№ 578
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110210387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. Г. Г., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. М. Д. от САК срещу
наказателно постановление № 20-4332-011101/02.07.2020 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което е
санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й
наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва съответствието на детерминираната в
акта фактическа обстановка с обективната действителност и са инвокирани
оплаквания за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е
молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. М. Д. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и
1
разноски за адвокатско възнаграждение с оглед оказаната безплатна правна
помощ, както и за заплатена държавна такса.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството пред настоящата инстанция е второ поред, след
като с решение № 5006/24.07.2023 г. по КНАХД № 4614/2023 г. по описа на
АССГ, XXVIII касационен състав е отменено решение от 16.02.2023 г. по
НАХД № 10937/2020 г. по описа на СРС, НО, 18 състав и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителни указания за
излагане на мотиви от фактическа и от правна страна.
С акт за установяване на административно нарушение №
695972/05.06.2020 г., съставен от А.С.С. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и в присъствието на Л.С.В. –
очевидец и С.А.Д. - свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на
04.04.2020 г., около 21:50 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“ до бл. 311,
жалбоподателят Г. като водач на лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № СА 59
12 МР, поради недостатъчен контрол върху автомобила реализира ПТП с лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ №№№№ МН, след което не изпълнява
задълженията си като участник в произшествието,
2
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като след съставянето му препис от
същия е връчен лично на Г..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-011101/02.07.2020 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта,
жалбоподателят Г. е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника на 25.07.2020 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия
орган с пощенски оператор на 01.08.2020 г., видно от отбелязването в
съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
3
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но
въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника Г., поради допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото й на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4
ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата
на твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН
и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице „поради
недостатъчен контрол върху автомобила реализира ПТП с лек автомобил
марка „Ауди“ с рег. № СВ №№№№ МН“ /неясно при какъв механизъм, с
каква посока на движение и какви са последиците от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена
от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в обсъдената част и обезпредметява обсъждането на въпроса
дали произшествието е причинено виновно от въззивника. В тази връзка
следва да се подчертае, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1
ЗДвП поначало съдържа задължение за водачите на МПС да упражняват
постоянен контрол върху автомобила и е приложима в случаите на изгубване
контрола при управлението му поради заспиване на водача, отклоняване на
вниманието му, разсейване и др. Касае се за недопустимо бездействие на
4
водача поради различни външни и вътрешни фактори, които обаче
задължително следва да бъдат конкретизирани по надлежния ред както в
съставения АУАН, така и в издаденото НП, а в случая повече от очевидно
това не е било сторено.
Липсата на твърдения в обжалваното наказателно постановление за
причинени имуществени или неимуществени вреди води и до автоматично
отпадане на задължението на жалбоподателя Г. да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП,
които апропо също не са конкретизирани в АУАН и НП. В приетата за
нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е предвидено, че ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В тази връзка няма как да не се отбележи, че в АУАН и
НП не се сочи при възникналото ПТП въззивникът да не е постигнала
съгласие с другия водач относно причините и последиците от
произшествието, а още по-малко самоволно да е напуснала мястото на
конфликтната ситуация, което закономерно изключва задължението й за
уведомяване на органите на МВР. С изцяло дидактична цел следва да се
отбележи, че в случая жалбоподателят по-скоро не е съобразила поведението
си с нормативния регламент на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото не е
спряла, за да установи последиците от ПТП, имайки предвид наличните по
делото данни в писмените сведения, дадени от другия участник в ПТП, но
подобни факти не са били вменени по надлежния ред.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя Ж. Г..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
5
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представения договор за правна защита и
съдействие /л. 18 от СП пред АССГ/, от който е видно, че съгласно чл. 38, ал.
1 от Закона за адвокатурата /ЗА, обн. в ДВ бр. 55 от 25.06.2004 г./ на
въззивника Г. е оказана безплатна правна помощ от адв. М. Д. от САК, то на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ следва да бъде осъдена да й заплати парична
сума в общ размер на 1 200,00 лв., която е определена с оглед предвидения в
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в
ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от
09.07.2014 г./ минимум от 400,00 лева за всяка от трите съдебни инстанции
/арг. от чл. 2, ал. 4 от посочения подзаконов нормативен акт/.
Не би могло да бъде удовлетворено обаче искането на адв. Д. на
етапа на съдебните прения за присъждане на разноски за държавна такса,
доколкото не са представени доказателства за подобно плащане, като наред с
това в ЗАНН не е предвидено задължение за внасянето на такава за
разглеждане на въззивната/касационната жалба, а недължимо платената
следва да се върне по искане на заинтересованата страна /арг. от чл. 4б от
Закона за държавните такси/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-4332-
011101/02.07.2020 г. , издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят Ж. Г. Г., ЕГН ********** е
санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й
наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
6
100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. Д. от САК, личен адв.
№ **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00
/хиляда и двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. Д. от САК за
присъждане на разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7