Р Е Ш Е Н И Е
№ 763 / 18.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 681 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „Строймонтаж“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Черноризец
Храбър“ № 1, представлявано от управителя К. Н. В., подадена чрез процесуален
представител адвокат Н.А., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001320004155-091-001/19.02.2021
г., издаден от Петър Димитров Стоев на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и М. И. Попова на длъжност старши инспектор по приходите -
ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 260/11.05.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който не е признат
данъчен кредит в размер на 26 077,16 лв. и са начислени прилежащи лихви на
стойност 2 465,42 лв. Релевирани са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издадения РА. Твърди, че представените в хода на
ревизионното производство документи относно правото за приспадане на данъчен
кредит по фактури за изпълнени СМР, установяват реалността на доставката и
създават в счетоводството на дружеството надлежна одитна следа, които не са
анализирани от органа по приходите. Посочва, че неправилно органът е приложил
чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, за да откаже приспадане на данъчен кредит по фактурите
с предмет доставка на гориво. В съдебно заседание и представени писмени
бележки, процесуалният представител на дружеството адвокат А. поддържа жалбата
и излага становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната
му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, в представена писмена защита чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:
Ревизионното производство е започнало със заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001320004155-020-001/10.07.2020
г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017
г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща
задължения за ДДС за данъчен период от 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. Със
заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №№ Р-16001320004155-020-002/25.09.2020 г.;
Р-16001320004155-020-003/14.10.2020 г. и Р-16001320004155-020-004/12.11.2020
г., на основание чл. 113, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2 ДОПК, е определен
нов срок за завършване на ревизията.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-16001320004155-092-001/23.12.2020 г., връчен на 23.12.2020 г.
по електронен път, като дружеството е подало възражение срещу РД, на основание
чл. 117, ал. 5 от ДОПК, към което не са представени допълнителни доказателства.
Констатациите в РД са дали основание на
ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001320004155-091-001/19.02.2021
г. от П.Д. С. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. И. П. на длъжност
старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119,
ал. 2 ДОПК, който е връчен на 22.02.2021 г.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на
доказателствата, относими към непризнатия данъчен кредит на дружеството за
спорния период, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите
и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният
доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид
цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и
трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения
на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи
изводите им относно непризнаването на данъчен кредит.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.
160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.
На 08.03.2021 г., в регламентирания по чл. 152,
ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив
е подадена жалба вх.№ 20-30-23/23.03.2021 г., с която „Строймонтаж“ ЕООД
оспорва изцяло РА № Р-16001320004155-091-001/19.02.2021 г., с който на
дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 26 077,16 лв. и са
начислени прилежащи лихви на стойност 2 465,42 лв., като
незаконосъобразен.
С обжалвания пред съда и потвърден РА от решаващия
орган с Решение № 260/11.05.2021 г., на основание чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, с мотив за липса на реално осъществени
доставки и услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит на „Строймонтаж“ ЕООД по издадени от „Еко строй ГТ“ ЕООД фактури
№№ 36/09.12.2019 г. с данъчна основа 16 946,31 лв. и ДДС 3 389,26 лв.;
37/23.12.2019 г. с данъчна основа 4 785,60 лв. и ДДС 957,12 лв.; 39/10.01.2020
г. с данъчна основа 31 123,06 лв. и ДДС 6 224,61 лв.; 40/14.02.2020
г. с данъчна основа 38 753,76 лв. и ДДС 7 750,75 лв.; 42/06.03.2020
г. с данъчна основа 27 367,14 лв. и ДДС 5 473,43 лв.; 44/30.04.2020
г. с данъчна основа 8 041,13 лв. и ДДС 1 608,23 лв.
На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е отказано и
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 673,76 лв. по фактури,
издадени от „Лукойл България“ ЕООД за закупено гориво.
Въз основа на събраните доказателства,
установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от
органите по приходите:
„Строймонтаж“ ЕООД извършва проектиране,
строителство, доставка и монтаж на оборудване, производство на нестандартни
метални конструкции и съоръжения, и пълен инженеринг на обекти „до ключ“ в
областта на промишленото строителство, енергийното строителство, инженерната
инфраструктура, петролната и химическата промишленост. Участва в изграждането
на депа и регионални центрове за управление на отпадъците на територията на
цялата страна. Изгражда проекти в сферата на гражданското и общественото
строителство. Предпроектни и прединвестиционни изследвания, теренни и
строителни проучвания, планиране и мениджмънт на инвестиционни проекти.
На 16.12.2019 г. е сключен договор между „ФПС
Груп“ ЕООД - възложител и „Строймонтаж“ ЕООД – изпълнител, с предмет:
„Изпълнение на СМР на обект: Многофамилна жилищна сграда с адрес: ж.к. „Дружба“,
бл. 313, гр. Плевен“. На 14.10.2019 г. между „Строймонтаж“ ЕООД и „Еко строй
ГТ“ ЕООД е сключен договор, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни специализирани услуги на обект „Многофамилна жилищна сграда с адрес:
гр. Плевен ж.к. Дружба, блок № 313, вход А, Б, В, Г, Д, Е“, като видовете услуги
са определени в Приложение № 1, неразделна част от договора.
На основание чл. 45, ал. 1 ДОПК е извършена
насрещна проверка на „Еко строй ГТ“ ЕООД, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.
32, ал. 6 ДОПК и от страна на проверяваното дружество не са представени
изисканите документи и писмени обяснения относно ресурсната му обезпеченост за
услугите, описани във фактурите за извършени СМР. При извършена проверка в ИС
на НАП е установено, че процесните фактури са отразени от дружеството в
дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Установено
е, че „Еко строй ГТ“ ЕООД има сключени трудови договори с 8 бр. лица за периода
от 21.10.2019 г. до 02.03.2020 г. назначени като общи работници, като за
периода м. март-м. април 2020 г. дружеството не е разполагало с работници.
Констатирано е, че в дневниците за продажби и СД по ЗДДС „Еко строй ГТ“ ЕООД за
периода м. 12.2019 г. – м. 04.2020 г. са отразени фактури за услуги и към други
клиенти и доколкото дружеството не е представило изисканите документи, органът
приема, че не може да се установи дали назначените лица са извършвали
дейностите, описани във фактурите. Посочено е, че А. В. В. и З. И. И. са лицата
съставили фактурите, издадени от „Еко строй ГТ“ ЕООД, като същите нямат
сключени трудови договори с дружеството и не е ясно в какво си качество са
посочени като съставители на фактурите.
От РЛ са представени процесните фактури с
приложени към тях протоколи за приемане на извършени СМР, банкови извлечения за
извършени плащания, осчетоводяване на фактурите и разплащанията и писмени
обяснения, че „Еко строй ГТ“ ЕООД е превъзлагало част от дейностите на „Еко ГТ“
ЕООД, в което е имало назначени лица по трудов договор, които са работили на
обекта. При извършена насрещна проверка „Еко ГТ“ ЕООД не е представило
изисканите документи и писмени обяснения, като при извършена служебна проверка
е установено, че в подадените дневници и СД по ЗДДС за периода 01.12.2019 г. –
30.05.2020 г. няма издадени фактури за продажби към „Еко строй ГТ“ ЕООД, както
и че няма действащи трудови договори към датата на проверката. От РЛ е
представен договор за строителство № 30/21.10.2019 г. между „Еко строй ГТ“ ЕООД
– възложител и „Еко ГТ“ ЕООД – изпълнител за извършване на СМР, като
„Строймонтаж“ ЕООД не е страна по него. Представени са и протоколи за извършени
СМР, подписани от Г. Р. – управител на „Еко строй ГТ“ ЕООД, като органите по
приходите са поставили под съмнение истинността им, тъй като подписите в тях се
различавали от тези, положени от Г. Р. върху решението и учредителния акт от
13.09.2018 г. за учредяване на дружеството. Прието е, че Г. Р. и управителя на
„Еко ГТ“ ЕООД – Б. Р. са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР
на ДОПК, тъй като са съпрузи.
В заключение органът по приходите е приел, че
събраните документи в хода на ревизията не доказват реалното извършване на
доставки на СМР от „Еко строй ГТ“ ЕООД.
За да откаже правото на приспаднатия данъчен
кредит за гориво, органът е приел, че автомобилите са леки по смисъла на пар.
1, т. 18 от ДР на ЗДДС, както и че от страна на ревизираното лице не са
представени данни за прилагането на ограничителните норми на чл. 70, ал. 2 ЗДДС, поради което е прието, че е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС.
За да потвърди РА директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив
при ЦУ на НАП приема, че за реалното изпълнение на СМР се изисква престиране на
труд, техника и материали, като прекият доставчик не е представил годни
доказателства, че разполага с нужния кадрови ресурс за извършване на
фактурираните от него услуги, нито доказателства за наличие на подизпълнители и
приемателно-предавателни протоколи между доставчика и възлагателя на нужните
материали за извършване на СМР. Посочил е, че ревизираното лице не е
представило доказателства как точно е избрал точно този доставчик, като
фактурите, издадени от него се ползват с цел приспадане на данъчен кредит и
намаляване размера на дължимия ДДС. Приел е, че „Строймонтаж“ ЕООД е лице,
което е знаело или е невъзможно да не знае, че като получател на доставки от
„Еко строй ГТ“ ЕООД участва в привидни доставки и е поело риска от това, т.е.
поставило се е в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което
съзнателно участва в недействителни доставки. Посочва, че липсва реално
осъществена облагаема доставка, поради което данъкът е начислен неправомерно и
не е налице данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС.
По отношение на приспаднатия данъчен кредит за
горивото е посочил, че представените обяснения и документи от дружеството не
доказват, че същото е използвано за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, поради което попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т.
2 ЗДДС.
По делото са разпитани двама свидетелите, които
към момента на даване на показания работят в „Строймонтаж“ ЕООД. Първият – Б.Ц.
към ревизирания период е имал контролни функции и е отговарял за техническото
изпълнение на обектите на дружеството в гр. Пазарджик, гр. Враца и гр. Плевен.
Посочва, че обектът в гр. Плевен е бил саниране на бл. 313 в кв. „Дружба“, като
дружеството жалбоподател е имало свои работници и е използвало и подизпълнител
– „Еко строй ГТ“ ЕООД. Твърди, че строителните материали са доставяни от
„Строймонтаж“ ЕООД, поставяни са пред блока в оградено пространство с охрана,
видеонаблюдение и фургон.
Вторият свидетел В. М.Ц. към ревизирания период е
работил във „ФПС Груп“ на длъжност „здраве и безопасност“. Посочва, че
„Строймонтаж“ ЕООД е санирало бл. 313 в кв. „Дружба“, гр. Плевен, като е имало
свои собствени работници и такива на подизпълнителя „Еко строй ГТ“ ЕООД.
Твърди, че от Инспекцията по труда са правили проверки дали работниците имат
трудови договори. Посочва, че строителните материали са се намирали в района на
блока на обособено място и са се давали на деня. Той не е подписвал протоколите
и не знае кой го е вършил.
По искане на жалбоподателя и на основание чл. 192 ГПК по делото е представено писмо вх.№ 3478/18.04.2022 г. от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, в което заявява, че за периода 01.10.2019
г. - 31.05.2020 г. на „Строймонтаж“ ЕООД е извършена една проверка между 20.02-28.02.2020
г., която е приключила с Протокол № 2006718/28.02.2020 г. и на работодателя са
съставени 3 бр. АУАН. Видно от приложените към писмото АУАН, същите са
съставени за това, че „Строймонтаж“ ЕООД не е поставило на видно място
информационната табела за строежа; при извършване на СМР по фасадата на
сградата, работната площадка не е оградена с предпазна мрежа, както и че строителното
скеле не е опасано с приспособления/съоръжения, които да предотвратят падането
от него. Посочва, че на „Еко строй ГТ“ ЕООД и „Еко ГТ“ ЕООД дирекцията не е
извършвала проверки.
В тази връзка съдът кредитира показанията и на двамата
свидетели, тъй като същите са логични, подробни и последователни и допълват
останалите събрани по делото писмени доказателства, включително и представените
документи за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен.
По искане на жалбоподателя са допуснати и изслушани
основно и допълнително заключения по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), които
са оспорени от ответника. Вещото лице е изследвало счетоводните записвания,
извършени в счетоводството на „Строймонтаж“ ЕООД за доставката по процесните
фактури, протоколите за приемане на извършеното СМР, дневните извлечения от
банковите сметки с извършени плащания и договора за наем на лек автомобил,
ведно с фактурите за разход на гориво. В заключението си е проследило
отразяването на извършените доставки в счетоводството на дружеството-доставчик,
като е посочило документите, въз основа на които е сторено това и счетоводните
операции, които са извършени. Установено е, че всяка една от фактурите е
издадена за конкретна стопанска сделка между „Еко строй ГТ“ ЕООД и „Строймонтаж“
ЕООД в качеството му на получател като е посочило, че счетоводните операции
отговарят на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Посочва,
че разплащането по всяка една от процесните фактури е извършвано с платежно
нареждане по банкова сметка *** „Еко строй ГТ“ ЕООД, като дружеството ги е
включило в СД по ЗДДС и Дневниците за продажби по периоди. Установило е, че
материалите по процесните доставки са за сметка на „Строймонтаж“ ЕООД, като за
периода 09.10.2019 г.-24.04.2020 г. е получило материали по 83 бр. фактури със
запис върху всяка „Доставка на материали“, „Бл. 313“. Посочва, че доставените
строителни материали са изписани като вложени за обект МЖС, Плевен, бл. 313,
партида 199, в периода 01.10.2019 г.–31.05.2020 г., като наименованията на
изписаните материали съвпадат с тези на закупените, описани в 83-те фактури,
които са надлежно осчетоводени. От представеното по делото заверено копие от ИС
на НАП за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода
20.10.2019 г.–30.04.2020 г. е установило, че „Еко строй ГТ“ ЕООД има сключени
41 бр. трудови договори с физически лица, а между „Еко ГТ“ ЕООД и физически
лица за същия период са сключени 110 трудови договора, като в заключението
подробно са описани периодите и броя на договорите.
По отношение на отказаното право на приспадане на
данъчен кредит за гориво, вещото лице е посочило, че жалбоподателят е
документирал разходването му с надлежно оформена командировъчна заповед с
отразен маршрут; изготвяне на справка за изразходваното гориво по норматив във
връзка с извършването на СМР на МЖС Плевен бл. 313; фактури и касови бонове,
като осчетоводяването отговаря на счетоводните стандарти.
В заключение посочва, че процесните фактури,
издадени от „Еко строй ГТ“ ЕООД за доставка на СМР са заведени във всички
счетоводни регистри – първични и вторични съобразно Закона за счетоводството по
хронологичност, последователност и проследимост, като финансовите отчети
представят вярно и точно стопанските операции.
По искане на жалбоподателя е допуснато и изслушано
заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което е оспорено от
ответника. Вещото лице посочва, че в издадените от „Еко строй ГТ“ ЕООД фактури
не е вписан обектът, в който са изпълнени работите, но към всяка от тях е
приложен протокол за приемане на извършени СМР от същата дата, в които фигурира
обектът – „Проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на
многофамилни жилищни сгради, одобрени по „Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради, позиция № 5 МЖС с адрес: ж.к.
„Дружба“, блок 313, гр. Плевен“. За възложител в протоколите е записан
„Строймонтаж“ ЕООД, а изпълнител – „Еко строй ГТ“ ЕООД. Посочено е, че в
сключения на 14.10.2019 г. договор между двете дружества няма изричен текст за
естеството на възложените СМР, но при извършена проверка и сравнение на
единичните цени експертът завява, че същите се отнасят само до цена на труд,
без да се включват материали и механизация. Установил е, че отчетените като
изпълнени видове и количества СМР от доставчика „Еко строй ГТ“ ЕООД към
„Строймонтаж“ ЕООД в 6 протокола за приемане от типа обр. 19, са част от
отчетените като изпълнени СМР от страна на „Строймонтаж“ ЕООД към неговия
възложител „ФПС Груп“ ЕООД, като удостоверяването на предаването на извършената
работа е извършено с протоколи и са издадени фактури от „Строймонтаж“ ЕООД на
„ФПС Груп“ ЕООД по стойностите на отделните протоколи. Вещото лице посочва, че
процесните видове СМР почти изцяло представляват скрити видове работи, които
след строежа не могат да бъдат установени визуално и да бъдат определени
количества с оглед на място, поради което в Наредба № 3/31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството са предвидени
протоколи – обр. 12 „Актове за установяване на всички видове строителни и
монтажни работи, подлежащи на закриване“, удостоверяващи че са постигнати
изискванията на проекта. По време на строителството е упражняван строителен
надзор от „Кимтекс-ЛС“ ООД, като техническите лица са подписали всички актове и
протоколи по време на строителството, включително и протоколи образец 12, като
на база всички документи и оглед на място е издадено Разрешение за ползване №
ДК-07-ПЛ-30/16.06.2021 г. на началника на РДНСК-Плевен. Към заключението вещото
лице е приложило снимки, изготвени в деня на приемане на обекта и такива от
2012 г. от приложението Street View, като посочва, че предвидените строителни дейности и мероприятия
са изпълнени изцяло.
Посочва, че за част от възложените му СМР, доставчикът
„Еко строй ГТ“ ЕООД сключва договор с подизпълнител „Еко ГТ“ ЕООД №
30/21.10.2019 г., с което последното се задължава да извърши топлоизолационна
система, включваща: полагане на грунд, лепене на топлоизолация, дюбелиране,
полагане на текстилна мрежа, шпакловка и минерална мазилка, като по делото
липсват съставени протоколи, в които да са описани видовете и количествата
извършени СМР, нито фактури.
По отношение на кадровата обезпеченост вещото лице
посочва, че в процесния период „Еко строй ГТ“ ЕООД и „Еко ГТ“ ЕООД са сключвали
нови трудови договори и са освобождавали работници. Заключава, че ако „Еко
строй ГТ“ ЕООД наема за изпълнението работници от „Еко ГТ“ ЕООД за времето от
01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., описаните в протоколите обр. 19 видове и
количества СМР биха могли да са изпълнени изцяло.
Съдът кредитира изцяло основното и допълнително
заключения по ССчЕ и заключението по СТЕ като обективно дадени. От
допълнителното заключение по ССчЕ се опровергава твърдението на процесуалния
представител на ответника, че писмените доказателства, представени от
жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 18.01.2022 г., не са били
представени в хода на ревизията, нито при административното обжалване и същите
са създадени за целите на съдебното обжалване. В него експертът изрично
посочва, че фактурите за разход и счетоводните справки за изписани материали за
обект МЖС-Плевен-бл. 313 за периода м. декември 2019 г. – м. май 2020 г. са
осчетоводени и са представени от „Строймонтаж“ ЕООД в хода на ревизията с вх.№
Рев2284/30.07.2020 г., както и са налични и по делото. Вещото лице заявява, че
е изключено първичните счетоводни документи да са съставени в следващ период
(м. януари 2022 г.), тъй като в дружеството се съхраняват получени Уведомления
за приемане на постъпили от „Строймонтаж“ ЕООД данни от Справки-декларации за
ДДС, Дневник за покупки и Дневник за продажби за данъчен период от м. октомври
2019 г. до м. април 2020 г. Несъстоятелни са твърденията на ответника в
представените писмени бележки, че вещите лица изцяло са се съобразили с
изискванията на жалбоподателя и на данните така, както са представени от него. При
изготвяне на заключенията си експертите са работили по документите, приложени
по делото, включително и тези от административната преписка. Безспорно е, че
въпросите са поставени от жалбоподателя, но с оглед разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 ГПК, всяка една от страните може да поиска назначаване на експертиза и да
постави въпроси към вещото лице, от което си право ответникът не се е
възползвал.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Правото на данъчен кредит възниква и се упражнява
по общите правила на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при
условията на чл. 71 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми
доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че
правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 ЗДДС възниква в момента, в който
данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие.
Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява
като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за
доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя
да ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени
фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска
операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Безспорно е, че упражняването
на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено
притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на
чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално
осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка
за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на
действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми
доставки. Жалбоподателят е този, който следва да докаже, че реално е получил
процесните доставки на стоки и/или услуги, респ. че същите са изпълнени от
доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. В този
смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело С-324/11, в които Съдът
е приел, че материалноправните условия за възникване на правото на приспадане
на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и получателят, да са
данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2) получените стоки или
услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на
собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура,
удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните,
уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.
Незаконосъобразно с РА на основание чл. 70, ал. 5
във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. чл. 9 ЗДДС за
данъчен период 01.12.2019 г.-31.05.2020 г. е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 25 403,40 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Еко
строй ГТ“ ЕООД по сключен на 14.10.2019 г. договор за изпълнение на специализирани
услуги на обект: „Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Плевен ж.к. Дружба,
блок 313, вход А, Б, В, Г, Д, Е“. Всички процесни фактури, издадени от сочения
доставчик, ведно с приложените протоколи обр. 19 за приемане на извършени СМР
документират извършените услуги към жалбоподателя. В представените
доказателства подробно е посочен видът, обемът и количеството на съответните доставки
на СМР, като същите по безпротиворечив начин свидетелстват за реалното им
осъществяване. Всяка процесна фактура е придружена от съпътстващи документи, в
т. ч. приемателно-предавателни протоколи, които са последователни и
кореспондират логически помежду си, съответстват по дати на издаване и съдържат
подробно описание по вид, количество и стойност на извършените видове СМР,
което е идентично в изброените документи. Същите са подпечатани и подписани от
представляващите дружествата. От друга страна фактурите са надлежно
осчетоводени в счетоводствата на „Строймонтаж“ ЕООД и на „Еко строй ГТ“ ЕООД и
са отразени в дневниците им за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни
периоди, което е установено и от органа по приходите. Съгласно заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, издадените фактури са отчетени правилно
в счетоводството на жалбоподателя, като не са установени несъответствия в документацията.
Безспорно е посоченото от решаващия орган, че за
да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена в
обема и по параметрите, по които е уговорена между страните по договора, да
съответства по вид, количество и качество. Въпросният обект представлява многофамилна
жилищна сграда в гр. Плевен, ж.к. Дружба, блок 313, който е с 10 входа. Видно
от сключения на 16.12.2019 г. договор между „ФПС Груп“ ЕООД и „Строймонтаж“
ЕООД, възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни СМР на всичките
десет входа на блока. Договорът между „Строймонтаж“ ЕООД и „Еко груп ГТ“ ЕООД
обаче обхваща изпълнение на специализирани услуги само за входове А, Б, В, Г, Д
и Е съгласно Приложение № 1, което представлява оферта с единични цени за всяка
една услуга. Вещото лице по допуснатата СТЕ заключава, че посочените единични
цени, по които извършва СМР доставчикът „Еко строй ГТ“ ЕООД се отнасят само до
цената на труд без да се включват материали и механизация, като се позовава на
Справочник за цените в строителството. Иначе казано, по делото безспорно се
установява, че доставчикът „Еко строй ГТ“ ЕООД е извършил услугата само чрез
полагане на труд, като материалите са предоставяни от възложителя –
„Строймонтаж“ ЕООД. Това се потвърждава и от показанията на двамата свидетели
по делото, които заявяват, че в района на обекта е имало обособено място, в
което са се намирали материалите, доставяни от „Строймонтаж“ ЕООД, както и от
заключението по ССчЕ, в което са описани всички фактури за закупени от РЛ
материали. Експертът посочва, че фактурираните материали са от вид, характерен
за естеството на обекта и изпълнените в него работи са описани в протоколите за
изпълнение на СМР към фактурите, по които е отказан данъчния кредит. От друга
страна, в заключението по СТЕ изрично е посочено, че изпълнените СМР почти
изцяло представляват скрити видове работи, които след строежа не могат да бъдат
установени визуално и да бъдат определени количества, поради което съгласно
изискванията на Наредба № 3/2003 г. са съставяни протоколи – образец 12, които
подробно са описани в представените по делото два броя констативни актове (обр.
15) за установяване годността за приемане на строежа. По доклад на консултанта
на строежа е сформирана Държавна приемателна комисия, която съставя протокол
обр. 16 на 14.06.2021 г. за установяване годността за ползване на строежа, на
база на който и след преглед на място и на цялата документация началникът на
РДНСК-Плевен е издал Разрешение за ползване № ДК-07-ПЛ-30/16.06.2021 г. за
строеж: „Многофамилна жилищна сграда с адрес: ж.к. „Дружба“, блок 313, гр.
Плевен“. В тази връзка неправилен се явява изводът на решаващия орган, че
документите в хода на ревизията не доказват реалното извършване на услугите,
посочени във фактурите с издател „Еко строй ГТ“ ЕООД. Противно на изложеното от
органа и с оглед събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства, следва да се приеме, че посочените в процесните фактури услуги
са реално извършени.
Опровергават се и изводите на органа, че
доставчикът – „Еко строй ГТ“ ЕООД не е разполагал с кадровия ресурс за
извършените от него фактурирани услуги. В хода на ревизията е представен
Договор за строителство № 30/21.10.2029 г., сключен между „Еко строй ГТ“ ЕООД и
„Еко ГТ“ ЕООД, с който изпълнителят приема да изпълни СМР на обект, намиращ се
в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, бл. 313, които се изразяват в полагане на
топлоизолационна система в обем 6600 кв.м. От справките за актуалните трудови
договори за периода 01.10.2019 г.-30.04.2020 г. и от заключенията по ССчЕ и СТЕ
се установява, че двете дружества са сключвали нови трудови договори и са
освобождавали работници. През този период „Еко строй ГТ“ ЕООД е сключило 41 бр.
договори, а „Еко ГТ“ ЕООД – 110 бр. с код по ЕКАТТЕ 56722 – гр. Плевен; код по
КИД 4120 „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ и кодове по НКПД –
работник ремонт на топлинна изолация; общ работник, строителство на сгради и
общ работник в строителството. Обектът, на който са изпълнявани СМР се намира в
гр. Плевен, като кодът съответства на посочения в справката. В заключението си
по СТЕ вещото лице посочва, че в края на 2019 г. „Еко строй ГТ“ ЕООД прекратява
договорите си с повечето физически лица, като остават само 7 общи работника,
наети в дружеството. От своя страна „Еко ГТ“ ЕООД разполага с между 31 и 43
работника в периода на строителството след 01.01.2020 г., като посочва, че ако
„Еко строй ГТ“ ЕООД наема за изпълнението работници от „Еко ГТ“ ЕООД за времето
през 2020 г., описаните в протоколите обр. 19 видове и количества СМР биха
могли да са изпълнени изцяло.. Доколкото, обектът е приет и за него е издадено
разрешително за ползване, то следва да се приеме, че е била налице добра
кадрова обезпеченост. Установеното от органа, че в подадените от „Еко ГТ“ ЕООД
дневници за продажби и СД по ЗДДС за периода 01.12.2019 г.-31.05.2020 г. няма
издадени фактури за продажби към „Еко строй ГТ“ ЕООД, не може самостоятелно да
обоснове извод за нереалност на доставките, както и не може да се изисква от
получателя да отговаря за действията/бездействията на своите доставчици като в
този смисъл е практика на ВАС и на СЕС по дела С-80/11; С-142/11; С-324/11;
С-18 и др. на СЕС. Изключение от това правило може да има само ако е обективно
установено, че получателят на стоките е знаел, или е трябвало да знае, че
конкретната сделка е част от данъчна измама. Такива доказателства по делото не
са ангажирани от приходните органи.
Следователно, представени са множество писмени доказателства,
изясняващи целия механизъм на извършените стопански дейности, които водят до
безспорен извод за реалност на декларираната доставка. Въз основа на всички
гореизложено, съдът приема, че незаконосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 във
вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 ЗДДС за данъчен период
01.12.2019 г.-31.05.2020 г. не е признат данъчен кредит в размер на 25 403,40
лв. по всички фактури, издадени от „Еко строй ГТ“ ЕООД. В случая жалбоподателят
е ангажирал многобройни доказателства, свидетелстващи за реалното извършване на
декларираните доставки на услуги, като същите са в логическа последователност и
обвързаност помежду си. Въпреки представените доказателства органът по
приходите е приел, че е налице една правна привидност за извършване на реални
доставки, тъй като не се установява да е налице кадрова обезпеченост при сочения
доставчик. Констатацията на органа по приходите не може да обоснове директен
извод за данъчна измама или участието на жалбоподателя в привидни доставки.
Както бе изложено по-горе, за да се признае правото на приспадане на данъчен
кредит, получателят следва да разполага с фактура, която документира реално
осъществени стопански операции. В процесния случай изводът за реално получаване
на декларираните услуги се подкрепя от представените в хода на ревизионното
производство множество взаимосвързани и съответстващи си доказателства, от
които по категоричен начин се изяснява цялостния механизъм на извършените
доставки.
Неправилно с РА, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 673,76 лв. по
фактури, издадени от „Лукойл България“ ЕООД, като е прието, че горивото не е
използвано за икономическата дейност на РЛ. В тежест на жалбоподателя в
производството е да докаже всички положителни предпоставки за възникване и
законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит,
включително посочения положителен факт с правно значение и това му задължение е
по общите правила на доказателствената тежест, според които, този който твърди
положителни факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни
последици, е длъжен да ги докаже. Неправилно в тази връзка е прието от органа,
че положителните факти на използване на посочените два автомобила в
икономическата дейност на дружеството не е доказана. По преписката са
представените заповеди за използване на автомобилите за служебни цели, издадени
от представляващия ревизираното дружество, при данни за действителния начин на
това използване. Доказано е изпълнението на конкретни задачи с автомобилите,
респ. посещаването на различни обекти, извършване на проверки на дейностите по
тях, срещи с партньори и др., за да се обоснове пряка и непосредствена връзка
между тяхната експлоатация и икономическата дейност на данъчно задълженото
лице. От дружеството са представени заповеди за командировка, пътни листове на
автомобилите, посочено е кое е конкретно лице и в какво качество ги управлява,
за какви цели, свързани с дейността на дружеството се използват МПС. Установени
са маршрути, изготвяни са справки за изразходваното гориво по норматив, налични
са фактури и касови бонове. В изготвеното по ССчЕ заключение вещото лице
посочва, че осчетоводяването на получените фактури за гориво, отговаря на счетоводните
стандарти за счетоводно отразяване и документиране на разходите. В случая, в
тежест на РЛ е установяване на предпоставките за възникването и правомерното
упражняване на правото на данъчен кредит, с която доказателствена тежест
жалбоподателя се е справил, тъй като както в хода на ревизията, така и в хода
на съдебното производство са ангажирани доказателства за използване на горивото
в дейността му.
По изложените съображения, жалбата на „Строймонтаж“
ЕООД се явява основателна, поради което РА, потвърден с решение на директора на
Дирекция „ОДОП“-Пловдив следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя, искане за присъждане на разноски по
приложен списък, и на основание чл. 161 ДОПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на „Строймонтаж“ ЕООД сумата от 4 950,50 лв., представляваща 50
лв. държавна такса, 2 140,50 лв. депозит за вещо лице и 2 760 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.
1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001320004155-091-001/19.02.2021 г., издаден
от П. Д. С. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. И. Попова
на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 260/11.05.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с който не е признат данъчен кредит в размер на
26 077,16 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 465,42 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Строймонтаж“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Черноризец
Храбър“ № 1, представлявано от управителя Камен Николов Василев, сумата от 4 950,50
(четири хиляди деветстотин и петдесет лева и 50 ст.) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/