Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260037

гр. София, 15.03.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 89 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – М.И.П. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** е предявил срещу ЗАД „Д“ ЕАД с ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 30 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2019 год. по автомагистрала „Хемус“, около 49-ти км, с посока на движение от гр.С. към гр.В., в дясната активна лента за движение между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ЕН 2120 АМ, управляван от Д.Н.К. и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ВТ 3429 КР, управляван от П.П.П., по вина на застрахования при ответника водач – П.П.П. за товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ВТ 3429 КР, със застрахователна полица № BG/06/119001045671 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.04.2019 год. до 10.04.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2019г. – датата на уведомяване на ответното дружество за извършено според ищеца неправомерно плащане от ответника до окончателното й заплащане.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че на 19.08.2019 г., пътувал по автомагистрала „Хемус, с посока на дви­жението от гр. С. към гр. В., в автомобил управляван от Д.Н.К., а именно - л.а. „Опел Астра" с peг. № ЕН 2120 АМ в дясната, активна лента за движение, като заедно с него в автомобила пътувал и Перизат П.. По същото време, по същия път и със същата посока на движение, след лекия автомобил се движел т.а. „Ситроен Джъмпер" с peг. № ВТ 3429 КР, управляван от П.П.П. Ищецът излага, че поради дви­жението на товарния автомобил със скорост, значително по-висока от скоростта на лекия автомобил, около км. 49-ти, товарния автомобил застигнал и ударил в задната част л.а. „Опел Астра".

Вследствие на получения ударен импулс в задната му част, л.а. „Опел Астра" се завъртял наляво, пресякъл активната лента за дви­жение, блъснал се в разделителната еластична ограда, разделяща двете платна за движение на магистралата, след което се отклонил надясно и напуснал пътното платно и спрял в крайпътната канавка. При така настъпилото ПТП ищецът сочи, че получил травматични увреждания.

В следствие на гореописаното ПТП ищецът поддържа, че е получил следните телесни увреждания:

1.      Травматичен пневмоторакс, придружен с плеврални изливи - раз­стройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;

2.      Средна телесна повреда, представляваща фрактури на III, IV и V ребра вляво по средна аксиларна линия - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни;

3.      Разкъсно-контузна рана на лява подбедрица и в челна област, както и множество охлузвания в областта на дясна раменна ста­ва - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;

Изложено е още в исковата молба, че веднага след настъпване на ПТП ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ „С" АД - гр. С., където бил настанен за лечение. Ищецът твърди, че постъпил в медицинското заведение в безпомощно състояние, с оплаквания от силни и непоносими болки в областта на гръдния кош и крайниците си. В лечебното заведение на ищеца била приложена консервативна терапия с инфузии на водно-солеви разтвори.

Поддържа се в исковата молба, че на 23.08.2019 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение, като са му дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен ре­жим, спазване режим на покой, прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Изложено е, че ищецът месеци наред не се чувствал добре след изписването му от болница. Нуждаел се от почти постоянното съдействие на своите близки за осъществяването на хигиенните си и битови нужди. Всичко това създало чувство на без­полезност у него, което от друга страна довело и до депресивно състояние.

Ищецът твърди, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия т.а. „Ситроен Джъмпер" с peг. № ВТ 3429 КР била налице валидна застра­ховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите, полица № BG/06/119001045671, със срок на валидност от 11.04.2019г. до 10.04.2020г., сключена със ЗАД „Д" ЕАД.

Ищецът поддържа още в исковата си молба, че докато бил в болнично заведение, непосредствено след ПТП подписал пълномощно за представителство във връзка с процесното ПТП. Месец по-късно, на 19.09.2019 г., с изрично нотариално заверено уведомление, М.П. уведомил адв. Я.Д., че оттегля всички пълномощия за представителство, дадени му по повод процесното ПТП.

С писмо Изх. № 0-92-19122/21.10.2019 г., получено на 29.10.2019 г. от ищеца, последният бил уведомен от ответника, че на 10.10.2019 г. е сключено споразуме­ние между него и ответното дружество и че по повод на същото е оп­ределено застрахователно обезщетение за сумата от 18 000,00 лв. , както и че същото е заплатено по специална адвокатска сметка. Ищецът твърди, че възразил срещу така сключеното споразумение и извършеното плащане по сметката на адв. Д., с аргумент, че същото било извършено при вече оттеглени пълномощия и освен това, извършеното плащане било направено при липса на задължителни реквизити съгласно чл. 338, ал. 3 от Кодекса за застраховането, които следвало да се съдър­жат в пълномощното. Ищецът излага, че уведомил и бившия си пълномощ­ник, че не се счита обвързан от подписаното споразумение и го поканил да върне полученото без основание обезщетение на наредителя - Д.О.З. ЕАД. Паричната сума не била върната.

Моли се с исковата молба, съда да постанови решение, с което да осъди, ответното дружество, да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 30.10.2019г., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва също по основание и размер. Ответникът твърди, че не оспорва настъпването на процесното ПТП, както и вината на водача на застрахования при него товарен автомобил. Излага, че не оспорва и описаните в исковата молба травматични увреждания на ищеца. Сочи обаче, че е заплатил на 18.10.2019г., на основание сключено на 10.10.2019г. споразумение, във връзка с процесните неимуществени вреди, на ищеца, чрез адв. Я.Д., обезщетение в размер на 18 000 лева. Ищецът бил уведомен за това с писмо от 21.10.2019г.

            Ответникът твърди още в отговора на исковата си молба, че до изплащането на застрахователното обезщетение не е бил уведомен за оттеглянето на пълномощията на адв. Д. Твърди, че адв. Я.Д. също не е бил уведомен за оттеглянето по надлежния ред, поради което счита и неговите действия за законосъобразни.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника, както и направените от последния искания.

Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК на 19.10.2020г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                По делото не е спорно между страните, че  е настъпило процесното ПТП, както и че вина за последното носи водача на застрахования при ответника товарен автомобил - марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ВТ 3429 КР – П.П.П.

Не се спори също така, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания.

Частично горните обстоятелства се установяват и от представените по делото заверени преписи на констативен протокол за ПТП с пострадали лица  № 113 от 19.08.2019г. и епикриза  на ищеца, издадена от УМБАЛ „С“ АД – С.

Установява се още по делото, че на 23.08.2019г. /денят, в който е изписан от УМБАЛ „С“ АД – София/ ищецът е упълномощил с нотариално заверено пълномощно адв. Я.Д. от САК и адв. А.В. също от САК да го представляват заедно  и поотделно в качеството му на пострадало лице пред съответното застрахователно дружество, при което е сключена застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на МПС, станало причина за ПТП, реализирано на 19.08.2019г. на магистрала „Хемус“ 49 км. с участието на лек автомобил с ДК № ВТ 3429 КР. Видно е още от пълномощното, че предоставените права на упълномощените адвокати включват уреждането на претенциите на ищеца за заплащането на обезщетение за претърпените от него в резултат на посоченото ПТП имуществени и неимуществени вреди, включително сключването на споразумение за доброволно уреждане на претенцията и посочването на банкова сметка, ***безщетение. В текста на пълномощното е посочено, че упълномощителят – ищец е заявил, че е уведомен за възможността да получи лично обезщетението по заявената претенция. Като забележка на пълномощното е отразено и, че помощник – нотариусът заверил полагането на отпечатък от ляв палец от страна на ищеца под текста на пълномощното е изчел на глас неговото съдържание и М.П. е потвърдил, че е съгласен с него.

Видно от представената по делото претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 94-Я-187 от 30.09.2019г. е, че адв. Димитров, в качеството си на пълномощник на ищеца по делото е заявил пред „З“ АД, изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. В претенцията е посочена банкова сметка ***, по която да бъде изплатено претендираното обезщетение. Посочената в претенцията банкова сметка ***.39, ал.1 от ЗА, видно от представеното по делото уведомление от „А“ АД.

Установява се в настоящото съдебно производство, че на 10.10.2019г. между ответника и ищеца в качеството му на увредено лице, чрез адв. Я.Д. от САК е сключено извънсъдебно споразумение за заплащане на сумата в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Размера на обезщетението е определен с протокол от 02.10.2019г. на Застрахователна медицинска комисия при Централно управление на „Д“ ЕАД.

С декларация от 10.10.2019г. адвокат Явор Димитров в качеството си на упълномощен представител на М.П. е декларирал, че увреденото лице не получавало каквото и да е обезщетение във връзка с претърпените от него неимуществени и /или имуществени вреди, настъпили следствие на ПТП от 19.08.2019г.

Обезщетението е преведено по клиентската сметка на адв. Д. на 18.10.2019г., видно от представеното по делото платежно нареждане.

С писмо от 21.10.2019г. ответникът е изпратил на М.П. и адв.Я.Д. преписи от платежния документ, с който е преведено обезщетението в размер на 18 000 лева по сметка на адв. Димитров и заверено копие на споразумението от 10.10.2019г. Ищецът е получил това писмо на 28.10.2019г. , чрез А.П., негов син.

На 01.11.2019г. ответникът е уведомен от ищеца, чрез нотариално заверено уведомление, че 19.09.2019г. е оттеглил, чрез нотариус всички пълномощия дадени на адв. Явор Димитров за представителство по повод ПТП от 13.08.2019г. /процесното ПТП е от 19.08.2019г./.

Установява се от уведомление, с нотариална заверка на подписа положен под текста му от 19.09.2019г., че ищецът е изпратил до Адвокатско дружество „Димитров и партньори“ уведомление, че оттегля, считано от 19.09.2019г. всички предходни пълномощия дадени във връзка с предявяването на негови претенции по повод ПТП, настъпило на 19.08.2019г. ПТП, при което е пострадал. Не са представени доказателства дали и кога е получено това уведомление от адресата си. В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца заяви с оглед вмененото на ищеца задължение по чл.190 от ГПК, че оттеглянето на пълномощията на адв. Димитров е извършено в устна форма и липсват писмени доказателства за това обстоятелство.

Останалите представени от страните по делото писмени доказателства – удостоверения и кореспонденции са ирелевантни за настоящия правен спор.

По делото са събрани и гласни доказателства относно съществуването и обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и за установяване на обстоятелството дали и кога адв. Димитров е разбрал за оттеглените му пълномощия от ищеца – показанията на свидетеля Асенов. От тези показания се установява, че след изписването му от болница ищецът бил паникьосан, чувствал се зле, оплаквал се, че го боляло цялото тяло. М. тогава не бил и в добро психично здраве, не знаел къде е, бил неадекватен, отвеян и гледал стреснато. Все още към настоящия момент ищецът не можел да работи. Не се установи от показанията на св. Асенов, адв. Димитров да е разбрал за оттеглените му пълномощия от ищеца.

     При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото не се спори, че е възникнало процесното ПТП, че виновен за него е водача на застрахован при ответника товарен автомобил към датата на ПТП, както и че са настъпили описаните в исковата молба травматични увреждания за ищеца. Установи се също така в съдебното производство, че на ищеца, по клиентска сметка на адв. Явор Димитров в „А“ АД е изплатено от ответника застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Спорните по делото въпроси, между страните се съсредоточават върху обема на причинените вследствие на деликта вреди и наличието или не на извършено плащане от страна на застрахователя, и неговият погасителен ефект.

Във връзка с конкретните търпени от пострадалия- ищец физически страдания и неудобства пред настоящата инстанция е разпитан св. Асенов, който има преки впечатления за състоянието му непосредствено след изписването му от болница, както и след това. Свидетелят описва много общо състоянието на ищеца /..“оплакваше се, че го боли цялото тяло“…“чувстваше се зле“…/. От неговите показания става ясно, че месец след катастрофата продължават оплакванията на ищеца, както и че към настоящия момент той продължава да накуцва. Свидетелят не описва бита на ищеца непосредствено след изписването му от болница, за да се направи извод за интензитета и продължителността на изпитваните от него болки и страдания, причинени му от процесното ПТП. 

Събраните пред настоящата инстанция доказателства във връзка с установените /неспорни/ по вид и характер травми и всички установени съпътстващи ги обективни и субективни последици налагат извод, че сумата от 18 000 лева е достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Независимо от изложеното по горе следва да се отбележи следното:

Извършеното плащане от страна на застрахователя в настоящата хипотеза има погасителен ефект, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗЗД прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника. Ищецът не твърди, че ответникът е знаел за оттеглените пълномощия към момента на сключване на процесното споразумение, поради което оттеглянето на пълномощията на адв. Димитров не е противопоставимо на застрахователното дружество, независимо дали адв. Димитров при сключване на споразумението е знаел или не за оттеглените му пълномощия. Нещо повече – представеното пред застрахователя пълномощно притежава всички необходими и изискващи се от нормата на чл.338, ал.1 от КЗ реквизити, а именно: пълномощното е с нотариална заверка на подписа на ищеца за конкретната застрахователна претенция, както и плащане, и в пълномощното се съдържа изявление на ищеца, че е уведомен за правото си да получи плащането лично. В тази връзка следва да се направи извода, че заплатената парична сума, въз основа на сключеното на 10.10.2019г. извънсъдебно споразумение е заплатена на ищеца, чрез адв. Д. по неговата клиентска сметка и това плащане е извършено законосъобразно и редовно. Т.е. ищецът е получил от ответника 18 000 лева за причинени му неимуществени вреди от процесното ПТП.

            Предвид дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите, въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В представеното по делото споразумение също се съдържа такова изявление от страна на ищеца, чрез неговият представител. Независимо от обстоятелството, че диспозитива на тълкувателното решение касае деликвента, а в настоящата хипотеза искът е предявен против застрахователя следва да се посочи, че  мотивите на решението третират и такава хипотеза, като казват, че „.. При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.“. Това е така, защото валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. А функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.

Предвид на всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че следва да отхвърли изцяло предявените искове.

            По отношение на разноските по делото:

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк.Х. претендира за направени съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед на това обстоятелство и изхода на делото, както и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 100 лева, съставляваща съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.П. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** срещу ЗАД „Д“ ЕАД с ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 30 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2019 год. по автомагистрала „Хемус“, около 49-ти км, с посока на движение от гр.С. към гр.В., в дясната активна лента за движение между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ЕН 2120 АМ, управляван от Д.Н.К. и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ВТ 3429 КР, управляван от П.П.П., по вина на застрахования при ответника водач – П.П.П. за товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ВТ 3429 КР, със застрахователна полица № BG/06/119001045671 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.04.2019 год. до 10.04.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2019г. – датата на уведомяване на ответното дружество за извършено според ищеца неправомерно плащане от ответника до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, М.И.П. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д“ ЕАД с ЕИК сумата от 100.00 лева, съставляваща съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: