Р Е Ш Е Н И Е
№
град В., 12.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,II
наказателен състав, в откритото съдебно заседание на единадесети февруари, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Васил Ганов
при участието на секретаря Б.С., като изслуша
докладваното от съдията н.а.х.д. № 1399
по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за водите
(ЗВ) и е образувано по жалба на Община В.БУЛСТАТ: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.„***” №***, представлявана от Кмета на Община В.–
К.К.против наказателно постановление (НП) № НЯСС-437 от 29.11.2018 г., издадено
от зам.- председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
– К.М.В., с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Община В.е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.
Общината-жалбоподател оспорва НП и моли за неговата отмяна, като твърди, че
същото било неправилно, необосновано, незаконосъобразно и било в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
Представител на АНО –
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, в
съдебно заседание не се явява, но в писмено становище редовно упълномощеният
старши експерт/ юрист претендира НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно със съображения и аргументи за тази си позиция.
Районен съд В., като взе предвид депозираната
жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 03-053 от
02.10.2018 г. против Община В.за това, че на 31.07.2018 г. на основание чл.190,
ал.4, т.2 от ЗВ, при извършена проверка на язовир „Под кръста”, поземлен имот
000108 в землището на село Т., собственост на община В., съгласно Акт за публична
общинска собственост 146/01.03.2000 г. е съставен КП № 03-01-69/02.08.2018
г. от проверка и контрол на язовирна
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията. Съгласно
констатациите, отразени в КП по време на проверката е установено, че не е
изпълнено предписанието на контролните органи по чл.190, ал.4 от ЗВ, дадено с
КП № 03-01-3/10.01.2018 г., а именно: да се хоризонтира короната на язовирната
стена със срок за изпълнение 31.05.2018 г. В НП е записано, че описаното в АУАН
е извършено на 01.06.2018 г. и същото е квалифицирано като такова по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ.
Въз основа на горния акт
за установяване на административно нарушение, при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на
констатациите на актосъставителя и постъпилите писмени възражения от страна на
нарушителя, наказващият орган на 29.11.2018 г. е издал атакуваното НП №
НЯСС-437, с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Община В.е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 2 000 лева.
При обжалването на НП
пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати
до разпит двама свидетели. Показанията на актосъставителя и на свидетеля –
очевидец се припокриват с изложеното в АУАН и в НП, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни, безпристрастни,
логически последователни, достоверни и кореспондиращи един на друг.
По делото са
приети и следните релевантни към случая писмени документи, които съдът изцяло
кредитира: АУАН №
03-053 от 02.10.2018 г., Възражение от Община В.от 11.10.2018 г. и НП №
НЯСС-437/29.11.2018 г.; КП №
03-01-69/02.08.2018 г. и КП № 03-01-3/10.01.2018 г. от извършените проверки от контролните органи
на ДАМТН; копие на Акт № 146/ 01.03.2000г. за публична общинска собственост, от който
се установява, че процесният язовир „Под кръста” се явява собственост на
Община В., ведно с копие на скица № К03691/05.12.2016 г.;Искане за удължаване
на срокове за изпълнение на предписани проекти по констативни протоколи от
25.09.2018 г. на Община В., писмо от Община В.до ДАМТН относно предписания по
констативни протоколи за извършени проверки на язовирите на територията на
Община В.от 20.04.2018 г. Заповед №5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН,
Заповед № 517/12.07.2018г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №394/31.05.2017 г.
на Председателя на ДАМТН; Заповед 1756/10.10.2018 г. на Кмета на Община В.,
показанията на свидетелите И.И. и В.Н..
При гореустановената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на
обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.
За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314,
ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Административно-наказващият
орган, посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, е дал
неправилна правна квалификация на нарушението, тъй като същата не съдържа
правило за поведение, което може да бъде нарушено, а предписва правомощията на
АНО и не поражда задължение за трети лица. В този смисъл е практиката на
Адм.съд – В.– Решение №
400/13.11.2018 г. по к.а.н.д. №441/2018 г., Решение №397/13.11.2018
г. по к.а.н.д. №427/2018 г. и др., както и практиката на РС-В..
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Според ал.3 на цитираната норма, собствениците, на които са дадени задължителни
предписания, уведомяват писмено Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок.
Според чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и
чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв. Задължението за изпълнение на
предписанието обаче не е уредено в чл.190а, ал.1, т.3 Закона за водите –
очевидно е, че текстът урежда единствено
правомощията на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор и не съдържа правило за поведение, към всички трети лица - адресати на
закона и следователно няма как да бъде нарушен от тях. Като нарушена е следвало
да бъде посочена разпоредбата на чл.138в, ал.4 ЗВ, която е специално създадена
и урежда задължението на „Операторът на язовирна стена да предприеме действията
от своята компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3
Закона за водите. Следователно от текста
на НП е видно, че нарушената законова
разпоредба е посочена грешно, като вместо чл.138в, ал.4 ЗВ /който създава
задължение и съдържа правило за поведение/, е посочен чл.190а, ал.1, т.3 Закона
за водите, който не съдържа правило за поведение. Така констатираното дава
основание на съда да приеме, че макар чисто практически да няма данни жалбоподателят
да е изпълнил дадените му предписания в указания за това срок, е санкциониран
за нарушение, субсумирано под неправилната правна квалификция. Тази грешка на
наказващия орган е съществена, тъй като ограничава правото на защита на
санкционирания и е несанируема в хода на въззивното производство. Ето защо, НП
като неправилно и незаконосъоразно следва да се отмени, независимо от това
извършено ли е в действителност вмененото фактическо обвинение.
Предвид горното въззивната жалба се явява
основателна и като такава същата следва се уважи, а издаденото НП следва да
бъде отмени като незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление НП № НЯСС-437 от 29.11.2018 г., издадено от Заместник-председател на ДАМТН, с
което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Община В.е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000.00 лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В.по
реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: