Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр. Габрово,
22.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
четиринадесети януари ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №322 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба от П. Б. Т.–управител на "***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. *** №28, ет. 5, ап. 15 срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №10914 от 28.10.2020г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" – В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол"
при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С оспорената Заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – комплекс
за обществено обслужване- обект за производство и продажба на закуски, находящ
се в гр. Габрово,
бул. **** № 57 стопанисван от "***" ЕООД, с ЕИК***
и забрана за достъп до
него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че оспорената Заповед е
незаконосъобразна, немотивирана, неправилна, необоснована, в разрез с целите на
закона. Твърди се, че при постановяване на процесната Заповед липсвали мотиви, а
само били преписани законовите изисквания за издаването й. Не били посочени
конкретни фактически основания за издаването й, липсвали конкретни мотиви какви
са критериите по които е преценена като налична опасност за фиска.
Осъщественото нарушение било формално- неиздаване на фискален бон за извършена
продажба на ниска стойност. Не било преценено и съпоставено от НАП значителните
затруднения и разходи, които отстраняването на скотите от магазина ще костват
на Дружеството, което следвало да изпълни това по силата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС. Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа
жалбата и искането заявено с нея по същество.
Ответникът по делото - Началник отдел
"Оперативни дейности" – В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП, редовно призован не се
явява, не се представлява в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 148
от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От Протокол за извършена проверка АА № 0071099/14.10.2020г., се установява, че
обектът представлява търговски обект – комплекс за обществено обслужване- обект за
производство и продажба на закуски, находящ се в гр. Габрово, бул. *** № 57 стопанисван от "***" ЕООД
гр. Габрово. При извършена проверка е
установено, следното:
Извършена е контролна покупка на 14.10.2020г. в 09, 53ч.
на един брой бюрек на стойност 1,30
лева, една закуска- пица на стойност 1, 40 лева и един айрян на стойност 0, 80
лева, всичко на обща стойност 3, 50 лева, заплатени в брой на С. И. Т. - продавач в
обекта от Е. Т.Д. - инспектор по приходите, като същия е приел плащането и не е издал
фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство в обекта.
След легитимация на органите по приходите, от
фискалното устройство, което е с коректни показания за дата и час е отпечатан
дневен финансов отчет, от който било видно, че посочената по- горе продажба не
е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон от работещото в
обекта ФУ. При съпоставка между отразената касова наличност и опис на наличните
парични средства е установена значителна разлика между наличните в касата
парични средства /280, 43лв./ и отчетените чрез фискалното устройство /50,
50лв./, като разликата е в размер на 229, 95лв.
За установените факти и обстоятелства е съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА№ 0071099/14.10.2020г. на основание чл.
110, ал. 4, вр. чл. 50,
ал. 1 от ДОПК.
Като констатирано нарушение е посочено, че не е издаден
фискален бон за извършената продажба, с което е нарушена разпоредбите на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на Министъра на финансите.
При тази фактическа обстановка е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №10914 от 28.10.2020г. от Началник отдел
"Оперативни дейности" В. Търново Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която поради установените
нарушения на чл. 25,
ал. 1,
т.
1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл.
118, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност е наложена на търговеца
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - комплекс за обществено обслужване-
обект за производство и продажба на закуски, находящ се в гр. Габрово, бул. *** № 57 стопанисван от "***" ЕООД
гр. Габрово и забрана за достъп до
него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, като не е допуснато предватилено
изпълнеие на наложената със Заповедта ПАМ.
От Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците
на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на
обект по чл. 186
от ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган – Началник на отдел "Оперативни дейности"
В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, определен да налага принудителни административни мерки със Заповед №ЗЦУ- 1148 от 25.08.2020г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството е образувано за нарушение на ЗДДС
свързано с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.
185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно,
разпоредбата на чл. 186 ЗДДС
предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
"запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай
нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" – неизпълнение на
задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба - неиздаване на фискална
касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за
издаване на Заповедта, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава,
че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални
административни актове.
След извършена на основание чл.
168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед №10914 от 28.10.2020г. на Началник на отдел
"Оперативни дейности" В. Търново Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в
рамките на неговата компетентност, определена от чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп. директор на НАП.
Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална
компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12,
ал. 6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма
и съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в
която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалването й.
Съобразно нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, т. е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59
от АПК.
В случая изисквания на чл. 59
от АПК
са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.
Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в
обжалваната заповед са изложени мотивите на административния орган досежно
конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае
за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с
максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно
тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок
от 14 дни.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в
съответствие с изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на
прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност.
В случая, определеният срок за налагане на ПАМ
от 14 дни е в рамките на
законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният
орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването
търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на
ПАМ, е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
Доколкото законът регламентира задължение на
правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че
при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите
към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че
конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически
обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В
конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния
орган за издаването й, като същата е надлежно мотивирана.
При издаването на индивидуалния административен
акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение на материалната законосъобразност
на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "a" от ЗДДС, принудителна административна мярка
"запечатване на обект за срок до един месец", независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на
визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от
установяването на посоченото деяние, което съставлява административно
нарушение, определено като такова съобразно чл. 185
от ЗДДС.
Както разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25,
ал. 1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, изрично въвеждат задължението на всяко
лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
В случая това задължение не е изпълнено от
оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от
наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Това се установява от
приложените по делото доказателства, а именно Протокол за извършена проверка от 14.10.2020г., дневни финансови отчети, декларации от
лицата, работещи по трудово/гражданско правоотношение; опис на паричните
средства в касата, към момента на започване на проверката; съкратени отчети от
фискална памет, и на практика не се оспорва от жалбоподателя. Вярно е соченото
от оспорващия обстоятелство, че конкретната неотчетена продажба е на стойност 3, 50 лева, като липсват
данни за установени предходни нарушения от същия вид. Предвид това, съдът
приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на
процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на
наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки,
визирани в нормата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС,
като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство. Принудителната административна мярка
има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер.
Съдът при преценката законосъобразността на
процесната заповед взе предвид и приложените по делото доказателства – дневен
отчет, опис на наличните парични средства в касата на обекта.
С оглед съставения за констатираното нарушение Протокол за извършена проверка, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила относно
изложените в него факти, както и предвид
липсата на ангажирани доказателства в обратната насока съдът намира, че
правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.
Разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, т. е. след като е констатиран осъществен фактически
състав на административно нарушение по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186
от ЗДДС,
като действа в условията на обвързана компетентност, т. е. без да има право на
преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно
постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали
нарушението ще бъде санкционирано или не/. В тази връзка факта, че Заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди
съставянето на АУАН, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед – приложимият
специален ЗДДС не предпоставя издаването на АУАН като материалноправна
предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е административното
нарушение да бъде констатирано от контролните органи, като според чл. 186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
т. е. дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано
административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че двете производства – по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се
развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. В този смисъл съдебна практика- Решение №
7602/07.06.2018 г. по АД № 1ЗЗ13/2017 г. на ВАС и Решение № 1437/31.01.2018 г.
по АД № 13135/2017 г. на ВАС.
Представената по делото Обяснителна записка
за издаване на стокови разписки и фактури, подписана от представляващ
Дружеството и представена като доказателство по делото не променя така
установената фактическа обстановка и не влияе на крайния извод на съда за
законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ.
По изложените съображения, настоящият състав
намира, че оспорената Заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 186
от Закона за данък върху добавената стойност, във вр. с чл. 172, ал. 2 предложение последно
от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от
"***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. *** №28, ет. 5, ап. 15,
представлявано от управител П. Б. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№10914 от 28.10.2020г. издадена от Началник
отдел "Оперативни дейности" – В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ