РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Смолян, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440101225 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ ЕАД, представлявано от АВА и МТП е предявил обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М.Н. К с постоянен и настоящ адрес в село Б, общ. М, ул. „П“
№ 3, както следва: главен за заплащане на сумата от 7 529,69 лв. главница, от която редовно
падежирала главница в размер на 220.09 лева, начислена за периода от 15.07.2020 г. до
15.11.2020 г. включително и предсрочно изискуема главница от 14.12.2020 г. в размер на 7
309.60 лева; акцесорен за изискуема редовна лихва в размер на 258.04 лева, начислена за
периода от 15.06.2020 г. до 13.12.2020 г. включително; изискуемо обезщетение за забава в
размер на 57.72 лева, начислено за периода от 15.07.2020 г. до 07.01.2021 г. включително, от
което - изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирала главница в размер на
6.96 лева, начислено за периода от 15.07.2020 г. до 13.12.2020 г. включително и изискуемо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 50.76 лева, начислено за периода от 14.12.2020 г. до 07.01.2021 г. включително;
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2021 г. –датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите размери и
периоди.
Претендира присъждане на деловодните разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
1
следното:
Срещу ответницата по заявление, депозирано на 13.01.2021 г. първоначално пред РС
– Пловдив, в последствие изпратено на РС – Смолян по подсъдност, в полза на ищец като
заявител срещу ответницата като длъжник е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на ответницата М.Н. К при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. В тази връзка и в изпълнение на разпореждане № 1469 от 14.10.2021 г. са предявени
исковете за установяване на вземанията на ищеца против длъжника в законоустановения
едномесечен срок.
На 04.10.2013 г. между „**** (България)" ЕАД и кредитополучателят М.Н. К е
сключен Договор за студентски кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 5 700 лева, с
цел заплащане на 12 броя семестриални такси за обучение на кредитополучателя, всяка от
които е в размер на 475.00 лева лева. Като краен срок за погасяване на кредита е уговорен -
15.06.2030 г. (чл. 2.1. от Договора). В чл.3.1. от Договор за студентски кредит от 04.10.2013
г. е уговорена фиксирана възнаградителна (редовна) лихва като възнаграждение за
отпуснатия кредит в размер на 7 %, начислявана от датата на усвояване на сумата по
кредита за ползване на всяка сума по кредита на годишна база. Съгласно чл.3.2. от
Договора, при забава в заплащането на вноски по кредита, кредитополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава в размер на Основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта
годишно, начислявана върху забавените суми (вноска или част от вноска) на годишна база,
от датата на забавата до окончателното им изплащане. В чл.4. от Договора страните са
уговорили начина за погасяване на кредита, а именно: за първите 81 месеца от Договора,
считано от датата на подписване до 15.06.2020 г. кредитополучателят ползва гратисен
период, през който заплащането на вноски по кредита е отложено. През посочения гратисен
период се начислява възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница на
годишна база, която към края на периода се капитализира към главницата (чл. 4.4. от
Договора). След изтичане на посочения в чл.4.2. от Договора гратисен период, съгласно
чл.4.8. от Договора, кредитът следва да бъде издължен на 120 (сто и двадесет) равни
анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, платими на 15-то
число от съответния месец, считано от 15.07.2020 г. до 15.06.2030 г. включително.
На датите на падеж - 15.07.2020 г., 15.08.2020 г. 15.09.2020 г. 15.10.2020 г. и
15.11.2020 г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни вноски по
кредита. Общият размер на просрочените вноски е 443,87 лв., от които 220,09 лв. главница,
216,82 лв. редовна лихва и 6,96 лв. обезщетение за забава.
Съгласно чл.6.2. от Договора за кредит - Банката има право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три
последователни погасителни вноски.
В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, от страна на Банката са
изпратени до кредитополучателя писма за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по Договора за кредит. Видно от приложените писма с изх.№№ ИЗХ-001-64367
от 20.11.2020 г. и ИЗХ-001-64368 от 20.11.2020 г., същите са достигнали до адресите на
2
кредитополучателя (постоянен и настоящ адрес), посочени в Договора за кредит, с което
съгласно чл.9.3. от Договора за кредит, се считат за получени.
В случая писмата за предсрочна изискуемост не са получени, защото пратките не са
били потърсени от длъжника. Фактическото получаване на уведомлението от длъжника не е
осъществено, поради неговото бездействие, а кредиторът е положил необходимите усилия
да изпълни задължението си за уведомяването му, упражнявайки правомощието си да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. В Договора е предвидена уговорка - чл. 9.3., че
изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя. Тази уговорка е действителна и не е неравноправна,
защото нейната цел е да се защитят интересите на Банката в случай на недобросъвестно
поведение на страната, която се укрива и поставя в невъзможност другата страна да
упражни права, за което е необходимо уведомяване.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е
осчетоводена на 14.12.2020 г. С исковата молба ищецът кани ответницата за изпълнение, от
който момент длъжникът изпада в забава. Исковата ни молба има характер на уведомление
до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията. Процесните
вземания стават предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента
на връчване на ответника на настоящата искова молба.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава молба по електронната поща на съда, с
която признава исковете и моли да бъде постановено решение при признание на иска.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба моли да бъдат
уважени предявените искове с оглед заявеното признание от ответницата. Претендира за
разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата не се явява и не се представлява.
Фактически и правни изводи:
Съдът счита, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на
решение при признание на исковете от ответницата. Спазени са изискванията на чл. 237, ал.
3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и с него
страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на основните искове от ответницата и на основание
чл. 237, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде постановено решение при признание на исковете от
ответницата, без да се излагат мотиви по съществото на спора, съгласно разпоредбата на чл.
237, ал. 2 ГПК. Поради уважаването на основните искове, съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявените осъдителни искове.
Ще следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
съществува вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 238/2021
г. по описа на РС – Смолян в претендираните размери.
3
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
както в настоящото, така и в заповедното производство.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство. В заповедното производство на ищеца – тогава
заявителя са присъдени разноски в общ размер 206,91 лв., от които 156,91 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство ищецът е
направил разноски за платена държавна такса в размер на 244,28 лв. и е представляван от
юрисконсулт, поради което за последния му се дължи възнаграждение в размер на 300 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да бъдат присъдени на ищеца
разноските за заповедното производство и разноските в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.Н. К, ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Смолян, ул. „КФ“ № ***, че съществува вземането на
„***” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *** 1407, район „Л“, ул. „НВ"
№ ***, ***, представлявано от АВА – изпълнителен директор и МТП – прокурист, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 94/19.02.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 238/2021 г. по описа на РС - Смолян, за сумите: 7 529,69 лева,
представляваща дължима главница по Договор за студентски кредит от 04.10.2013 г., от
която редовно падежирала главница в размер на 220.09 лева, начислена за периода от
15.07.2020 г. до 15.11.2020 г. включително и предсрочно изискуема главница от 14.12.2020
г. в размер на 7 309.60 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане.;
258.04 лева, представляваща редовна лихва, начислена за периода от 15.06.2020 г. до
13.12.2020 г. включително; 57.72 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 15.07.2020 г. до 07.01.2021 г. включително, от което - изискуемо обезщетение за
забава върху редовно падежирала главница в размер на 6.96 лева, начислено за периода от
15.07.2020 г. до 13.12.2020 г. включително и изискуемо обезщетение за забава в размер на
4
законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 50.76 лева, начислено за
периода от 14.12.2020 г. до 07.01.2021 г. включително.
ОСЪЖДА М.Н. К, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Смолян, ул. „КФ“ № ***
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. *** 1407, район „Л“, ул. „НВ" № ***, ***, представлявано от АВА –
изпълнителен директор и МТП – прокурист, сумата от 544,28 лв., за направените деловодни
разноски по настоящото дело, от които 244,28 лв. за платена държавна такса и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 206,91 лв. разноски по ч.гр.д. №
238/2021 по описа на РС - Смолян, от които 156,91 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ответницата на адрес село Б, общ. М, ул.
П“ № 3.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5