Разпореждане по дело №548/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

СРешение N 4/19.01.2015г., постановено по гр.д.N 116/2014г., А. районен съд епризнал за незаконно уволнението на З.С.Т. от гр.А.; отменил е като незаконосъобразен Акт за прекратяване № 19/07.08.2014г., издаден от Управителя на „В.К.” ООД- К., с който е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата; възстановил е ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Касиер - домакин” във „В.К” ООД- К., ТР- А. Вода; уважил е искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ. С решението си първоинстанционният съд е присъдил деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят„В.К.” ООД- К., който чрез пълномощника си го атакува като недопустимо. Сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск като е отменил Акт за прекратяване на трудово правоотношение №19/07.08.2014г., а с предявения от ищеца иск се атакува законосъобразността на Акт за прекратяване на трудово правоотношение №20/07.08.2014г. Алтернативно са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемият З.С.Т. в депозирания от него отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на РС-А. като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима.

Районният съд е сезиран с искова молба, с която ищецът З.С.Т. моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае прекратяването на трудовото му правоотношение с „В.К.” ООД- К. за незаконно и да отмени Акт за прекратяване на трудово правоотношение №20/07.08.2014г. на управителя на дружеството като незаконосъобразен; да го възстанови на длъжността „касиер-домакин” ТР А.-вода; и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът сочи, че трудовото му правоотношение с „В.К.”- ООД- К. е било прекратено с Акт за прекратяване № 19/07.08.2014 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, но в петумната част атакува Акт за прекратяване № 20/07.08.2014г. Изложил е съображения че вторият акт не е бил надлежно връчен на ищеца, и е стигнал до извод, че той все още не е породил правни последици за страните по делото, поради което не дължи произнасяне по него.

Въззивният съд намира, че с атакуваното решение РС-А. се е произнесъл по непредявен иск. Това е така, тъй като с петитума на исковата молба ищецът очертава спорното материално право и съдът дължи произнасяне именно по така очертания предмет. Действително в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че му е бил предявен Акт за прекратяване на трудовото правоотношеÝие № 19/07.08.2014г., но това е сторено като част от фактическата обстановка, която излага, а именно, че в последствие узнал от Д „ИТ”, че със Заповед №462/07.08.2014г. работодателят му е отменил Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 19/07.08.2014г. и е издал нов такъв - Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 20/07.08.2014г.. Ищецът е посочил, че счита Акт № 20/07.08.2014г. за незаконосъобразен и го обжалва като такъв, и както бе казано и по-горе, в петитума на исковата молба очертава спорното право като посочва изрично, че желае да бъде отменен именно този акт.

Поради изложеното, атакуваното съдебно решение се явява недопустимо като произнесено екс петитум. И доколкото исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ са обусловени от изхода по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то решението следва да се обезсили изцяло и да се върне на друг състав на РС-А., за разглеждането на предявените искове с оглед очертаното в петитума на исковата молба спорно право.

По исканията на страните за разноски съдът ще следва да се произнесе при решаване на делото по същество.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение N 4/19.01.2015г., постановено по гр.д.N 116/2014г. по описа на Ардинския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.