№ 708
гр. Шумен, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630100631 по описа за 2023 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***,
срещу И. А. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание
чл. 422 ГПК и обща цена от 13882,87 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 13882,87
лева, представляваща 10336,84 лева главница – неплатени вноски по договор
за ипотечен кредит № 1452 от 06.03.2006г.; 3322,47 лева договорна лихва, за
периода 20.08.2019г. – 26.10.2022г.; 22,41 лева наказателна лихва, за периода
20.08.2019г. – 31.10.2022г.; 201,15 лева наказателна лихва за периода
20.08.2019г. – 31.10.2022г и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението /04.11.2022г./ до окончателното плащане. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед по ЧГД № 2382/2022г.,
ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за
установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника
да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди
неравноправни клаузи в договора, по част от които имало произнасяне от съд.
Ищецът недобросъвестно управлявал кредита, на което се дължали ако
въобще имало просрочия, тъй като осигурявала средства по сметката,
достатъчни за погасяване на главница и лихви, в размер съобразен със
съдебни решения. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
частично основателен, само този за главницата и неоснователни, тези за
лихви, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за кредит /ипотечен/ № 1452 от 06.03.2006г., ищецът
предоставил на ответника сумата от 31000 лева, при общ размер на
годишната лихва от 6,28%, за периода 07.03.2006г. – 07.03.2009г. и 8,33%, за
периода 08.03.2009г. – 01.03.2025г. С връчена на 28.05.2021г. покана,
вземанията на банката били обявени за изцяло и предсрочно изискуеми,
поради преустановено погасяване на уговорените месечни вноски, в
приложения към договора погасителен план. Допуснатите просрочия към
датата на връчване на поканата били 15721,13 лева главница и 3465,59 лева
лихви. По заявление от 04.11.2022г., по ЧГД № 2382/2022г., по описа на ШРС
на настоящия ищец била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист/обезсилен с Определение № 206/05.04.2023г. по ВЧГД № 8682023г., по
описа на ШОС/, за претендираните с исковата молба суми. Кредита бил
обявен за предсрочно изискуем и на 21.04.2018г., като за вземанията си
настоящият ищец водил ЧГД № 2728/2018г. и ГД № 3676/2018г., по описа на
ШРС. С влязло в сила Решение № 94/10.04.2020г. по ВГД № 57/2020г.,
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК били
отхвърлени, поради установяване в хода на производството, липса на
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Заключението на
ССЕ посочва, че за период от година преди обявяване на предсрочна
изискуемост макар и да са постъпвали суми по сметката на ответницата, те не
са били достатъчни за покриване на уговорените месечни вноски. Размера на
2
дължимата главница към датата на обявяване предсрочната изискуемост била
15721,13 лева, размера на договорните лихви 1970,63 лева и размера на
наказателните лихви 877,71 лева. След обявяване на предсрочната
изискуемост по сметката на ответницата за погасяване на кредита постъпила
сумата от 10295,77 лева, включително и в хода на настоящото производство.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените са налице, в настоящия случай, независимо от
оспорванията, по валидността на правоотношението, заявени от ответника.
Заключението на ССЕ изключва основателност на основното му възражение
за липса на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост. Както се
посочи, в не малък период от време ответникът е допуснал просрочия на
месечните дължими вноски, което е достатъчно за обявяване на кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Вярно е, че и ищецът е управлявал
недобросъвестно кредита като си е позволил да удържа от сметката на
ответника суми за покриване на съдебни разноски, но и ответното поведение
е далеч от добросъвестно изпълнение на договорни задължения – изчерпвало
се е с осигуряване на суми каквито счита за достатъчни, без комуникация с
кредитора, което е препятствало предоговаряне и изготвяне на нов
погасителен план, в съответствие с влезлите в сила решения между тях.
Основателно е ответното възражение касаещо нищожност на уговорките от т.
11.2.1.1 от ОУ, във вр. с т. 4.2, 4.3 от договора, които действително съдържат
неравноправни клаузи – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, позволявайки на кредитора
да олихвява целия размер на дължимата главница по кредита, а не само
просрочената изискуема нейна част, с надбавка от 12 пункта над уговорената
лихва от 8,33%. Следва да се отбележи, че уговорката е нищожна, само в
посочената част за олихвяване на цялата главница, а не в същността и –
уговаряне на по висок лихвен процент за олихвяване на просрочената част,
което следва да се отчете при прихващане на изпълнението по реда на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД, като съобразно чл. 162 от ГПК, съдът определя размера на
3
дължимата наказателна лихва, към датата на обявяване на предсрочна
изискуемост на сумата от 314,42 лева. Тъй като съобразно ТР № 3 и 8 от
2019г. на ОСГТК на ВКС, при обявена предсрочна изискуемост кредиторът
може да получи само размера на главницата по кредита, в едно със законната
лихва върху нея от датата на предсрочната изискуемост и договорни
лихви/вкл. наказателни/, по падежиралите, до тогава вноски, то внесената от
длъжника сума, след обявяване на предсрочната изискуемост, в размер на
10295,77 лева, следва да бъде прихваната от дължимите към тази дата 314,42
лева наказателни лихви, 1970,63 лева договорни лихви и 15721,13 лева
главница. При това, погасени с плащане се явяват 2285,05 лева договорни
лихви и 8010,72 лева главница. Така непогасената част е 7710,41 лева, до
който размер настоящия иск може да се уважи, като в останалата му част, до
пълния предявен размер от 10336,84 лева, за сумата от 2626,43 лева се
отхвърли като неоснователен. Исковете за договорни лихви, включително и
наказателни, за сумите от 3322,47 лева, 22,41 лева и 201,15 лева, са
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива, даже и само за това, че
по голямата част от периодите за които се претендират са след обявяване на
предсрочната изискуемост.
При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1984,17 лева разноски в производството, съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете, в настоящото производство и по ЧГД №
2382/2022г., по описа на ШРС, от общо извършени 3572,57 лева разноски, в
двете производства.
Независимо от искането на ответника, разноски в производството не му
се присъждат поради липса на данни за извършени такива – липсват
доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, според
представения договор за защита и съдействие.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на И. А. Д., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу нея съществува вземане за сумата от 7710,41 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит № 1452/06.03.2006г., в
4
едно със законната лихва върху главницата от 04.11.2022г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу И. А. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено,
съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 6172,46 лева,
представляваща 2626,43 лева главница – неплатени вноски по договор за
банков кредит № 1452/06.03.2006г.; 3322,47 лева договорна лихва, за периода
20.08.2019г. – 26.10.2022г.; 22,41 лева наказателна лихва, за периода
20.08.2019г. – 31.10.2022г.; 201,15 лева наказателна лихва за периода
20.08.2019г. – 31.10.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 1984,17 лева
разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2382/2022г., по описа на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5