл.
343, ал. 1, буква „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Непосредствено след инцидента ищецът М. Г. е прегледан по спешност
в „МБАЛ Св. Иван Рилски – Разград“ АД, където е хоспитализиран в
отделението по ортопедия и травматология за периода от 01.10.2020 г. до
04.10.2020 г. Съгласно издадената Епикриза (стр. 49 от ГД 1100/2021 г. на
РС Разград) окончателната диагноза за детето е дистална остеоепифизиолиза
на лява тибия и фибула. На 02.10.2020 г. е извършена оперативна
интервенция, изразяваща се в закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация, тибия и фибула под венозна анестезия. След изписването на лицето
е предписано домашно лечение за около 2 месеца, като ищецът е следвало да
носи гипсова имобилизация на крака в продължение на 35 дни.
На 17.11.2020 г. ищецът е подал Молба с вх. № 94-Д-221 по описа на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която е претендирано изплащане на
обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на процесното ПТП. Въз основа на молбата е образувана
преписка № 43072952000215 при ответника по иска. С Молба с вх. № 0-92-
15978/17.12.2020 г. по описа на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД са
представени документи, съдържащи се в образуваната по случая прокурорска
преписка, в съответствие с направено искане от ответника да се представят
доказателства по преписката.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство ,
издадено от прокурор Пл. Пенчев на 07.01.2021 г., досъдебното производство
за инцидента на 01.10.2020 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът е приел, че според събраните
доказателства се установява, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК. В мотивите на постановлението е посочено и че Н.Г. като майка на
пострадалото дете се е възползвала от дадената й възможност по чл. 343, ал.
2, т. 2 от НК и е заявила, че не желае да се наказва виновния за катастрофата
водач – А.А., а наказателното производство да бъде прекратено.
С Уведомление с изх. № 0-92-1141/25.01.2021 г. по описа на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД застрахователното дружество е отказало
изплащането на претендираното обезщетение с аргументи, че ПТП не е
настъпило поради виновно поведение на водача на лекия автомобил с марка
„Пежо“, модел „307“.
Исковата молба по делото е подадена на 19.05.2021 г. по куриер, като е
входирана под вх. № 3903/20.05.2021 г. в регистратурата на РС Разград.
Свид. М.О.О., която е баба на ищеца, сочи, че след инцидента детето е
плачело много и не можело да стъпи. Майка му – Н.Г., го е карала на ръце, на
гръб, носила го е в тоалетната, защото се е страхувало. Твърди, че детето не е
ходило да играе с другите деца, понеже се страхувало от колите много. Около
един месец майка му го е носила на ръце и гръб. След два месеца се
раздвижило. Сочи, че в къщата, където живеело детето, имаме стъпала и то не
можеше да ги изкачва.
Свид. Н.Р.Н., на длъжност младши автоконтрольор в РУ на „Полиция“
5
гр. Кубрат, сочи, че бил на работа с колегата М. И на 01.10.2020 г., с когото
посетили местопроизшествието. Твърди, че установили водача на лекия
автомобил А.А. на кръстовището на ул. „Паисий Хилендарски“ и ул.
„Лудогорие“, като тя им обяснила, че детето е пресичало пътя и е станало
прикосновение. Когато е отишъл на място, автомобилът е бил паркиран
вдясно на платното за движение.
Свид. М.. М. Ю. е дъщеря на водачката А.А. и се е намирала на предна
дясна седалка в лекия автомобил в момента на сблъсъка. Свидетелката сочи,
че преди кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“ е имало микробус, който
е завил надясно, преминали са кръстовището и малко след магазина е видяла
момчето да тича, извикала и Айше е спряла. Възприела е момчето да бяга,
след като той вече е пресякъл трите коли, които са спрели в срещуположната
пътна лена за движение. Когато е видяла момчето да тича, е започнала да
вика, че идва момче към колата. Дава сведения, че в посока на движение към
с. Веселец е нямало паркирани автомобили в момента на сблъсъка, колата се е
движила в средата на платното за движение, понеже (след предявяване на
снимката на стр. 3 от заключението по съдебната автотехническа експертиза)
свидетелката е казала: „ние се движим по пътя си, не където са паркираните
коли, а отсам, ако има една условна лента, ние сме в лявата лента“ (стр. 119
от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат), както и че видимостта към детето не е
била ограничена.
По делото има постъпило на 18.10.2021 г. заключение по съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което дава сведения, че
травматичните увреждания дистална остеоепифизиолиза на лява тибия и
фибула представляват счупване на далечната (долната) част на тибията
(голямопищялната кост) вляво и счупване на далечната (долната) част на
фибулата (малкопищялната кост) или счупване на двете кости на
подбедрицата в дисталния (долния) й сегмент. Съгласно заключението
уврежданията на детето отговарят да са получени чрез удар в или съществено
съприкосновение със задната гума на движещ се лек автомобил, както е
съобщил пострадалият в медицинския му преглед на 13.10.2021 г. в „МБАЛ-
Кубрат“ ЕООД. Изложено е становище, че конкретното счупване на костите
на лявата подбедрица на детето е причинило трайно затруднение на левия
долен крайник за около два месеца. Болките и страданията са били с обичаен
характер, без да останат усложнения за здравето и живота на пострадалия.
Относно психическа травма вещото лице сочи, че терапия следва да бъде
предписана от психотерапевт. Няма данни по делото за наличие на
психическа травма, затова вещото лице отговоря със степените на вероятност,
поради което счита, че причината за нарушения сън и настроение е твърде
възможно да е от процесното ПТП. Вещото лице е изготвило и заключение
по съдебно-медицинска експертиза на живо лице, което потвърждава
заключението по писмени данни, но разширява изводите на вещото лице,
което е установило, че към момента на прегледа (13.10.2021 г. – година след
инцидента) травмите на детето не са налице и има пълно оздравяване и
възстановяване на травматичните увреди. Няма да останат трайни последици
от травмите. В открито съдебно заседание на 27.10.2021 г. вещото лице
сочи, че около 30 дни – 2 месеца детето не е можело пълноценно да стъпва и
да движи крака си. Имало е и психологическа компонента, тъй като е имало
6
страх да ходи, както и че при студено време или при активно спортуване в
бъдеще, в дълъг период, ищецът ще изпитва нови болки и затруднения.
Вещото лице Венцеслав Стоянов Д. по съдебната автотехническа
експертиза излага изводи в заключението си от 15.11.2021 г., че при
установената пътна обстановка детето е попадало в опасната зона на спиране
на лекия автомобил и водачката е нямала техническа възможност да
предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Не само не е могла да спре преди
мястото на удара, но дори е нямала възможност да започне спиране преди
сблъсъка. Пешеходецът не е пресичал по пешеходна пътека. Автомобилът се
е движил с около 20 км/ч (съгласно единственият възможен фактор, който е
субективен, а именно свидетелските показания на свид. Ю.). Спрямо
широчината на ул. „Лудогорие“ ударът е настъпил в дясната част на уличното
платно, на около 4-5 м от десния тротоар, т.е. на около 5,5-6,5 м от левия
тротоар. Поведението на детето непосредствено преди ПТП е било рисково от
техническа гледна точка, тъй като, преди да пресече ул. „Лудогорие“, същият
не се е огледал внимателно и не се е убедил по категоричен начин за наличие
на преминаващите МПС и не ги е изчакал да преминат. Предприел е
пресичане бягайки, като по този начин е станал рисково препятствие за А.А..
Ако беше пресичал със спокоен ход, нямаше да има ПТП. На скицата към
заключението вещото лице рисува автомобила в момента на сблъсъка на
място по ул. „Лудогорие“, което се намира на няколко метра след
кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“. В открито съдебно заседание на
01.12.2021 г. вещото лице допълва, че независимо че изчисленията са правени
при една ниска скорост, след като извода на експертизата е, че при тази
скорост водачката е нямала техническа възможност да предотврати сблъсъка,
при всяка по-голяма скорост този извод се запазва, и става дори по-
категоричен. Вещото лице сочи, че съществен елемент на неговия анализ е
„разположението на автомобила спрямо широчината на уличното платно в
момента на сблъсъка“ (стр. 121 от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат).
Пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание на
21.04.2022 г. вещото лице по САТЕ от първата инстанция е разпитано
отново и е дало отговор на поставените въпроси в насока, че на мястото на
инцидента и към онзи момент не е имало хоризонтална пътна маркировка. От
което следва, че не може да се отговори на следващия въпрос на колко пътни
ленти е разделено платното за движение. Според експертната си практика той
сочи, че се приема, че когато има улица с двупосочно движение, мислено е
разделена на две ленти с еднаква широчина. Вещото лице сочи, че ако лекият
автомобил се е движил в най-дясната част на пътното платно при същите
условия, само като се измени това, че автомобилът би се движел плътно в
дясната част, не би настъпило ПТП. Под „плътно“ вещото лице има предвид
на безопасна дистанция от около 0,5 м от дясната граница на уличното
платно. Като пояснява, че това важи, при условие че при момента на
възникване на опасността, при който пешеходецът е навлязъл върху уличното
платно, автомобилът би подминал мястото на удара. Автомобилът и
пешеходецът биха се разминали, без автомобилът да спира, би отминал пред
пешеходеца.
С проекта за доклад по делото, изложен в Определение №
128/19.08.2021 г., който проект е обявен за окончателен в открито съдебно
7
заседание на 27.10.2021 г., районният съд е приел, че са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, с които ищецът чрез своя законен
представител и родител претендира от ответника заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. в гр. Завет, в размер на 1 000
лв. като предявен частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
изпълнение на обезщетението. В отговора на исковата молба е релевирано
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С доклада по делото е
разпределена доказателствена тежест по следния начин: ищецът следва да
установи фактите от хипотезите на цитираните правни норми, съставляващи
основание за плащане на обезщетение, както и уврежданията, претендирани
за обезвреда, а ответникът следва да установи фактите, на които основава
възраженията си по иска.
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Ищецът е предявил срещу застраховател частичен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. в гр. Завет, в размер на 1 000
лв. от целия размер на претенцията 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
изпълнение на обезщетението. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ „увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380“.
По допустимостта на съдебното решение в обжалваната му част:
Съгласно чл. 269, изр. 1, предл. 2 от ГПК въззивния съд се произнася по
допустимостта на решението само в обжалваната част. Въззивникът е
обжалвал целия предмет на делото пред първата инстанция, т.е. на контрол
подлежи решението на районния съд в неговата цялост.
Като се имат предвид посочените в исковата молба фактически
твърдения, въззивният съд счита, че дадената от първата инстанция правната
квалификация е частично правилна. Районният съд погрешно е приел, че е
сезиран с искове с по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК. От една
страна, в исковата молба е посочено, че се претендира законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на исковата претенция. В този
случай присъждането на законната лихва за забава се явява законна
последица от уважаване на главницата (в този смисъл т. 4а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК;
Определение № 305/09.11.2015 г. по ЧГД № 5086/2015 г. на ВКС, II ГО). Би
бил предявен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако се търси законна лихва за забава
за период преди подаване на исковата молба. От друга страна, правната
квалификация включва и иск по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отговорността за
разноски е в зависимост от изхода на делото и също се явява законна
8
последица в зависимост от уважаване или отхвърляне на исковата претенция.
Искането за разноски не може да се разглежда като отделна искова молба,
която да отговаря на всички изисквания по чл. 127-128 от ГПК.
Следователно за частта, в която първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от
ГПК, решението следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото
прекратено в тази му част, понеже и двете претенции представляват законна
последица от уважаване на предявения иск, а не съставляват отделни искови
претенции.
Макар и правната квалификация да е неправилна, на страните са били
дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти, поради
което въззивната инстанция не следва да изпълнява задълженията си по т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, за даване на указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
По основателността на иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1
от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Предварителна предпоставка за разглеждане на исковата молба е
провеждането на процедура по чл. 380 от Кодекса за застраховането .
Видно от представената кореспонденция между ищеца и ответника, ищецът е
отправил писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 380, ал. 1 от
КЗ, която е обективирал в молба с вх. № 94-Д-221/17.11.2020 г. по описа на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която е претендирано обезщетението. С
Уведомление с изх. № 0-92-1141/25.01.2021 г. по описа на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД застрахователното дружество е отказало изплащането на
претенцията, което е обусловило предявяването на исковата претенция,
предмет на делото. Следователно процедурата по чл. 380 от КЗ е спазена.
Това обстоятелство не се и оспорва от ответника по делото.
Фактическият състав на прекия иск срещу застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД съдържа следните
основни елементи: противоправно поведение; увреждане като противоправно
деяние; обем и размер на претърпените неимуществени вреди; причинна
връзка между противоправното поведение на делинквента и неимуществените
вреди за увреденото лице; вина на делинквента; действително валидно
застрахователно правоотношение досежно отговорността на застрахования
във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
свързана с управлението на лекия автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР
1111 АМ.
На първо място, от събрания по делото доказателствен материал,
включително и чрез разпита на вещото лице на въззивното следствие, се
достига до извода, че поведението на делинквента по време на ПТП е било
противоправно. Водачът на лекия автомобил А.А. е управлявала същия по
време на ПТП, като тя не е спазила правилото на чл. 15, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Тази разпоредба гласи следното: „На пътя водачът
на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
9
използва най-дясната свободна лента“. Посочената правна норма е
императивна, поради което въззивният съд служебно и в съответствие с т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК допусна отново разпит на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, за да приложи императивната материалноправна
норма на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. От друга стран, въззивникът е направил и
оплаквания в тази насока съгласно следните твърдения, изложени във
въззивната жалба: „скоростта на лекия автомобил не е съобразена нито с
пътните условия, нито с интензитета на движение“; „не е наблюдавал
внимателно пътната обстановка“; „водачът не е положил достатъчно
внимание, за да проследи пътната обстановка и не е реагирал своевременно
на създадената опасност“; „никъде в решението на районния съд не са
взети предвид местонастъпването на съприкосновението и значението му с
оглед приноса на всеки от участниците за настъпване на инцидента“.
Съгласно свидетелските показания на свид. Ю., която е майка на делинквента
и се е намирала на предна дясна седалка в момента на инцидента, се
установява, че лекият автомобил се е движел в непосредствена близост до
мислената (понеже няма пътна маркировка) осова линия по ул. „Лудогорие“,
разделяща двете пътни ленти, т.е. почти по средата на платното за движение.
В момента на сблъсъка е нямало паркирани автомобили вдясно на ул.
„Лудогорие“ в посока от центъра към с. Веселец след кръстовището с ул.
„Паисий Хилендарски“. Следователно делинквентът е можела да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, при спазване на безопасна
дистанция от около 0,5 м от дясната граница на уличното платно. При
нарушение на императивната норма на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП от страна на
водача на лекия автомобил се приема, че поведението му по време на
движение в момента на инцидента е било противоправно.
Заключението на вещото лице по САТЕ, дадено пред първата
инстанция, не се кредитира от въззивния съд в частта, с която вещото
лице приема, че при конкретната пътна обстановка детето е попадало в
опасната зона на спиране на лекия автомобил и водачката е нямала
техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Не само
не е могла да спре преди мястото на удара, но дори е нямала възможност да
започне спиране преди сблъсъка. Тези изводи на вещото лице се опровергават
от последващите му отговори на въпросите пред въззивната инстанция
досежно разположение на автомобила на платното за движение, което вещото
лице счита, че е важен елемент при изготвяне на експертизата. От тази гледна
точка, настоящият въззивен състав приема за достоверно заключението на
вещото лице, дадено пред Окръжен съд Разград, в обратния на посочения в
настоящия абзац смисъл.
Относно липсата на паркирани автомобили от дясната страна на
платното за движение на делинквента, съдът цени показанията на свид. Ю.
(стр. 119, абзац пети от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат). Поради това
въззивният съд не споделя изводите на районния съд, че е имало спрени
автомобили пред хранителния магазин и агроаптеката, заемащи около 2,0 м
от широчината на платното (стр. 141, абзац трети от ГД № 382/2021 г. на РС
Кубрат). Това съждение се споделя и от заключението по съдебната
автотехническа експертиза, което посочва, че „най-вероятно“ е имало спрени
10
автомобили (стр. 105, абзац шести от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат), но не
приема, че със сигурност е имало.
На второ място, налице е увреждане като противоправно деяние.
Вследствие на нарушението на нормите на ЗДвП, между водача на лекия
автомобил и пешеходецът е настъпило ПТП, което е приключило за лекия
автомобил със следа от триене по повърхността на автомобила с дължина 40
см, а пешеходецът е влезнал в болница, където е установено, че са настъпили
следните травматични увреждания: дистална остеоепифизиолиза на лява
тибия и фибула представляват счупване на далечната (долната) част на
тибията (голямопищялната кост) вляво и счупване на далечната (долната)
част на фибулата (малкопищялната кост) или счупване на двете кости на
подбедрицата в дисталния (долния) й сегмент. Вследствие от така нанесените
телесни увреждания, детето е гипсирано за около 35 дни. Съгласно събрания
доказателствен материал – свидетелските показания на свид. Огнянова
(ценени в светлината на чл. 172 от ГПК), детето е плачело много, не е можело
да стъпи, било е носено на ръце и на гръб от майка му, страхувало се е от
колите и не е играело с другите деца, не можело да изкачва стъпалата в
къщата, където живеело. Като тези обстоятелства продължили около месец-
два. Това води до извода, че е налице увреждане, което е довело до
възникване на неимуществени вреди в полза на ищеца.
На трето място, предвид изложения механизъм на пътно-транспортно
произшествие въззивният състав счита, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и
вредите за увреденото лице. Ако делинквентът не беше нарушил правилата
за движение по пътищата (чл. 15, ал. 1 от ЗДвП), нямаше да се стигне до ПТП
и да настъпят вреди за ищеца. Ерго, противоправното поведение на А.А. е
пряко свързано с неимуществените вреди на ищеца.
На четвърто място, вината на делинквента се предполага до доказване
на противното. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена чрез
събрания доказателствен материал, дори напротив – същата беше подкрепена
с доказателства. Вещото лице по съдебната автотехническа експертиза посочи
пред въззивната инстанция, че ако при същите условия лекият автомобил се е
движел възможно най-вдясно по платното за движение, при спазване на
безопасна дистанция от около 0,5 м от дясната граница на уличното платно,
не би се стигнало до ПТП. Това води до извода, че делинквентът е действал
небрежно и има вина за причиняване на неимуществените вреди на ищеца.
На пето място, за основателност на иска следва да бъде доказан обемът
и размерът на неимуществените вреди. Съдът отчита, че предявеният иск
по делото е частичен в размер на 1 000 лв. от общата стойност 50 000 лв. При
определяне на размера на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД (т.е. по
справедливост) и при спазване на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС от въззивната инстанция се отчетоха следните фактори:
тежестта и характера на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на увреденото лице (трайно затруднение на левия долен крайник за
около два месеца и изпитване на нови болки и затруднения при студено време
или при активно спортуване в бъдеще, в дълъг период); начинът на
извършването му (при съприкосновение с лек автомобил); обстоятелствата,
при които е извършено (на пътното платно за движение на автомобили);
11
интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението им
върху психиката на увреденото лице (липсата на желание за игра с други деца
в определен период непосредствено след инцидента); възрастта на детето (9
години и 10 месеца) към момента на ПТП; времето за възстановяване (около
30 дни – 2 месеца). Претърпените физически болки и страдания и
трудностите от страна на детето в процеса на неговото възстановяване след
ПТП са довели до неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по
съответния ред. Предвид събрания доказателствен материал, преценен в
неговата съвкупност, въззивният състав намира, че обемът и размерът на
претендираните неимуществени вреди е доказан до размера на предявения
частичен иск. Горницата над 1 000 лв. до 50 000 лв. за неимуществени вреди
не е в предмета на настоящото дело и не подлежи на изследване.
В обобщение, фактическият състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД е
доказан.
На шесто място, за уважаване на претенцията по чл. 432 от КЗ е
необходимо доказването на още един елемент, а именно наличието на
действително валидно застрахователно правоотношение досежно
отговорността на застрахования във връзка със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, свързана с управлението на лекия
автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ. Собственикът на
процесния автомобил към момента на инцидента е Али Ю. Зекерие (стр. 88 от
приложеното досъдебно производство), който е различен от делинквента.
Установява се, че на 17.10.2019 г. собственикът е сключил застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за което е
издадена полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г., валидна от 00,00 ч на
19.10.2019 г. до 23,59 ч на 18.10.2020 г. (стр. 86 от приложеното досъдебно
производство). Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ „ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования (Али Зекерие)
за причинените на трети лица (М. Г.), в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство (лекия автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ) по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива
неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане“. Според чл. 493,
ал. 2, т. 1, буква „а“ от КЗ „ Застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (тази на Али Зекерие) покрива и отговорността за
вредите по ал. 1, причинени от виновния водач (А.А.) и в случаите, когато не
е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на моторното превозно
средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс“. Няма данни в
делото, нито в приложеното досъдебно производство, че лекият автомобил е
получен от А.А. вследствие на престъпни действия. Същата се явява внучка
на собственика на автомобила (по данни от Постановлението за прекратяване
на досъдебното производство), в автомобила се е возила с нейната майка –
дъщеря на собственика, които факти навеждат на мисълта, че делинквентът е
управлявала лекия автомобил в рамките на закона и след неформално
позволение от собственика. Следователно, тъй като са налице предпоставките
12
на чл. 493, ал. 2, т. 1, буква „а“ от КЗ, то съдът приема за установено, че
ищецът е доказал наличието на действително валидно застрахователно
правоотношение досежно отговорността на застрахования във връзка със
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с
управлението на лекия автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ,
което е било валидно към момента на процесното ПТП.
Следователно налице са всички предпоставки от състава на прекия иск
срещу застрахователя и частичният иск следва да бъде уважен до предявения
размер.
По възражението за „съпричиняване“:
Предвид уважаване на исковата претенция съдът следва да вземе
отношение и по надлежно наведеното в срок възражение за
„съпричиняване“, квалифицирано като такова от ответника. Въззивваемата
страна е навела следните фактически твърдения, подкрепящи възражението
си, направено с отговора на исковата молба: ищецът М. Г. като пешеходец е
допуснал нарушение на правилата за движение на пешеходците,
регламентирани в чл. 114, т. 1 и т. 2, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 108, ал. 1 и
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; ПТП и уврежданията на ищеца са резултат
единствено от неправомерното поведение на ищеца като пешеходец,
предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място,
без съобразяване с пътната обстановка и при внезапно навлизане на пътното
платно; родителите на детето не са упражнили надзор с оглед възрастта му
към момента на ПТП, с което е била създадена опасност за неговото
физическо и психическо здраве.
В подкрепа на тези възражения се установи по делото, че детето по
време на пресичането на улицата е тичало, в момента на сблъсъка не се е
намирало на пешеходна пътека, пешеходецът не се е огледал внимателно и не
се е убедил по категоричен начин за наличие на преминаващите моторни
превозни средства и не ги е изчакал да преминат. Тези фактически
установявания са залегнали в заключението по съдебната автотехническа
експертиза, представено пред районния съд и касаещо част, на която
въззивният съд дава вяра. Също така ищецът, разпитан в досъдебното
производство (стр. 23 от досъдебното производство), излага, че по време на
пресичането е тръгнал да бяга, което представляват неизгодно за него
фактическо твърдение (извънсъдебно признание на факт) и се преценява с
оглед чл. 175 от ГПК. В допълнение следва да бъде взето под внимание, че
ударът е в левия заден калник на автомобила, а не е челен сблъсък.
Изложеното в настоящия абзац се взема предвид от една страна.
От друга страна, делинквентът е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1
от ЗДвП и ако се беше движила най-вдясно на платното за движение, не би се
стигнало до ПТП, както и че движещите се в срещуположната пътна лена за
движение превозни средства са успели да спрат преди детето.
Следва да бъде отбелязано направеното разграничение в т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС,
ОСТК между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП и
приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, като и
13
двата факта водят до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият
гражданственост термин „съпричиняване“ (употребен и в отговора на
исковата молба) е с по-тясно значение спрямо използвания в закона –
„допринасяне за настъпването на вредите“. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Предвид изложените фактически
установявания настоящият въззивен съд смята, че пострадалият има
принос за настъпването на вредата спрямо самия него, а не е допринесъл
за възникване на самото ПТП. Независимо от различните правни изводи на
съда спрямо посочения правен извод в отговора на исковата молба –
„възражение за съпричиняване“, следва да бъде отчетено, че съдът
квалифицира фактическите възражения на ответника, изложени в отговора на
исковата молба, и ги подвежда под съответните правни изводи. Както беше
посочено, и приносът на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия
него се преценява по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Въззивният съд, като взе предвид тези фактически установявания,
преценени с оглед на съвкупния анализ на доказателствата, намира, че
възражението на ответника относно принос на увреденото лице за
настъпването на вредата спрямо самия него е основателно за 50 % (петдесет
процента) от общия размер на причинените вреди. Като се има предвид
предявения иск – 1000 лв. като частичен от 50 000 лв., фактът, че съдът
установи, че неимуществените вреди се доказаха за претенцията от 1000 лв.,
води до извода, че частичният иск следва да бъде уважен изцяло, а
възражението на ответника относно принос на увреденото лице за
настъпването на вредата спрямо самия него да бъде взето предвид при
последващ евентуален съдебен процес за горницата над 1000 лв. до реалния
размер на причинените вреди, който да бъде определен по справедливост.
Поради което приема за основателно направеното възражение на ответника
относно принос на увреденото лице за настъпването на вредата спрямо самия
него предвид фактическите установявания, но не следва да го уважава в
настоящия процес и да намаля претенцията по частичния иск.
По законната лихва за забава:
В обобщение, ищецът доказа фактическите си твърдения и предявеният
частичен иск е основателен. С исковата молба е претендирана законна лихва
за забава върху претендираната сума от датата на входиране на исковата
молба. В тази връзка, законната лихва за забава се дължи от 19.05.2021 г. –
датата на пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба по куриер
(стр. 82 от ГД 1100/2021 г. на РС Разград), както правилно е поискано и с
въззивната жалба. Неправилно от тази гледна точка е установеното от
районния съд, че законната лихва е дължима от 20.05.2021 г., когато тя реално
е постъпила в съда и е входирана в деловодството.
По други въпроси, свързани с обсъждане мотивите на
първоинстанционното решение:
Съдът не кредитира показанията на свид. Н. в частта, в която на
14
същия районният съд му е предявил протокол за разпит на свидетел от
досъдебното производство и той е посочил, че поддържа тези показания.
Следва да бъде отбелязано, че принципът за непосредственост по чл. 11 от
ГПК изисква процесуалните действия да се извършват от съда, който
разглежда делото, като изключенията от този принцип са изрично посочени в
закона. Предявяването на протокол за разпит на свидетел от досъдебно
производство не е сред изключенията и не съществува правен механизъм
същият да бъде предявен на свидетел по делото. Поради което в тази част
свидетелските показанията на свид. Н. не се ценят от въззивния съд.
Настоящият състав не е съгласен с извода на районния съд, че
писмените материали от досъдебното производство не са събрани за
целите на настоящото доказване и не могат да се кредитират в настоящия
процес (стр. 145, абзац втори от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат). Този извод
е неоснователен. Материалите по досъдебното производство са приобщени по
надлежния ред като доказателства по настоящото дело в откритото съдебно
заседание на 27.10.2021 г. (стр. 93 от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат). Кои
документи могат да бъдат използвани като допустими доказателства и
доказателствени средства, е отделен въпрос, който подлежи на конкретна
преценка. Както стана ясно, въззивният съд цени като годни доказателства
представените по наказателното производство протоколи за огледи,
свидетелството за регистрация на процесното МПС, застрахователната
полица, неизгодните за ищеца фактически твърдения в разпита му пред
разследващия полицай, които имат характера на обяснения по чл. 175 от ГПК,
както и постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Въззивният съд счита за недопустимо доказателство заключението
на вещото лице по автотехническата експертиза от досъдебното
производство. Същото е изготвеното за целите на наказателното
производство и не може да се използва пред гражданския съд. Поради което
въззивният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд (стр. 142,
абзац последен от ГД № 382/2021 г. РС Кубрат), който цени се заключението
на вещото лице по САТЕ от досъдебното производство, където се обсъжда и
видеозапис, който не е приобщен към настоящото делото поради
унищожаването му след прекратяване на досъдебното производство.
В обобщение, исковата претенция по частичния иск се явява
основателна, като по отношение на нейния размер настоящият съд счита, че
същият е доказан в претендираната сума 1 000 лв. Приетото за основателно
възражение на ответника относно принос на увреденото лице за настъпването
на вредата спрямо самия него не води до частично отхвърляне на претенцията
по частичния иск, а следва да бъде съобразено в последващ процес с оглед
преценката за дължимост на претендирани неимуществени вреди за
горницата над 1 000 лв. до пълно предявения размер от 50 000 лв.
По разноските:
Предвид обръщане на крайния резултат по делото на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите и сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Ищецът претендира заплащане на следните разноски по
първоинстанционното производство: 50 лв. държавна такса и 660 лв.
15
депозити за вещи лица и двама свидетели, или общо 710 лв. За тези разноски
ищецът представя надлежни доказателства за заплащане им (приложените
платежни нареждания на стр. 30, 38-40 от ГД № 382/2021 г. на РС Кубрат).
Направено е искане и за присъждане на разноските по въззивното
производство в размер на 25 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и
50 лв. за изслушване на вещото лице по САТЕ (приложени платежни
нареждания на стр. 11 и 32 от ВГД № 48/2022 г. на ОС Разград) или общо 75
лв. Следователно на ищеца се следват разноски за двете производства в
размер на 785 лв.
Предвид уважаването на пълния размер на предявения частичен иск
съдът не следва да присъжда разноски в полза на въззивваемата страна
досежно основателността на възражението на ответника относно принос на
увреденото лице за настъпването на вредата спрямо самия него. Във връзка с
прекратяването на делото досежно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78,
ал. 1 от ГПК съдът намира, че правната квалификация е дадена от съда и
прекратяването на делото е свързано с неправилното й определяне. И тъй като
това не влече след себе си отхвърляне на иска в някаква част, не се дължат
разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е
постановил, от една страна, недопустимо в една част решение, което следва
да се обезсили, а делото в тази част да се прекрати, и от друга страна,
неправилно в друга част решение, което да бъде отменено, а предявеният
частичен иск уважен изцяло.
С оглед на горното и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 112 от 20.12.2021 г. по ГД № 382/2021 г. по
описа на РС Кубрат, II състав в частта, с която съдът се е произнесъл по
искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК
като недопустимо и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 112 от 20.12.2021 г. по ГД № 382/2021 г. по
описа на РС Кубрат, II състав в частта, с която е отхвърлена предявената
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД от М.
Г.., представляван от своя законен представител и родител Н. М. Г.., искова
претенция да му бъде заплатено обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на
01.10.2020 г. около 18,30 ч в гр. Завет, на ул. „Паисий Хилендарски“,
причинено виновно от А.Г.А. от с. Веселец, като водач на лек автомобил
„Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, с полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г., валидна до
18.10.2020 г., в предявен частично размер на 1 000 лв. от сумата 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 20.05.2021 г., до окончателното изпълнение, както и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
16
производството, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , с ЕИК ********* на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да заплати
на М. Г.., представляван от своя законен представител и родител Н. М. Г..,
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. около 18,30 ч в гр.
Завет, на ул. „Лудогорие“, причинено виновно от А.Г.А. от с. Веселец, като
водач на лек автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111 АМ,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г., валидна от
00,00 ч на 19.10.2019 г. до 23,59 ч на 18.10.2020 г., в предявения размер от 1
000 лв. (хиляда лева), представляващ частичен иск от общата сума 50 000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата претенция – 19.05.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , с ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. Г.. , представляван от своя
законен представител и родител Н. М. Г.., сума в размер на 710 лв.
(седемстотин и десет лева), представляваща разноски по производството пред
районния съд, и сума в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноски по производството пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17