№ 1409
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500116 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Столична
община/СО/ срещу решение № 265071/ 27.07.2021г.на СГС, ГО, 4ти състав,
постановено по гр.д. № 16014/19г. в частта, в която са уважени искове по
чл.49 от ЗЗД за сумата от 15 000лв., присъдени като обезщетение за
неимуществени вреди и 3 403, 06лв. за обезщетение за имуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от В. С. С. в
частта, в която са отхвърлени исковете й по чл.49 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди над 3403,06лв. до 4230,43лв. и над
15000лв. до 50 000лв.
Жалбоподателят-ищец твърди, са й причинени вреди пряко от
Столична община, която не е изпълнила задължения, произтичащи от закона.
Свидетелите С. и А. са потвърдили, че на 27.05.2019г. В. С. е претърпяла
инцидент. Тя е получила тежка телесна увреда- трайно ограничение на
движенията на долния десен крайник, невъзможно клякане, стоеж и липса на
движение на десния крак, усещане на болки при движение на ставата и
ходене. Допусната медицинска експертиза е дала заключение за
увреждането, което е получила, за интензитета на болките и страданията
1
през първите няколко месеца. Установено е подело делото, че към момента
ищецът куца, влачи си крака и е подтисната емоционално. Сочи, че съгласно
чл.29 от ЗП фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ и общините
поддържат републиканските и общинските пътища, съобразно транспортното
им предназначение, изискванията на движението и опазването на околната
среда. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Безспорно е установено, че
инцидентът е настъпил на територията на СО, както и че е причинен от
неполагането на грижи по отношение на поддържането на общинските
пътища като част от общинската мрежа.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от
ищеца част и да постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.
Жалбоподателят – ответник, поддържа, че в атакуваната от него част
съдебният акт е неправилен. От събраните доказателства е установено, че на
27.05.2019г. около 9.30 ч. в гр. София ищецът е претърпяла инцидент. Съдът е
приел, че СО не е изпълнила задължението си да поддържа общинските
пътища. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите.
Ищецът не е доказала, че падането, причинило травмата, е в резултат на
дупка- издължен процеп между бордюра и булеварда. Това е било нейно
задължение съгласно чл.154 от ГПК. Не е доказан по категоричен начин
механизмът на настъпване на увреждането. Присъденият размер на
обезщетение е изключително завишен. Присъдената сума надвишава
неимуществените вреди.
За това СО моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част.
В. С. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата на СО.
Столична община в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата на ищеца. Представена е писмена защита.
Третото лице помагач „Трейс Груп Холд“ АД не взема становище по
жалбите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
2
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът В. С.
твърди, че на 27.05.2019г. около 9.30 ч. в гр. София е вървяла по левия
тротоар на бул. „ Княз Ал. Дондуков“ в посока от центъра към бул. „В.
Левски“ към касата на „Топлофикация София“ ЕАД, която се е намирала на
бул. „Ал. Дондуков“ № 56-58 между ул. „ П. Волов“ и бул. „В. Левски“.
Срещнала се е отпред с нейна позната, платила е сметката и е излязла. След
това двете са тръгнали към пешеходната пътека, намираща се на бул. „Княз
Ал. Дондуков“ до кръстовището между булеварда и ул. „ П. Волов“, за да
пресекат и „хванат“ трамвай № 20 или № 22 към центъра. Там е попаднала
е в дупка или издължен процеп между бордюра и булеварда, залитнала е и се
е спънала в уличен ограничител от велосипедната алея, който явно е бил
изкъртен и е паднала на булеварда. При падането е усетила остра болка, тъй
като краката сякаш й са се усукали. С чужда помощ е станала, а след това е
приета в МБАЛ „Сердика“ ЕООД. Прегледана е и е извършена оперативна
интервенция на диафизата на дясната бедрена кост. Извършено е открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Поставени са два броя
телени серклажа, с проксимален бедрен пирон, застопорен проксимално с два
винта. Възстановяването й е било бавно и продължително. Месеци наред е
била с патерици и шина. Не е могла да се справя с ежедневието си и е
разчитала на грижите на съпруга си, деца и внуци. Станала е по –сприхава
заради състоянието, в което е била. Лекарите са й казали, че през пролетта
трябва да се направи втора операция, за да се извадят планките и винтовете
от костта. Въпреки, че са изминали няколко месеца, ищецът се страхува да
стъпи спокойно на десния си крак, както и да го натоварва. Когато ходи
усеща постоянен дискомфорт, походката й сякаш се е променила. Отокът,
който се е получил след счупването не е изчезнал напълно. Направила е
разходи за възстановителни процедури, рехабилитация и физиотерапия.
Заплатила е пластината, която й е сложена, както лекарства и медикаменти.
Разходите са на обща стойност 4 230, 43лв. Съгласно ЗП общинските
пътища са собственост на общините. На СО й е вменено задължението да ги
поддържа. Установено е , че дупките, лошите тротоари също са нейна
отговорност. Затова моли съда да осъди ответника СО да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и 4 230,
43лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва от
3
27.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва искове. Оспорва твърдените от ищеца в исковата
молба и сочените от нея причини и механизъм на настъпване на
увреждането. Не е ясно точно къде и как е настъпил инцидентът.
Представените доказателства не подкрепят посоченото в исковата молба.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на СО, тъй като липсва
причинно –следствена връзка между твърдения вредоносен резултат и
поведението на ответника. Счита, че ищецът с поведението си е допринесла
за вредоносния резултат, тъй като поради невнимание е предизвикала
падането. Оспорва твърдението за неизпълнение от СО на задължението да
поддържа пътищата, в това число тротоари и улици- публична общинска
собственост, произтичащо от качеството й на собственик. Тя поддържа
пътната мрежа с цел осигуряване на безопасно придвижване на всички
участници в движението. След получаване на исковата молба е направена
проверка на място и е установено, че извършените строително- монтажни
работи отговарят напълно на изискванията на нормативната уредба. СО не е
възлагала или извършвала ремонтни дейности по уличното платно на бул. „
Княз Ал. Дондуков“. Оспорва иска за имуществени вреди като твърди, че не
всички разходи са във връзка с увреждането.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.
В писмено становище в срока по чл.131 от ГПК третото лице помагач
„Трейс Груп Холд“ АД твърди, че исковете са неоснователни. Не е
конкретизирано мястото на инцидента. Представените към исковата молба
доказателства не установяват механизма му. Счита, че вредоносния резултат е
настъпил вследствие на залитане от страна на ищеца. Липсва причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилият вредоносен резултат. Счита, че пострадалата е допринесла за
увреждането. Няма доказателства, че инцидентът се дължи на неизпълнение
на задълженията на СО по отстраняване на дупки, дефекти, обезопасяване
или поддържане на общинската улична мрежа. Не е установено, че е имало
дефекти – дупки и процепи, проявили се след въвеждането в експлоатация на
процесния участък и те да не са били отстранени от СО.
Третото лице – помагач е представило писмени доказателства.
4
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2019г. в гр. София ищецът В.
С. е претъпяла инцидент, описан в исковата молба. По това обстоятелство не
се спори.
Безспорно е, а и видно от приетата и неоспорена епикриза от МБАЛ„
Средец“ ЕООД е, че тя е била приета за лечение на 27.05.2019г. до
02.06.2019г.
Не е спорно, а и от приетата епикриза от същото здравно заведение,
отделение по Физикална и рехабилитационна медицина е видно, че ищецът е
била на лечение там от 02.06.2019г. до 18.06.2019г.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени
разходни документи.
От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът
е получила следната травма: диафизарна многофрагментарна фрактура на
дясната бедрена кост в горната й част. В зоната на счупването има отделен от
костта „плаващ триъгълен фрагмент“, който дава категоричен извод, че
ударът е бил страничен, нанесен от твърд, ръбест предмет- ръб от тротоар
или ръб от пътна настилка. Полученото счупване е от падане на улицата. По
своя медико- биологичен характер получената травма е довела до трайно
ограничаване на движенията на десния долен крайник за срок по- дълъг от 30
дни в случая 8-10 месеца. Лечението на фрактурата е било чрез открито
наместване и стабилизиране чрез интрамедуларен заключващ с напречни
винтове пирон и поставени два телени серклажа, които да обездвижат
отделния триъгълен фрагмент от костта. Следоперативния период е бил
гладък като от 02.06.2019г. до 18.06.2019г. ищецът е била приета за
провеждане на ранна рехабилитация. Лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи. Счупената бедрена кост е зараснала за 6
месеца. Тогава е започнало дозирано придвижване с проходилка и патерици.
С проведената рехабилитация общо оздравителният период е бил 8 месеца,
когато е можела да се придвижва самостоятелно. Травмата е причинила на
ищеца болки и страдания за целия осем месечен период, но през първите два
месеца след злополуката и извършената операция те са били с интензивен
характер. Те са били интензивни за период от 30 дни и в момент, когато
ищецът е започнала да провежда рехабилитация на дясната тазобедрена става
и дясната коленна става. Извън тези периоди болките са били само
5
периодично явяващи се и то най- често при преумора и при рязка промяна на
времето. Пострадалата не е могла да стъпва на десния крак през първите 4
месеца като през това време е възможно да е ползвала чужда помощ. Към
настоящият момент ищецът може да изпитва болка при промяна на времето
и спорадични болки в зоната на фрактурата. Няма данни остеосинтезата да е
извадена. Ако такава операция се осъществи ищецът ще има допълнителни
болки за срок от 20-30 дни и нужда от провеждане на рехабилитация. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните, основаващо се на науката и професионалния опит на
експерта.
В хода на процеса е приета техническа експертиза, която е извършила
оглед на мястото на инцидента и е установила, че в зоната на пешеходната
пътека няма дупки или удължен процеп. Асфалтовото покритие е плътно до
бордюра без наличието на никакви цепнатина, фуга, нито отдалечаване от
бордюра. Тротоарите са снижени с плавен наклон до бордюра и асфалтовата
настилка. Движението на пешеходната пътека и в кръстовището не е
регулирано със светофарна уредба. Няма признаци в зоната на пешеходната
пътека да са извършвани допълнителни ремонтни дейности на асфалтовата
настилка, свързани със запълване на дупка или процеп до бордюра от датата
на пускане в експлоатация на обекта по реконструкцията на бул. „ Княз Ал.
Дондуков“ до извършване на огледа. Това се потвърждава и от снимки,
направени от Гугъл през октомври 2019г. На снимка от Гугъл, която е
непосредствено след инцидента се вижда, че старият ограничител си е на
мястото. Вещото лице е установило, че има заменен ограничител, намиращ
се непосредствено до пешеходната пътека, който е различен от основните
ограничители на велоалеята, монтирана при извършения ремонт. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и
безпристрастно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е била очевидец на инцидента. Познава ищеца. На 27.05.
са се срещнали, тъй като на 29 ти синът й е имал рожден ден и е трябвало да
потърсят подарък. Срещата им е била пред „Топлофикация София“ на бул.
6
„Дондуков“. Ищецът е била платила сметката. Стояли са на пешеходната
пътека и са чакали да светне зелено, за да преминат и „хванат“ трамвай 20
или 22 към центъра. Когато е тръгнала В. С. е била преди свидетеля.
Слизайки от тротоара е залитнала. На втората маркировка на зебрата е имало
някакво тяло от велоалеята, от което се е спънала и е паднала на дясната
страна. Млади мъже са я вдигнали. Донесли са й стол. Кракът й е стоял
неестествено до нея. Самият асфалт не е бил стигнал до бордюра както
трябва, било е издълбано и от там е залитнала и се е спънала в изскубания
ограничител. Много болки е изтърпяла ищецът. При последната им среща е
направило впечатление на свидетеля, че В. С. се движи много трудно с бастун
и изпитва страх от возене и пресичане. Свидетелят е била на метър след
ищеца, когато е станал инцидента, но може и на повече, тъй като е имало
много хора. Тя също е пропаднала в процепа и тогава го е видяла. Асфалтът
не е бил дошъл до тротоара или е бил изкопан с времето. Дълбоко е било
около два пръста, хоризонтално разположено в дълбочина, широко е било
около метър. Ограничителят, който е бил изскубнат е бил разположен между
втората и третата маркировка на зебрата. Той е бил за велоалеята.
Свидетелят А. е бивша снаха на ищеца. Знае за инцидента на
27.05.2019г. Около обяд се е обадила дъщеря й и й е казала, че чичо й се е
обадил- малкият син на В. С.. Казал е, че майка му е претърпяла злополука.
Веднага са отишли в болница „Сердика“. Операцията вече е била минала и
ищецът е била в ужасно състояние, със страшни болки и отчаяна. Пет дни е
останала в болницата. Предложили са им да я преместят в център за
рехабилитация в същата болница за десет дни. След това с линейка са я
закарали за рехабилитация. Свидетелят и дъщеря й са били всеки ден при
ищеца. Къпали са я, сменяли са й дрехите. Грижели са се за В. С. през цялото
време. По време на рехабилитация тя е пострадала и физически и
психически. Била е силна и здрава жена, помагала им е, но е изпаднала в
състояние, в което е била зависима от тях. Това й е подействало на нервната
система. След първите 10 дни е останала още 10 и след това са я изписали.
Вкъщи не е било по- леко. В. С. не е могла да се движи. Първо е използвала
проходилка, а след това патерици. До тоалетната не е можела да ходи сама. В
дома си е продължила рехабилитацията. Счупванията се били пет по целия
крак. Ищецът е сънувала кошмари. Станала е друга. Около шест месеца
положението е било такова. Днес не е същият човек и не може да се движи
7
спокойно. Не стъпва на десния си крак. Няма възможност да пере, да глади.
Опитва се, но има болки. Още взима успокоителни, особено, когато времето
стене студено. Психически също е разстроена. Чувства се непълноценен
човек. Сега има видима промяна в походката й, накуцва и от време на време
използва патерици.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта, в която
описва инцидента като вътрешно противоречиви. В останалата част им дава
вяра като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага.
Показанията н свидетеля А. ги счита за достоверни и убедителни. Те не
влизат в противоречие с останалите събрани доказателства.
СГС е уважил иска за неимуществени вреди частично за сумата от 15
000 лв. като го е отхвърлил до пълния предявен размер. Уважил е частично и
иска за имуществени вреди до размер от 3 403, 06лв. и го е отхвърлил до
пълния му размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да
се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице,
на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
8
отговорността на възложителя на работата. В случая се претендира
ангажиране на отговорността на Столична община. Възложителят може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена
работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП
на ВС № 7/29.12.1958г./.
Ищецът твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в
неподдържане на пътното платно е настъпил процесният инцидент.
Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на
задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа
общинските пътища. Общинска собственост са общинските пътища, улиците
и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/.
Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължение на общината. Съгласно чл.167 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя имат задължението да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно възникнало препятствие. Не
се спори, че инцидентът с ищеца е станал на бул. „Княз Ал. Дондуков“ на
пешеходната пътека до кръстовището между булеварда и ул.„П. Волов“ в гр.
София. Поддържането му в изправност попада в задължението на
собственика Столична община, изразяващо се целогодишно да е във вид, в
който да може да се използва по предназначение. Столична община има
задължението, вменено и от ЗОбС да полага грижата на добрия стопанин при
поддържането на общинската собственост- чл.11 от ЗОбС.
В тежест на ищеца, чиято активна материална легитимация се извежда
от твърдяно деликтно поведение на лица, на които СО е вложила работата по
поддържането на бул. „ Княз Ал. Дондуков“ в участъка на пешеходната
пътека, намираща до кръстовището между булеварда и ул. „П. Волов“ е да
докаже механизма, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът.
Деликтът е осъществен чрез бездействие, изразяващо се в неподдържане на
пътното платно във вид, годен за безопасно движение МПС и пешеходци.
Доказването на начина на настъпване на инцидента може да стане с всички
относими и допустими доказателствени средства.
За СО, като пасивно материално и процесуално легитимирана страна,
за да се освободи от отговорност, подлежи на доказване, че е изпълнила
9
задължението си по обезопасяване на общинската инфраструктура за
движение, респективно пътното платно, така че тя да се ползва по
предназначение и безопасно. Тя може да ангажира всички относими и
допустими доказателства, които да обезпечат доказването на нейните
възражения и твърдения.
Спори се по размера на обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди, както и дали е доказан механизма на увреждането от
страна на ищеца.
По делото е допусната техническа експертиза, която е извършила оглед
на процесния участък от пътя, както и е използвала електронни технически
средства- снимки от Гугъл към момента на инцидента и е дала заключение,
че в зоната на пешеходната пътека няма дупки или удължен процеп.
Асфалтовото покритие е плътно до бордюра без наличието на никакви
цепнатина, фуга, нито отдалечаване на бордюра. Тротоарите са снижени с
плавен наклон до бордюра и асфалтовата настилка. Движението на
пешеходната пътека и в кръстовището не е регулирано със светофарна
уредба. Няма признаци в зоната на пешеходната пътека да са извършвани
допълнителни ремонтни дейности на асфалтовата настилка, свързани със
запълване на дупка или процеп до бордюра от датата на пускане в
експлоатация на обекта по реконструкцията на бул. „ Княз Ал. Дондуков“
до извършване на огледа. Това се потвърждава и от снимки, направени от
Гугъл през октомври 2019г. На снимка от Гугъл, която е непосредствено след
инцидента се вижда, че старият ограничител на велоалеята е на мястото си.
Разпитаният очевидец на инцидента С. дава противоречиви показания
относно обстоятелствата, при които е настъпил. Първо твърди, че ищецът е
залитнала и се е спънала в отскубнат ограничител от велоялеята, а после, че
свидетелят е встъпила в процеп, където според нея е стъпила и В. С.. От друга
страна С. е била на разстояние повече от метър от В. С. и е имало много хора,
поради което се поставя под съмнение добрата видимост към нея и
настъпването на падането и причините за него. Поради това не може да се
приеме за доказано твърдението в исковата молба за дупка или процеп на
пътното платно, намиращи се на пешеходната пътека, намираща се на бул.
„Княз Ал. Дондуков“ до кръстовището между бул. „Княз Ал. Дондуков“ и ул.
„П. Волов“. Не е доказан механизмът, при който се твърди да е настъпил
10
инцидента и при който е пострадала В. С.. Не е доказано, че увредите на
ищеца са в резултат на деликтно бездействие на лица, на които СО е
възложила поддръжката на пътя. Поради което не може да се приеме, че е
настъпил фактическият състав на непозволеното увреждане, уредено в чл.49
от ЗЗД. Не е установена връзката между противоправното поведение и
вредата.
Поради това исковете са неоснователни.
Първоинстнационното решение следва да се отмени в частта, в която
предявените искове са уважени и се постанови друго, с което те бъдат
отхвърлени. В останалата обжалвана част, в която те са отхвърлени, следва
да се потвърди.
По разноските.
Поради изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя-
ищец не се дължат разноски.
На ответника по жалбата се дължат разноски в размер на 468, 10лв, от
които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 265071/ 27.07.2021г.на СГС, ГО, 4ти състав,
постановено по гр.д. № 16014/19г. в частта, в която са уважени искове по
чл.49 от ЗЗД за сумата от 15 000лв., присъдени като обезщетение за
неимуществени вреди и 3 403, 06лв. за обезщетение за имуществени вреди, в
едно с присъдената лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. С. С., гр. София срещу
Столична община, гр. София с правно основание чл.49 от ЗЗД в частта, в
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15
000лв. и обезщетение за имуществени вреди от 3 403, 06лв., в едно със
законната лихва върху сумите от 27.05.2019г. като неоснователни и
недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявените искове по
11
чл.49 от ЗЗД са отхвърлени до пълните им предявени размери.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, гр. София и със съдебен адрес: гр.
***, бул. „***“ № **, ет.*, кантора *** чрез адв. Х. Ч. да заплати на
Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Мадрид“ № 1 сумата от 468, 10лв. / четиристотин шестдесет и
осем лева и десет стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12