РЕШЕНИЕ
№450
гр. Враца, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020г. / петнадесети декември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №471 по описа на АдмС – Враца за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „ М.С.8.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от К.М.К.,
депозирана чрез * Ц.С. против РЕШЕНИЕ №287/06.08.2020г., постановено по АНД № 414/2020г.
на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-001376/23.03.2020г. на Дирекция “Инспекция
по труда“ гр.Враца, като наложената на
дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лева е намалена в размер на 1500 лева. С
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение
на материалния закон и е необосновано, за което се излагат съображения и се
иска неговата отмяна и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът
Дирекция “Инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител ** М.К. в
представена по делото писмена защита изразява становище за оставяне в сила на
решението, като правилно и законосъобразно и за неоснователност на касационната
жалба, за което са изложени доводи.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на решението,
като валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че не са налице касационни основния
за отмяна на решението, съдът е обсъдил основанията за приложение на чл.28 ЗАНН
и чл.415в КТ.
Административен съд-Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №287/06.08.2020г., постановено по АНД
№ 414/2020г. на Районен съд Враца е изменено НП № 06-001376/23.03.2020г. на Дирекция
“Инспекция по труда“ гр.Враца, с наложена имуществена санкция на „М.С.8.“ ЕООД ***,
ЕИК ********* на основание чл. 414, ал.3 КТ в размер на 5 000/пет хиляди/ лева за
нарушение на чл.63, ал.2 КТ, като така наложената имуществена санкция е
намалена в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева. В оспореното решение
са изложени подробни мотиви за законосъобразност на наказ.постановление, както
и за изменение на наложената с него имуществена санкция в предвидения от закона
минимален размер.
Първоинстанционният
съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно и мотивирано е
обсъдил всички доказателства, като е обвързал изводите си с фактите по делото.
При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, същият е
достигнал до законосъобразни правни изводи за законосъобразност на НП, които
касационната инстанция изцяло споделя. Споделят се изводите на съда,
че в проведеното адм.наказ. производство от страна на ответника не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Правилни са изводите
на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и издаването на НП. Правилно
и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС, че от страна
на касатора е извършено адм.нарушение по чл.63, ал.2 КТ, което е безспорно
установено от доказателствата по делото. Правилно е прието, с оглед разпоредбата на чл.27 ЗАНН, че НП, в частта на наложената
имуществена санкция следва да се измени
в предвидения от закона минимален
размер, като наказание в
такъв размер е справедливо и ще окаже своята превантивна роля. Споделят се и
изводите, че не е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, с оглед
разпоредбата на чл.415в КТ. В тези насоки са изложени подробни мотиви, които се
споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях и не следва да ги повтаря
отново в решението си.
Възражението на касатора за маловажност на
случая по чл.415в КТ и чл.28 ЗАНН е неоснователно.
Същото е сочено и пред РС, който го е обсъдил в своето решение и е извел извод
за неговата неоснователност, като същия се споделя и от настоящата инстанция. В случая не може да намери приложение
специалната разпоредба на чл.415в КТ „маловажен случай”, тъй като законодателят е изключил от приложното поле на
хипотезата изрично разпоредбата на чл.63, ал. 2 КТ,
която в конкретния случай е нарушена от касатора. Разпоредбата на чл.28 ЗАНН
не намира приложение в случая, тъй като маловажността на адм.нарушение
следва да се преценява през призмата на чл.415в КТ, която разпоредба е
специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението относно
несъобразяване с разпоредбата на чл.27 ЗАНН от АНО при определяне на
наказанието. В случая в действителност не е съобразена тази разпоредба от
органа, но съдът е извършил такава преценка в решението, като е приел, че
наказанието е неправилно определено и е изменил същото в предвидения от разпоредбата
на чл.414, ал.3 КТ минимален размер.
Възражението
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП е също неоснователно. Същите са издадени
от компетентни органи и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и в
предвидените от закона срокове. В същите нарушението е точно и ясно описано,
дадена е правилна квалификация на същото. Още повече, че с касационната жалба
се твърди, че са допуснати процесуални нарушения, като не се посочват в какво точно
се изразяват същите.
При
осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане
в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния
представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/ и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер на 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №287/06.08.2020г., постановено по АНД №
414/2020г. на Районен съд
Враца, с което е изменено НП № 06-001376/23.03.2020г. на
Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца.
ОСЪЖДА „ М.С.8.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от К.М.К. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца
разноски по делото в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.