Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Габрово, 18.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четиринадесети
март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 115 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1068 от 15.06.2022 г., подадена от „***,
против „Решение изх. № 443 /19/ от
17.05.2022 г. на директор РИОСВ Велико Търново в частта му, съдържаща
разпореждане за извършване на задължителна оценка на въздействието върху
околната среда по реда на Наредба за ОВОС /Наредба за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда/ на Инвестиционно
предложение за „Добив и преработка на строителни материали – варовици и
пясъчници, от находище „***“, землище с. ***, общ. *** и следващите се действия
във връзка с изработването на ОВОС“.
Мотивите, поради които жалбоподателят смята, че актът
е незаконосъобразен и иска постановяване на неговата отмяна, се изразяват в
следното:
Мотив за издаването на акта е този, че
предвидените дейности в Уведомление вх. № 443 от 8.02.2022 г., депозирано от
„Димас“ АД в РИОСВ има вероятност да предизвикат значително отрицателно
въздействие върху защитени зони „***“ и „***“ – обстоятелство по чл. 31, ал. 8
от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, поради което и на основание чл.
93, ал. 9, т. 2 от ЗООС инвестиционното предложение подлежи на задължителна
оценка на въздействието върху околната среда по реда на Наредбата за ОВОС. Жалбоподателят
не оспорва възприетата от административния орган /АО/ фактическа обстановка,
описана от него в оспорения индивидуален административен акт /ИАА/. С
инвестиционния проект се предвижда удължаване на сключен през 2007 г.
концесионен договор за нов срок, за експлоатация на одобрена концесионна площ,
без разширяване и промяна на нейните граници, но е неправилен направеният от АО
извод, че има вероятност от такова значително отрицателно въздействие върху
защитените зони. Дейностите не са нови за дружеството, то продължава на
практика да добива и преработва варовик в съответствие с условията на
концесионния договор, без да се променят вида и параметрите на добива,
осъществяван до момента, без изменения в концесионната площ, в технологията на
добив и преработване на суровината. Дейността е съществувала до момента в същия
вид, машините и съоръженията са налични и работещи и не са инвестиционно
предложение по смисъла на ЗООС. С оглед на така изложеното жалбоподателят
намира, че нормите на глава шеста, раздел трети от ЗООС са неприложими към
дейностите, включени в актуализирания ЦРП. Уведомлението, адресирано до РИОСВ,
съставлява такова по чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение, с което се
изисква концесионерът да уведоми компетентния орган по околната среда за
дейностите, включени в актуализирания ЦРП, които не са били обект на ОВОС и
представляват „изменение или разширение“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 2 от
Закона, с оглед определяне необходимата процедура по реда на глава шеста от
него. Възложителят е представил информация за характеристиките на инвестиционното
предложение /ИП/ и за вероятните последици от него за околната среда и
човешкото здраве, както и детайлно описание на същото предложение, но в
месечния срок по чл. 93, ал. 6 от ЗООС административният орган не се е
произнесъл по необходимостта от извършване на ОВОС, поради което дружеството
намира, че са налице предпоставките за вземане на решение да не се извършва
такава оценка. По тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на Решението в
посочената част, съдържащо разпореждане за извършване на ОВОС.
С Определение № 11836 от 22.12.2022 г. по адм. д.
№ 10585/2022 г. ВАС е счел, че процесното писмо в оспорената му част е ИАА,
издаден на основание чл. 93, ал. 9, т. 2 от ЗООС. С допълнителното
споразумение, сключено между дружеството – жалбоподател и МС се удължава срока
на концесионния договор, като за дейностите по него не е била извършвана до
момента ОВОС и за първи път дружеството се задължава да извърши такава оценка. Административният
орган /АО/ е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 31, ал. 8 от ЗБР и ИП
подлежи на задължителна оценка, поради което е указал на адресата на акта какви
следващи стъпки следва да предприеме в тази насока. В нормата на чл. 92 от ЗООС
е предвидено задължително извършване на ОВОС при инвестиционни предложения за
строителство, дейности и технологии по Приложение № 1 и инвестиционните
предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие
върху околната среда, съгл. Приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка
на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Преценката за
извършване на ОВОС е самостоятелна процедура, регламентирана в чл. 93, ал. 1 –
6 на закона. С ал. 9 е разписана процедурата, при която задължително се
извършва оценка без да се преценява необходимостта от такава. В настоящия
случай АО е издал своя ИАА на основание ал. 9, т. 2 на чл. 93, като е приел, че
са налице обстоятелствата по чл. 31, ал. 8 от ЗБР /Закон за биологичното
разнообразие/, като е приел, че следва да се извърши задължителна ОВОС, но не
по общата правна норма и общ ред, а по силата на тази специална разпоредба, в
каквато насока е изложил и мотиви. С процесното писмо се приключва процедурата
по Глава шеста от ЗООС и с него се създават задължения за адресата. За това
свое решение органът е изложил конкретни мотиви в писмото, в обжалваната негова
част.
Решението е получено от жалбоподателя на
23.05.2022 г., а жалбата е с вх. № при ответника от 7.06.2022 г., но видно от
транспортния етикет /л. 6/, с който е била съпроводена пратката, тя е подадена
на предходния ден – 6.06.2022 г., в рамките на 14-дневния срок.
В
проведено по делото о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М.Н. и адв. С. Т., които поддържат жалбата.
Ответната
страна се представлява от главен юрисконсулт Д.Д. и старши юрисконсулт Ж.Г.,
които оспорват жалбата и излагат съображения за нейната недопустимост.
За да се
произнесе по съществото на правния спор съдът взе предвид от правна и
фактическа страна следното:
По делото
не е спорно и от фактическа страна се установява, че с Решение № 547 от
20.08.2007 г. на МС е предоставена концесия за добив на подземни богатства
по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и на 17.09.2007 г. е
сключен Договор за концесия между дружеството-жалбоподател и МС, влязъл в сила
на 10.12.1997 г. /дата на прехвърляне на собствеността на дяловете на „***“ АД
по приватизационен договор/ за срок от 25 години.
С Решение № 152 от 22.02.2021 г. на МС е дадено съгласие за
изменение на концесионния договор чрез удължаване срока на концесията с 15 години,
считано от 10.12.2022 г. и е подписано Допълнително споразумение № 1 от
9.06.2021 г. за удължаване на този срок.
С това Допълнително споразумение /л. 213 и
сл./ се удължава срокът на вече предоставената с договора концесия с 15 години,
считано от 10.12.2022 г. В чл. 2, ал. 2 от него се предвижда, че срокът се
удължава при условията на договора за предоставяне на същата. В чл. 4 е
заложено, че концесионерът следва да уведоми компетентния орган по околната
среда за заложените дейности в актуализирания ЦРП, които не са били обект на ОВОС
и представляват изменение или разширение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т.1 от
ЗООС, с оглед определяне необходимата процедура по реда на глава шеста от този
Закон. Предвижда се проектите да се разработят в съответствие с изискванията на
чл. 83 и чл. 84, ал. 2 от ЗПБ и „въз основа на влязло в сила решение по ОВОС, с
което се одобрява осъществяването на ИП или на решение, с което е преценено да
не се извършва такава оценка, постановено по реда на ЗООС и чл. 31 от ЗБР“. В
допълнителното споразумение е налице ангажимент за концесионера да запознае
компетентните органи с ИП, но, което е логично, с него няма как да се определи /а
не се и прави такъв опит/, дали ще се изготвя или не ОВОС, т.к. преценката за
това е на съответните органи – РИОСВ.
Съгласно цитираната в жалбата против процесния
ИАА разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗООС, необходимостта от
извършване на ОВОС се преценява за всяко разширение или изменение на
инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или
са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това
разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие
върху околната среда. В това приложение под т. 2, б. „а“ попадат в отрасъла
Минно дело кариерите, каквото представлява находище „***“. Площта на находището
не надхвърля 25 хектара и обектът не попада в Приложение № 1. С въпросната
актуализация на ИП се изменя безспорно срокът за ползване на находището.
Безспорно е също така и това, че до момента за дейността в обекта, реализирана
въз основа договора за концесия ОВОС не е правена, но следва да се има предвид
и това, че когато е сключен първоначалният договор през 2007 г. все още не е
бил налице фактът, че по-голямата част от имота попада в защитена зона /ЗЗ/ и
граничи с друга такава зона. Заповедта за
обявяване на ЗЗ „***о“ № РД-287 на министъра на околната среда и горите е от
31.03.2021 г., като това се има предвид при договарянето с анекса в насока, че
концесионерът ще уведоми компетентните органи за ИП, за да могат те да
определят вида на процедурата и необходимостта от такава във връзка с
изпълнение изискванията на вече относимите към защитената зона ЗБР и ЗООС. По
тази причина и съдът счита, че са неотносими към правния спор представените от
жалбоподателя становище от 3.12.1984 г., съгласуване на преписката на Комитета
за опазване на природната среда при МС от 21.01.1985 г., като не са могли да се
вземат предвид обстоятелствата, че близо 40 години по-късно е предвидена и се
прилага „Натура 2000“ и голяма част от имота попада в защитена зона по причини,
поради които с тази заповед е одобрено включването на зоната в защитената
програма.
Съгласно дадените указания от ВАС в
горецитираното Определение в случая не сме изправени пред преценка за
необходимост от ОВОС по чл. 93, ал. 1 – ал. 7 от ЗООС, а пред процедура по чл.
93, ал. 9 от същия Закон, т.к. административният орган е счел, че е налице
специално обстоятелство по т. 2 - наличие на обстоятелство по чл. 31, ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие, като в такива случаи
оценката е задължителна и е без значение дали дейността попада в Приложения №№
1 или 2 от ЗООС, дали и по какъв начин с тях се разширява или изменя ИП. Или за
да се установи, дали обжалваният ИАА е законосъобразен, то следва да се
прецени, дали са налице основанията в хипотезата на тази специална правна
норма. В тази връзка съдът изследва дали процесният ИАА е мотивиран в такава
насока и дали е подкрепен с достатъчни и относими доказателства. За да направи
фактическите установявания и правните си изводи АСГ взе предвид следното:
През месец ноември, 2021 г., жалбоподателят е
одобрил Актуализация на цялостен работен проект за добив и преработка на
строителни материали – варовици и пясъчници от находище „***“, разположено
в землището на с. ***, общ. ***, за новия срок на концесията, разработен от
проектант Д. Т. /л. 73 и сл./ - “цялостен работен проект“ /ЦРП/. Документът е
изпратен в МРРБ на 11.03.2022 г., с което е изискано становище на „Геозащита“
ЕООД поради характера и местоположението на находището, на основание чл. 2а,
ал. 2 от Наредбата за ОВОС. От МРРБ на 17.03.2022 г. до „Геозащита“ ЕООД, клон
Плевен, до жалбоподателя и до МОСВ е изпратено писмо относно необходимостта от
изготвяне на становище за наличие на неблагоприятни геодинамични процеси на
територията на находището, а именно – наличие на свлачище. В ЦРП са дадени
кратки данни за находището. В сведенията за техническата рекултивация, част от
този проект, е отразено, че горната граница на зоната е ерозионна и е описан
графикът на извършване рекултивационните дейности и мерките и изискванията за
осигуряване на безопасност и здраве при работа. В раздел „Биологична
рекултивация“ е описано местонахождението на района, почвата, флората и
фауната, като са предвидени мероприятия за запазване на биологичното
разнообразие и мониторинг. Приложен е План за предотвратяване и ликвидиране на
авариите. Не е разглеждан обаче въпросът за необходимостта от вземане на
специални мерки с оглед нововъзникналото обстоятелство – наличие на ЗЗ на
по-голямата част от територията на обекта и друга такава, намираща се в
непосредствена близост /съседство/.
На 7.02.2022г., в изпълнение на
договорното предвиждане, жалбоподателят е изпратил до РИОСВ – Велико Търново уведомление
за дейностите, заложени в цялостния работен проект и проекта за рекултивация на
находището /л. 151 и сл./, като в писмото са описани накратко и основните
процеси и дейности, които се предвиждат. Към уведомлението са приложени
проектите, както и концесионният договор и анекса към него.
На 21.03.2022 г. на жалбоподателя е била
изпратена покана /л.55/ за вземане на участие в съвместна проверка на
находище „***“, получена от жалбоподателя на следващия ден, видно от известието
за доставка.
По делото е приложен Констативен протокол /КП/
от 25.03.2022 г., съставен от служители на РИОСВ – Велико Търново, с който
се установява и описва фактическото състояние на посочените в него поземлени
имоти, част от които попадат в границите на процесното находище. Два от тях са
земеделски, с НТП „пасище“ и „за кариера за пясък, чакъл и глини за строителна
керамика“ и два – горска територия – с НТП „широколистна гора“. Около 70% от
находището попада в ЗЗ „Скалско“, като е приложена и карта, от която това е
видно /л. 34 – 35/. За територията на концесионната площ не е налице
устройствен проект и не е провеждана процедура за промяна в предназначението на
посочените имоти. Към момента имотите си се водя с така посоченото НТП.
От писмо на МОСВ – Басейнова дирекция от
1.04.2022 г. /л.47 и сл./ е видно, че концесионната площ се намира на 200 м
от два повърхностни водни обекта и предвид предмета на дейност е възможно ИП да
окаже потенциален натиск върху повърхностното водно тяло на етап експлоатация и
да причини промяна в релефа с нарушаване естествения път на стичане на
повърхностните води, точков натиск в случай на евентуално заустване/вливане във
водния обект на замърсени води около находището, дифузен натиск чрез разпращане
на неразтворени вещества и разпространение на нефтопродукти във водната
екосистема. За предотвратяване и смекчаване на потенциалните неблагоприятни
въздействия от реализацията на ИП са предвидени и описани конкретни мерки и
нормативни изисквания, които следва да се спазят.
С писмо на зам. министъра на МРРБ от
29.04.2022 г. до директора на РИОСВ /л.38 и сл./ – Велико Търново се сочи,
че в района е налице свлачище, поради което се дават указания концесионерът да
предприеме посочените в същото писмо действия за незабавно изпълнение на мерки
и мероприятия, препоръчани в тази връзка от „Геозащита“ ЕООД, клон Плевен /л.43
и сл./.
По
делото е приложена Преценка за вероятната степен на отрицателното
въздействие върху защитените зони /л.27 и сл./ с вх. № 443/8.02.2022 г. в РИОСВ – Велико Търново, във връзка с процедура
по ОВОС на инвестиционно предложение, изготвена от гл. експерт в отдел ПД,
направление БРЗТЗ при РИОСВ – Велико Търново /л.27 и сл./. Твърди се, че
цялостният работен проект /ЦРП/ е актуализиран в съответствие с условията по
допълнителното споразумение за удължаване срока на концесионния договор. Според
чл. 4, ал. 2 от споразумението ЦРП и проектът за рекултивация на концесионната
площ следва да бъдат разработени въз основа на влязло в сила решение по ОВОС, с
което се одобрява осъществяването на ИП или решение, с което е преценено, че
такава оценка не следва да се извършва. В преценката се посочват дейностите,
извършвани в находище „***“, като концесионната площ е 113 дка по краен контур
на утвърдените запаси. Площта, която е предмет на концесията, не попада в
границите на защитена територия, но попада частично в защитена зона от мрежа
„Натура 2000“ по смисъла на ЗБР и това е зона BG0000263 „Скалско“. В близост до границата на
зоната, на около 50 м, е разположена друга защитена зона /ЗЗ/ BG0000214 „***“. Със Заповедта
за обявяване на ЗЗ „***“ № РД-287 от 31.03.2021 г. на министъра на околната
среда и горите е въведена забрана за търсене и проучване на
общоразпространени полезни изкопаеми – строителни и скалнооблицовъчни
материали, разкриване на нови и разширяване на концесионни площи за добив на
такива изкопаеми в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1. Тази
забрана не се прилага когато към датата на обнародване на тази заповед е налице
започнала процедура за предоставяне на решения за търсене и/или проучване за
предоставяне на концесия за добив по ЗПБ и Закона за концесиите /ЗК/ или когато
е започнала процедура по Глава шеста от ЗООС и/или чл. 31 от ЗБР. В случая ИП
предвижда удължаване на концесионния срок за експлоатация на одобрена
концесионна площ без разширяване и промяна на нейните граници, поради което не
са налице основания за прилагане на забраната. Преценено е, че ИП е
допустимо спрямо режима на дейностите в ЗЗ, определен със заповедта за
обявяването й за такава. По тези факти и изводи страните по делото не спорят.
Според същата Преценка обаче на основание чл.
40, ал. 3 и представената документация от възложителя по чл. 10 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони /Н за ОС – накратко по-долу/ се преценява, че при
реализацията на ИП има вероятност от значително отрицателно въздействие върху
процесната ЗЗ поради изложени в същия документ мотиви, а именно:
1. По-голямата
част от концесионната площ и пътищата за достъп са разположени в границите на
ЗЗ „***“, в следствие на което могат да се предположат въздействия върху нейни
ключови елементи: 1.1. природно местообитание 6210 – полуестествени сухи тревни
и храстови съобщества върху варовик; 1.2.увреждане на природно местообитание
8310 – неблагоустроени пещери, предвид разположението на пещера в близост до
концесионната площ на разстояние от 120 м, като не могат да се изключат преки
или косвени въздействия от взривните вещества върху нейната структура;
1.3.необратима фрагментация на потенциални и загуба на оптимални местообитания
на растителния вид обикновена пръчкова, както и риск от преки и косвени въздействия, водещи до негативни в
числеността и плътността на популациите на растението; 1.4.фрагментация на
потенциални местообитания на сухоземни костенурки и бариерен ефект на кариерни
котловини; 1.5.безпокойство на пъстър пор – възможно прогонване от
местообитанията в резултат на силен шум и вибрации с продължаване срока на
концесията, на видове прилепи, които са обект на опазване в ЗЗ – трайно
прогонване от местообитанията им по същите причини; 1.6.отрицателни кумулативни
въздействия в комбинация с други съществуващи одобрени или бъдещи инвестиционни
планове, програми, проекти и предложения, които да увеличат площта на природно
местообитание 6210 и неблагоприятни изменения в характеристики на
местообитанията на посочените по-горе видове и влошаване природозащитното им
състояние в ЗЗ.
2. В
близост до концесионната площ, на около 50 м е разположена ЗЗ „***“, при който
факт се предполагат посочените въздействия върху ключови елементи: 2.1.
безпокойство на видовете прилепи, предмет на опазване в ЗЗ.
Въз
основа на тези мотиви се прави извод за необходимост от извършване на оценка
степента на въздействие на ИП върху предмета и целите на двете посочени ЗЗ,
която следва да се представи под формата на доклад /ДОСВ/ и в нея да се посочат
какви необходими изисквания следва да се изпълнят в тази връзка. На основание
чл. 20,ал. 3, т. 8 от НОС тези изисквания следва да се изпълнят от експерти.
Посочено е, че следва да бъде проведен едногодишен мониторинг на видовете
прилепи, обхващащ наличните подземни убежища и други пригодни скални
образувания, обхващащ използването на обектите за зимуване, размножаване и
миграция по утвърдена методика. Следва да се осъществят и актуални полеви
проучвания с поне едно посещение на терен, както и да се предвидят и оценят
алтернативни решения по ДР на Н за ОС по отношение териториалния обхват на
концесионната площ и технологията за добив.
Жалбоподателят
не оспорва фактите, отразени в Преценката на експерта. Не са оспорени
документи, приложени към административната преписка. Тъй като до този момент не
е била извършвана проверка за необходимост от ОВОС, както и други
съгласувателни процедури, свързани с процесния обект, ИП е разгледано в цялост,
а не само по отношение удължаване срока на концесията.
По
делото са приложени също така и писмо, подписка, жалба на жители на с.
Лесичарка и околността, в които същите възразяват срещу продължаване дейността
на кариерата, като намират, че удължаването на срока би било пагубно за района,
като попадащ в ЗЗ. Прилага се извлечение от Сборник доклади за разрушаване
ландшафти във възвишението на Странджа и Среден Предбалкан, където се намира
границата и част от концесията.
С писмото
от 17.05.2022 г. на директор РИОСВ – Велико Търново, жалбоподателят е
уведомен, че предвид характера и местоположението на ИП и фактът, че ПИ с
идентификатор 43339.11.193 с площ от 84 947 кв. м по КККР на с. ***, обл.***,
е с начин на трайно ползване /НТП/ „пасище“, десета категория, собственост на
държавен поземлен фонд, промяната в това предназначение следва да се извърши
при спазване на условията и реда на ЗОЗЗ, ППЗОЗЗ, ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като за
възлагане изработването на подробен устройствен план, с който се засягат земи
от държавен поземлен фонд се изисква предварителното съгласие на министъра на
земеделието. Също така концесионната площ засяга поземлени имоти в горска
територия, съставляващи частна държавна собственост, като ИП е допустимо
съгласно Закона за горите, но за промяна на предназначението на поземлените
имоти – горска територия следва да е налице съгласуване с Изпълнителна Агенция
по горите /ИАГ/. По повод становището на директора на Басейнова дирекция
адресатът на писмото е уведомен, че на около 500 м от концесионната площ е
разположен каптиран извор „Скалско“, поради което следва да се спазват
посочените мерки, вкл. описаните забранени дейности – добив на подземни
богатства, в т.ч. инертни и строителни материали под водното ниво. Налице са и
дейности, описани в писмото и подлежащи на разрешение, но само ако се установи,
че те няма да окажат въздействие върху състоянието на водите в зоната за защита
и/или в резултат от тях няма да се наложи допълнително пречистване за
осигуряване на необходимото качество на питейната вода, като и тук са посочени
дейности, като добив на подземни богатства, в т.ч. инертни и строителни
материали, находящи се между земната повърхност и водното ниво, добив на
подземни богатства в района на водовземане за питейно-битови нужди на
населението, като може да се наложи допълнително пречистване на водите. За ИП
следва да се вземат предвид и всички приложими мерки, съгласно Становище по
екологична оценка № 7-3/2016 на проекта па ПУРБ към ПУРБ 2016 – 2021 г. в
Дунавски район за басейново управление, като спрямо това становище
предложението е допустимо, но при спазване на посочените мерки. Обърнато е
внимание и на становището на „Геозащита“ ЕООД, клон Плевен относно наличието на
свлачище в имота, засягащо и пътен участък Дряново – Габрово – Донино – Скалско
– Славейково – Гостилица, което е периодично активно, неукрепено и попада извън
обхвата на концесионната територия, но това е единствената пътна връзка с
находище „***“, поради което са дадени и следва да се изпълнят посочените мерки
от концесионера. Съществено внимание е обърнато на прилагане изискванията на
чл. 31 от ЗБР, като е посочено, че ИП подлежи на оценка за съвместимост,
съгласно приложимата Наредба за ОС, като концесионната площ попада в границите
на ЗЗ от мрежа „Натура 2000“– ЗЗ „***“ и се намира в съседство с друга такава –
ЗЗ „Дряновски манастир“, поради което при извършената проверка за
допустимост, на основание чл. 40, ал. 2, във вр. с чл. 12, ал. 1 – 3 от
Наредбата за ОС са установени фактите, посочени подробно в горецитираната Преценка
за вероятната степен на отрицателното въздействие върху защитените зони и е
направена преценка за вероятност от значително отрицателно въздействие върху ЗЗ
при реализация на ИП по посочените мотиви, които са описани и в писмото на
ответника по делото до жалбоподателя. Направен е извод от същия орган за
необходимост от оценка на въздействието по реда на Наредбата за ОВОС, като са
описани и последващите действия, които заявителят на ИП следва да предприеме,
както и вида и съдържанието на тази оценка, която следва да се внесе под
формата на писмен доклад с посоченото съдържание в РИОСВ– Велико Търново. Към
писмото авторът е приложил и съответните цитирани в него становища на РДГ, ОДЗ,
БДДР, „Геозащита“ ЕООД, клон Плевен и Становище на зам.-министъра на МРРБ.
Въпреки,
че процесният ИАА не е наименован „Решение“, а е оформен като писмо, това не
налага отмяната му като издаден в противоречие със закона. Наименованието на АА
няма отношение към неговата законосъобразност. От съдържанието му става ясно на
какво правно и фактическо основание е издаден, каква е волята на неговия автор
и кой е той.
Нормата
на чл. 94, ал. 1 от ЗООС предвижда компетентност на министъра на околната среда и водите, който е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни
предложения в изчерпателно изброени в разпоредбата хипотези, сред
които обаче не попада хипотезата на чл. 93, ал. 9 от същия нормативен акт.
Съгласно чл. 94, ал. 2 от закона директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на
решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън
случаите по ал. 1, както и когато министърът на околната среда и водите е
възложител и настоящата хипотеза е именно такава, с оглед на което
съдът счита, че процесният ИАА е издаден от компетентен административен
орган, в рамките на предоставените по закон правомощия.
В процесния ИАА са изложени достатъчни, относими
и ясни мотиви относно причините, поради които АО счита, че са налице
предпоставките за задължителна ОВОС по чл. 93, ал. 9, т. 2 от ЗООС. АО се е
мотивирал и с чл. 4, ал. 2 от анекса за удължаване на концесията, цитиран
по-горе и обвързан именно с нормата на чл. 31 от ЗБР, като е взето предвид, че
реализацията и експлоатацията на находището предвижда дейности като отбиване на
скалния материал от масива чрез извършване на пробивно-взривни работи на
цикличен принцип; товарене на отбивния материал директно за обектите на
клиентите за влагане или ще се извозва до мобилен преработващ комплекс;
преработване на взривената скална маса, като от заявките зависи дали ще има
само трошене на място или и пресяване и сортиране; натоварване и извозване на
готовата продукция с челен товарач на автосамосвали. По делото не е спорно и е
установено от приложените писмени доказателства, че находище „Чириковец“ е
индивидуализирано посредством посочени точки от координатна система още през
1970 г. и според сега действащата КК и КР на с. Лесичарка тези точки попадат в
посочените ПИ или части от тях – четири горски и две земеделски територии. Посочените
точки и имоти съответстват изцяло на имотите и координатните точки, отразени в
ИП. В предложението е предвидено промяна в НТП на пет от шестте имота като от
гора и земеделски имоти то следва да се измени в „кариера“.
В акта са описани и взетите становища от други
органи, които имат отношение към издаването му.
Специално що се касае до приложението на чл. 31
от ЗБР, АО е изложил следните съображения: ИП подлежи на процедура по оценка за
съвместимост, съгл. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС поради това, че 70%
от площта попада в ЗЗ „Скалско“. Според тази разпоредба на ОС по реда на глава втора или трета се подлагат планове, програми, инвестиционни предложения
за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения,
попадащи в обхвата на глава шеста от Закона за опазване на
околната среда. При извършената проверка за допустимост е
установено, че такава е налице. Затова по-нататък АО е преминал към
установяване на обстоятелствата, изискващи извършване на ОВОС, като е счел, че
такава е необходима, т.к. видно от приложените към административната преписка
доказателства се установява, че при
реализацията на ИП има вероятност от значително отрицателно въздействие върху
ЗЗ и мотивите за това са изложени в съответствие с вече цитираната Преценка за
вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, във връзка
с процедура по ОВОС на ИП, фактическите установявания и изводите от която,
както вече бе посочено в настоящия съдебен акт, не са оспорени от
жалбоподателя. Въз основа на така изложените мотиви е направен окончателно
извод, че ИП подлежи на задължителна ОВОС, като е посочена изрично нормата на
чл. 93, ал. 9, т. 2 от ЗООС, която кореспондира с изложените фактически
основания в ИАА. Във връзка с така направения извод АО е дал и указания на
жалбоподателя какви действия следва да предприеме по реализирането на оценката.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че
процесният ИАА в обжалваната му част съдържа фактически и правни основания
за своето издаване.
Чрез събирането на становища на други компетентни
организации, поканата, изпратена до тях и до жалбоподателя за вземане на лично
участие при проверката са част от процедурата по издаване на акта, като чрез
предприемането на тези действия са охранени правата на заинтересованото лице.
По отношение твърдението за изтекъл срок по чл. 20, ал. 1 от Наредбата за ОВОС
следва да се има предвид, че той препраща към нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗООС
и касае друга процедура – тази по оценка качеството на вече изготвен доклад за
ОВОС. Нормата не намира в Глава шеста от Наредбата – „Вземане на решение по
ОВОС“, като в чл. 18 се предвижда, че компетентният орган взема решение по ОВОС
въз основа на доклада за ОВОС и приложенията към него и други документи и информация, но тук не сме
изправени пред този етап от процедурата, доклад не е налице, налице е само
указание на компетентния орган, че такъв следва да се изготви при посочване на
съответните параметри за това. Съгласно горецитираното Определение на ВАС с
процесния ИАА се посочва приложимата процедура, но все още не се провежда
оценка, нито се обсъжда и одобрява или отхвърля доклад, респективно - ИП. Макар
че съдът намира, че нормата на чл. 20 от Наредбата не е приложима в случая,
следва да напомни и че срокът по чл. 99 , ал.
2 от ЗООС е инструктивен. „Сроковете на органите на
изпълнителната власт по принцип са инструктивни, освен в случаите когато
законодателят изрично е предвидил срокове, чието изтичане преклудира
възможността на административния орган да упражни дадено правомощие.“ - Решение № 10363 от 24.10.2006 г. на ВАС по
адм. д. № 3241/2006 г., V о.
В заключение съдът не установява наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 31 от ЗБР планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението
на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове,
програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително
отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за
съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Както бе изложено
по-горе такава оценка е направена и е счетено, че процесното ИП е съвместимо.
Съгласно ал. 4 за
плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за
опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка,
съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по
реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните
разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Нормата на ал. 8, послужила като нормативно
основание за издаване на ИАА, сочи, че в случаите по ал. 4 при преценяване
необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на
въздействието върху околната среда съгласно ЗООС, когато прецени, че има вероятност планът,
програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно
въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се
извърши екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда. Точно такава преценка е
направил вслучая АО, като е изложил и мотивите си и е приложил експертно
заключение на главен експерт в отдел ПД на направление БРЗЗТЗ, като е допълнил
и че следва да се извърши и оценка за степента на въздействие на ИП върху
предмета и целите на опазване ЗЗ „***“ и ЗЗ „***“ под формата на доклад. Защитените зони са предназначени за опазване или
възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни
местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение, като в случая са
изложени достатъчни и ясни съображения за евентуалното застрашаване на
местообитанията на посочените растителни и животински видове в процесната зона
и съседната й такава.
Заповед № РД-287 от 31 март 2021 г. на министъра на
околната среда и горите е обнародвана в ДВ бр. 47 от 4.06.2021 г. и с нея е
обявена Защитена
зона BG0000263 „Скалско“ в землищата на с. Гръблевци, с. Здравковец, с. Иглика,
с. Кози рог, с. Лесичарка, с. Мичковци, община Габрово, област Габрово, с.
Скалско, с. Янтра, община Дряново, област Габрово, в която безспорно над
70% попада ИП. В т. 2 от същата са посочени обектите – предмет на опазване в
ЗЗ, като сред тях са визираните в Преценката и посочени изрично и в ИАА 6210,
8310 – „Полуестествени
сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни
местообитания на орхидеи)“ и „Неблагоустроени пещери“, както и местообитанията на пъстър пор, Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum) и прилепи.
Нормата на чл. 31, ал. 9 от ЗБР предвижда, че в случаите по ал. 8 и когато за плана,
програмата или инвестиционното предложение се извършва задължително екологична
оценка или оценка на въздействието върху околната среда и компетентният орган
прецени, че има вероятност те да окажат значително отрицателно въздействие
върху защитена зона, в екологичната оценка или в оценката на въздействието
върху околната среда се включва оценка на степента на въздействие на плана,
програмата или инвестиционното предложение върху природните местообитания и
местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона, поради което и АО е
включил това изискване в пункт III, т. 5 от ИАА. АСГ счита, че административния орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност при решаване на въпроса за необходимостта от извършване на ОВОС в случая, която самостоятелност е изключена, ако са
налице обстоятелствата по чл. 31, ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие. В случая такива обстоятелства са налице, видно
от Преценката, която е извършена въз
основа на документите
по чл. 10, като е изискана и допълнителната информация от горепосочените
институции. Съгласно чл. 16 от Наредбата за ОС преценката по чл. 15, ал. 1 за планове, програми и проекти/инвестиционни
предложения се извършва въз основа на попълнен контролен лист съгласно Приложение №
4, какъвто е попълнен и приложен към нея /л. 29 - 33/ с
изискуемите реквизити и посочване на името и длъжността на съставителя. Спазени
са и изброените в същата норма критерии. Съгласно чл. 20 от Наредбата за ОС, когато прецени, че има вероятност плановете,
програмите и проектите/инвестиционните предложения да окажат значително
отрицателно въздействие върху съответната защитена зона, в срока по чл. 18, ал.
1
компетентният орган издава решение да се извърши оценка за степента на
въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения
върху защитените зони съгласно раздел IV, както е било подходено в случая в пункт III.5 от процесния акт.
Нормата на чл. 31, а. 8 от ЗБР не изисква да се
установи по безспорен начин, че съответната дейност ще окаже съществено
отрицателно въздействие върху околната среда, достатъчно е само наличието на
такава вероятност, която съдът намира, че в случая е налице и изводите за
достигане до този извод са достатъчно обосновани. Именно за да се установи дали
тази вероятност е категорично налице, дали, до каква степен и по какъв начин ще
се окаже такова негативно влияние върху околната среда в ЗЗ, се предвижда
изготвяне на ОВОС.
Жалбоподателят нито е оспорил, нито е представил
доказателства, с които да обори изводите на експерта, респективно – на АО за необходимостта от извършване на ОВОС съгласно Закона за опазване
на околната среда, при така изложената преценка за наличието на вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие
върху защитената зона, поради което правилно и мотивирано компетентният орган е издал решение да се извърши оценка на въздействието върху
околната среда. Съдът споделя и изложените в писмената защита на
ответната страна от 21.09.2022 г. съображения, свързани с приложението на
Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и
частни проекти върху околната среда /Директивата за ОВОС/, целяща осигуряване
висока степен на защита опазването на околната среда, особено при категорично
установеното засягане на две ЗЗ, влизащи в обхвата на „Натура 2000“, като
въпреки вече стартирала дейност по експлоатация на находището не е налице
пречка, а напротив – налице е задължение за държавата ни като държава-членка на
ЕС, да поправи този пропуск чрез извършване на такава оценка, която следва да
обхване както въздействието на дейността до момента, така и бъдещото
въздействие върху защитените обекти в ЗЗ с продължаването на тази дейност.
Видно от мотивите в ИАА и приложената Преценка в случая от значение за решаване
на въпроса за наличието, вида и степента на въздействие върху околната среда
при експлоатацията на находището е и продължителността на дейностите, а не само
техния вид, на което бе обърнато внимание по-горе.
В заключение съдът намира, че правилно
компетентният орган е преценил и мотивирал извод за наличие на необходимост от
извършване на ОВОС преди реализиране на процесното ИП, за което е дал и
конкретни насоки на заявителя, поради което жалбата срещу процесния ИАА в
оспорената му част следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода на правния спор основателна и своевременно предявена се явява
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт в о.с.з, поради което и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в
полза на същата следва да се присъдят разноски на стойност 100.00 /сто/ лв.
Въз основана гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Решение, обективирано в
писмо с изх. № 443/19/ от 17.05.2022 г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Велико Търново в обжалваната част, с която „***, се
задължава да извърши задължителна оценка на въздействието върху околната среда
по реда на Наредба за ОВОС на Инвестиционно предложение за „Добив и преработка
на строителни материали– варовици и пясъчници от находище „***“, разположено в
землището на с. ***, обл. Габрово“.
ОСЪЖДА „*** да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Велико Търново деловодни разноски на стойност 100.00
/сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Съдебният акт подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на
страните, в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/