Р
Е Ш Е
Н И Е № 35
гр. Пловдив 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. №1869 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Против решение №2250/04.06.2019г. на Пловдивския районен съд ІІІ-ти
гр. с. постановено по гр. д. №13416/2018г. в частта, с която се признава
за установено по отношение на С.Ф.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, че
дължи на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 сумата от 1653,04 лв. (хиляда шестстотин петдесет и три лева и четири стотинки) -
главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 27.06.2017
г., за вноските с настъпил падеж за периода от 20.08.2017 г. до 20.04.2019 г.
включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 11.04.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4316/11.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5845/2018 г. на ПРС, V бр.
с-в. е подадена въззивна жалба от С.Ф.Р., ЕГН: **********,
който моли съда да отмени решението в посочената част и постанови друго, с
което отхвърли изцяло предявените искове.
Против
същото решение, но в частта, с която се отхвърля иска за признаване за
установено, че С.Ф.Р., ЕГН: **********, адрес: ***
дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 главница, дължима по договор за потребителски кредит №
********** от 27.06.2017 г., за вноските с настъпил падеж за периода от
20.08.2017 г. до 20.04.2019 г. включително, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.04.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
4316/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5845/2018 г. на ПРС, V бр. с-в.
за разликата от 1653,04 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв.е
подадена въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, което моли съда да
отмени решението в обжалваното част и постанови друго, с което уважи изцяло
предявените искове.
Всяка от
страните счита жалбата на насрещната страна за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
От приетото за послужване ч. гр. д. № 5845 по описа за 2018г. на ПРС, V-ти бр. с., се установява, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
4316/11.05.2018 г. за сумата 5 398.32лв. главница по договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 27.06.2017г.
С
определение от 27.11.2018 г. районният съд е прекратил производството по делото
в частта му за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 5386,32
лв., като недопустим. Затова предмет на разглеждане в настоящото производството
е установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 2000 лв.
Спорът пред въззивната инстанция се
концентрира върху два въпроса: получил ли е клиентът (кредитополучател) сумата
по договора за потребителски кредит и настъпила ли е предсрочна изискуемост на
всички вноски по договора.
По делото е представен препис от платежно нареждане
от 27.06.2017г, за преведени на С.Ф.Р. 2 000лв. Като се има предвид, че
сумата е преведена по същите „BIC“ *** „IBAN“, ***ите по извлечението от сметката към процесния
договор, които съдържат минимално необходимите реквизити се налага извода, че
сумата от 2 000лв. е преведена на клиента.
Относно предсрочната изискуемост: В т. 18 от ТР №
4/18.06.14г. на ВКС, по тълк. д. № 4/13г. на ОСГТК ясно е посочено, че правото
на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем трябва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в подаденото от
„Профи Кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК не се твърди подобно обстоятелство. Връчването на препис от исковата
молба, независимо от това дали е на особен представител или лична на страната, не
предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
затова не изпълва изискването предсрочната изискуемост за бъде обявено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.
В
този ред на мисли уговорката в т.12.3 от
Общите условия към процесния договор за потребителски кредит за настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост на вноските по договора, без да е уведомен
кредитополучателят за това, не поражда никакви правни последици, защото е
необходимо длъжникът да бъде уведомен за
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
От
изложеното дотук се налага извода, че кредитът не е станал предсрочно изискуем.
Доколкото
обаче към датата на формиране на сила на пресъдено нещо има вноски с настъпил
падеж, то според задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК
-стр.3 от решение по в. гр. д. №
1869/19г. на ПдОС-
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към посочения
по – горе момент, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника.
Тук следва да се посочи, че в т.2 от цитираното
тълкувателно решение е указано, че разграничението на вноските с настъпил и
ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на
иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В разглеждания казус размерът на всяка
погасителна вноска се установява от представения погасителен план, в който е
налице разграничение между дължимата главница, лихва и пакет допълнителни
услуги. Предмет на по настоящото дело е единствено главницата, като за вноските
с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене в производството пред
районния съд искът е основателен. Видно от погасителния план тези вноски
обхващат периода от 20.08.2017 г. до 20.04.2019 г. и са на обща стойност
1653,04 лв., в който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата от сумата от 1653,04 лв. до пълния претендиран размер от 2000 лв.
искът следва да се отхвърли. Сумата 1 653.04лв следва да се присъди със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018 г., до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до същия правен извод и е уважил
иска за размера на вноските с настъпил падеж и е отхвърлил иска в останалата
част е постановил правилно решение, което следва да се потвръди.
С оглед изхода
на делото С.
Ф. Р. следва да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД сумата от 125 лв.
(25лв. държавна такса и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено по чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №2250/04.06.2019г. на
Пловдивския районен съд ІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д.
№13416/2018г.
ОСЪЖДА С.Ф.Р., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх.В, ет.7 “ № 81, вх. „Б“, ет.1
сумата 125 (сто двадесет и пет) лева
разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.