РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова въззивно гр. дело № 4329 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 20006522 от 11.01.2021г., постановено
по гр. д. № 40589/2020г. по описа на СРС, 117 състав, допълнено с Решение № 20054298
от 26.02.2021г. е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу М.Д.К.,
ЕГН **********, която задължава същия на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на С.И.К., ЕГН**********, като му забранява да се
доближава на по-малко от 20м. от нея, с изключение на/в съдебни или полицейски
сгради, както и да се качва по-нагоре от втори етаж в сградата на адреса им, като
забраната ще действа до осемнадесет месеца от влизане в сила на решението, като
го предупреждава, при неизпълнение на посочената заповед на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата за повдигане на обвинение по НК за нарушаване на съдебна заповед,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода. С посоченото решение на М.Д.К.,
ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН е наложена глоба в размер на 1000
лв., платима в полза на държавния бюджет и същият е осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 50 лв., и на молителката сторените разноски в размер на 500 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от М.Д.К., чрез пълномощника си адв. Р.Ш. от САК, с която се обжалва
изцяло посоченото съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за
неправилност, необоснованост
и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че неправилно съдът е
приел за доказано извършването на акт на домашно насилие от страна на
въззивника само въз основа на
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, въпреки
че същата е оспорена от ответника. Сочи,
че декларацията не кореспондира с твърденията в молбата за защита, а от друга
страна не съдържа ясно и точно очертаване на актовете на насилие. и показания
на свидетел, който нямал лични впечатления от описаните събития, а само
косвени. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Не се
сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли молбата за
защита по ЗЗДН. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
В срока по
чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна С.И.К., ЕГН **********, представлявана
от процесуалния си представител адв. Р.Г. от САК е подала отговор на въззивната
жалба. В него се изразяват доводи за неоснователност на същата и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендират се
разноски.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения представител, поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства.
В хода на устните състезания излага доводи, че от доказателствата по делото не
се установява въззивникът да е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителя.
Пледира за отмяна на решението и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито
съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител адв. М.П.от
САК, оспорват въззивната жалба. Не сочат нови доказателства пред въззивната
инстанция. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд. Претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл.
17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата
разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Делото пред
първата съдебна инстанция е образувано по молба на С.И.К., за защита от домашно насилие, извършено на 23.08.2020г.
вечерта около 23 ч. в жилището й,
подробно описано в молбата, към която е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и съдебно-медицински удостоверения. По делото са събрани доказателства, че
актове на домашно насилие са били извършвани от ответника на следните дати:
29.05.20г.;31.07.2020г. вечерта, около 20 часа; 23.08.2020г. малко преди
полунощ; и на 17.11.2020г.
Ответникът е
оспорил твърдението, че е извършил твърдените актове на домашно насилие. Твърди, че от месец февруари 2020г.
страните не живеят заедно. Двамата живеели в един и същи блок, като молителката
обитавала апартамент № 21 на пети етаж, а ответникът – апартамент № 7 на втори
етаж. Излага твърдения, че молителката не била в състояние да полага адекватни
грижи за дъщеря им, поради което детето и ответникът живеели отделни. Твърди,
че не е извършил акта на домашно насилие,
защото на посочената дата и час е бил на друго място. Счита, че поради
проявяващо се психично заболяване, придружено с чести пристъпи и припадъци,
молителката се е самонаранила. Твърди, че състоянието на молителката не само
поставя под съмнение достоверността на изложеното от нея пред съда, но и
разкрива причината за отправените неверни обвинения към съпруга й за
осъществени актове на домашно насилие.
С обжалваното
Решение № 20006522 от 11.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 40589/2020г. по описа на СРС, 117 състав, допълнено с
Решение № 20054298 от 26.02.2021г, съдът е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН, като е задължил ответника М.Д.К. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката С.И.К.. Първоинстанционният съд е
предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН и е наложил глоба
в размер на 1000 лева. Осъдил е ответникът да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 25 лева.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство, съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните такива – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебно медицински удостоверения, удостоверение за сключен граждански брак, епикризи; социални доклади, заверени преписи от пр. пр. № 44871/2020г. по описа на СРП, и пр. пр. № 35622/2020г. по описа на СРП.
Същата следва да се допълни с анализ на материалите, съдържащи се в посочените преписки и относими към сочения акт на домашно насилие на 23.08.2020 г., както и с анализ на представените от страните съдебно медицински удостоверения. В тях се съдържат сведения за няколко акта на домашно насилие, извършени от ответника по отношение на молитеката. От три –четири години ответникът започнал да напада вербално молителката и от време на време й удрял шамари. От месец февруари 2020г. започнал да й нанася сериозни удари, от които получавала трайно главоболие. Следващите побои били на 27.05 и на 28.05. 2020г. вечерта. След прибиране от работа и консумация на алкохол ответникът нанасял побой с юмруци в областта на главата и диафрагмата на молителката, при която тя получавала кръвоасядания и главоболие. Тези актове на насилие са удостоверение с представено медицинско удостоверение № 136.06/20520г. От него се установява, че в резултат на нанесения побой молителката е получила кръвонасядания на лицето, лявата ръка и предна коремна стена.
На 31.07.2020г. вечерта в дома им ответникът започнал да обижда и нагрубява молителката, след това й нанесъл удар с юмрук на дясната ръка два пъти в лицето по дясната буза и в областта на челюстта. След това й нанесъл два удара в областта на диафрагмата, с което й изкарва въздуха от белите дробове и тя е паднала на земята. От побоя молителката имала голяма синина на дясната буза, имала болки в челюстта и затруднено хранене. При удара й били избити предни зъби. Били й се подули устните, имала масивни кръвонасядания и главоболие, което продължило с месеци. За този побой молителката е подала жалба в 03 РУ на СДВР на 02.08.2020г.
На 24.08.2020г. около 23 ч. молителката за пореден път става жертва на домашно насилие от страна на ответника. Същият и нанесъл няколко удара с юмрук по лицето, при което й избива един зъб. След това й нанася удар в задната част на главата, в резултат на което молителката пада и си удря предната част на главата в касата на вратата. След това ответникът я хванал да лявата китка и силно усукал лявата й предмишница и мишница. Нараняванията, които е получила молителката са удостоверение от съдебно-медицинско удостоверение.
От представеното удостоверение № 287.08.2020г. се установява, че в резултат на нанесения побой на молителката на 24.08.2020г. са й нанесени следните травматични увреждания: контузия в тилната част на главата, контузия на челото вдясно, контузия на десния долен лицев етаж; увреждане на долен десен четвърти зъб, травматичен оток на лявата лакътна става, отток на лявото ходило и глезена. В заключение е посочено, че установените при прегледа на С.К. телесни наранявания, се дължат на удари и притискане с/или върху твърди тъпи предмети, и можели да бъдат получени по времето и начина, съобщен от пострадалата. С получените травми, на последната били причинени болка и страдание.
Въззивният съд счита представените от въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба съдебно-медицинско удостоверение № 75/2021 и копие на искова молба за развод вх. № 22022511/19.11.2020г., депозирана пред СРС, неотносими към предмета на доказване, поради което не ги коментира. Същите обаче са индиция за влошените отношения между страните и се явяват в подкрепа на направения от първоинстанционния съд извод за обтегнати отношения помежду им и нарушена комуникация.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред настоящата инстанция.
Въззивният съд, при тази фактическа установеност, и съобразно приложимия закон, по свое убеждение достигна до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи за
доказаност на молбата, изложени от първоинстанционния съд в мотивите към
обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а
препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във
връзка с чл. 272 от ГПК. Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал
от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона, като същият защитава правото на лична неприкосновеност. Следователно, в
случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо
въззивницата са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират
като домашно насилие.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното :
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че представената от
молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН е
годно доказателствено средство в настоящото производство.
Въззивният съд включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на
чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН и декларацията
по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в ГПК и която е предвидена,
като доказателствено средство в
производството по ал. 1 на чл.9 от ЗЗДН.
В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3. нанесения побой и причинените трвматични
увреждания на въззивницата на 24.08.2020г., дават основание на настоящия състав
да не приема възраженията на въззивника.
Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответно лице
противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал.
1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време
и място на извършване, и на второ място
- наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от
изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване е молбата за защита
да бъде подадена в едномесечен срок от твърдяния насилствен акт-чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. В конкретния
случай, няма спор между страните, че между тях има семейна връзка-повече от 10
години живеят на съпружески начала и от връзката си имат родено дете.
По делото не се спори, че страните са от кръга лица, попадащи сред тези,
в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, а именно - чл. 3, т. 4 ЗЗДН. В този смисъл законът има
за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от
и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват
извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да
могат да ги установят чрез показанията пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при
липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал.З ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила - съгласно изричната разпоредба на чл. 13,
ал.З ЗЗДН. Това изключително законодателно улеснение обаче е предвидено само за
годна декларация, т. е. за да бъде годно доказателствено средство същата трябва
да индивидуализира акта на насилие по начина, по който процесният акт е описан
в редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие (по
време, начин, място на извършване, извършител и пр.), като въпросната
декларация следва да бъде подадена с молбата за защита по ЗЗДН.
В конкретния случай това е сторено. Подадената на 27.08.2020г.,
декларация съдържа пълна индивидуализация на процесното домашно насилие по
начина, по който то е описано и в молбата за защита. Така страната се е възползвала от изключителното
законодателно улеснение за пострадалите лица от домашно насилие да претендират
издаването на заповед за защита само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Настоящата въззивна инстанция приема, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Особената доказателствена сила на декларацията е налице, когато по
делото няма други доказателства или наличните са недостатъчни. Наличните
доказателства, обаче, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като
посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. В конкретната хипотеза, съвкупната
оценка на представените пред първоинстанционният съд доказателства, наред със
представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от фактическа страна налага извод
за установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Събраните за целта доказателства /декларация и писмени
доказателства/, установяват по категоричен начин конфликтни отношения между
въззивника и въззиваемата, успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо
молителката акт на домашно насилие на 24.08.2020г., а и преди и след това,
включително и след постановяване на обжалваното решение, имащо характеристиките
на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че правилнолно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая
са налице условията по чл.15, ал.2 ЗЗДН и е издал заповед за защита и да
наложи такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо
молителката-въззиваема домашно насилие и да възпрепятстват възможността въззивникът
М.К. да упражняват такова и за в бъдеще.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, касаещи липсата на установен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН по отношение на въззиваемата С.И.К.. Същият се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства, в частност представените от молителката в личното й качество декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебно медицинско удостоверение и преписки на 04 РУ-СДВР от 10.05.2016 г., както и както и от показанията на разпитания по делото свидетел Костадинка Георгиева Урукова. Следва да се отбележи, че представената декларация, доколкото съдържа белези, индивидуализиращи страните и акта на домашно насилие, за който се търси защита, същата по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелства. Отделно от това и доколкото не е спорно, че процесния акт на домашно насилие е осъществен в дома на страните, при условията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защитата на пострадалите. Представените съдебномедицинско удостоверение, полицейски преписки и свидетелските показания косвено установяват сочения акт на насилие, както и състоянието на пострадалото лице след него.
В този смисъл доводите в жалбата за недоказаност на този акт поради липсата на очевидци при неговото извършване са неоснователни. Действително, не е спорно, че актовете на насилие, били последван от депозиране на молба за развод от страна на молителката. Не се установиха обаче твърденията на въззивника за користни цели на въззиваемата, свързани с облагодетелстване при постановяване на решението за развод за сметка на въззивника, както и за други нейни злоумишлени действия спрямо него, респективно за злоупотреба с права.
Несъстоятелни са и доводите, касаещи поведение на въззиваемата, която страдала от психическо заболяване и травмите по тялото й били резултат от самонараняване. От представените по делото медицински документи категорично се установява механизма на уврежданията, който кореспондира с описаните от молителката актове на домашно насилие. Освен това при самонараняване травмите не биха били по цялото тяло, така както са описани в медицинските удостоверения.
Изложеното, обосновава като единствено възможен извода, че въззиваемата е доказала твърдения акт на домашно насилие, осъществен спрямо нея от въззивника М.К..
В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт. Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт кореспондират на доказателствената съвкупност и на възприетата за установена фактическа обстановка. Предвид това обжалвания съдебен се явява правилен и законосъобразен, обоснован, като правните изводи, кореспондират на установените факти по делото, като същите са резултат от задълбочен и цялостен анализ на всички допустими и относими към предмета на спора доказателства. Решението на първоинстанционния съд не страда от визираните в жалбата пороци.
При тези аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските:
Претенции за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от двете страни по спора, като при този изход на делото претенцията на въззивника се явява неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. Претенциите на въззиваемата С.К. за присъждане на разноските за процесуалното им представителство, са основателни и доказани до претендирания размер от 500 лева. Видно от представените по делото договор за правна защита и списък на разноските, въззиваемите сторили разноски за адвокатско възнаграждение в този размер, която сума следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу домашното насилие,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20006522 от 11.01.2021г., постановено по гр. д. № 40589/2020г. по описа на СРС,
117 състав, допълнено с Решение № 20054298 от 26.02.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивника срещу М.Д.К., ЕГН ********** за присъждане на сторените деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА въззивника срещу М.Д.К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.**** да заплати на въззиваемата С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ******* сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.