МОТИВИ към Присъда № 29/15.02.2011 г., постановена по
НОХД № 16/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Средец
Производството по делото е
образувано по предявени от Районна прокуратура – гр. Средец обвинения против С.Й.П.
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, против А.Е.Д. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и против М.Д.Т. за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК.
Предвид наличието на основания за провеждане
на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на
страните, като производството се разгледа и реши по реда на Глава двадесет и
седма от НПК.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа обвиненията против подсъдимите. Счита, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Представителят на
държавното обвинение пледира подсъдимите да бъде признати за виновни, като след
приложение на чл. 55 от НК, на С.П. да му се определи наказание една година –
една година и два месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при
първоначален строг режим, на А.Д. да му се определи наказание пет месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок
от три години, на М.Т. да му се определи наказание шест месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Подсъдимите участват в съдебното
заседание, признават се за виновни и признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Дават съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти и при постановяване на присъдата да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на вещото лице.
Служебният защитник на подсъдимите моли на С.П. да му бъде наложено наказание
не повече от седем месеца лишаване от свобода, на А.Д. да му бъде наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, на М.Т.
да му бъде наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок
от три години.
Подсъдимите изразяват съжаление за
извършеното.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът
прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния
акт:
Подсъдимият С.Й.П. е осъждан петнадесет пъти преди настоящата му
деятелност, относима към периода м. май – м. юни 2010 г. и е търпял наказания „Лишаване от свобода”,
както следва: видно от справката му за съдимост и от справката от ГД”ИН”- МП за
изтърпяни наказания, П. е постъпил първоначално в затвор за изтърпяване на
приведено по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наказание от шест месеца лишаване от
свобода по НОХД № 55/1995 г. на Районен съд – Средец, което е изтърпял за
периода 13.06.2001 г. – 20.11.2001 г., а след тази дата е продължил да търпи
наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 64/2000 г.
на Районен съд –Средец и е изтърпял същото на 20.02.2002 г., когато е бил
освободен. Във връзка с извършени от него множество деяния след тази дата
/20.02.2002 г./ е бил осъждан след това по НОХД №№ 300/2002 г., № 296/2002 г.,
318/2002 г., 317/2002 г., 463/2002 г.,
465/2002 г., 295/2002 г., 312/2002 г., 470/2002 г., 315/2002 г. и 316/2002 г.,
всички по описа на Районен съд – Елхово за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2
от НК по всяко едно от цитираните дела, като са му налагани различни наказания
лишаване от свобода в диапазона за срок от една година и три месеца до три
години. Осъждан е и по НОХД № 52/2002 г. по описа на Районен съд – Средец за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от НК, извършено на 13.04.2001 г.,
по което му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода.
С Определение № 185/05.11.2003 г. по НОХД № 315/2002 г. на Районен съд – Елхово
по всички посочени дела на РС – Елхово и по НОХД № 52/2002 г. на РС – Средец му
е било определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от всичките, а
именно – три години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е било
увеличено с една година и шест месеца,
поради което П. е изтърпял общо наказание в размер на четири години и шест
месеца лишаване от свобода за периода от 17.10.2002 г. до 12.09.2006 г. Тъй като от датата 12.09.2006 г., когато е
бил освободен, не са изтекли пет години към периода на настоящата престъпна
деятелност, следва, че П. е извършил деятелността си при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. А от НК, т. к. е бил многократно
осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от
една година, като е било определено едно общо наказание, поради което и следва
да се счита, че е налице едно осъждане.
Подсъдимият А.Е.Д. е неосъждан.
Подсъдимият М.Д.Т. е осъждан веднъж – по НОХД № 58/2006
г. на Районен съд – Средец, по което за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл.63, ал. 1, т. 3 от НК му е било наложено наказание „обществено
порицание”, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 16.12.2006 г., а
наказанието е изпълнено, съответно изтърпяно на 28.12.2006 г. Предвид чл. 86,
ал. 1, т. 3 от НК, още на 28.12.2007 г. е настъпила реабилитация по право,
поради което Т. следва да се счита за неосъждан. От друга страна, съобразно чл.
28, ал. 1 от НК, доколкото не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието спрямо периода на настоящата престъпна деятелност, в която този
подсъдим е взел участие /20-30.05.2010 г./, същата се явява извършена при
условията на повторност.
На 31.05.2010 г. подс. С.Й.П. ***
заедно с подс. А.Е.Д. – негов зет и със
съпругата си – св. Марийка Янкова Тодорова. Двамата подсъдими говорили да
отидат в с. Драчево и да търсят желязо от къщите. Тръгнали с две каруци – едната
собственост на подс. С.П., а другата – собственост на подс. А.Д.. С тях да се
разходи тръгнала и св. Марийка Тодорова. Когато стигнали до с. Драчево, видели
двуетажна вила, собственост на св. С. Стефанов Тюфекчиев, в която изглеждало,
че няма никого и двамата подсъдими решили да влязат вътре и отнемат каквото
намерят. Св. Марийка Тодорова останала да ги чака в каруцата. Най-напред
двамата подсъдими свалили 10 метра от оградната мрежа на двора – на стойност 8.00
лева, навили я на руло и я оставили в една от каруците. След това стигнали до
къщата, качили се на втория етаж, като за да проникнат вътре разбили с натиск
двете входни врати към стаите и обходили същите, но не взели нищо. Слезли на
първия етаж, представляващ гаражно помещение и през отворен прозорец проникнали
вътре. Взели следните вещи: 1бр. живачна крушка с дросел и алуминиево тяло на
стойност 5.00 лева; 3 бр. пластмасови туби по 4 литра всяка с отработено моторно масло на обща стойност
6.00 лева; газов туристически котлон с бутилка от 5 литра на стойност 10.00 лева; два броя туристически
газови бутилки на обща стойност 6.00 лева; комплект вериги за задните гуми на
ГАЗ-53 на стойност 40.00 лева; 4 бр. триъгълни метални стойки за подпиране на
автомобил на стойност 20.00 лева; един полюлей с бронзови глави за 3 крушки на
стойност 6.00 лева; 5 бр. живачни крушки – 250-ватови за улично осветление на
обща стойност 11.00 лева; трифазен контакт за пералня на стойност 1.00 лев;
машинка за кайма на стойност 2.00 лева; ръчна роначка за царевица на стойност
20.00 лева и бензинова лампа на стойност 10.00 лева. Общо стойността на всички
посочени вещи е 145.00 лева. Изнесли вещите в торби навън, като ги поставили до
оградната мрежа на двора и седнали да си починат. Видели, че приближават светлини,
при което двамата подсъдими зарязали всичко и избягали. На място пристигнали
полицейски служители, които констатирали подготвените за изнасяне вещи и иззели
същите с Протокол за оглед на местопроизшествие /стр. 67 и 68 от ДП/. На
следващия ден всички отнети вещи били върнати на пострадалия св. С. Тюфекчиев,
видно от показанията му /стр. 57 от ДП/.
В края на месец юни 2010 г. и
по-точно на 23.06.2010 г. подс. С.Й.П. минавал покрай селско-стопански
постройки в района на язовира на гр. Средец. Решил да извърши кражба и се спрял
до една от постройките, която му се сторила по-занемрена, собственост на св. Г.А.А.,
в която същият отглеждал прасе. Съборил от стените 200 броя тухли на обща стойност 30.00 лева и
ги качил на каруцата си. Отишъл в „махалата” в гр. Средец и продал така
отнетите тухли на св. А. Георгиев Кочев, който ги вложил в строеж.
Преди това, през периода 20-30 май 2010 г. подс. С.Й.П. и подс. А.Е.Д.
разбрали от непълнолетния тогава свидетел Янко Митков Т.,***, собственост на
св. М.С.М., от която може да се извърши
кражба на вещи, т.к. непълнолетният свидетел няколко дена преди това
ходил там с третия подсъдим М.Д.Т. да краде вещи. След като съобщил за тази
къща на подсъдимите С.Й.П. и А.Е.Д., тримата със св. Янко Т., заедно с каруцата
на подс. С.П. отишли до селото. Непълнолетният свидетел Янко Т. /за същия е
приложен чл. 61 от НК/ завел двамата подсъдими до къщата, собственост на св. М.С.М..
Взели газов котлон с 5-литрова бутилка
на стойност 10.00 лева и циркуляр, руско производство, на стойност 20.00 лева,
общо всичко на стойност 30.00 лева, след което си тръгнали. Занесли отнетите
вещи на пункт за изкупуване на метали, където ги продали.
Няколко дена преди подсъдимите С.Й.П. и А.Е.Д. заедно с непълнолетния
св. Янко Т. да отнемат тези вещи, отново в диапазона от време през 20-30 май
2010 г. същият непълнолетен свидетел отишъл в с. Драчево заедно с подс. М.Д.Т..
Били с каруцата на подс. М.Т. и били решили предварително да крадат желязо от
необитаеми къщи в селото. Тогава именно двамата видели къщата на св. М.С.М. и
решили да влязат в нея. С помощта на железен лост разбили входната врата на
къщата, както и на гаража. Отнели медна пръскачка за лозе на стойност 32.00
лева и два броя тръбни ключа на обща стойност 28.00 лева. Общо стойността на
отнетите вещи е 60.00 лева. Продали ги на пункт за изкупуване на метали. За
непълнолетния по време на деянието св. Янко Т. е задвижена процедура по чл. 61
от НК.
В началото на м. юни 2010 г. и по-точно на 06.06.2010 г. подс. С.Й.П.
отишъл заедно с пълнолетния Йосиф Станков Арабов /племенник на П., за когото е
задвижена административно-наказателна процедура по чл. 218 б от НК за този
случай/ и непълнолетния Неделчо Митков Т. /доведен син на П., за когото са
наложени мерки по чл. 61 от НК за този случай/, на улица „Хаджи Димитър” в
гр.Средец, където непосредствено преди това Йосиф Арабов и Неделчо Т. изкарали
от тротоара 100 базалтови тротоарни плочки. Същите са на стойност 60.00 лева и
са собственост на Община Средец. Подс. С.П. бил с каруцата си и имал намерение
заедно с другите две лица да отнеме плочите за свои нужди. Тримата заедно
натоварили 40 броя от плочите в каруцата, като в този момент до тях пристигнал
полицейски патрул, в това число св. Симеон Илиев Стаев. Лицата, заедно с
каруцата с натоварените на нея 40 плочи, били отведени в РУ”П” – Средец.
Съставен бил протокол за доброволно предаване /стр.71 от ДП/, в който като
върнати били записани не само 40 плочи, иззети от каруцата, но и останалите 60
бр., подготвени за пренасяне, които останали на улицата, общо 100 броя. С
разписка /стр.72 от ДП/ 40 броя плочи били върнати на св. Пею Иванов Пеев – домакин при Община Средец.
Съдебното следствие се проведе по
правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че направените самопризнания от
подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните по делото
свидетели, от заключението по съдебно-оценъчната експертиза, от протокол за
доброволно предаване, разписки, както и от всички приобщени по делото писмени
доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
доказателства установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията и напълно
подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянията си подсъдимият С.Й.П. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав
на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление: 1. На 31.05.2010 г., в с. Драчево, след
предварителен сговор и в съучастие като извършител с А.Е.Д., чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме от
владението на С. Стефанов Тюфекчиев движими вещи – 10 метра оградна мрежа, 1
бр. живачна крушка с дроел и алуминиево тяло, 3 бр. пластмасови туби по 4 литра
всяка с отработено моторно масло, газов туристически котлон с бутилка от 5
литра, 2 бр. туристически газови бутилки, комплект вериги за задните гуми на
ГАЗ-53, 4 бр. триъгълни метални стойки за подпиране на автомобил, един полюлей
с бронзови глави за три крушки, 5 бр. живачни крушки – 250 ватови за улично
осветление, трифазен контакт за пералня, машинка за кайма, ръчна роначка за
царевица и бензинова лампа, на обща стойност 145,00 лева; 2. На 23.06.2010 г.,
в землището на гр. Средец, отнел от владението на Г.А.А. 200 броя тухли на
стойност 30,00 лева; 3. През периода 20-30.05.2010 г., в с. Драчево след
предварителен сговор и в съучастие като извършител с А.Е.Д. и непълнолетния
Янко Митков Т., отнел от владението на М.С.М. газов котлон с 5-литрова бутилка
и циркуляр на обща стойност 30,00 лева; 4. На 06.06.2010 г., в гр. Средец, след
предварителен сговор и в съучастие като извършител с Йосиф Станков Арабов и
непълнолетния Неделчо Митков Т., направил опит да отнеме от владението на
Община Средец 100 броя базалтови тротоарни плочки на стойност 60,00 лева,
действайки във всички случаи без съгласието на собствениците и с намерение
противозаконно да присвои вещите, всички на обща стойност 265 лева.
С деянията си подсъдимият А.Е.Д. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав
на престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление: 1. На
31.05.2010 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в съучастие като
извършител със С.Й.П., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот, направил опит да отнеме от владението на С. Стефанов Тюфекчиев движими
вещи – 10 метра оградна мрежа, 1 бр. живачна крушка с дроел и алуминиево тяло,
3 бр. пластмасови туби по 4 литра всяка с отработено моторно масло, газов
туристически котлон с бутилка от 5 литра, 2 бр. туристически газови бутилки,
комплект вериги за задните гуми на ГАЗ-53, 4 бр. триъгълни метални стойки за
подпиране на автомобил, един полюлей с бронзови глави за три крушки, 5 бр.
живачни крушки – 250 ватови за улично осветление, трифазен контакт за пералня,
машинка за кайма, ръчна роначка за царевица и бензинова лампа, на обща стойност
145,00 лева; 2. През периода 20-30.05.2010 г., в с. Драчево след предварителен
сговор и в съучастие като извършител със С.Й.П. и непълнолетния Янко Митков Т.,
отнел от владението на М.С.М. газов котлон с 5-литрова бутилка и циркуляр на
обща стойност 30,00 лева, действайки и в двата случая без съгласието на
собствениците и с намерение противозаконно да присвои вещите, всички на обща
стойност 175 лева.
С деянието си подсъдимият М.Д.Т. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав
на престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, тъй като при условията на повторност през периода 20-30.05.2010 г., в
с. Драчево след предварителен сговор и в съучастие като извършител с
непълнолетния Янко Митков Т., чрез използване на техническо средство – лост и
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел от
владението на М.С.М. 2 бр. тръбни ключа и медна пръскачка за лозе на обща
стойност 60,00 лева, без съгласието му и с намерение противозаконно да присвои.
От обективна страна предмет на
престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи. В конкретния
случай подс. П. е отнел в две от деянията чужди движими вещи, като е извършил
действия по прекратяване владението на пострадалите лица върху вещите и установяване
на свое такова с отнасянето им от мястото, където са били поставени, при
липсата на съгласие за това от страна на собствениците и направил опит да
отнеме в останалите два случая чужди движими вещи, като изпълнителните деяния
са останали недовършени по независещи от подсъдимия причини. Обективно при
опита за кражба на 31.05.2010 г. подс. П. е разрушил преграда, здраво направена
за защита на имот, като по този начин е осъществил квалифициращия състав на чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК. В три от случаите е налице квалификация по т. 5 на чл.
195, ал. 1 от НК, тъй като в кражбите са участвали две или три лица, сговори ли
се предварително за това. Същите не са взели решението за извършване на
кражбите непосредствено преди това, а по-рано, в сравнително спокойна
обстановка. Обективно подсъдимият е участвал в самото изпълнително деяние на
престъпленията, като в субективно отношение е съзнавал участието на другите
лица. В един от случаите подсъдимият е извършил сам изпълнителното деяние.
Подсъдимият е отнел или направил опит да отнеме чужди движими вещи при
условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/, тъй като в един
непродължителен период от време е извършил горепосочените деятелности при
еднородност на вината и всяко последващо деяние обективно и субективно се явява
продължение на предходните. Вмененото на подсъдимия П. престъпление се явява
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. А от НК, тъй като същият към момента на осъществяването му е бил осъждан преди да е
изтекъл срокът по чл. 30 от НК, така както е описано във фактическата
обстановка на настоящите мотиви.
Подсъдимият Д. е отнел в единия
случай чужди движими вещи, като е извършил действия по прекратяване владението
на пострадалия върху вещите и установяване на свое такова с отнасянето им от
мястото, където са били поставени, при липсата на съгласие за това от страна на
собственика и направил опит да отнеме в другия случай чужди движими вещи, като
изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от подсъдимия
причини. Обективно при опита за кражба на 31.05.2010 г. подс. Д. е разрушил
преграда, здраво направена за защита на имот, като по този начин е осъществил
квалифициращия състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. За него е налице квалификациято
по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК, тъй като в кражбите са участвали две или три
лица, сговори ли се предварително за това. Същите не са взели решението за
извършване на кражбите непосредствено преди това, а по-рано, в сравнително
спокойна обстановка. Обективно подсъдимият е участвал в самото изпълнително
деяние на престъпленията, като в субективно отношение е съзнавал участието на
другите лица. Подсъдимият е отнел или направил опит да отнеме чужди движими
вещи при условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/, тъй като
в един непродължителен период от време е извършил горепосочените деятелности
при еднородност на вината и последващото деяние обективно и субективно се явява
продължение на предходното.
Подсъдимият Т. е осъществил
признаците от състава на престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК,
като е извършил действия по прекратяване владението на пострадалия М. върху
откраднатите вещите и установяване на свое такова с отнасянето им от мястото,
където са били поставени, при липсата на съгласие за това от страна на
собственика. Обективно при осъществяване на деянието подсъдимият е използвал
техническо средство – лост, като по този начин е осъществил квалифицирания
състав на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК. Разрушил е преграда, здраво направена за
защита на имот, като по този начин е осъществил квалифициращия състав на чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК. Извършеното от подсъдимия деяние е квалифицирано и с
оглед субекта на престъплението по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК, тъй като
кражбата е осъществена от две лица, сговори ли се предварително за това. Същите
не са взели решението за извършване на кражбата непосредствено преди това, а
по-рано, в сравнително спокойна обстановка и с извършване на подготвителни
действия по намиране на техническото средство. Обективно подсъдимият е участвал
в самото изпълнително деяние на престъплението, като в субективно отношение е
съзнавал участието на непълнолетния Янко Т.. Вмененото на подсъдимия деяние се
явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК,
тъй като същият към момента на осъществяването му е бил осъждан преди да е
изтекъл срокът по чл. 30 от НК за друго такова деяние – кражба – по НОХД №
58/2006 г. на Районен съд – Средец.
От субективна страна и тримата
подсъдими са действали с пряк умисъл. Съзнавали са всички елементи от състава
на престъпленията и че лишават от фактическа власт върху вещите техните
собственици, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са
целяли именно това. Съзнавали са участието на другите извършители в деянията,
както и че разрушават преграда, здраво направена за защита на имот, а подс. Т.
– че използва техническо средство. Действали са с намерението противозаконно да
присвоят чуждите вещи. Разбирали са противоправния характер на извършеното, но
въпреки това са целяли противоправното си облагодетелстване. Субективната
страна на деянията се обективира в действията на подсъдимите по отнемане на
вещите, предмет на инкриминираните деяния и се доказва изцяло от събраните
доказателства.
По изложените съображения съдът
намира, че подсъдимите са виновни в извършване на престъпленията по
повдигнатите им от РП – Средец обвинения.
Относно наложените на подсъдимите
наказания:
За извършеното от подс. П.
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. За извършените от подсъдимите Д. и Т. престъпления се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години.
На осн. чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи размера на наказанията при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 58а, ал. 4 от НК – под най-ниския размер, предвиден в закона. Приложението
на разпоредбата на чл. 55 от НК се явява по-благоприятно за дейците. При
определяне и индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
самопризнанията на подсъдимите, оказаното съдействие на разследването,
осъзнаване на вината и тежкото им материално положение, като последното
обстоятелство има значение за подбудите за престъпните посегателства. Съдът отчете също стойността и вида на
вещите, предмет на посегателство. Взе предвид, че Т. е реабилитиран по право, а
Д. е неосъждан, както и сравнително младата възраст на тези подсъдими. Така
описаните обстоятелства се явяват многобройни и най-лекото, предвидено в закона
наказание, се явява несъразмерно тежко за дейците. По този начин съдът наложи
на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода в размер на една година, което
да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. При определяне на
размера на наказанието съдът взе предвид, че престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив.
На подсъдимия Д. съдът наложи
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца. При определяне на размера
на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият не е осъждан. На основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи така наложеното наказание за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице
предпоставките на закона от една страна, а от друга – за постигане целите на
наказанието и поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи
наказанието.
На подсъдимия Т. съдът наложи
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца след като отчете, че е
извършил престъплението в условията на повторност. На основание чл. 66, ал. 1
от НК съдът отложи така наложеното наказание за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице предпоставките на
закона от една страна, а от друга – за постигане целите на наказанието и поправянето
на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието. Подсъдимият е осъждан
като непълнолетен на обществено порицание, като присъдата е влязла в сила от
16.12.2006 г., а наказанието е изпълнено на 28.12.2006 г., т. е. са налице
условията на чл. 86, ал. 1 от НК – по отношение на осъждането му е настъпила
реабилитация по право.
Съдът намира, че с така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тяхна
тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 40 лева за
възнаграждение на вещо лице.
По гореизложените съображения съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: