Р Е Ш
Е Н И
Е №31
гр.Кюстендил,
30.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и девети март, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№104/2017г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл.„***“ №***, представлявано от изп. директори Л.Х.
и Е. М., подадена чрез пълномощника адв. А. Т. от АК-София, против К.М.Д., с
ЕГН ********** и М.С.У., с ЕГН **********, двете с адрес: ***.
Предявена е
установителна искова претенция по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно
основание чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на двете ответници – К.Д. и М.У.,
съществуването в полза на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД на вземане спрямо тях
солидарно, произтичащо от договор за банков потребителски кредит на физическо
лице с №509/26505658, сключен на 10.03.2014г., с кредитополучател Е.М.Д.,
обезпечен с поръчителството на двете ответници, за следните суми: 12 959.67 евро – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2017г. до пълното погасяване на
задължението и 1 638.24 евро –
договорна лихва, начислена за периода от 05.04.2016г. до 26.02.2017г.
При
условията на обективно евентуално съединяване, в случай, че установителният иск
бъде намерен за неоснователен, се предявява осъдителен иск с правно основание
чл.430 ал.1 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на дружеството – ищец солидарно
горепосочените суми – главница и договорна лихва, дължими на основание договор
за банков потребителски кредит на физическо лице с №509/26505658, сключен на
10.03.2014г., с кредитополучател Е.М.Д., обезпечен с поръчителството на К.Д. и М.У..
При
уважаване на установителната претенция се претендира присъждане на разноските,
сторени от ищеца в заповедното и в исковото производство, а при отхвърляне на
установителния иск и уважаване на осъдителния се претендира присъждане на
направените от ищеца разноски в исковото производство.
Ищцовото
дружество основава исковете си на следните твърдения:
На
10.03.2014г. между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, в качеството на
кредитор, и Е.М.Д., с ЕГН **********, от друга, в качеството й на
кредитополучател, бил сключен договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, с №509/0040/26505658, по силата на който банката предоставила
на Ел.Д. сумата от 15 000 евро, с цел покриване на текущи разходи.
Кредитополучателят усвоил цялата сума и съгласно чл.12.2 от договора за кредит,
се е задължил да издължава главницата по кредита, ведно с цялата дължима върху
нея лихва, чрез анюитетни вноски, определени в погасителен план, съставляващ
част от договора.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя било обезпечено с поръчителството на две
лица – ответниците К.Д. и М.У., които се съгласили да отговарят за изпълнението
на задълженията, произтичащи от договора солидарно с кредитополучателя,
подписвайки договор за поръчителство, инкорпориран в договора за банков кредит.
Съгласно
чл.17 от договора за кредит, страните се съгласили, че при неизпълнение на
което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора или по общите
условия (ОУ), и/или при пълно или частично неплащане на което и да е парично
задължение по кредита, правото за ползване на неусвоената сума се погасява, а
наред с това, банката може да обяви цялата непогасена част от кредита,
включително лихвите за просрочие, за предсрочно изискуема.
Солидарните
длъжници не заплатили в срок дължимата месечна вноска по погасителния план към
договора с падеж 05.04.2016г., както и не заплатили всички следващи с падеж
5-то число на съответния месец.
Поради
неизпълнение на горното договорно задължение, банката обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, отправила изрично волеизявление до кредитополучателя и
поръчителите в този смисъл, като дала и срок за доброволно изпълнение.
Кредитополучателят Е.Д. е получил уведомлението от банката лично на
15.02.2017г., която е приела и съобщенията, адресирани до поръчителите на
същата дата.
Счита се, че
уведомяването на длъжниците е било извършено надлежно, в съгласие с
изискванията на задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно
решение №4/2014г. на ВКС, както и, че от датата на получаване на уведомлението
от кредитополучателя е започнал да тече срокът по чл.147 от ЗЗД.
Твърди се
още в исковата молба, че на 28.02.2017г. банката е депозирала пред Районен
съд-Дупница заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК срещу кредитополучателя и двамата поръчители за солидарното им осъждане
да заплатят на дружеството станалите предсрочно изискуеми суми, а именно:
главница – 12 959.67 евро и договорна лихва за периода от 05.04.2016г. до
26.02.2017г. – 1 638.24 евро. Заявлението е било уважено и по образуваното
ч.гр.д.№344/2017г. по описа на РС-Дупница е била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от 02.03.2017г.
С подадените
в срок от солидарните длъжници – поръчителите К.Д. и М.У., възражения против
заповедта за изпълнение, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.
В случай, че
съдът не сподели разбирането, че длъжниците са били надлежно уведомени за
обявената предсрочна изискуемост на целия дълг по договора за банков кредит, се
прави искане исковата молба да бъде счетена за волеизявление в този смисъл и
съдът да постанови осъдително решение за същите суми.
В срока по
чл.367 ал.1 от ТЗ никоя от ответниците не е подала отговор на исковата молба.
Доколкото, според т.11а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, възможността на длъжника да обоснове оспорванията си
във възражението по чл.414 ал.1 от ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба, следва да се посочи, че К.Д. и М.У. са подали възражения против
заповедта за изпълнение в рамките на законоустановения срок, които са идентични
по съдържание и, в които се твърди, че сумите не се дължат, тъй като по кредита
са били извършвани плащания, както и се прави позоваване за неспазване на срока
по чл.147 от ЗЗД.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени
същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери
за установено следното:
Не е спорно
по делото, установява се и от приложения към исковата молба договор за банков
потребителски кредит на физическо лице с №509/0040/26505658, сключен на
10.03.2014г., че между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, като кредитор, Е.М.Д.,
от друга като кредитополучател, и К.М.Д. и М.С.У. – като поръчители, е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
15 000 евро за покриване на текущи разходи, кредитополучателят се е
задължил да го усвои, да го ползва целево и да го връща, ведно с изчислени
лихви, такси, комисионни и други разходи в уговорени срокове, с краен срок на
погасяване – 10.03.2024г., съгласно двустранно подписан погасителен план.
Предвидено е погасяването на вземането да бъде извършвано чрез заплащане на
месечна анюитетна вноска, дължима на 5-то числи на съответния месец. Вземането
на кредитора по договора е било обезпечено с поръчителството на посочените две
лица – ответниците по настоящия иск. В чл.17 е било посочено, че страните са
приели, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на
кредитополучателя по договора или по общите условия и/или при пълно или
частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за
ползване на неусвоените суми се погасява, а също така цялата непогасена част от
кредита, ведно с лихвите за просрочие, автоматично стават предсрочно и
незабавно изискуеми.
От
заключение с вх.№ 2073/08.03.2018г. на в.л.М.В., както и от уточненията,
направени в съдебно заседание от страна на експерта, се установяват следните
факти: 1/ кредитът е бил усвоен в пълен размер – 15 000 евро, на
10.03.2014г.; 2/ до месец 07.2015г. включително месечните вноски са били
правени сравнително редовно, като има начислени малки лихви за просрочие; 3/
последното издължаване на вноски по кредита е извършено на 18.05.2016г., с
което е извършено частично погасяване на вноски, дължими за месеците януари,
февруари и март 2016г., като е била погасена и вноската, с падеж 05.04.2016г.;
4/ останалият незаплатен остатък по договора включва главница в размер на
12 959.70 евро и договорна лихва, която за периода 06.06.2016г. до 26.02.2017г.
е в размер на 3 467.68 лева; 5/ счетоводните записвания по сметката са
отразявани хронологично и със съответното основание на движение на средствата.
Видно от
приложените към исковата молба писма, изхождащи от банката и адресирани от
кредитополучателя и двамата поръчители е обстоятелството, че на 15.02.2017г.
трите задължени лица са уведомени – чрез връчване лично и на лице от домашните
със задължение за предаване, че банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем на 05.10.2016г. Уведомленията, съдържащи и покана за
изпълнение са били изпратени, респ. получени на адрес: гр.Дупница ул.„***“ №***, който е представлявал постоянен и
настоящ адрес на всяко от лицата.
На
28.02.2017г. „УниКредит Булбанк“ АД е депозирало пред РС-Дупница заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Е. Д., К.Д. и М.У.
солидарно за заплащане на дължимите по сключения на 10.03.2014г. договор за
кредит суми, а именно: главница – 14 597.91 евро и 1 638.24 евро
лихва, начислена за периода от 05.04.2016г. до 26.02.2017г., ведно със
законната лихва от 27.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Заявлението е било уважено, като наред с претендираните суми в издадената
заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д.№ 344/2017г. по описа на ДРС са
включени и разноски – 571.02 лева – за заплатена държавна такса и 1 149.92
лева - адвокатско възнаграждение. В установения от закона срок две от
задължените лица – К.Д. и М.У. – са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение.
На заявителя
е била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, за
което му е било връчено съобщение на 19.09.2017г. На 18.10.2017г. исковата
молба, предмет на настоящото разглеждане, е постъпила в ОС-Кюстендил.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
1. По
допустимостта на иска:
Искът е
допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на вземане, което е било
предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по
чл.415 от ГПК.
2. По
основателността на иска:
Искът за
установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение е изцяло основателен, поради следното:
Ищецът цели
да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на двете ответници, че
последните му дължат солидарно заплащане на суми по договор за банков кредит,
вземането по който е било обявено за предсрочно изискуемо. Ищцовото дружество
носи тежестта да докаже: 1/ че между
него и Е. Д. е бил сключен на 10.03.2014г. договор за банков кредит; 2/ че по
силата на този договор дружеството като кредитор е изпълнило поетите
задължения; 3/ че изпълнението на задълженията на кредитополучателя е било
обезпечено с поръчителството на двете ответници; 4/ че е осъществена договорна
хипотеза, при която за ищеца е възникнало правото да обяви цялото задължение –
неизплатена главница и договорна лихва – за предсрочно изискуемо; 5/ че банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем; 6/ че банката е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост; 7/ че дружеството е заявило по реда на чл.417 от ГПК вземането си
срещу поръчителите в 6-месечен срок от падежа на главното задължение; 8/ че
размерът на дълга съответства на исковите суми. Осъществяването на всички тези
предпоставки бе надлежно доказано в производството, като се установи и размерът
на подлежащите на заплащане суми.
По делото не
е спорен между страните факта на сключване на договора за кредит – договор за
банков потребителски кредит на физическо лице с №509/0040/26505658 от
10.03.2014г., с който между страните е възникнало договорно правоотношение, с
регламентирани права и задължение на всяка от тях.
Установен от
заключението на вещото лице е фактът, че банката-ищец е била изправна,
предоставяйки на кредитополучателя договорения потребителски кредит в размер на
15 000 евро.
За
кредитополучателя Е.Д. е възникнало задължението да върне заетата й сума, ведно
с лихви, такси, разноски и пр., а двете ответници са се съгласили да
поръчителстват за изпълнение на задълженията й по договора, като отговарят
солидарно с нея за целия дълг.
От
заключението на вещото лице се установи по безсъмнен начин, че кредитополучателят
е нарушил задължението си за точно и своевременно заплащане на погасителните
вноски по подписания погасителен план, неразделна част от договора, тъй като
след 18.05.2016г., когато е извършил последно плащане по договора, с което е
погасил и вноската, дължима на 05.04.2016г., е преустановено всякакво плащане
по договора. Неизпълнението на това задължение, съгласно чл.17 от договора, е
съставлявало основание банката да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Макар да не
е спорно по делото, следва да се отбележи, че ищцовото дружество надлежно е
упражнило по отношение на длъжниците своето преобразуващо право да трансформира
цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Несъмнено, обективната
предпоставка по действащия договор (чл.17) – неплащане на което и да е парично
задължение – вноските с падежи след 05.04.2016г. - е била факт. Другата предпоставка за
законосъобразно упражняване на правото на банката е последната да е уведомила
длъжника/длъжниците за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо.
Така, според т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, в хипотезата на
предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В
случая не е потребно да се разсъждава на плоскостта дали банката е имала
задължението освен кредитополучателя да уведомява и поръчителите за упражненото
право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като видно от
приложените към исковата молба писма, банката е уведомила както Е.Д., така и
двете ответници за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо.
Уведомленията са изпратени на адресите на трите лица и надлежно са връчени на
15.02.2017г. Казаното очертава извод, че по отношение на ответниците
задължението по договора законосъобразно е било трансформирано в предсрочно
изискуемо.
Възражението, което ответниците правят, за неспазване на чл.147 ал.1 от ЗЗД,
според който поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца, е неоснователно. Началният момент, от който 6-месечният срок започва да
тече е моментът на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Тъй като, както
вече се посочи, предсрочната изискуемост, макар и договорена, не настъпва
автоматично с неплащането, а предполага, освен това, и волеизявление от страна
на кредитора, доколкото представлява негово субективно право, упражняването на
което зависи изцяло от преценката му, то от значение за определяне на началния
момент на срока е моментът, в който банката е уведомила длъжника за упражненото
право – в случая – датата 15.02.2017г. Тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е било подадено на 28.02.2017г., налага се извод, че
срокът по чл.147 ал.1 изр.1 от ЗЗД, е спазен и липсва
условие за прекратяване на поръчителството на двете
ответници.
В контекста
на изложеното, съдът счита, че К.Д. и М.У., съгласно чл.141 от ЗЗД, следва да
отговарят, като поръчители, солидарно с кредитополучателя, за неизпълнената
част от задължението по договора за банков кредит.
Сключването
на един договор обвързва страните със задължение за своевременно, точно и пълно
изпълнение на поетите задължения. Чл.79 ал.1 от ЗЗД дава на изправната страна
възможността, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
Подавайки заявлението по чл.417 от ГПК, ищецът е претендирал последиците на
чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Относно
размера на задълженията по договора съдът кредитира изцяло изводите на вещото
лице, а именно, че: размерът на незаплатената главница по договора възлиза на
12 959.70 евро, а размерът на лихвата – на 3 467.68 лева, или
1 772.70 евро. Видно е, че и двете суми са в размери над претендираните,
но съдът е обвързан от обективните предели на предявения иск, чиито размер от
друга страна не би могъл и да бъде увеличен, предвид естеството на производството,
поради което претенцията следва да се уважи изцяло.
Поради
горните изводи не се дължи разглеждане на евентуално заявената осъдителна
претенция.
3. По
разноските:
Приетото
разрешение по т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, налага съдът да се
произнесе и по разноските, включително присъдените със заповедта за изпълнение,
като законна последица от уважаването на установителния иск. Съответно на
пълното установяване на заявеното от кредитора вземане, съдът следва да замести
произнасянето по определяне на разноски в заповедта с определяне на разходи за
заповедното и исковото производство.
Дружеството
е сторило разноски в заповедното производство за държавна такса, която е в
размер на 571.02 лева и за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1 149.92
лева. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатият на ищеца
разноските изцяло, които при това са дължими солидарно с неподалата възражение
Е.Д..
Ищецът е
сторил разноски по настоящото дело, както следва: за държавна такса в размер на
571.02 лева. За вещо лице ищецът е направил разноски в размер на 258.00 лева.
Заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от документите, приложени на л.127
и л.128 от делото е в размер на 1 663.84 лева. Ищецът е заплатил и разноски
за снабдяване със съдебно удостоверение и удостоверения за постоянен и настоящ
адрес на ответниците, в размер на 41.00 лева общо. Така, направените от
дружеството разноски в исковото производство възлизат общо на 2 533.86
лева. На основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата следва да се възложи на ответниците
изцяло.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.Д., с ЕГН ********** и М.С.У., с
ЕГН **********, двете с адрес: *** по предявения от „УниКредит Булбанк“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.София, пл.„***“ №*** иск, че К.М.Д., с ЕГН ********** и М.С.У., с ЕГН **********,
дължат на „УниКредит Булбанк“ АД солидарно,
следните суми, представляващи задължения по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице с №509/26505658, сключен на 10.03.2014г., с
кредитополучател Е.М.Д., обезпечен с поръчителството на К.Д. и М.У., а именно: 12 959.67 евро – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2017г. до пълното погасяване на
задължението и 1 638.24 евро –
договорна лихва, начислена за периода от 05.04.2016г. до 26.02.2017г.
ОСЪЖДА К.М.Д., с ЕГН ********** и М.С.У., с ЕГН **********,
двете с адрес: *** да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл.„****“ №***, солидарно следните суми: 1 720.94
лева (хиляда седемстотин и двадесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща сторени разноски в производството по ч.гр.д.№ 344/2017г. по
описа на ДРС, от които 571.02 лева за държавна такса и 1 149.92 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и 2 533.86 лева (две хиляди петстотин тридесет и три лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща сторени разноски за исковото
производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок
от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: