РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Варна, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Oбразувано e по жалба на „Стела Турс 2001“ ЕООД, представлявано от управителя Ст.Ст.
Д., против НП № 03¬013150/16.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" -
Варна, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/лева, за
нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при пълна липса на доказателства,
потвърждаващи изложената в него фактическа обстановка. Твърди се, че процесното
трудово възнаграждение е изплатено своевременно на конкретния работник срещу разписка.
Сочи се, че представляващо дружеството лице е уведомило ДИТ-Варна в хода на
проверката, че трудовите възнаграждения по отношение на СВ. В. ЯНЧ. са надлежно
изплатени, но документите, доказващи този факт се съхраняват в място, достъп до което има
единствено служител, който към посочения момент е със заболяване от COVID, като е
представен на контролните органи болничен лист на този служител. Сочи се, че РКО за
изплатеното трудово възнаграждение е представен надлежно пред проверяващите с писмо.
Предвид представените доказателства, се сочи, че трудовото възнаграждение на С.Я. е
изплатено на 31.08.2020г., но това обстоятелство изобщо не е било взето предвид от
наказващия орган, като пречка за представяне навреме на нужните документи било
обстоятелството, че същите са се съхранявали в помещение достъпно само от служител,
болен от Ковид -19 към момента на проверката. Поради посоченото се моли за отмяна на
издаденото НП.
1
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Сочи се, че от събрания
доказателствен материал е видно, че дружеството е имало желание да представи
документите, изискани в хода на проверката, извършена от контролните органи, но е било
възпрепятствано да стори това поради извънредната обстановка в страната, свързана с
обявената пандемия. Иска се присъждане на сторените по делото разноски от въззивника за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. О., която в съдебно
заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Сочи,
че проверката е започнала по подаден сигнал от лицето С.Я., като приключването на същата
е отлагано многократно и до 07.12.2020 г. не са представени документи, удостоверяващи
заплащането на трудовото възнаграждение за мес. август 2020 г. на посочения служител.
Твърди се, че в представената платежна ведомост е липсвал положен подпис на Я.,
удостоверяващ получено трудово възнаграждение за посочения период. Сочи се, че
разходните касови ордери, които са представени в хода на съдебното производство не са
депозирани пред проверяващите до приключване на проверката, като не е твърдяно и
тяхното съществуване. Излага становище, че дори да се кредитират представените и
приобщени по делото разходни касови ордери, същите не установяват заплащане на цялото
дължимо на Я. трудово възнаграждение за мес.август 2020 г. Излага доводи, че от събрания
доказателствен материал се установява извършеното нарушение. Иска се НП да бъде
потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпили в Д „ИТ" Варна жалби от работници на въззивното
дружество за неизплатени заплати, на 21.10.2020год. служители на Д „ИТ" Варна, в това
число и св. М.Д. извършили проверка в обект хотел „Елена" находящ се в к.к. „Златни
пясъци" и стопанисван от въззивното дружество.
На тази дата проверяващите връчили и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК на Р. Н. -
лице по чл. 403а, ал.2 от КТ с определена в нея дата за явяване и представяне на редица
документи в това число трудови досието, ведомости за заплати за периода от м.06.2020год. -
момента, фишове и др. На посочената дата документи не били представени като било
отправено искане за удължаване на срока за представяне на документи с мотив, че лицето
което обработва и съхранява документите било с положителен тест за Ковид -19 и се
лекувало в домашни условия. Определена била друга дата за представяне на документи.
В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество били
представени ведомост за заплати за месец август 2020год., отчетна форма за явяване на
работа за месец август 2020год. разходен касов ордер от 31.08.2020год. за изплатена на С.Я.
сума в размер на 498лв., вътрешни правила за организация на работната заплата в „Стела
Турс 2001" ЕООД, ТД сключен на 08.03.2019год. между въззивното дружество като
работодател и С.Я. като служител (рецепционист).
2
При проверка на представените документи св. Д. установила, че във ведомостта за заплати
за месец август липсва подпис на С.Я..
Въз основа на представените от въззивника документи св. Д. приела, че въззивното
дружество като работодател не било изплатило в пълен размер в договорения срок
договореното трудово възнаграждение на лицето С.Я. на длъжност рецепционист в хотел
„Елена" за извършената работа през месец август 2020год..
За констатираното нарушение на въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-
013150/10.12.2020год., в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.
128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ, както и че нарушението било извършено на
01.10.2020год. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци", хотел „Елена".
Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало отбелязвайки, че ще представят
възражения в тридневен срок.
На 16.12.2020год. въз основа на акта, АНО издал процесното НП, като в него АНО
приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от
КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
В съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителката М.Д. и
С.Я., а по искане на защитата показания е дала и Р. Н..
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че поводът за проверката е била сигнал от
работници за неизплатени заплати, в това число и именно на С.Я.. Сочи, че от представените
й документи - платежно разчетна ведомост и разходен касов ордер от 31.08.2021год.
установила, че заплатата на Я. за месец август 2020год. не била изплатена в пълен размер,
както и че проверката била многократно отлагана.
В показанията си пред съда св. Я. сочи, че е работил за въззивното дружество, че си
получавали заплатите на ръка като подписвали разписки, както и че за месец август била
получила само половината си заплата. Заявява, че им плащали пътни и си бил взел пътните
за месец август, но не и заплатата.
След предявяване на приобщените по делото три броя разходни касови ордера един от
15.08.2020год. и два от 31.08.2020год. съответно за сумите от 428лв. от 412лв. и 498лв.
В показанията си пред съда св. Р. Н. заявява, че е работила за въззивното дружество като
отчетник счетоводител. Сочи, че заплатите се изплащали в брой с РКО в края на съответния
месец, както и че заплатата на С.Я. била изплатена изцяло в законния срок.
Съдът кредитира изцяло приложените по преписката и депозирани в съдебно
заседание писмени доказателства, като прецени същите в унисон с наличните гласни
доказателства.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира единствено показанията на св. Я. в частта в която сочи, че не бил получил
3
заплатата си за месец август в пълен размер, тъй като в тази им част показанията му са в
противоречие с приложените по делото 3 бр. РКО удостоверяващи плащане за този месец и
второ с оглед показанията на самия Я., че в крайна сметка е получил сумите по ордерите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни,
които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се
и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, направи
следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
досежно описание на нарушението.
Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не
констатира.
Що се касае до направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на
процесуалните правила досежно това, че АУАН и НП не съдържат описание на
релевантните по делото факти и по-конкретно не бил посочен размера на трудовото
възнаграждение, не било посочено, че били дадени предписания то не се споделя от съда. От
една страна размерът на конкретното трудово възнаграждение не влияе върху
съставомерността на деянието, поради което не посочването му не ограничава правото на
защита на наказаното лице. От друга страна, отговорността за описаното в НП нарушение е
предвидена на самостоятелно основание, наред с възможността да се реализира такава за
неизпълнение на задължителното предписание за отстраняването му в посочения в
протокола за проверка срок, поради което даването на предписание в този смисъл не създава
неяснота относно констатациите на актосъставителя и волята на АНО във връзка с
конкретното нарушение.
Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според разпоредбата на чл.
270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец
на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а нормата на чл. 270 ал.3 изр.1 от КТ
предписва, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на
негови близки.
Видно от приложения към АНП ТД № 1247/08.03.2019год. същият е бил сключен
между въззивното дружество като работодател и св. СВ. В. ЯНЧ. като работник
(рецепционист) като съобразно договора Я. е постъпил на работа на 09.03.2019год. видно от
договора в него няма определена периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение,
4
но в същото време от приложените към АНП Вътрешни правила за организация на
работната заплата, регулиращи трудовите отношения в „Стела Турс 2001"ЕООД, в същите е
предвидено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на месеца, следващ
месеца за който се начислява работната заплата или през който е положен трудът.
В хода на съдебното производство са представени документи, удостоверяващи
извършено плащане на трудовото възнаграждение на св. Я. за месец август 2020год., а
именно - копие на РКО от 15.08.2020год. за сумата от 428 лева, в който е отразено
отбелязване за частично плащане на лицето на дължимата му сума за месец август 2020г.,
копие на РКО от 31.08.2020год. за сумата от 498лв., в който е отразено отбелязване за
частично плащане на работника на дължимата му сума за месец август (1-15 авг. 2020г.).
Така представените от въззивника и приобщени по делото РКО представляват частни
удостоверителни документи, отразените в което факти свързани с датата, размера на
извършеното плащане и лицето, по отношение на което последното е осъществено, не са
оборени с други доказателства по делото, а напротив, установените с тях обстоятелства се
потвърждават от показанията на св. Я., който на свой ред заяви, че е получил сумите по
посочените ордери.
От друга страна данни още по-малко пък доказателства които по категоричен начин
да установят, че сумите по получените ордери са били за друго (а не за заплата), както
твърди процес. представител на въззиваемата страна, по делото няма.
Вярно е, че два от ордерите не са били представени в хода на документалната
проверка. Горното обаче не влече извод, че документите са били съставени в последствие и
за целите на адм.наказателното производство, както счита процес. представител на
въззиваемата страна, най-малкото поради факта на потвърждаване от страна на св. Я. пред
съда, че е получила сумите по ордерите, както и с оглед изявлението й че последно е
получила суми от работодателя си на 01.09.2020год. или в началото на месец септември
2020год.
В контекста на изложеното по-горе и след анализ на цитираните по-горе писмени и
гласни доказателства съдът счете, че атакуваното НП се явява необосновано, доколкото от
доказателствения материал по делото не се установява извършване на нарушението към
датата, посочена в НП, в т.ч. не се установява забавяне на плащането на дължимото трудово
възнаграждение на св. Я. за месец август 2020г., предвид общата сума, която й е заплатена с
двата разходни касови ордера и начислената такава във ведомостта за съответния месец.
Предвид на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП се явява
издадено в нарушение на материалния, същото е необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
По искането на процес. представител на въззивника за присъждане на разноски, с
оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за
5
адвокатско възнаграждение в размер на 440лв. В тази насока е представения договор за
правна защита и съдействие сключен на 01.02.2021год. между въззивното дружество и адв.
И.С.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер на 440лв. като е налице
и изявление, че сумата ще бъде платена по конкретно посочена банкова сметка.
От приложеното от защитата извлечение от банкова сметка на въззивника се
установява, че посочената по-горе сума е била наредена (преведена) по сметката на
адвоката. Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е в
размер на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2
вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер на 3000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 440лв. /изчислено по горепосочената
формула/.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение в
цитираната по-горе наредба счете, че направеното от процес. представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в пълен размер - 440лв.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013150/16.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" - Варна, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на „СТЕЛА ТУРС 2001" ЕООД е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три
хиляди/лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" да заплати на жалбоподателя „СТЕЛА
ТУРС 2001" ЕООД сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
440 /четиристотин и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6