Решение по дело №8682/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 24.07.2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №8682 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Р.В.Б. и К.В.Х. срещу З.„Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците суми в размер на по 170 000,00лв., частични искове от общи суми от по 200000,00лв./ допуснато изменение, чрез увеличение в с.з. от 10,06,2019год./, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди по повод смъртта на В.Р.Х., настъпила вследствие на възникнало на 15,12,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 23,12,2017год. до окончателното изплащане на вземанията.

Навеждат се доводи, че на 15,12,2017г., около 09:20 часа, по първокласен път край с. Тулово се движил специален автомобил „Мерцедес 3243“, с рег. № *******, управляван от водача Л.А.Я., който нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се по нея лек автомобил, с марка „Рено Лагуна“, рег. № *******, управляван от В.Р.Х. – баща на ищците. По случая сочи да е образувано досъдебно производство по описа на РУП-Казанлък, пр.пр. № 3301/2017 г. по описа на ОП – Стара Загора. Поддържа се, че за ищците са настъпили имуществени вреди, подлежащи на обезщетение от загубата на родител. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована при ответното дружество, като последното е поканено да изплати застрахователно обезщетение, но такова плащане е отказано.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК  излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се произшествието да е настъпило по причина поведение на пострадалия водач като лек автомобил „Рено Лагуна“ е навлязъл в платното за движение на специален автомобил „Мерцедес 3243“. Твърди смъртта на В. Х. да не е настъпила в причинна връзка с процесното пътнотранспортно  произшествие. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Оспорва началния момент за дължимост на законна лихва.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да  бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства – Констативен протокол  №284р-28290/19,12,2017год. на ОД на МВР Стара Загора, се установява да е настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.12.2017год. между товарен автомобил „Мерцедес 3243“, с рег. № *******, управляван от водача Л.А.Я. и лек автомобил, с марка „Рено Лагуна“, рег. № *******, управляван от В.Р.Х., при което е починал В. Х..

Безспорно между страните е обстоятелството прието по реда на осн.чл.146 от ГПК/ определение постановено в о.с.з. от 15,04,2019год. /, относно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за автомобил „Мерцедес 3243“, с рег. № ******* за релевирания период с ответника З.Л.и. АД.

Видно от удостоверение за наследници на Община Казанлък ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице-негови синове.

За установено по делото съдът намира обстоятелството смъртта на В.Р.Х. да е в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. В КП от 15,12,2017год. се удостоверява от длъжностното лице да е настъпила смъртта на водача на лек автомобил Рено Лагуна при процесното ПТП. В този смисъл обстоятелствата възприети от длъжностното лице  и удостоверени в документа се ползват с обвързваща материална доказателствена  сила съгласно чл.189 от ЗДВП, която не е оборена от  ответникът.

От заключението на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е настъпило на ПП - 1 - 5, км205⁺¹⁰⁰ южно от пътен възел за разклона към гр. Мъглиж и в района на завой. Път 1 - 5 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомоби­лите, като за всяка посока има по една пътна лента. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в све­тлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Двете пътни лен­ти са разделени с единична непрекъсната бяла линия. В протокола за оглед ня­ма отразени пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение на авто­мобилите. Лек автомобил „Рено” се е движил по ПП - 1 - 5 в дясната пътна лента с посока към разклона за гр. Мъглиж, със скорост на движение 80 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, му е предстояло да премине по десен завой. В същото време товарен автомобил  Мерцедес се е движил върху пътната лента за насрещно движение на лек автомобил Рено и в обратната му посока със скорост на движение 91 км/ч. Преди да се разминат двата автомобила, по неус­тановени причини, водачът на товарен  автомобил Мерцедес е отклонил управлявания от него автомобил със завъртане на кормилното колело на автомобила наляво. Автомо­била се е отклонил в ляво, като е навлязъл изцяло върху пътната лента за на­срещното му движение и се е реализирало ПТП. Товарен автомобил Мерцедес с предната си част челно, е ударил движещият се срещу него лек автомобил Рено в предната му част челно. Тъй като масата на т.а. Мерцедес е била многократно по - голяма от ма­сата на лекия автомобил, той е изтласкал лек автомобил Рено  връщайки го назад на 43м, къ­дето са се установили. Двата автомобила са се установили върху пътната лента, по която се е движил лек автомобил Рено.От техническа  гледна точка причината за настъпването на  пътнотранспортното произшествие са субективните действия на водача на товарния автомобил Мер­цедес със системите за управление на автомобила, който е от­клонил управлявания от него автомобил вляво, като е навля­зъл върху насрещната му пътна лента. Мястото на удара между двете  МПС  е на около 2-4 метра вдясно от левия край на платното за движение по посока на движение на товарен автомобил Мерцедес изцяло  в насрещната пътна лента по посока  на движение на товарен автомобил Мерцедес.

В хода на  производството е представена присъда  от 06,03,2019год. на Окръжен съд Стара Загора, НО, която не се спори да е влязла в сила, постановена по НОХД №557/2018год., от която се установява, че Л.А.Я., е признат за виновен в това, че на 15,12,2017год., на път ПП І-5, км.205+100, община Мъглиж, при управление на  специален товарен автомобил, с марка Мерцедес, модел 3243, с рег.№********нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.1 от ЗДВП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на В.Р.Х., престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.П., от които се установяват отношенията между ищците и В. Х..

Показанията на разпитания водач –Я. се опровергават от заключението на САТЕ и постановена присъда сочеща на осъществено от него противоправно  деяние.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 557/2018год. по описа на Окръжен съд  Стара Загора, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК,  е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът, в качеството на низходящ на увредения е активно, материално-правно легитимиран да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.

             При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,  според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера  на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 120000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази  възрастта на починалото  лице -64години при настъпване на ПТП, което поради липса на опровергаващи данни по делото, съдът приема да е  било в добро здравословно състояние, родствената връзка между ищците и пострадалият/пълнолетно дете -родител/, обстоятелството, че въпреки да са живеели в отделни домакинства, са били в добри отношения основани на взаимопомощ и грижа и емоционална  подкрепа, но същевременно са пълнолетни, самостоятелни и създали собствени семейства. Установи се, че ищците са приели тежко загубата на баща си като и към настоящия момент същата не е преодоляна/видно от свидетелските показания /. Не са ангажирани доказателства относно общественото положение на пострадалият налагащо завишаване размер на обезщетението. Ето защо  съобразявайки горните критерии, икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователното покритие към датата на застрахователното събитие, съдът определи размера на обезщетението от по 120 000,00лв.

Възражението за съпричиняване от страна на пострадалият поради нарушение от негова страна на  правилата за движение по пътищата е неоснователно. Доказателства в тази насока не са ангажирани при условията на чл.154 от ГПК.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на  депозиране на молбата пред застрахователя на 05,01,2018год. е дължима от 06,04,2018год. до изплащане на  вземането. Възражението на ответника за кредиторова забава е неоснователно. Видно от приложенията към молбата, с която е сезиран застрахователят действително не е приложена справка за банкова сметка ***. Последиците от неоказване на съдействие от страна на ищците, чрез посочване на банкова сметка  ***а се  релевират при готовност  на ответното дружество  да заплати обезщетение, при което недобросъвестното поведението  на ищците да препятства възможността  за изпълнение. В конкретната хипотеза исковата претенция се оспорва по същество и до приключване на съдебното дирене, поради което доводите в този смисъл са неоснователни.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на общо 8706,00лв., от които 8580,00лв. - държавна такса и 126,00лв. от общо 180,00лв.-в.л..

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на  ищецът Р.Б.  се дължат разноски в размер на 714,00лв. от общо 1020,00лв.-д.т. 

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 73,95лв. от общо 255,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение, 100,00лв.-в.л., 50,00лв.-свидетел и 5,00лв.-СУ.

На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв. П.К. се дължи адв.хонарар в размер на  5831,00лв. от общия размер 8330,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данните за регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС в размер на 1166,20лв. или общо възнаграждението е 6997,20лв.  

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.В.  Б., с ЕГН ********** и К.В.  Х., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от по 120 000,00лв./за всеки/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 15.12.2017г.  пътнотранспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на В.Р.Х., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за горницата над 120000,00лв./ за всеки/ до пълния предявен размер от 170 000,00лв., частично от 200000,00лв. както и за лихва върху главницата за периода от 23,12,2017год. до 05,04,2018год. като неоснователна.

ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  8706,00лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.В.  Б., с ЕГН **********  на осн.чл.78, ал.1 от ГПК  сума в размер на 714,00лв.-разноски.

ОСЪЖДА Р.В.  Б., с ЕГН ********** и К.В.  Х., с ЕГН **********, със съд.адрес *** да заплатят на З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 73,95лв. -разноски.

ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на адв. П.К. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 6997,20лв.-адв.хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: