Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035 / 16.3.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......439...по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев”, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от
Димитър Бончев чрез
пълномощника: Б.Р., със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която дружеството чрез неговия
процесуален представител е
предявило иск с правно основание чл. 422, връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
против В.С.Г.,
ЕГН **********,***, с който моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същия му дължи следните суми
произтичащи от договор за паричен заем № 2497899 / 23. 08. 2016 г., сключен
между ответника Г. и Изи Асет Мениджмънт АД, прехвърлен с договор за цесия,
сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и Агенция за събиране на вземания ООД:
главница в размер на 500,00 лева (петстотин лева); договорна лихва в размер на 59,92 лева (петдесет и девет лева и 92
стотинки) за периода от 23. 03. 2016г. до 20. 08. 2016г. (падеж на последна
погасителна вноска); такса разходи в размер на 45,00 лева (четиридесет и пет
лева); неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 353,
40 лева (триста петдесет и три лева и 40 стотинки) за периода от 23. 03. 2016г.
до 20. 08. 2016г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава
в размер на 155, 81 лева (сто петдесет и пет лева и 81 стотинки) за периода от
24. 03. 2016г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от
подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си срещу В.С.Г., като за това е било образувано ч. гр. дело № 536 / 2019 г. по описа на КбРС, съдът е уважил претенцията за посочените суми и е издал заповед за изпълнение,
връчването на която станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна е обослувило правния интерес от подаването на
исковата молба.
Ищцовото дружество моли да му се присъди сумата
представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство
и исковото производство .
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника не е подал отговор на исковата молба
и не е ангажирал доказателства.
При
проведеното на 27. 01. 2021 година открито съдебно заседание ответника В.С.Г.
се е явил и изцяло е признал иска на ищцовото дружество, както по основание,
така и по размер. Заявил е, че действително дължи посочените суми, но поради
факта, че към момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ няма възможност
да заплаща същите.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл.
237
от ГПК. Направеното признание на иска по съществото си
е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право
съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни.
Ответникът признава изцяло иска в открито съдебно заседание.
Предявеният иск, с оглед и
на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не
може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови
решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се
мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото признанието
не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено
в закона изключение.
По отношение на разноските
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат
разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки:
признание на ответника
и такова поведение на ответника преди завеждане на
иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска
сума. В случая ответникът признава иска, но това признание е направено едва в проведеното открито съдебно
заседание. Поради горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка–
поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски за държавна такса в размер на 200, 00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева за исковото производство по настоящото гражданско дело, както и тези, направени в заповедното производство по ч. гр. д. №
536 / 2019 г. по описа на КбРС – 25, 00 лв. за държавна такса и 50, 00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата от 525, 00 лева общо разноски за двете производства.
Съдът
отхвърля претенцията за заплащане на разноски за депозит на вещо лице, тъй като
определението за допускане на съдебно счетоводна експертиза е било отменено и
депозита за вещо лице е наличен по сметката на съда.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
/при условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска/, по отношение на В.С.Г., ЕГН **********,***, че същия дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев”, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Димитър Бончев чрез пълномощника: Б.Р.,
със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, паричните
суми произтичащи от договор за паричен заем № 2497899 / 23. 08. 2016 г.,
сключен между него и Изи Асет Мениджмънт АД, прехвърлен с договор за цесия,
сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и Агенция за събиране на вземания ООД в
размер на: 500,00 лева (петстотин лева)
главница; договорна лихва в размер на 59,92 лева (петдесет и девет лева и 92
стотинки) за периода от 23. 03. 2016г. до 20. 08. 2016г. (падеж на последна
погасителна вноска); такса разходи в размер на 45,00 лева (четиридесет и пет
лева); неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 353, 40
лева (триста петдесет и три лева и 40 стотинки) за периода от 23. 03. 2016г. до
20. 08. 2016г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в
размер на 155, 81 лева (сто петдесет и пет лева и 81 стотинки) за периода от
24. 03. 2016г. до 07. 05. 2019 г.-датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва от подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение в районния съд- 07. 05. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати
на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев”, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Димитър Бончев чрез пълномощника: Б.Р.,
със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 450
лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр. д. № 439
/ 2020 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев”, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бончев чрез пълномощника: Б.Р.,
със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 75 лв. представляваща направените съдебни разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 536 / 2019 г. по описа на КРС .
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищецът за заплащане на разноски за
депозит на вещо лице в размер 200 лева, същите не са заплатени и се намират по
сметката на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с
въззивна жалба пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: