Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.08.2022
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесети май, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия:
Евгени Г.ев
при секретаря Кристина
Г.ева, разгледа гр. д. 13 646/2020 г., докладвано от съдия Г.ев, и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА
Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.С.Д. да заплати на всеки от А.А.В. и Т.Н.В.:
- по
45 656,18 лева на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ), във връзка с чл. 441, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за вреди от
противоправни действия на ЧСИ, плюс законната лихва от 10.12.2020 г. до
окончателното плащане;
- по 13 913,56 лева на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г.;
- по
5 799,30 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[2] ОСЪЖДА
„З.А.“ АД да заплати:
1. на
ЧСИ Г.С.Д.:
-
91 312,36 лева на основание чл. 229 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм), връзка
с чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ застрахователно обезщетение по застраховка
„Професионална отговорност“, сключена на 04.03.2015 г.;
- 4
766,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Съдът ще
издаде изпълнителен лист в полза на ЧСИ Г. Д. само след като представи
доказателство, удостоверяващо заплащането на сумите, които съдът осъжда ЧСИ Г. Д.
да заплати на А. и Т. В.;
2.
на адвокат А.Д. 4 012,79 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му.
[4] Ако някоя от
страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи
доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия
интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
[5] Решението е постановено при участието на „З.А.“ АД,
като трето лице - помагач на ответника ЧСИ Г. Д..
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищците
[6] А.
и Т. В. заявяват в искова молба от 10.12.2020 г., че са спечелили публична
продан по изп. дело 20147810400196 на ЧСИ Г. Д.. Затова те са заплатили: 95
985,00 лева продажна цена; 2 399,63 лева местен данък; 1 727,73 лева такса за
ЧСИ по т. 23 от Тарифата за таксите на ЧСИ.
[7] Впоследствие
ВКС е отменил постановлението на ЧСИ Д., с което им е бил възложил имота. ВКС е
направил това, защото е установил, че ЧСИ Д. е конституирал за особен
представител на длъжниците по делото адвокат, посочен от Софийска адвокатска
колегия, а не определен от СРС. По това дело А. и Т. В. са заплатили 1 200,00
лева на адвокат.
[8] С
отмяната на постановлението за възлагане на недвижимия имот, закупен от А. и Т.
В. на публичната продан, собствеността е преминала отново в длъжниците по изп.
дело Е.И Т.Ч.. А. и Т. В. не са получили обратно сумите, които са заплатили по
публичната продан. Така те са претърпели вреда от незаконосъобразните действия
на ЧСИ Д., който не им е заплатил обезщетение.
[9] А.
и Т. В. са предявили иск за обезщетение от 10 000,00 лева, като част от
претърпените вреди. СРС е уважил иска и решението му е влязло в сила на 26.07.2019
г. Затова А. и Т. В. молят съда да осъди ЧСИ Д. да им заплати:
- по
1/2 на всеки от тях от 91 312,36 лева обезщетение за вреди, представляващи
остатъка от цената, заплатена от тях при публичната продан, и законната лихва
от подаването на исковата молба до окончателното плащане;
- по 1/2 на всеки от тях от 27 827,13 лева
обезщетение за забава върху 91 312,26 лева от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г.;
-
разноските по делото (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[10]
ЧСИ Д. е подал писмен отговор и е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. А. и Т. В. разполагат с изпълнителен лист
срещу Е.И Т.Ч. за 24 000,00 лева и тази сума не може да се търси и от него.
Впоследствие А.В. е подал молба до СРС за обезсилване на изпълнителния лист,
издаден срещу тях;
2. срещу ЧСИ Д. по иск на Е.И Т.Ч. е образувано
гр. д. 7 447/2020 г. на СГС, 1-18 с-в за заплащане на обезщетение за вреди от
същите действия, предмет на настоящото дело. Ответникът възразява, че, ако
исковете на ищците бъдат уважени, той би заплатил два пъти на четири различни
лица вреди от едно и също противоправно действие, което е недопустимо;
3. действията на ЧСИ Д. не са били
противоправни;
4. неправилни са решенията на СРС и СГС по
частичния иск относно това, че ЧСИ Д. е извършил незаконосъобразни действия;
5. ищците злоупотребяват с процесуални права,
защото на основание чл. 499 от ГПК те следва да търсят обезщетение или връщане
на цената от взискателя и длъжника, които всъщност са я получили, но вместо
това те търсят обезщетение за вреди от ЧСИ Д.;
6. ЧСИ Д. не е действал виновно, защото той е
съобразил действията си с преобладаващата съдебна практика към онзи момент;
7. Т.В. не е заплащала цена по публичната
продан и тя не е претърпяла вреда;
8. правото на иск е погасено по давност, която
е започнала да тече или от 25.07.2014 г., когато ЧСИ Д. е назначил особен
представител, или от 22.05.2015 г., когато е влязло в сила постановлението за
възлагане. Затова ЧСИ Д. моли съда да отхвърли исковете.
[11] ЧСИ Д. твърди, че, ако бъде осъден да заплати
обезщетение на А. и Т. В., това е основаниеА.да му заплати застрахователно
обезщетение за същите суми. Затова ЧСИ Д. моли съда, ако уважи иска срещу него,
да осъдиА.да му заплати сбора от: 91 312,36 лева обезщетение по чл. 45 от ЗЗД;
27 827,13 лева обезщетение по чл. 86 от ЗЗД (писмения отговор на исковата
молба, л. 68-75; изявленията в съдебно заседание, л. 189-190).
3. Насрещни твърдения на ищците
[12]
А. и Т. В. са оспорили писмения отговор. Те са заявили, че:
1.
с решението на СРС по частичния иск се е формирала сила
на пресъдено нещо относно наличието на основанието на настоящия основен иск.
Затова единствен негов предмет е размерът му;
2.
заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищците срещу
Е.И Т.Ч., е била обезсилена;
3.
другите разглеждани дела, свързани с процесния случай, са
за вреди, различни от настоящите;
4.
към момента на публичната продан ищците са били в брак и
те са закупили имота със семейни средства. Затова всеки от тях има право на 1/2
от търсените суми;
5.
исковете не са погасени по давност,
защото давността е започнала да тече от влизането в сила на решението на ВКС за
отмяна на постановлението за възлагане - 21.04.2017 г. Затова А. и Т. В. молят
съда да уважи предявените искове (становището, л. 139- 142).
4. На ответника по обратния иск
[13]А.е оспорил обратния иск. Той е заявил, че:
1. случилото се не е застрахователен риск, покрит от
застраховката гражданска отговорност;
2. не е налице застрахователно покритие за местния данък и
таксите по Тарифата към Закона за ЧСИ, заплатени от А. и Т. В.;
3. правото на обратен иск е погасено по давност. ЗатоваА.моли
съда да отхвърли обратния иск (писмения отговор, л. 199-200).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[14] На 17.02.2014 г. „С.Ж.Е.“ АД е подала молба до ЧСИ Г. Д.
за образуване на изпълнително дело срещу А., Е.И Т.Ч. (молбата, л. 1-2 от
изп.дело). По това изпълнително дело ЧСИ Д. е описал недвижим имот, собственост
на длъжниците, и го е изнесъл на публична продан (опис, л. 77; обявление, л. 78;
актове за разгласяване на публичната продан, л. 87-88; протокол за опис, л.
103, обявление, л. 104; актове за разгласяване на публичната продан, л. 111-
113 от изп.дело).
[15] А.В. е подал предложение за участие в публичната продан
на имота (предложение, л. 144-146 от изп. дело). За участието си той е заплатил
4 500,00 лева депозит на 15.04.2015 г. (платежни нареждания, л. 9-10 от
настоящото дело). След устно наддаване ЧСИ Д. е обявил А.В. за купувач на имота
(протокол, л. 11-16 и л. 19-20 от настоящото дело. и л. 151-153 от изп. дело). На
27.04.2015 г. А.В. е внесъл останалите 91 485,00 лева от цената за имота (платежни
нареждания, л. 17-18 от настоящото дело). Затова на 27.04.2015 г. ЧСИ Д. е
възложил имота на А.В. (постановление, л. 24 от настоящото дело и л. 177 от
изп.дело). На 25.05.2015 г. А.В. е заплатил: 1 727,73 лева за
постановлението за възлагане; 2 399,63 лева за местен данък (платежните,
л. 21-23 от настоящото дело и л. 178-гръб и л. 179, от изп.дело).
[16] По това време А.В. е бил в брак с Т.В. (удостоверение
за граждански брак, л. 25). Към този момент между ЧСИ Д. иА.е бил налице
валиден договор за застраховка, по който е била застрахована професионалната
отговорност на ЧСИ Д. (застрахователна полица, л. 131 и общи условия, л.
132-135)
[17] На 21.04.2017 г. ВКС е отменил постановлението за възлагане.
Причината за това е била, че ЧСИ Д. е назначил особен представител на
длъжниците, а това е следвало да стане от районния съд. С решението ВКС е
осъдил А. и Т. В. да заплатят на Е.И Т.Ч. 2 587,16 лева разноски (решението,
л. 33-36 от настоящото дело).
[18] На 25.07.2017 г. Софийски районен съд е издал заповед
за изпълнение. С нея СРС е разпоредил на Е.И Т.Ч. да заплатят на А.В.
24 000,00 лева, тъй като постановлението на ЧСИ Д. за възлагане на имота е
било отменено от ВКС (заповедта и заявлението, л. 78-82). Впоследствие, преди
образуването на настоящото дело, съдът е обезсилил
заповедта за изпълнение, защото А.В. е бил оттеглил заявлението си
(разпореждане, л. 143)
[19] На 08.08.2017 г. А. и Т.
В. са предявили срещу ЧСИ Д. иск за осъждането му да им заплати вредите, които
им е причинил в резултат на незаконосъобразното постановление за възлагане. Не
се спори, че на 06.10.2017 г. ЧСИ Д. е уведомилА.за делото, образувано срещу него
по иска на А. и Т. В.. В делото е участвал иА.като трето-лице помагач на ЧСИ Д..
[20] С решението си, което е влязло в сила, съдът е приел,
че ЧСИ Д. е нарушил закона, защото е назначил особен представител на
длъжниците, а това е следвало да направи районният съд. Затова съдът е осъдил ЧСИ
Д. да плати на А. и Т. В.:
- 4 672,64 лева част от 95 985,00 лева, представляваща
пълния размер на продажната цена на имота, придобит на публична продан имот,
плюс законната лихва от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане;
- 2 399,63 лева местен данък за придобития недвижим имот
плюс законната лихва от 08.08.2017 г. до изплащане на вземането;
- 1 727,73 лева такса по т. 23 от ТТР към ЗЧСИ за издаване
на постановление за възлагане плюс законната лихва от 08.08.2017 г. до
изплащане на вземането;
- 1 200,00 лева адвокатско възнаграждение, заплатено в
производство за отмяна на постановление за възлагане по гр. дело 3 066/2016 г.
на ВКС, плюс законната лихва от 08.08.2017 г. до изплащане на вземането
(решенията, л. 38-52).
[21] На 05.08.2019 г. ищците са поканили ЧСИ Д. иА.да
сключат спогодба, с която да уредят окончателно отношенията си (предложенията,
л. 53-54 от настоящото дело). На 04.03.2021 г. ЧСИ Д.
е уведомилА.за настоящото дело (уведомлението, л. 136). Не се спори, че
ЧСИ Д. не е заплатил на ищците 91 312,36 лева, чието заплащане те търсят с
настоящото дело. Законната лихва върху 91 312,36 лева от 10.12.2017 г. до
10.12.2020 г. е 27 827,13 лева (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp
).
[22] Ищците
са заплатили: по 2 382,79 лева държавна такса (л. 61 и л. 63 от настоящото
дело); по 3 416,51 лева на адвокат (л. 159-164) ). ЧСИ Д. е заплатил
4 766,00 лева държавна такса по обратния иск (л. 76 от настоящото дело).
Той е бил представляван безплатно от адвокат (пълномощно, л. 77 и списък, л.
225).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[23] А. и Т. В. са предявили искове
по чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), във връзка с
чл. 441, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
вреди от противоправни действия на ЧСИ и искания за обезщетение за забава с
правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
ЧСИ Д. е предявил срещуА.обратен иск по чл. 229 от Кодекса за застраховането
(КЗ) (отм), връзка с чл. 25 от ЗЧСИ.
1. По исковете по чл. 74, връзка
с чл. 441, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
1.1.
По предпоставките за уважаването на исковете
[24] Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (чл. 441,
ал. 1 от ГПК). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
ответникът да е ЧСИ; 2. ответникът да е извършил правонарушение при изпълнение
на своята дейност; 3. от това правонарушение да са последвали вреди за ищеца;
4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[25] Съгласно т. 2 от ТР на ОСГТК на ВКС 3/22.04.2019 г. по
т. д. 3/2016 г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при иск за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право, предявен по друго дело. В настоящия
случай има влязло в сила решение по частичен иск за 10 000,00 лева за вземане
между същите страни, произтичащо от същото право. Следователно настоящият съд
следва да приеме за установено, че са налице първите три предпоставки за
уважаването на иска, защото те са относно правото, което вече е установено със
СПН.
[26] Остатъкът до пълния размер на внесената цена по
публичната продан, след приспадане на частта, за която е бил уважен частичният
иск, е 91 312,36 лева. Съдът установи, че ЧСИ Д. не е заплатил на ищците
тази сума. Налице е и последната предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът
осъжда ЧСИ Д. да заплати на ищците 91 312,36 лева обезщетение. Предвид
основателността на иска за вреди, основателно е и искането за присъждане на 27 827,13
лева законната лихва за забава върху 91 312,36 лева от 10.12.2017 г. до
10.12.2020 г.
1.2.
По възраженията на ответника
1.2.1. По възражението, че А. и Т.
В. разполагат с изпълнителен лист срещу Е.И Т.Ч. за 24 000,00 лева и тази сума
не може да се търси и от ЧСИ Д.
[27] По делото не се установи Е.И Т.Ч. да са върнали
частично или изцяло цената за имота, която ищците са платили. Съдът установи,
че заповедта за изпълнение срещу Е.И Т.Ч. е била обезсилена. Затова е неоснователно
възражението, че ищците могат да търсят сумите от трети лица и не е допустимо
да ги претендират от ЧСИ Д..
1.2.2. По възражението, че
ищците злоупотребяват с процесуални права, защото на основание чл. 499 от ГПК
те следва да търсят обезщетение или връщане на цената от взискателя и длъжника,
които всъщност са я получили, но вместо това те търсят обезщетение за вреди от
ЧСИ
[28] Съгласно чл. 499, ал. 1 от ГПК, ако с влязло в сила
решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот,
купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на
взискателите, а, ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както
и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на
лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска
от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето (пак там).
[29] В настоящия случай ищците, като купувачи по публичната
продан, не са били отстранени вследствие установяването, че длъжникът не е бил
собственик на имота. Отстраняването им е станало поради отмяна на
постановлението за възлагане поради нарушения, допуснати от ЧСИ. Законът не предвижда
поредност, която ищците да спазят при предявяването на претенциите си за
обезщетяване на вредите, претърпени от тях вреди вследствие на отстраняването
от имота. Затова възражението не е основателно.
1.2.3. По възражението, че срещу
ЧСИ Д. по иск на Е.И Т.Ч. е образувано гр. д. 7 447/2020 г. на СГС, I-18 с-в за
заплащане на обезщетение за вреди от същите действия, предмет на настоящото
дело и ако исковете на ищците бъдат уважени, ЧСИ Д. би заплатил два пъти на четири
различни лица вреди от едно и също противоправно действие, което е недопустимо
[30] Едно деяние може да причини вреди на няколко лица. Деянието
може да е едно, но вредите не са едни и същи. Затова, ако ЧСИ Д. бъде осъден да
заплати обезщетение на длъжниците по изпълнителното дело, е допустимо той да
бъде осъден и за вредите, които действията му са причинили на обявения за
купувач на публичната продан. Ето защо и това възражение не е основателно.
1.2.4. По възражението, че
правото на иск е погасено по давност, която е започнала да тече или от
25.07.2014 г., когато ЧСИ Д. е назначил особен представител, или от 22.05.2015
г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане
[31] Претенцията на ищците е за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане. Това вземане се погасява с петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД).
[32] Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземания от непозволено
увреждане давността почва да тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД).
Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение.
[33] В случая ищците не биха могли да искат реално
изпълнение от ЧСИ Д., преди влизането в сила на решението, с което съдът е
отменил постановлението на ЧСИ Д. за възлагане на имота на А.В.. Това е така,
защото ищците не са имали правен интерес от отмяната на това постановление.
Такъв са имали длъжниците по изп. дело. Обстоятелството, че постановлението за
възлагане е било незаконосъобразно става ясно с влизането в сила на съдебното
решение, с което то е било отменено. Нещо повече, в този момент ищците узнават
и, че ЧСИ Д. е извършил спрямо тях противоправно действие. Също толкова
съществено, в този момент настъпва и вредата за ищците – те загубват
собствеността на имота, закупен на публична продан. Ето защо съдът приема, че в
деня на влизането в сила на съдебното решение, с което е било отменено постановлението
за възлагане, е настъпила изискуемостта на вземането на ищците към ЧСИ Д. за
заплатената цена по публичната продан.
[34] Решението на съда е влязло в сила на 21.04.2017 г. Настоящият
иск е предявен на 10.12.2020 г., т.е. по-малко от пет години след като
вземането е станало изискуемо. Ето защо правото на иск на ищците за процесното
вземане не е погасено по давност.
2.
По иска по чл. 229 от КЗ (отм), връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ от КЗ
2.1.
По предпоставките за уважаване на иска
[35] Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ, ЧСИ се застрахова за
времето на своята дейност за вредите, които могат настъпят вследствие на
виновно неизпълнение на неговите задължения. Ако застрахованият е удовлетворил
увредения, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума и на
покритието по застрахователния договор (чл. 229 от КЗ (отм). Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за застраховка
„Професионална отговорност“, по който ЧСИ да е бил застрахован, а ответникът
застраховател; 2. при изпълнение на дейността си ЧСИ да е извършил виновно
действие/бездействие, което е противоправно 3. от него трето лице да е
претърпяло вреди; 4. ЧСИ да е заплатил на третото лице обезщетение за вредите;
5. ответникът да не е изплатил на ЧСИ застрахователно обезщетение.
[36] Съдът установи, че:
1. между ЧСИ Д. иА.е бил налице валиден договор за
застраховка, по който е била застрахована професионалната отговорност на ЧСИ;
2. ЧСИ
Д. е изготвил незаконосъобразно постановление за възлагане, което е било
отменено от ВКС;
3.
от това противоправно действие на ЧСИ Д. А. и Т. В. са претърпели вреди за 91 312,36
лева, върху които им се дължат и 27 827,13 лева законната лихва за забава
от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г.;
4.
съдът осъжда ЧСИ Д. да заплати на А. и Т. В. посочените суми;
5.А.не
е заплатил на ЧСИ Д. обезщетение.
[37]
Налице са предпоставките за уважаването на иска. Застрахователят отговоря и за лихвите
за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на
съобщаването за обстоятелствата, водещи до възникване на отговорността на
застрахования (чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм).
[38]
Съдът установи, че на 06.10.2017 г. ЧСИ Д. е уведомилА.за делото, образувано по
частичния иск на А. и Т. В. срещу ЧСИ Д., а ЧСИ Д. търси застрахователно
обезщетение за изплащането на обезщетение за забава от 10.12.2017 г. до
10.12.2020 г. Съдът уважава иска в частта му за имуществените вреди. Затова
съдът уважава иска и в частта му за обезщетението за забава от 27 827,13
лева.
2.2. По възраженията на А.:
2.2.1. По възражението, че случилото се не е застрахователен риск, покрит
от застраховката професионална отговорност
[39] Твърдението наА.е, че в действията на ЧСИ Д. по
назначаване на особен представител липсва несигурността, неизвестността и
ирелевантността на волята на застраховащия. Съдът установи, че между ЧСИ Д. иА.е
бил налице валиден договор за застраховка, по който е била застрахована
професионалната отговорност на ЧСИ Д.. Съдът установи, че ЧСИ Д. е назначил
особен представител на длъжниците в изпълнителното производство. Това действие
е било незаконосъобразно и е причинило вреди на А. и Т. В.. Към момента на
назначаването на особен представител не е било сигурно, че от това ще последват
вреди за трети лица. Вероятността това да се случи не е зависела от волята на
ЧСИ Д.. Затова действията на ЧСИ Д. по назначаването на особен представител на
длъжника са били покрит риск по сключената застраховка „Професионална
отговорност“. Ето защо това възражението наА.не е основателно.
2.2.2. По възражението, че правото на обратен иск на ЧСИ Д. къмА.е погасено
по давност
[40]
Давността започва да тече от възникването на вземането, а вземането на ЧСИ Д.
къмА.ще възникне от момента, когато ЧСИ Д. плати на А. и Т. В.. Ето защо
възражението е неоснователно.
2.2.3. По възражението, че не е било налице застрахователно покритие за
платените от А. и Т. В. такси по тарифата към Закона за ЧСИ и местен данък
[41]
ЧСИ Д. претендира отА.цената, която ищците по главния иск искат той да им възстанови.
ЧСИ Д. не претендира суми за местен данък и за такси по тарифата към ЗЧСИ.
Затова и възражението наА.е неотносимо към спора.
3. По разноските
[42] А. и Т. В.
търсят разноски. Те са направили такива за по 5 799,30 лева.
[43] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда ЧСИ Д. да заплати на всеки
от ищците по 5 799,30 лева разноски по делото.
[44] ЧСИ Д. също
търси разноски по обратния иск, който е предявил срещу А.. ЧСИ Д. е заплатил
4 766,00 лева държавна такса и е бил представляван безплатно от адвокат.
[45] Съдът уважава
обратните исковете за цялата предявена сума. Затова съдът осъждаА.да заплати на
ЧСИ Д. 4 766,00 лева за разноски. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата А. следва да заплати на адвокат А.Д. 4 012,79 лева (3530,00+(119139,49-100000)Х0,02+100,00).
Съдия: