Решение по дело №565/2023 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р.Й.Д. ***, депозирана чрез * О.Н. от ***, против Решение № 1012-06-66/2 от 15.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-66/19.07.2023 г., срещу Разпореждане № *******на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата, считано от 11.05.2023 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Сочи се, че неправилно размерът на личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст е определен с индивидуалният коефициент изчислен по реда на чл.70, ал.8-9 от КСО на база на осигурителен доход за периода от 28.03.1995г. до 31.12.21998г., а не на база на посоченият от нея в заявление вх. № 2113-96-1248/20.08.2021 г. период, от 29.08.1988 г. до 04.06.1090 г., за което, позовавайки се на правото по §22ц от КСО, действащ през 2021 г., е избрала размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст да бъде определен с индивидуален коефициент изчислен по реда на чл. 70, чл.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО.

При тези и други подробно изложени в жалбата аргументи, отправя искане към съда да върне преписката на ТП на НОИ с указания, като задължи ответника да преизчисли отпуснатата ѝ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като индивидуалният коефициент се изчисли от осигурителния доход за период от три последователни години от последните петнадесет години преди 01.01.1997 г., който е най - благоприятен за нея, а именно периода посочен в заявление вх. №2113-96-1248/20.08.2021 г., т.е. период от 3 години от последните преди 01.01.1997 г. 15 години, съответно от 29.11.1988 г. до 29.11.1991 г. претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по делото списък.

В с.з. жалбоподателката се представлява от * О.Н., който изцяло поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Враца в с.з. се представлява от * Ц. Ц., която изразява становище за неоснователност на жалбата, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно. Твърди, че правилно органът е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО, съгласно, която за пенсиите отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., какъвто е настоящия случай, индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, за период не по-малък от 36 месеца. След като жалбоподателката не фигурира в разплащателните ведомостите на осигурителя и няма отразени, съответно работни дни и изплатено възнаграждение, то независимо от вписаните данни в трудовата книжа, при липсата на разплащателни ведомости, изчисляването на осигурителния доход, обжалваното разпореждане е извършено  правилно и законосъобразно въз основа на съответните законови разпоредби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства и е допусната съдебно-икономическа експертиза. 

Съобразявайки посочените от жалбоподателката основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

Административното производство е инициирано със заявление вх.№2113-96-1248/20.08.2021 г., с което жалбоподателката е поискала отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е заявила желание размерът на личната пенсия да бъде определен на реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, с посочен период от 3 години, съответно от 29.11.1988 г. до 29.11.1991 г. ако това е по благоприятно за нея. Със заявлението не е представен документ обр. УП-2 с осигурителен доход. Част от посочения трудов стаж е положен в периода от 29.08.1988г. до 04.06.1990г. в „ПИМ“***, който стаж е отразен и в трудовата книжка, като е посочено и основното трудово възнаграждение в размер на 210,00 лева.

Част от посоченият период от 29.11.1988г. до 04.06.1990г. положен в „П.за и. м.*** не е зачетен при отпускане на пенсията, тъй като * Д. не е открита в разплащателните ведомости предадени на съхранение в отдел „Обединен осигури тел архив“ при ТП на НОИ -Враца.

С Разпореждане № ********** издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -- Враца на основание чл. 99, ал. 1. т. 2. б ,д“ КСО във връзка с §22ц от ПЗР на КСО и във връзка е Регламент на съвета на ЕО №883/2004 г. личната пенсия за осигурителен стаж на *Д. е изменена, считано от 20.09.2021г. Пенсията е изменена с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10. т. 1 и ал.11 от КСО съгласно нормативната уредба приложима до 1 януари 2019. При определяне па индивидуалния коефициент е взет предвид дохода за следните периоди:

-           01.01.1991 г. до 04.10.1993 г. - 2 г. 9 м. 04 дни положен в „А. С.“ *** 48364.61 лв.;

-           17.06.1994 г. до 09.08.1994 г. - 00 г. 01 м. и 23 дни ПИК „С. **“ *** - 4886.00 лв.;

-           26.06.1995 г. до 28.07.1995 г. - 00 г. 01 м. и 03 дни ППК „С. *“ *** - 4625.00 лв.;

Обшо брутно трудово възнаграждение - 57876.00 лв.;

-           Осигурителен доход за периода 01.01.1997 - 31.12.1998 г. 4806106.70 лв.;

-           Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) - 4806.11 лв.(деноминирани) + Индивидуален коефициент - 1.091

Индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10. т. 2 и ал. 11 КСО съгласно нормативната уредба приложима след 31 декември 2018 г.:

За периода 28.08.1995 г. - 31.12.1998 г.:

-           28.08.1995 г. до 19.10.1995 г. -• 00 г. 01 м. и 22 дни - 8476.12 лв. ППК „С.***;

-           23.10.1995 г. до 30.12.1995 г. - 00 г. 02 м. и 8 дни - 6398.18 лв. - минималната работна заплата, т ъй като липсват ведомости предадени в ООА на ППК „С.“ ***;

-           01.01.1996 г. до 31.03.1996 г. - 00 г. 03 м. н 00 дни - 21159.00 лв. 'ППК „Е.“ ***:

-           01.04.1996 г. до 31.12.1996 г. - 00 г. 09 м. и 00 дни - 145952.00 лв. 'ППК „Е.“ ***;

-           01.01.1997 г. до 31.10.1997 г. - 00 г. 10 м. и 00 дни - 1875813.70 лв. ТПТК „Е.“ ***;

-           01.03.1998 г. до 31.12.1998 г. - 00 г. 10 м. и 00 дни - 2930293.00 лв.

Общ осигурителен доход за периода 28.08.1995 г. до 31.12.1996 г. - 181985.30 лв.

Общ осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. - 4806.11 лв.

На основание §22ц, ал. I от ПЗР на КСО, след извършена преценка за по- благоприятен размер на индивидуалния коефициент, органът е установил, че индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9. ал. 10, т. 2 и ал. 11 КСО е по-благоприятен за лицето, поради което размера на пенсията е определен е индивидуален коефициент 1.3144.

Определен е размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 646.85 лв. от началната дата на пенсията, който да се изплаща в размер на 237/432 от 646.85 лв. - 354.87 лв.

В последствие по съдебен ред въз основа на влязло в сила съдебно решение № 28 от 28.02.2023 г. ,постановено по г. д. №601/2022 г. по описа на PC - Оряхово трудовият/осигурителния стаж положен в „ПИМ“ *** в периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1090 г. е признат за установен. На основание чл. 1, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) съдът признава за установено но отношение на ТП на ПОИ Враца, че Р.Й.Д. е работила по трудово правоотношение в „П. за и. м." (ПИМ) *** от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. на длъжност „*", на пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов стаж и осигурителен стаж.

Въз основа на установеното с влязлото в сила съдебно решение, със заявление вх. № 3304-06-13/11.05.2023 г., Д. е поискала преизчисление на отпусната с разпореждане № **********лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По подаденото заявление с Разпореждане № ********** на Ръководител ПО при ТП на НОИ Враца, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата е изменена на основание чл. 99. ал. 1. т. 2. б. „д“ от КСО, във връзка с Регламент на Съвета (I/O) № 883/2004 г., считано от 11.05.2023 г. датата на заявлението в ТП на ПОИ, като е зачетен стажа за периода 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. Пенсията е изменена със следния осигурителен стаж:

Осигурителен стаж от II категория труд - 00 г. 11 м. 00 д.;

Осигурителен стаж от III категория труд - 20 г. 00 м. 27 д.;

Осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 КСО - 00 г. 03 м. 25 д.:

На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд- 21 г. 06 м. 15 д,

Осигурителен стаж без превръщане - 21 г. 03 м.;

Осигурителен стаж, представляваш разлика между обшия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд и осигурителния стаж без превръщане - 00 г. 0.3 м.

Осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина - 16 г. 02 м. 20 д.:

Осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина - 16 г, 02 м. 20 д.;

Измененият размер на пенсията се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на нейното отпускане, както следва:

За периода: 28.08.1995 г. - 31.12.1998 г.;

Общ осигурителен доход за периода от 28.08.1995 г. до 31.12.1996 г. - 181985.30 лв.:

Общ осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. - 4806.11 ли.;

Индивидуален коефициент, съгласно чл. 70. ал. 9. изречение първо и второ от КСО - 1.3144:

Размер пенсия 914.83 лв.. която да сe изплаща 258/453 от 914.83 тв - 521.03 лв.

            Несъгласна с начина на изчисляване на индивидуалния коефициент, Д. е оспорила разпореждането с жалба вх. № 1012-06-66/19.07.2023 г.

С жалбата отново е пожелала отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде преизчислена, като индивидуалният коефициент се изчисли от осигурителния доход за период от три последователни години от последните петнадесет години преди 01.01.1997г., който е най-благоприятен за нея, а именно периода от 29.11.1988г. до 29.11.1991г. с осигурителния доход за стажа в „ПИМ“ ***. Към жалбата са приложени копия на следните писмени доказателства: Разпореждане № **********издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Г11 на НОИ - Врана; Разпореждане № **********издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца; заявление за издаване на заверено копие № 1023-06-128/27.06.2023г.; заявление за преизчисляване на пенсия № 3304-06-13/11.05.2023г.; заявление за отпускане на пенсия № 2113-96-1248/20.08.2021 г.; трудова книжка № 1211.

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 1012-06-66/2 от 15.08.2023г., на Директора на ТП на НОИ гр.., с което Разпореждане № ********** на Ръководител ПО при ТП на НОИ Враца е прието за правилно и законосъобразно, а жалбата против него е оставена без уважение, като неоснователна. В решението е пресъздадена същата фактическа обстановка, като изрично е посочено, че при изменението на пенсията е зачетен стажа за периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. Като допълнителен мотив за правилността на оспореното разпореждане, относно начина на определяне на индивидуалния коефициент е посочено, ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.1. ал.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (обн.. ДВ. бр. 26 от 29.03.2011 г.. изм.. бр. 107 от 24.12.2014 г.. в сила ог 01.01.2015 г.), съгласно която, по реда на този закон не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства, по делото е допусната и назначена съдебно – счетоводна експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с  чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание  чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Враца, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца, в съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което е валиден и допустим административен акт. Обективирано е в писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същото е мотивирано, като са изложени направените при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи.

Постановено е след пълно, точно и обективно обсъждане на относимите към спора обстоятелства, в съответствие с представените доказателства, без да е игнорирано което и да е от тях, като съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Относно съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон и с неговата цел.

            От представените по делото доказателства, съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата твърдение, че при определяне размера на пенсията на жалбоподателката, АО не е взел предвид установения с  Решение № 28 от 28.02.2023 г., по г. д. №601/2022 г. на PC - Оряхово трудов/осигурителен стаж положен в „ПИМ“ ***в периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1090 г.

Точно обратно, при сравняване на двете разпореждания, съответно - Разпореждане № ********** и Разпореждане № ********** се установява, че с първото на основание чл. 104 КСО е признат общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд – 19 г., 09 м. и 10 д., а с второто при зачитане на периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1090 г. на основание чл. 104 КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е признал общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд – 21 г., 06 м. и 15 д.

            Съвсем различен е въпросът за определянето на индивидуалния коефициент при изчисляване на размера на пенсията.

Съгласно нормата на чл.70, ал.1 от КС, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, както следва: 1) 1, 35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето (ал. 3 на чл. 70).

Индивидуалният коефициент се определя по установения в чл. 70, ал. 4 и 5 от КСО ред, въз основа на дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор и дохода за периода след тази дата до пенсионирането. За изчисляването му се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2 (ал. 6 на чл. 70). Според чл. 70, ал. 7 от КСО съотношението по ал. 5, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Съгласно § 22ц от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.

От данните по делото, в това число приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, не се установяват документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж. Няма спор, че съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда КТ/, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Така посочения в нея стаж в „ПИМ“ ***в периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1090 г. е признат, но не може да бъде използван за определяне на индивидуалния коефициент, доколко в същата не се съдържа информация за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, каквото е посоченото законово изискване.

Нито при подаване на заявлението, нито при оспорване на разпореждането по административен и по настоящият съдебен ред, жалбоподателката е представила Удостоверението за осигурителния доход (обр. УП-2), което се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

От данните по делото, в това число приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, се установява, че при извършена проверка на предоставените разплащателни ведомости, в ТП на НОИ гр.Враца е установено, че се съхраняват ведомости на ПИМ *** за периода м.08.1988 г. до м.06.1990 г., но в тях Р.Й.Д. не фигурира. Липсват ведомости за отработени дни и изплатени заплати за посочения период. Според вещото лице, чието заключение съдът приема като обективно, логично и безпристрастно, на база предадените ведомости в отдел ООА при ТП на НОИ гр. Враца не може да се изчисли осигурителния доход на жалбоподателката Д. за периода от м. 08.1988 г. до м. 06.1990 г., тъй като тя не фигурира в посочените документи. Не може да се вземат предвид и представените по делото фишове за заплати за октомври 1989 г., ноември 1989 г и май 1990 г., тъй като в тях не е отразено име на предприятието - издател, а на два от фишовете няма и надлежно изискуемите се подписи. В проверените документи не съществуват данни за изплатени възнаграждения на Р.Й.Д..

Съгласно чл. 40, ал. 6 НПОС, когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31.12.2002 г. - минималният месечен осигурителен доход за работниците и служителите, както и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговските дружества, когато имат сключени трудови договори.

            При това положение правилно органът е установил, че индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал. 8-9. ал. 10, т. 2 и ал. 11 КСО е по-благоприятен за лицето, тъй като е 1.3144, в сравнение с индивидуалния коефициент чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, който е 1.091.

По изложените съображения и по аргумент от чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът счита, че не са налице основанията за отмяна на Решение № 1012-06-66/2 от 15.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставено в сила Разпореждане № **********на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, с което за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата, считано от 11.05.2023 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, се явява неоснователна и такива не ѝ се дължат.

Предвид своевременното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива се дължат в претендирания размер от 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Враца,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.Д. ***, против Решение № 1012-06-66/2 от 15.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-66/19.07.2023г., срещу Разпореждане № **********на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.

 

ОСЪЖДА Р.Й.Д. ***, да заплати на ТП на НОИ гр. Враца юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 /сто и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.