Мотиви към присъда №  46  от 24.02.2020 год.  по НОХД № 5760  по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по БП № 1581 /2019 год. по описа на 02 РУП при ОД МВР Варна срещу подсъдимия А.В.Д. с ЕГН ********** ***, за това, че на 10.12.2019 год. в гр.Варна, по ул.“ Подполковник Калитин“ до № 21, в посока ул.“ Георги Попов“, управлява лек автомобил марка „ Опел Астра“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000“ с фабр.№   ARAM-004 - престъпление по чл.343б,ал.3 от НК и затова, че на 10.12.2019 год. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 5,1% с нетно тегло 0,65 грама на стойност 3,90 лв. и метамфетамин, със съдържание на активен компонент метамфетамин 41,20 % с нетно тегло 0,008 грама на стойност 2.00 лв., всичко на обща стойност 5,90 лв. – престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, лично и чрез  защитника си адв. П. В., ВАК иска делото да се гледа по общия ред.

Представителят на РП Варна поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а,ал.3,т.1 от НК. Поддържа се становището, че деянията са извършени от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на РП Варна прави обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства, на заключенията по назначените експертизи. Иска се налагане на справедливо наказание.

Защитника на подсъдимия, адв.В., ВАК намира ,че обвиненията срещу подзащитния му не са доказани по несъмнен начин, с оглед на което счита, че подзащитния му следва да бъде оправдан.

Прави подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Намира, че не е доказано субективното отношение на подзащитния му към деянието по чл.343б ал.3 от НК , тъй като той изобщо не е съзнавал, че дъвчейки една бонбона, може да има някакво вещество върху нея, което да му навреди по някакъв начин. Твърди, че отказа за даване на кръвна проба се е дължал на  импулсивно решение, дължащо се на страх от игли. Оспорва заключението по назначената СПЕ, с аргумента, че установяването на вредната употреба от страна на Д. на канабиноиди е направено на базата на данни за предишното му осъждане. Намира, че отказа на подзащитния му да направи уринен тест не следва да се приема като доказателство за употреба и това обстоятелство да се отчете в негова вреда.

Относно престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, излага тезата, че наркотичното вещество е открито у подзащитния му при извършен негов обиск, а при претърсването на автомобила, който не е лично негов и който управлява изключително рядко. Намира, че е било допуснато процесуално нарушение при приобщаване на веществените доказателства към делото и излага аргументи в тази насока, с оглед на което намира, че това е достатъчно основание за отпадане на обвинението. Намира, че не е доказано по несъмнен начин, че подзащитния му е държал откритите в автомобила вещества, независимо от приобщаването на доказателствата по делото, че не са налице доказателства за държането им от подсъдимия. Намира, че подзащитния му А.Д. следва да бъде оправдан и по двете обвинения, тъй като същите са недоказани.

Подсъдимия Д. не се признава за виновен. Дава обяснения. В личната си защита, посочва, че не е употребявал наркотични вещества нито в деня на проверката, нито в предния ден. В последната си дума заявява, че не е съгласен с обвиненията. Взел си е поука и не е постъпвал умишлено.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Полицейските служители при 02 РУП Варна, свидетелите Р.К. и М.М. застъпили на смяна за времето от 20.00 часа на 09.12.2019 год. до 08.00 часа на 10.12.2019 год. като АП 213 на територията обслужвана от 02 РУП Варна. Около 03,55 часа на 10.12.2019 год. в гр.Варна при обход в кв.Левски двамата забелязали лек автомобил „ Опел Астра” с рег. № ***, сив на цвят, движещ се по ул.” Подп. Калитин” в посока с ул.” Георги Попов” в гр.Варна. Решили да извършат проверка на водача на автомобила и го последвали, като подали звуков и светлинен сигнал. Спрели автомобила на ул.” Подп. Калитин” до № 21 в гр.Варна, след което се представили и поискали документ за самоличност на водача на превозното средство. Установили самоличността му като А.В.Д., както и че е криминално проявен. Тези данни за Д. задължили полицейските служители да запитат подсъдимия дали държи забранени за притежание вещества, на което той отговорил, че няма такива. Свидетелите К. и М. пристъпили към извършването на проверка на личните вещи на Д. и автомобила. В подлакътника на превозното средство намерили един брой полиетиленов плик с размери 15 на 13 см, съдържащ един брой алуминиево фолио сгънато по специфичен начин със суха зелено-кафява тревиста маса и един брой прозрачно пликче със сгънат билет за пропуск на автомобили , ползващи паркинг към магазин „ Лидъл”, в което се съдържало бяло кристалообразно вещество. Подс.Д. предал на място с протокол за доброволно предаване от 10.12.2019 год.  на св.М. полиетиленовия плик с гореописаните вещи, а св.К. му съставил протокол за проверка на МПС.Докладвано било в ОДЧ, след което лицето било задържано и отведено във 02 РУП Варна.На място във 02 РУП Варна бил повикан екип от ПП-ОД МВР Варна за оказване на съдействие и извършване на полеви тест за употреба на наркотици и алкохол на подсъдимия. За времето от 19.00 часа на 09.12.2019 год. до 07.00 часа на 10.12.2019 год. свидетелите Р.Д.З. и П.Д.Г. младши автоконтрольори при сектор ПП ОД МВР Варна били назначени наряд, като екип АП 661. В около 04,30 часа получили сигнал да посетят 02 РУП Варна и да окажат съдействие. При пристигането им в 02 РУП Варна разбрали, че подсъдимия е управлявал автомобил и бил спрян за проверка. Св. Г. тествал подсъдимия за употреба на алкохол, като пробата била 0.00 промила.Впоследствие била извършена и проверка с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000“ с фабр.№   ARAM-004, проба № 148, който отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин. На Д. бил издаден талон за медицинско изследване бл. № 0023899 и съставен АУАН № 150902/10.12.2019 год. за нарушение на чл.5, ал.1,т.1, предл.2 от ЗДвП. Д. *** за вземане на проба за химичен анализ.В болничното заведение подсъдимия отказал да даде кръвна проба за химичен анализ.

От заключението по изготвената физико-химическа експертиза се установява, че суха, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в един брой /пакетче от алуминиево фолио, предадено на 10.12.2019 год. с „ протокол за доброволно предаване” от лицето А.В.Д. представлява части от растението ХЕРБА КАНАБИС ИНДИКА САТИВА, известно като МАРИХУАНА / индийски коноп, канабис/ .Нетно тегло на растителната маса – 0,65 грама;съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол в марихуаната е 5,1%.

Бяло на цвят кристално вещество, съдържащо се в хартиен билет с надпис „ Лидъл”, същото положено в прозрачно целофаново пликче , предадено на 10.12.2019 год. с „ протокол за доброволно предаване” от А.Д., представлява метамфетамин с примеси.Нетно тегло на кристалното вещество – 0,08 грама. Съдържание на активен компонент – метамфетамин в изследваното кристално вещество е 41,20%.

Конопът / марихуаната / и метамфетаминът имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол в Списък I „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина „ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3,ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Въз основа на това е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични с ПМС №293 от 27.10.2011г., в сила от 10.11.2011г., в която - в чл.З, т.1 е посочен Списък I именуван - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение №1, което приложение е част от посочената наредба и в което приложение фигурират канабиса, метамфетамина и амфетамина.

В хода на съдебното следствие са назначени СПЕ по отношение на подс.Д. и св. В.В..

Заключението на СПЕ по отношение на св.В., е че същия не страда от психично разстройство.Не са налице амнестични и клинични белези за употреба и зависимост към психоактивни вещества.Няма данни за злоупотреба и зависимост към алкохол. На 06.02.2020 год. в каб. 310 в МЦ Хериос на освидетелствания е извършен уринен тест за съдържание на метамфетамин, който показва отрицателен резултат. Според експерта психиатър няма основание да се приеме, че поведението на В. е било и е болестно мотивирано по психотични мотиви.Заболяванията, от които страда не изискват третиране с психостимулация от амфетаминовата група.Към момента на освидетелстването няма отклонения от нормалното психично състояние.

Физическото и психическото му състояние позволява да възприема фактите , които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.

Заключението по отношение подсъдимия Д. е, че не страда от психично заболяване, налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества.Вредна употреба на канабиноиди и амфетаминови производни. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Физическото и психическото състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Тъй като не е бил в „ краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” и не страда от умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 10.12.2019 год. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Поради това е бил в състояние да предвиди последиците от своите действия. Данни за психическо разстройство дължащо се на употреба на психоактивни вещества липсват при освидетелствания както към момента на извършване на деянието на 10.12.2019 год., така и към момента на освидетелстване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа  на събраните по делото доказателства – гласни – частично от обясненията на подсъдимия,свидетелските показания на Р.М.К., М.Д.М., Р.Д.З. и П.Д.Г., частично на св. В., СПЕ, свидетелство за съдимост, експертна справка № 764/12.12.2019 год., протокол за оценка на наркотични вещества,експертна справка № 626/10.12.2019 год.,докладна записка, талон за изследване № 0223899/10.12.2019 год., протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол или наркотични вещества и техните аналози, справки за Drug Test 5000,приемно-предавателен протокол от 10.12.2019 год.,справка за нарушител водач, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, рег.№ 819р-28291/10.12.2019 год.,  прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК. 

Изготвените по делото  СПЕ съдът възприе изцяло, тъй като намери, че са обективно и компетентно дадени, в съответствие със специалните знания на вещото лице в съответната област.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Р.К., М.М., Р.З. и П. Георгив. Те представляват източник на доказателствена информация за две групи обстоятелства: първо за обстоятелствата свързани при спирането и извършената проверка на подсъдимия, както и за  установеното при проверката на автомобила и второ, за събитията във 02 РУП Варна, свързани с извършеното тестване на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества и установеното при тях. Показанията на посочените свидетели са изключително подробни и описателни относно осъществилите се обстоятелства. Показанията са дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и съдът ги намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

От показанията на св. Р.К. се установява, че по време на дежурство спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил, тъй като им се сторило съмнително поведението на водача – автомобила се движел на зиг-заг, нямало подаване на мигач. След като проверили документите на водача, пуснали справка до дежурния и тъй като се оказал криминално проявен извършили обиск на него и на автомобила. В подлакътника на автомобила открили пакет с кристалообразно вещество и зелено-кафява тревиста маса. Свидетелят е категоричен, че по време на претърсването на автомобила подсъдимия не е пушил или вземал бонбони.

С показанията си св.М.М. също категорично заявява, че при претърсването на автомобила в подлакътника на автомобила са открити пликче със зелено-кафява растителна маса и кристалообразно вещество.Свидетелката заявява, че е през цялото време на проверката е стояла срещу подсъдимия и го е наблюдавала, като не е забелязала да дъвче нещо, както и да е вземал бонбони.

С показанията на свидетелите Р.З. и П.Г. се установяват обстоятелствата свързани с извършената  проверка на подсъдимия във 02 РУП Варна , която двамата са извършили.

В показанията си св. Р.З.,  се установява, че той и колегата му били извикани във 02 РУП Варна за да проверят подсъдимия за наркотици. Посочва, че св.Г. извършил на подсъдимия проверка на употреба на алкохол, която била отрицателна. Той самия извършил проверката за употреба на наркотични вещества, която била положителна.Теста извършил като взел натривка от венците на подсъдимия, която се слагала в уред, който отчитал наличие или не на употреба на наркотици. След това подсъдимия бил отведен във ВМА за да даде кръвна проба.

С показанията си св.Г. потвърждава извършеното тестване на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества, както и установения положителен тест за метамфетамин. И двамата свидетели са категорични, че са заварили подсъдимия във 02 РУП Варна в стая с камери, като същия не е пушил нито ял през времето на извършваните му проверки.

На следващо място следва да се разгледат показанията на св.В., баща на подсъдимия. Действително близките родствени отношения не са основания a priori да се отрече доказателствена стойност на тези гласни доказателствени средства, тъй като наличието на предубеденост и заинтересованост, които да са повлияли върху достоверността на твърденията на свидетелите, следва да бъде конкретно установено във всеки отделен случай.

 След като е бил запознат с правата си по чл.119 и 121 от НПК, св. В., свидетелства, че лек автомобил „ Опел Астра” с рег. № *** е собственост на съпругата му, но го управлявал само той. Синът му – подс.Д. управлявал автомобила веднъж в месеца, когато му се налагало.В. твърди, че имал проблеми със здравето и търсел нещо за ободряване, поради което  в началото на месеца закупил от човек, когото познава само по физиономия наркотик – метамфетамин, изглеждащ като сол на кристали. Към кристалите била сложена и една доза трева за пушене, марихуана. Наркотика  сложил върху дъвчащи бонбони . Първия бонбон лапнал и го изплюл. Следващите в продължение на няколко дни изял.След това направил още пет и ги оставил в колата, тъй като само той се качвал в нея.Вечерта, когато синът му бил задържан бил на работа.Сутринта Д. му се обадил и му казал, че е задържан , че му бил направен тест и открили наркотици в него. Когато вечерта Д. се прибрал той му казал, че наркотиците са негови. Твърди, че заради негова грешка, синът му е пострадал. Състава на съда не дава вяра на тези показания, като намира, че с тях св.В. се стреми да подкрепи защитната версия на сина си-подс.Д., да го оневини и да поеме вината върху себе си.

На първо място, твърдяното от В., че закупил наркотичното вещество, за да се лекува не се потвърждава от доказателствата по делото. В раздел „ обсъждане” от СПЕ по отношение В., където вещото лице отбелязва казаното от св.В. при съдебно-психиатричното обследване, а именно, че „ в началото на месец декември взел два-три пъти метамфетамин като ги поставил на бучка захар, за да има подобрение на симптомите на заболяванията си. В заключението си вещото лице посочва, че заболяванията от които страда В. не изискват третиране с психостимуланти от амфетаминовата група. В разясненията, които прави в съдебно заседание вещото лице посочва, че заболяванията, от които страда В. не изискват третиране с психостимуланти от амфетаминовата група, както и че при проведения разговор относно състоянието, в което изпадал при употребата на тези вещества не е бил убедителен, не могъл да обясни и въздействието на наркотичното вещество.

 На следващо място между показанията на св.В. и свидетелите К.и М. от една страна и отразеното от вещото лице в СПЕ,  се констатират несъответствия относно формата, в която се е намирало наркотичното вещество – според В. при разговора му с вещото лице той поставил метамфетамина на бучка захар, в обясненията си в съдебно заседание посочва, че  кристалите са били полепнали по дъвчащи бонбони, а според К. и М. са се намирали в сгънато билетче от паркинг на „Лидъл” . К. и М. са категорични и в това, че в подлакътника не е имало бонбони или какъвто и да е вид храна.

Подсъдимият А.Д. се възползва от правото си да даде обяснения, като в същите коментира, че на процесната дата в около 03,30 часа оставил приятел у дома му и тръгнал да вземе приятелката си, която работела като сервитьорка в „ Годзила”. Бил с автомобила, собственост на баща си. Не бил изминал и 50 метра когато видял светлини на полицейски автомобил, отбил, загасил двигателя и свалил прозореца. Била му извършена проверка от полицейски служител. Бил попитан дали е осъждан, той казал, че е осъждан за наркотици. Бил помолен да слезе от автомобила, след което бил помолен да извади всичко от джобовете си, попитан бил дали има „нещо” в автомобила, той казал, че няма, след което полицейските служители пристъпили към претърсване на автомобила. Твърди, че поискал да се обади на баща си, но полицаят му казал, че не може да използва телефона си. Твърди, че се дръпнал настрани, свил си цигара и лапнал бонбона, която бил взел от седалката на автомобила при слизането си от него. Посочва, че докато пушел полицейския служител излязъл от автомобила и му показал пакет, който като го отворил замирисало на марихуана. Полицейския служител го попитал дали марихуаната е негова, той отговорил, че не е, че автомобила не е негов, че го управлява рядко, както и че е било възможно марихуаната да е на някой от приятелите му с които бил преди да бъде спрян за проверка. Полицейския служител му казал, че ще трябва да го задържат, както и дали ще предаде марихуаната с протокол за доброволно предаване. Твърди, че е казал, че не може да я предаде, защото не е негова, но полицая му казал, че при това положение щели да обърнат цялата кола наопаки, и тъй като не искал да „ зарадва” така баща си се съгласил да предаде марихуаната с протокол за доброволно предаване. След това бил отведен в районното управление където му бил направен тест за употреба на алкохол, който бил отрицателен и тест за наркотици, който отчел положителна проба за метамфетамин.Твърди, че това го изненадало, тъй като не бил употребявал никакви наркотици. Бил отведен до ВМА за кръвна проба, но отказал, защото не харесвал игли, имал тежки спомени от детството си. Когато се прибрал споделил с баща си, той го попитал дали не е ял нещо от колата и той му казал, че е ял желиран бонбон. Твърди, че чувайки това баща му се разплакал и му казал, че вината е негова, че намерените в автомобила вещества били негови.

Съдът след анализ на обясненията на подс.Д., изхождайки от обстоятелството, че същите са основно средство за защита на подсъдимия, а също и доказателство като всички останали доказателства, и още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, намира, че тези обяснения не следва да се кредитират в по-голямата си част, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал, събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие. Обясненията на Д. следва да се преценяват като типична защитна позиция, целяща неговото оневиняване. Те биха могли да бъдат кредитирани частично само по отношение на обстоятелствата свързани с проверката на автомобила, съставянето на протокола за доброволно предаване, проверката в 02 РУП Варна и обстоятелствата, свързани с отказа за давана на кръвна проба.

            Обясненията му не следва да се кредитират относно дъвченето на бонбон, пушенето по време на проверката и мотивите, свързани с подписването на протокола за доброволно предаване.

Според съда обясненията на подсъдимия в тази им част са нелогични, вътрешно противоречиви и опровергани от напълно последователните показания на  посочените по- горе свидетели, с изкл. на св.В.. В обясненията на Д. липсва и всякаква житейска – твърди, че е приел, че намерените в автомобила наркотични вещества са негови, само за да не „ обърнат цялата кола наопаки” и с това да „ зарадва” баща си , имайки предвид факта, че е осъден с влязла в сила присъда за разпространение на наркотични вещества и към момента на проверката е в изпитателен срок по реда на чл.66 от НК по тази присъда.Още по-нелогичен е отказът му да даде кръвна проба за изследване, след като твърди, че е бил изненадан от положителната проба, а  обясненията му, че това се дължало на страх от игли е нелепо. Поради това обясненията на подсъдимия , следва да бъдат отхвърлени като недостоверни, депозирани не с цел изясняване на обективната истина по делото, а единствено като реализация на защитната му позиция по делото, с цел да бъде  оправдан по повдигнатите му обвинения.

Показанията на свидетелите Р.К., М.М., Р.З. и П.Г. се подкрепят изцяло и категорично от приобщените по делото писмени доказателства. В този смисъл извършената проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е надлежно документирана в изготвения за целта протокол /л. 15 от ДП/. Съгласно отразеното в последния е налице извършено изследване с техническо средство Drug Test 5000" /Дръг Тест 5000/ с фабричен №ARAM-0004, проба № 148/10.12.2019 год., установяващо наличие на амфетамин, метамфетамин и THC 5 / канабис / в слюнката на подсъдимия.

От Талон за медицинско изследване бл. № 0023899 (лист 40 от ДП) се установява, че подс. Д.  е получил препис от талона в 06.15 ч. на 10.12.2019 г., при отвеждането му в ВМА Варна. В талона подсъдимия саморъчно е отбелязал, че приема показанията на техническото средство , които са посочени по-горе в талона, а именно : извършена проба в 05,16 часа на 10.12.2019 год. с техническо средство Drug Test 5000" /Дръг Тест 5000/ с фабричен №ARAM-0004, проба № 148/10.12.2019 год..

От протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява, че подс. Д. е отказал даването на кръвна проба, като се е подписал в графата за отказ.

         От Справка за нарушител/водач по отношение на подс. Д. (л.47 от ДП) се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, издадено на 13.05.2019 г. и със срок на валидност до 13.05.2029 г.

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна за доказано по несъмнен начин факта, че подсъдимият  Д. е реализирал от обективна и субективна страна състава на деяние по чл. 343б, ал.3 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи законосъобразното упражняване на регламентирана от закон дейност, а именно – управляването на МПС.

На първо място от обективна страна, подс. Д. е управлявал лек автомобил /„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство/ си, т.е. привел го е в движение,изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС.

Налице е и следващия признак от обективна страна, а именно, управлението на МПС е осъществено, след като подсъдимия е употребил наркотични вещества или техни аналози. След направената проверка с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM-0004, проба № 148/10.12.2019 год. е отчетен положителен резултат за метамфетамин. Съгласно Списък І, Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, амфетамин,метамфетамин и канабис представляват високо-рисково наркотични вещества, което осъществява съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

От обективна страна деянието е извършено с действия.

Годен субект на престъплението е всяко наказателно-отговорно лице. Без съмнение по делото е доказано, че подсъдимият е бил пълнолетен към момента на извършване на деянието, действал е в състояние на вменяемост, тоест е бил наказателноотговорен по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.

Основно доказателство за това дали подсъдимият на инкриминираната дата е имал наличие на наркотично вещество в организма си е протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, както и разясненията направени от вещото лице в съдебно заседание, а именно, че дрегерът отчита, чрез слюнка скорошната употреба на метамфетамини, като уточнява, че действието на метамфетамина трае 4-6 часа в слюнката…

От връчения на подсъдимия талон за медицинско изследване по делото се установява категоричната му воля да откаже да даде кръв за медицинско изследване. С това му действие и доколкото беше установено, че отказът му е предхождан от извършено изследване с техническо средство, в обективната действителност са били осъществени фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г., поради което следва да намери приложение посоченото правило за поведение - при доброволен отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване, употребата на друго упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство.

 Съдебната практика е категорична, че показанията на техническото средство могат да се оспорват само когато лицето е дало кръвна проба за изследване, в противен случай следва да се приемат показанията на техническото средство. Това разрешение почива и на стриктното съблюдаване на установения ред за установяване употребата на алкохол и други упойващи вещества от водачи на МПС съгласно цитираното правило на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г.

Според състава на съда извършеният тест и изготвеният за целта протокол напълно отговарят на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. Последният е изготвен изцяло при спазване на чл.4 от посочената Наредба, както и надлежно е оформен отказът на подс. Д.  както да подпише протокола, така и да даде кръвна проба.

Няма условие в какъв период преди управлението следва да е употребен наркотика. Не се сочи и минимален праг на концентрацията, както е при управлението след употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е установена по съответния ред - този по Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На първо място следва да се посочи, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца.

По изложените по-горе съображения съдът прие и че подсъдимият е пристъпил към управление на МПС след като е бил употребил наркотично вещество – метамфетамин.

Следователно по делото се установява, че А.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.

Подсъдимия Д. е осъществил и състава на престъпление по чл.354а,ал.3, т.1 от НК, тъй като на 10.12.2019 год. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 5,1% с нетно тегло 0,65 грама на стойност 3,90 лв. и метамфетамин, със съдържание на активен компонент метамфетамин 41,20 % с нетно тегло 0,008 грама на стойност 2.00 лв., всичко на обща стойност 5,90 лв.

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.  Предмет на престъплението е марихуана с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол и метамфетамин, с активен компонент метамфетамин. Същите нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотрпопните вещества от 1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно посочения закон въпросните наркотични вещества са включени в Приложение №1 към чл.3 ал.2 и представляват вещества с висока степен на риск /високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление в една форма- държане на високорисково наркотично вещество, тъй като към момента на предаването му с протокол за доброволно предаване от 10.12.2019 год. са били в него. Налице е довършено престъпно деяние, тъй като е установил своя фактическа и юридическа власт върху горепосочените наркотични вещества, без да има надлежно разрешително по горепосочения закон. С оглед обстоятелството, че се касае за държане в правен смисъл на думата / установяване и упражняване на трайна фактическа власт върху вещ / е без значение къде точно е намерено наркотичното вещество – в самия подсъдим, в негова дреха, в помещение обитавано от него или автомобил управляван от него. В случая наркотичните вещества са намерени в лек автомобил, управляван от подсъдимия Д.. От показанията на св. В. се установява, че синът му –подс.Д. е управлявал лек автомобил „ Опел Астра” с рег. № ***, собственост на съпругата му,когато му се налагало.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – в конкретния случай това е подсъдимия А.В.Д., на 28 год., българин, български гражданин, неженен, осъждан, не работещ, живущ ***, ЕГН **********. Същият е  пълнолетно, вменяемо лице – по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11,ал.2 от НК при пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на същото, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотичните вещества по описания по-горе начин и от вид и със съдържание , описани по-горе без надлежно разрешение за това.

Причини и условия за извършване на деянието  са  злоупотреба с наркотични вещества.

Що се касае до направените възражения относно използваните при изготвяне на експертизата данни от предходната съдимост на подсъдимия , съдът ги намира за неоснователни, тъй като съгласно Р 166-2010-III „използването на данните от показанията на свидетелите,обясненията на подсъдимия и всички събрани доказателствени източници за подпомагане изводите на експертите е допустимо“. В този смисъл състава на съда намира, че  вещото лице е направило анализите си и е дало заключение обсъждайки всички доказателства съдържащи се в досъдебното производство.

Протокола за доброволно предаване е годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Твърдяното писмено в него се свежда до наличието в колата на определено вещество, както и че той предава това вещество доброволно на съставителя на протокола. В протокола подсъдимия саморъчно е отразил, че това е марихуана за лична употреба. Освен, че сам по себе си протокола е годно доказателсттвено средство, той има и писмено съдържание, което е в съответствие с показанията на свидетелите К. и М..

Следва да се има предвид мястото , където са били поставени наркотичните вещества – под предния подлакътник,  т.е. в непосредствена близост до шофьора. Свидетелите К. и М. посочват, и че наркотичните вещества са се намирали в прозрачно полиетиленово пликче, което означава, че съдържанието е било възможно да се види безпрепятствено. Правилата на житейската логика налагат, че е изключено св.В. да е поставил на това място наркотичните вещества, имайки ясното съзнание, че синът му ползва, макар и рядко автомобила, както, и че е осъжда и е в изпитателен срок по това осъждане, и е имал периоди на злоупотреба с наркотични вещества. По същия начин, подс.Д., условно осъждан за престъпление по чл.354а от НК вместо да оспори принадлежността на наркотичното вещество с него,  потвърждава в протокол за доброволно предаване, че откритото вещество в автомобила е марихуана и, че тя е за негова лична употреба.  

Предвид това доказателствената съвкупност едновременно и установява безпротиворечиво местонахождението на плика с марихуана и метамфетамин, и опровергава убедително противоречащите и твърдения на подсъдимия, поради което те нямат достоверност.

По определяне на наказанието:

Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.3 НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 500 до 1500 лв. При индивидуализацията на наказанието, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и чл.54 от НК като отчете, че не са налице нито многобройни нито  изключително смекчаващо вината обстоятелства, което да го мотивира да определи наказанието при условията на чл.55 от НК.

 Отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС и ГЛОБА в размер на 500 лв./петстотин лева/. При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство -  младата възраст, а като отегчаващи обстоятелства – предишна съдимост.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 НК подс. Д.  се лиши от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца като при определяне размерът на това наказание съдът се ръководи от правилата на чл. 49, ал.2 НК. При определяне размерът на това наказание състава на съда съобрази, че  видно от справката за нарушенията по ЗДвП подс. Д. е имал сравнително примерно поведение на шофьор и не е допускал нарушения на ЗДвП.

Предвид на обстоятелството, че подсъдимия следва да изтърпи ефективно определеното му наказание, е необходимо да бъде определен и режим на изтърпяване на наказанието. С оглед на законовата уредба на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”а” от ЗИНЗС на подсъдимия Д.  следва да бъде определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.

  Размерът на наказанието за извършеното от Д. деяние по чл.354а,ал.3,т.1 от НК съдът определи при условията на чл.54 НК, като отчете степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на деянието, отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и преследваните цели на генералната и специална превенция по чл.36 НК при налагане на наказанието.  

 Степента на обществена опасност на деянието – „държането на наркотично вещество – марихуана и метамфетамин  е с висока степен на обществена опасност.

       Обществената опасност на дееца съдът също преценява като висока. Същият не упражнява трайно никакъв общественополезен труд и е осъждан за престъпление по чл.354а,ал.1 от НК.

    Законово определения размер на наказанието „лишаване от свобода” за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК е  от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

    Поради високата обществена опасност както на деянието, така и на дееца съдът счете, че по отношение на Д. е неприложима хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК относно определяне размера на наказанието. Не е налице нито една от двете кумулативно предвидени в тази разпоредба предпоставки, обуславящи приложението й.

Предвид горното съдът наложи на подс.Д. наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв..

На осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяване на наказанието.

На осн.чл.23,ал.1 от НК съдът е групирал така определените наказания, като е определил подс.Д. да изтърпи най-тежкото измежду тях, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от една година. На осн.чл.23,ал.2 и ал.3 от НК към така определеното наказание е присъединил и наказанията „ глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяване на наказанието.

На осн. чл.68 от НК съдът е привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода наложено по нох дело № 69/2017 год. по описа на Окръжен съд Шумен в размер на една година и шест месеца.

 На осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяване на наказанието.

По разноските

Предвид това, че подсъдимия Д. е признат за виновен и на осн. чл.189 ал.3 от НПК, съдът го е осъдил да заплати да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД МВР Варна сумата от 143,27 лв. и по бюджетната сметка на РС Варна в размер на 400.00 лв., представляващи разноски по делото.

На осн.чл.354а, ал.6 от НПТ, веществените доказателства: 1 брой бял хартиен плик с размери 23х16 см, с един брой слепка, с четини броя печати на БНТЛ ОД МВР ВАРНА и надпис ВД-опаковки от наркотични вещества по БП № 1581/2019 год. по описа на 02 РУП Варна; 1 брой запечатан полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. касета „Dreger Drug Check 5000", по проба № 148 на лицето А.В.Д. с ЕГН **********; марихуана с нетно тегло 0,65 грама, със съдържание на активно действащо вещество итетрахидроканабинол 5,1% са отнети в полза на Държавата и след влизане в сила на Присъдата следва да се унищожат.

Предвид горните съображения съдът постанови присъдата си .

 

                                                                          Съдия при РС Варна: