Решение по дело №15078/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. №  15 078 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Д.З.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Д.Н.:

- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.02.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за З. КЗ) (отм) плюс законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 70 000,00 лева;

2. на И.И.Н., чрез нейния законен представител майка ѝ И.Н.:

- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.02.2015г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от К) (отм) плюс законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното изплащане;

3. на И.Д.Н. и И.И.Н., чрез нейния законен представител майка ѝ И.Н. - 330,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат П.К. – 4 003,20 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

5. на СГС – 3 600,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищците са със съдебен адрес - адвокат П.К.,***, офис 10 - а ЗK „Д.З.“ АД е с адрес в гр. *.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) срещу ЗK „Д.З.“ АД:

1. на И.Н. за разликата над 30 000,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева;

2. на Ия Н., чрез нейния законен представител майка ѝ И.Н., за разликата над 60 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И. и И.Н.да заплатят на ЗK „Д.З.“ АД 308,00 лева разноски по делото и 120,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 800,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5] И.Н. и И.Н.завяват в искова молба от 02.12.2016 г., че на 22.02.2015г. са участвали в ПТП, причинено от Я.С.. Гражданската отговорност на Я.С. е била застрахована при ответника ЗК „Д.З.“ АД (Д.).

 

[6] От ПТП И.Н. е получила: 1. счупване на дъгата на трети шиен прешлен; 2. контузия на главата; 3. сътресение на мозъка със загуба на съзнание; 4. контузия на гръдния кош; 5. контузия на лява глезенна става; 6. разкъсно-контузна рана на лявата ръка; 7. охлузвания по лицето. И.Н.е получила: 1. контузия на мозъка със загуба на съзнание; 2. фрактура на основата на черепа; 3. фрактура в лява парието-темпорална област; 5. счупване на черепните кости в областта на теменно-слепоочната област; 6. счупване на лява ключица; 7. разкъсно-контузна рана на челото и охлузвания по лицето, лявата хълбочна област и двете колене.

 

[7] Ищците твърдят, че от уврежданията са претърпели неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева за И.Н. и 100 000,00 за И.Н.Д.не е изплатил обезщетение на ищците. Затова И. и И.Н.молят съда да осъди  Д.да им заплати търсеното обезщетение. Те търсят обезщетение за забава от датата на уведомяване на застрахователя – 01.04.2015 г. (исковата молба, л. 3 от делото; определението на съда за допускане увеличението на исковете, л. 306).

 

2. На ответника

 

[8] Д.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Я.С. не е причинил ПТП;

2. ищците не са претърпени твърдените увреждания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. И.Н.е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като не е използвала система за обезопасяване на деца (писмения отговор, л. 25-27);

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че И.Н. е била родена на *** г., а И.Н.на 09.05.2011г. На 22.02.2015 г. около 13:15 часа И. и И.Н.са пътували в лек автомобил «Хонда» по АМ „Хемус“ в посока от гр. Търговище към гр. Варна. И. Н. не е използвала система за обезопасяване на деца.

 

[10] Я.С. е управлявал автомобила с около 117 км/ч.. Когато Я.С. е навлязъл в ляв за него завой, се е спукала задната дясна гума на автомобила, задницата на автомобила се е занесла, Я.С. е задействал спирачната уредба, но не е успял да спре автомобила и в следващия момент автомобилът се е превъртял и е навлязъл в отводнителна канавка в дясната част на пътя. Критичната скорост за движение в този завой е била 216,95 км/ч. Ако Я.С. не е използвал спирачната уредба, а е намалил скоростта чрез двигателя на автомобила, ПТП не би настъпило (заключение на вещото лице доц. Д.Х., л. 206-213; показания на свидетеля Стаматов л. 274-275; показанията на свидетеля В., л. 292-293; заключенията на вещите лица доц. Х. и д-р Ш., л. 206-218, и Т. и д-р М., л. 288-290; заключението на вещото лице на досъдебното производство, л. 137-141 – съдът цени това заключение като частен свидетелстващ документ).

 

[11] От удара И.Н. е получила: 1. лека по тежест черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение; 2. контузия на главата; 3. охлузвания по лицето; 4. счупване на лявата част на дъгата на трети шиен прешлен без клинични данни за увреда на подлежащия гръбначен мозък; 5. контузия на гръдния кош – без рентгенови данни за счупване на ребра (заключението на вещото лице д-р П., л. 202-205; показанията на вещото лице д-р П. л. 272-273; показания на вещото лице д-р Ш., л. 273-274).

 

[12] От удара И.Н.е получила: 1. средна по тежест контузия на мозъка, състояща се от следните наранявания – счупване на основа на черепа в областта на средна лява черепна ямка; линейно счупване на левите слепоочна и теменни кости на черепа; навлизане на въздух в черепната кухина; линейно счупване на латералната стена на лява орбита; разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата; 2. счупване на лява ключица; 3. охлузвания по лицето; 4. охлузване на ляв хълбок; 5. охлузвания на коленете (заключение на вещото лице д-р П.). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Я.С. е била застрахована при ответника Д..

 

[13] При И.Н. сътресението на мозъка е протекло без настъпване на пълно безсъзнателно състояние (кома) и без отпадна неврологична симптоматика. През целия лечебен престой ищцата е била в ясно съзнание. Три дни тя е била в болница. Последвали са редки епизоди на главоболие в първите два-три месеца, което се е влияело от аналгетици. Счупването на лявата част на дъгата на трети прешлен без данни за разместване и увреда на подлежащия гръбначен мозък е довело до болки и затруднено движение на тялото. Това счупване е по-леко от счупването на тялото на прешлена. Въпреки това възстановяването от подобно счупване на дъга на трети шиен прешлен продължава около половин година. И.Н. е била лекувана чрез постелен режим, активно неврологично наблюдение и медикаменти (заключение на вещото лице д-р П., л. 202-205; показания на вещото лице д-р П., л. 272-273; показания на вещото лице д-р Ш., л. 273-274).

 

[14] При И.Н.средната по тежест мозъчна контузия е довела до  безсъзнателно състояние (кома) в продължение на два дни след инцидента. Тя се е възстановила за около шест месеца. На шестия месец след ПТП е била направена контролна компютърна томография, при която не са били установени патологични промени в мозъчната тъкан. При последния преглед на Ия Н., две години и четири месеца след травмата И.Н.е била в добро общо състояние, ясно съзнание, с нормален неврологичен статус. Разкъсно-контузната рана в лявата челна област на главата е довела до болки и страдания за период от седем до 14 дни. Счупването на лявата ключица е предизвикало трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни (заключението на вещото лице д-р П., л. 202-205; показанията на вещото лице д-р П., л. 272-273). Ако И.Н.е използвала система за обезопасяване на деца, тя не би получила толкова тежка черепно-мозъчна травма (заключенията и показанията на вещите лица доц. Х. и д-р Ш., л. 206-218 и л. 273, и Т. и д-р М., л. 288-290 и л. 304-гръб).

 

[15] Не се спори, че Д.не е заплащал обезщетение на И. и Ия Неделчеви. Съдът е освободил И. и И.Н.от заплащането на държавна такса (определението, л. 21). Те са заплатили 550,00 лева на вещи лица (л. 96-97) и са били представлявани безплатно от адвокат (л. 299). Д.е заплатил: 650,00 лева на вещи лица (л. 51, л. 280); 120,00 лева депозит за призоваване на свидетел (л. 280); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 52). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] И. и И.Н.са предявили иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

           

[19] Съдът установи, че:

1. И. и И.Н.са участвали в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от това ПТП И. и И.Н.са получили увреждания, от които са претърпели болки, страдания и неудобства;

3. Я.С. е причинил пътно-транспортното произшествие; неговата ГО е била застрахована при Д.;

4. Д.не е изплатил обезщетение на И. и Ия Неделчеви.

 

[20] Съдът приема, че Я.С. е причинил ПТП поради следното: съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили по магистрала е 140 км/ч. Съдът установи, че критичната скорост на движение на автомобила, управляван от Я.С., в процесния завой е била над 216 км/ч. Следователно Я.С. е управлявал автомобила със скорост под максимално допустимата и много под критичната скорост за движение в процесния завой.

[21] Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК (т. 5 от ТР 28/1984 г. по н. д. 10/1984 г. на ОСНК на ВС). В случая съдът установява, че Я.С. се е движил с допустима и съобразена с пътните условия скорост. Я.С. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди спукването на гумата. Съдът приема, че Я.С. би могъл да предотврати общественоопасните последици от спукването на гумата. Той е могъл да направи това, ако не е използвал спирачната уредба, а е намалил скоростта чрез двигателя на автомобила. Следователно ПТП не е резултат на случайно деяние, а на действията на Я.С. (за подобно разрешение при близки факти вж. решение на ВС 103-1985 III Н. О. по н. д. 68/1985 г.)

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетенията.

 

[23] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-22.02.2015 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013^[3] г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[4]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5]. Увеличението от 2013 г. до 22.02.2015 г. е 16,13% (360,00-310,00)/310,00), а от 2014 г. до 22.02.2015 г. е 5,88% (360,00-340,00/340,00).

 

1.1. По размера на обезщетението на И.Н.

 

[28] Съдът установи, че към 22.02.2015 г. И.Н. е била на **години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП тя е получила: 1. лека по тежест черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение; 2. контузия на главата; 3. охлузвания по лицето; 4. счупване на лявата част на дъгата на трети шиен прешлен без клинични данни за увреда на подлежащия гръбначен мозък; 5. контузия на гръдния кош – без рентгенови данни за счупване на ребра. Сътресението на мозъка е протекло без настъпване на пълно безсъзнателно състояние (кома) и без отпадна неврологична симптоматика. През целия лечебен престой ищцата е била в ясно съзнание. Три дни тя е била в болница. Последвали са редки епизоди на главоболие в първите два-три месеца, което се е влияело от аналгетици.

 

[29] Счупването на лявата част на дъгата на трети прешлен без данни за разместване и увреда на подлежащия гръбначен мозък е довело до болки и затруднено движение на тялото. Това счупване е по-леко от счупването на тялото на прешлена. Въпреки това възстановяването от подобно счупване на дъга на трети шиен прешлен продължава около половин година. И.Н. е била лекувана чрез постелен режим, активно неврологично наблюдение и медикаменти.

 

[30] Съдът откри решение на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди за близко, но по-тежко увреждане от процесното[6], за събитие от 2013 г. - решение на САС 681-2015-1-ви с-в по гр. д. 3294/2014 г. С него съдът е определил обезщетение от 40 000,00 лева.[7].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също така, че процесното увреждане е по-леко от увреждането, предмет на цитираното решение на САС. Съдът отчита обаче, и, че към 2013 г., когато е настъпило увреждането, предмет на цитираното решение на САС, минималната работна заплата е била с 16,13% по-ниска от тази към 22.02.2015 г. Затова съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.Н.. Ето защо съдът осъжда Д.да заплати на И.Н. 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 30 000,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева.

 

1.2. По размера на обезщетението на И.Н.[32] Съдът установи, че към 22.02.2015г. И.Н.е била на четири години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. средна по тежест контузия на мозъка, състояща се от следните наранявания – счупване на основата на черепа в областта на средна лява черепна ямка; линейно счупване на левите слепоочна и теменни кости на черепа; навлизане на въздух в черепната кухина; линейно счупване на латералната стена на лява орбита; разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата; 2. счупване на лява ключица; 3. охлузвания по лицето; 4. охлузване на ляв хълбок; 5. охлузвания на коленете.

[33] Средната по тежест мозъчна контузия е довела до безсъзнателно състояние (кома) в продължение на два дни след инцидента. И.Н.се е възстановила за около шест месеца. На шестия месец след ПТП е била направена контролна компютърна томография, при която не са били установени патологични промени в мозъчната тъкан. При последния преглед на Ия Н., две години и четири месеца след травмата И.Н.е била в добро общо състояние, ясно съзнание, с нормален неврологичен статус. Разкъсно-контузната рана в лявата челна област на главата е довела до болки и страдания за период от седем до 14 дни. Счупването на лявата ключица е предизвикало трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни.

 

[34] Съдът откри две решения на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от черепно-мозъчни травми. Тези травми са били по-тежки от процесната[8]. С тях САС е определил следните обезщетения:

а) 65 000,00 лева за събитие от 2013 г, преди отчитане на съпричиняването - решение на САС 748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5315/2016 г[9];

б) 70 000,00 лева за събитие от 2015 г. – решение на САС 967-2017-2-ри с-в по гр. д. 4345/2016 г[10].

 

[35] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че по-цитираните две решения на САС черепно-мозъчните травми са по-тежки от настоящата, но в тях липсва счупване на ключицата, каквото увреждане има в настоящия случай. Затова съдът приема, че 60 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И. Н..

 

[36] Д.е възразил, че И.Н.е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като не е използвала система за обезопасяване на деца. Съдът приема, че възражението е неоснователно.

 

[37] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[11]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

[38] Съгласно чл. 137а от ЗДвП, пътниците следва да използват обезопасителен колан. Когато пътникът е малолетен, задължението за поставянето на обезопасителния колан е на водача, а не на малолетния пътник. Затова непоставянето на обезопасителен колан не води до съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник (решение на ВКС 19-2017-IV Г. О. по т. д. 50177/2016 г.).

 

[39] В случая съдът установи, че И.Н.не е използвала система за обезопасяване на деца, но тя е била малолетна и не е имала такова задължение. Задължението е било за Я.С.. Ето защо И.Н.не е допринесла за настъпването на уврежданията си и възражението на ответника е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[40] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 550,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 90 000,00 лева при общ предявен размер от 150 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Д.да заплати на ищците 330,00 лева разноски по делото (550,00х90 000,00/150 000,00), а на адвокат П.К. 4 003,20 лева адвокатско възнаграждение ([(50 000,00-10 000,00х0,03+830,00)х30 000,00/50 000,00)+(3530,00х60 000,00/100 000,00)]х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Д.следва да заплати и 3 600,00 лева държавна такса по сметка на СГС ((30 000,00+60 000,00)х0,04).

 

[42] Д.също търси разноски. Той е направил такива за 770,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищците за 60 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда И.Н. и Ия Н., чрез нейния законен представител майка ѝ И.Н., да заплати на Д.308,00 лева разноски по делото (770,00х60 000,00/150 000,00) и 120,00 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х60 000,00/150 000,00).

 

Съдия: