РЕШЕНИЕ
№755
гр. Пловдив, 14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми януари, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова, с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Гинка
Лазарова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3231
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във връзка
с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за водите, във вр. с
чл.166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив и ЕИК
*********, против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 292/20.09.2019 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ -
гр. Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството - жалбоподател са установени задължения, представляващи дължими такси за водовземане от подземни
води за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. по разрешително за водоползване с № 301440/06.07.2006 г., издадено от
Директора на БДИБР с цел „Питейно-битово водоснабдяване“ на обект с.Татарево,
общ. Първомай, обл. Пловдив в общ размер на
4 460 лева главница и лихва за периода на забава от
1297,73 лева.
Жалбоподателят „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр. Пловдив с жалбата си
твърди незаконосъобарзност на осопрения акт поради издаването му при допуснати
неточности, съставляващи съществени нарушения, касаещи формата и съдържанието
на административния акт. Сочи се неправилно определяне на правните основания за
издаване на АУПДВ, възразява се срещу правилността на изчислението на законните
лихви. Прави се искане за отмяна на атакувания акт, алтернативно за изменението
му. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Г., се поддържа
искането за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ - гр. Пловдив, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебно заседание и не е взел становище
по жалбата. Депозирани са писмени бележки от главен юрисконсулт с искане за
оставяне на жалбата без уважение. Пълномощно за депозиралия писмените бележки
не е представено.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на жалбата и моли същата да се уважи, като се
отмени оспорения акт.
Съдът, като взе
предвид становищата на явилите се страни и приетите по делото писмени
доказателства, прие за установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, от името на лице, засегнато пряко от действието на
обжалвания административен акт, който е неблагоприятен за него, поради което и
с наличие на правен интерес от обжалване.
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за неоснователна.
Установява се от
фактическа страна от приетата административна преписка по издаване на оспорения
административен акт, както и останалите приети писмени доказателства, че с Разрешително за водоползване № 301440/06.07.2006 г., издадено от
Директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставено
правото на водоползване от подземни води, посредством тръбни кладенци,
разположени в имоти в местността „Карапелита“ в землището на с.Татарево, област
Пловдив, с цел на водоползването – питейно-битови нужди за водоснабдяването на
село Татарево, община Първомай, област Пловдив, с разрешен годишен воден обем –
до 100 915 куб.м, със срок на действие на разрешителното – до 06.07.2031 г.
За използваните годишни водни количества по
издадените на дружеството разрешителни, от същото били подавани справки за
добити водни количества по категории, разрешителни и водоизточници и съответно
декларации по чл.194б от ЗВ, съответно за 2014 г., до 2017 г., като за 2017 г.,
във връзка с допусната техническа грешка от дружеството били изпратени до
Директора на БДИБР и коригирани данни, които не се отнасяли до разрешително №
301440/06.07.2006 г.
С констативен протокол № ПВ2-225 от 25.08.2017
г. била обективирана проверка по
документи за изчисляване на дължимите такси за 2014 г. по 26 бр. разрешителни
за водовземане, издадени на жалбоподателя, в т.ч. и разрешително № 301440 от 06.07.2006
г., като било констатирано, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.
дружеството е представило в БДИБР справка за добитите количества подземна и
повърхностна вода и изчислена такса, съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ.
бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.),
определяща единичен размер на таксата водовземане от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева/куб.м., която не е заплатена
по сметка на БДИБР. Конкретно по отношение на разрешително с №
301440/06.07.2006 г. било установено количество от 48 500 куб.м., което
умножено по определения размер от 0,02 лв./куб. метър определя и размера на
дължимата такса по това разрешително от 970 лева за 2014 г.
С констативен протокол № ПВ2-226 от 25.08.2017
г. била обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по
26 бр. разрешителни, в т.ч. и разрешително № 301440 от 06.07.2006 г., като било констатирано, че за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. дружеството е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна и повърхностна вода,
както и дължима такса за този период по всяко разрешително, изчислена съгласно
чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г.,
в сила от 01.01.2012 г.), определяща единичен размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева/куб.м.,
която не е платена по сметка на БДИБР. По отношение на разрешително № 301440 от
06.07.2006 г., било установено, че за
периода на цялата 2015 г. количеството вода е 58 000 куб.м. и съответно дължимата,
но незаплатена такса – 1160 лева.
С
констативен протокол № ПВ 2-227 от 25.08.2017 г. била обективирана проверка по
документи за изчисляване на дължимите такси по 26 бр. разрешителни, в т.ч. и разрешително
№ 301440 от 06.07.2006 г., като било констатирано,
че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР
справка и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна и
повърхностна вода и дължима такса за този период, изчислена съгласно чл.10,
ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн., ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г.,
в сила от 01.01.2012 г.), определяща единичен размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02 лева/куб.м.,
която не била платена по сметка на БДИБР. Конкретно по отношение на разрешително
№ 301440 от 06.07.2006 г. било установено количество от 49 500 куб. м.
води и съответно неплатена такса от 990 лева.
С констативен протокол № ПВ 3-076 от 16.04.2018
г. била обективирана проверка по документи във връзка с подадената от
дружеството декларация по чл.194б ЗВ, както и във връзка с извършена преди това
проверка на място при двата тръбни кладенеца в землището на с.Татарево, при
която се установило, че са налични монтирани измервателни устройства, както и
по подадена от дружеството справка, като било установено декларирането на водно
количество от 67 000 куб.м. по разрешително № 301440 от 06.07.2006 г., за отчетната 2017 г., поради което и размерът
на дължимата годишна такса, изчислена съгласно чл.11, ал.1 и чл.12, ал.2, т.1
от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за
замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. била определена на 1340 лева.
С
покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-834 от 04.09.2019 г.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез управителя му, било поканено да плати
доброволно в седемдневен срок от получаването на поканата задълженията си по
чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 301440 от 06.07.2006
г., за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 4 460 лева, ведно
с дължимата лихва за периода на забава. В поканата било включено и уведомление
по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство
по издаване на АУПДВ. Поканата била получена от дружеството на 04.09.2019 г.
С
уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане изх.№ ПО-02-834 (1) от 13.09.19 г. чрез управителя му
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било уведомено, че на основание чл.26 от АПК започва производство по принудително събиране на незаплатените от
дружеството такси за посочения период по разрешително № 301440 от 06.07.2006 г.,
като на дружеството бил предоставен и тридневен срок от получаване на
уведомлението за запознаване със събраните доказателства. С уведомлението било
изрично посочено, че на основание чл.34 от АПК се предоставя възможност на
адресата му да се запознае с преписката и доказателствата по нея, да изрази
становище или възражение и да представи доказателства. Уведомлението постъпило
при жалбоподателя на 16.09.2019 г., като в предоставения му срок същото не
представило становище, или възражение, или доказателства.
След изтичане на предоставения на
дружеството-жалбоподател тридневен срок, бил издаден и оспореният АУПДВ № 292
от 20.09.2019 г., с който било установено по основание и размер задължението на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по
разрешително № 301440 от 06.07.2006 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.,
вкл. в размер на общо 4 460 лева и лихва за периода на забава в размер на 1297,73
лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ, дружеството не заплатило по
сметката на БДИБР тези такси.
При
така установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намери
следното:
Атакуваният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, предвид разпоредбите на чл.195б, ал.1, във връзка с чл.152 ЗВ, като в
тази насока и не се изтъкват възражения от страна на жалбоподателя.
Оспорваният
акт е издаден според съда и при спазване на административнопроизводствените
правила, като в тази насока не се приемат като основателни изложените в жалбата
конкретни възражения. Видно е от доказателствата по преписката, че е била
спазена разписаната в чл.195б, ал.2 от ЗВ процедура, като АУПДВ е бил съставен
въз основа на констатациите от констативните протоколи, обективиращи
извършените документални проверки от администрацията на БДИБР и съставляващи
именно констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на
задължението. На жалбоподателя е била изпратена и покана за доброволно
изпълнение, като му е била предоставена възможност за заплащане на
задължението. Спазени са били правилата на чл.26 АПК и на
дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като същото е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи относимите писмени доказателства.
Неоснователно
е възражението за допуснати непълноти и неточности в съдържанието на обжалвания
АУПДВ. Видно е в тази насока, че административният орган е конкретизирал
достатъчно ясно и пълно по кое разрешително се осъществява установяването на
задължения на жалбоподателя, като противно на твърденията в жалбата, в акта е
изрично конкретизирано от къде е
осъществено водоползването, както и е указана изрично на няколко места в текста
му и целта на водоползването. Това, че тя не е указана в диспозитива на акта,
по никакъв начин не го прави издаден в нарушение на
административнопроизводствеинте правила, доколкото, както се каза, целта на
водоползването е изрично неколкократно отразена в мотивите на АУПДВ, а освен
това, в диспозитива му е изрично конкретизирано, че установените задължения за
неплатени такси за водовземането са по разрешително № 301440 от 06.07.2006 г.,
в което се съдържа целта на водоползването – „питейно-битови нужди“. Отразено е
изрично в АУПДВ конкретното място на водоползването, отразено в разрешителното,
като са описани тръбните кладенци с отразяване на конкретните имоти в землището
на с.Татарево, в което се намират. Очевидно е от акта, че е посочен и вида на
водоизточника, като е отразено, че се касае до водовземане от подземни води. Ето
защо и съдът намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателя съществена
непълнота или неточност на АУПДВ, като същият е достатъчно подробно мотивиран с
посочване на конкретните фактически, а също и правни основания за издаването
му, като последните са напълно съответни на фактическите констатации на
административния орган, изведени на базата на всички събрани в рамките на
административното производство доказателства.
По
същество, а и това не се оспорва на практика от жалбоподателя, от
доказателствата действително се установява, че дружеството не е заплатило
дължимите такси по разрешително № 301440 от 06.07.2006 г., за водоползване за целия период от 2014 г. до
2017г. вкл., независимо, че е декларирало по надлежния ред ползваните
количества подземни води по разрешителното и съответно е определило и дължимите
за него такси за всяка от посочените години. От представените от дружеството
–жалбоподател в рамките на съдебното производство доказателства се установява
плащане на негови задължения за такси за
други периоди, а именно за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2018 г., които са извън
предмета на обжалвания акт, поради което и не са относими към въпросите относно
неговата законосъобразност. Поради това и констатациите на административния
орган, че таксите за периода от 2014 г. до 2017 г. не са били заплатени от
дружеството-жалбоподател и към момента на издаване на АУПДВ са дължими, не са
оборени от страна на дружеството, а напротив, потвърждават се от събраните по
преписката доказателства.
Както
се посочи и по-горе относно съобразяване на процедурата по чл.195б, ал.2 от ЗВ,
съгласно която актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи:
1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други
счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към
лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол
за изпълнение на задължението, установява се, че оспореният акт е издаден въз
основа на представени от дружеството справки за добитите водни количества и
декларации по чл.194б ЗВ за периода 2014 г. – 2017 г., поканата за доброволно
изпълнение и констативните протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни
имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните
води. Съгласно чл.194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година
титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата
такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ
данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят
таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това задължение, като очевидно от
доказателствата по делото, а и това не е спорно между страните, е извършвало
измерване и отчет, който е представяло в БДИБР. По делото не са представени
други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен установените
от служителя на БДИБР в посочените по-горе констативни протоколи, въз основа на
подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в
оспорения акт. Видно е, че размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се твърди,
а и не се установява да съществуват каквито и да било разминавания, като
административният орган е приел за достоверни представените от жалбоподателя и
декларирани данни относно иззетото водно количество за всеки годишен отчетен
период. Въз основа на декларираните от самото дружество количества са били
изчислени и задълженията по години.
По
отношение на конкретно определения размер на публичните задължения следва да
бъде съобразено, че цената на правото на водовземане е определена в съответните
тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния период, за който с оспорения акт са
определени публичните задължения на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от
01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.), както и Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01. 2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2 т.1 от
отменената Тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от действащата Тарифа) единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м. Следователно и основанието за определяне размера на таксата е
напълно коректно посочено в атакувания АУПДВ, като в тази насока възражението
на жалбоподателя е неоснователно. Отделно от това, в акта са посочени и
разпоредбите от тарифите, приложими към съответните периоди, касаещи
въвеждането на конкретната формула, по която се изчисляват таксите. Съгласно
чл.8, ал.1 от отменената Тарифа и чл.11, ал.1 от действащата, таксата за водовземане от
подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите
на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по
следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода,
съгласно таблиците - лв./куб. м; W - за повърхностни и
подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. Следователно и като се има
предвид и посоченото по-горе относно единичния размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди, която е 0,02
лв./куб.м по
таблиците в двете тарифи /по чл.10 от отм. и по чл.12 от действащата Тарифа/,
то при умножение на този единичен размер на таксата по декларирания размер на
ползвания годишен обем за всяка от годините се установява, че административният
орган коректно е изчислил дължимата за всяка от годините, предмет на акта,
годишни такси или съответно за 2014 г. – 970 лева, за 2015 г. – 1160 лева, за
2016 г. – 990 лева и за 2017 г. – 1340 лева.
Последното е онагледено достатъчно ясно на няколко места в АУПДВ.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя относно размера на изчислените лихви за
забава. На първо място, следва да бъде посочено, че жалбоподателят не е доказал
твърдението си за неправилно изчисление на лихвите, въпреки предоставената му
възможност за това, като в последното съдебно заседание е оттеглил уваженото му
от съда искане за изготвяне на счетоводна експертиза по делото. На второ място, съгласно чл.1 от Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от
действащата тарифа от 2017 г., таксите за водоползване са годишни и се заплащат
не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за
заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, както и
началния момент, от който се дължи законната лихва върху установеното задължение
за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 1-ви април на съответната следваща
година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане, е
достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или
задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен
акт. Видно е от приложените по преписката разпечатки от извършените изчисления
с общодостъпния калкулатор на НАП за изчисление на лихви, че лихвата за всеки
от периодите е изчислена правилно. Размерът на законната лихва е съобразен с чл.1 от Постановление № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, според който годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта.
И последно, неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя за нарушение на § 3, ал. 2 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от
1.01.2012 г., отм.) и от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (в сила от 1.01.2017 г.). Следва да се има предвид
в тази насока, че нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна
промяна, в сила от 27.11.2018 г., следователно и към момента на издаване на
оспорения акт за Директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение
да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса,
срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
С оглед
всичко изложено, съдът намира, че жалбата срещу оспорения АУПДВ се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, предвид факта, че същият е
законосъобразно издаден.
Нито
една от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250 и ЕИК *********, против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 292 от 20.09.2019 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” гр. Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са
установени задължения, представляващи дължими такси за водовземане от подземни
води за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. по Разрешително за водоползване с № 301440/06.07.2006 г., издадено от
Директора на БДИБР с цел „питейно-битово водоснабдяване“ на обект с.Татарево,
общ. Първомай, обл. Пловдив в общ размер на
4 460 лева главница и лихва за периода на забава от
1297,73 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: