О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
19.04.2022г., гр. Стара Загора
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на деветнадесети април през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното от
съдия Костова-Грозева адм. дело №259
по описа за 2022 година.
Производството е образувано
по жалба на М.Р.П., ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-517/24.03.2022г.
на Кмет на Община Стара Загора, с която е постановено прекратяване на договор
за наем на общинско жилище- апартамент № 43, находящ се в гр. Стара Загора, кв.
Казански, бл. 24, сключен между Община Стара Загора и В. Д. П.. Едновременно с
обжалване на заповедта в жалбата се инкорпорира и искане за спиране на
допуснатото по силата на чл.46, ал.5 от ЗОбС предварително изпълнение на
административния акт. Обосновава се искането с доводите, че се прилагат
доказателства за заплатени наеми към датата на издаване на заповедта, както и че
жилището се ползвало от жалбоподателя и неговата малолетна дъщеря, поради което
освобождаването му в такъв кратък период създавало сериозна опасност да не се
намери друго жилище, подходящо за обитаване, учебната година не била приключила
и оставането без жилище по това време щяло да възпрепятства спокойното й
протичане. Сочи се, че съгласно Закона за закрила на детето административните органи служебно следвали да
съобразяват неговия интерес и да следят за него при всяко разглеждано от тях
производство. Прилагат се доказателства за възлагане на родителските права по
отношение малолетната Р. П. на нейния баща М.П. след прекратяване на брака му с
В. Д. П..
При съвкупната преценка на
доказателствата, обосноваващи оспореното искане за спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед на Кмета на
Община Стара Загора, Съдът от правна страна намира следното :
Преди
всичко следва да се приеме, че искането изхождат от активно легитимирано лице.
Това е така, тъй като от данните по преписката и към жалбата /заповедта за
настаняване/ се удостоверява, че същата е издадена по отношение на
домакинството на В. П., което включва настоящият оспорващ и малолетното им
дете. Съгласно чл.20, ал.1 от общинската наредба, издадена по реда на чл.45а от
ЗОбС, настаняването се извършва със заповед на Кмета на общината, в която се
посочват: 1. трите имена и ЕГН на лицето, което се настанява; 2. броят, трите
имена и ЕГН на членовете на семейството му, а съгласно чл.20, ал. (4), настанителната заповед има действие за всички членове
на семейството на настанения. Договорът за наем се сключва въз основа на тази
заповед /по чл.20 от наредбата/, т.е. макар и в договорът да не се сочи името и
на съпруга на В. Д. П., то той въз основа на действието на настанителната
заповед и по отношение на него има правото да оспорва прекратяването на
наемното правоотношение, което несъмнено пряко и непосредствено го засяга
негативно. Искането е направено в срока по чл.166, ал.2 от АПК и едновременно с
оспорване и на административния акт. Ето защо и се явява допустимо. Разгледано
по същество е основателно по следните
доводи:
1.Предварителното
изпълнение на процесната Заповед е допуснато по силата на закона – чл.46, ал.5
от ЗОбС. За разлика от случаите, когато административен орган допуска със свое
разпореждане предварително изпълнение на един административен акт, в случаите
на допуснато по силата на законовата норма предварително изпълнение, адресатът
на акта, искащ спиране на предварителното изпълнение има задължението да докаже
чрез надлежни доказателства предпоставките, при които следва Съдът да допусне
спирането. Тези предпоставки са посочените в чл.166, ал.2, изр. първо от АПК.
В
конкретния случай искането по чл.166, ал.2 от АПК се обосновава с интереса на
малолетното дете на оспорващия, като се доказва, че на същия са предоставени
упражняването на родителските права, след развода му със съпругата му В. Д. П.,
съгласно представеното заверено копие на Решение № 243/13.04.2022г.,
постановено по гр. д. № 31/2022г. на РС Стара Загора.
Видно
от данните по преписката, несъмнено, че в процесното жилище са били настанени
към 2020г. настоящият оспорващ и бившата му съпруга, ведно с малолетното им
дете – Р. П.. Данни, че оспорващият притежават друго жилище не се съдържат, напротив декларира се под заплаха от наказателна
отговорност, че такова не се притежава от родителя, на когото са предоставени родителските
права по отношение на малолетното дете. Ето защо и несъмнено
предварителното изпълнение на акта ще причини значителни вреди и то най-вече в правната сфера на малолетното дете, тъй като несъмнено би повлияло
негативно на неговия живот. Предварителното изпълнение на
заповедта ще засегне пряко основно човешко право на
жалбоподателя и детето му, което намира
защита в чл.
8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не на последно място, следва да се отчитат и въведените със Закона за
закрила на детето принципи в чл.3 от него, установяващи задължение за всяка
администрация, когато с нейната дейност се засягат интереси на дете, те да изхождат именно от
така въведените принципи за превес и осигуряване на най- добрия интерес на
детето, в см. вложен в §1, т.5 от ДР на ЗЗД.
Ето защо, посоченият от жалбоподателя довод, чрез който той претендира отмяна на предварителното изпълнение, обосновава интереса от спиране
на предварителното изпълнение на заповедта, който е
напълно противопоставим на охранявания от закона обществен. Евентуалното оставяне на жалбоподателя и детето му без жилище ще причини значителни имуществени и неимуществени вреди, които по значимост са противопоставими на защитавания от закона обществен интерес, заради който
законодателят е преценил, че следва да го охранява засилено,
чрез допускане на
предварителното изпълнение на административния акт.
С
оглед на изложеното Съдът намира, че се доказват предпоставките за постановяване на спиране на допуснатото предварителното изпълнение на процесната заповед. По изложените съображения Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА
предварителното изпълнение на заповед № 10-00-517/24.03.2022 г. на Кмет на Община Стара Загора до приключване
на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7 –дневен срок от обявяването му на заседанието пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :