Р Е Ш Е Н И Е
№1850/27.10.2023г.
гр.
Пловдив, 27.10.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав,
в открито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1639 по описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Х от АПК връзка с чл.172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е
по жалба на Д.Н.Д., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1030-000322 от 04.05.2023 г.,
издадена от ВДП началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.2 б.“л“
от ЗДвП, му е наложена ПАМ – временно спиране на моторно превозно средство за
срок от 1 месец.
Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен.
Твърди, че в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и несъответствие
с целта на закона. Посочва, че не е собственик или ползвател на описаното в
заповедта моторно превозно средство. Моли съда да отмени ЗППАМ.
Ответникът – ВДП
началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, в представено
писмено становище счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна и
моли същата да бъде потвърдена.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок съгласно чл.149 ал.1 от АПК и от лице
притежаващо правен интерес, поради което намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е
изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената
заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GА № 603360
от 02.05.2023 г., констатациите по който се свеждат до следното:
На 27.04.2023 г., около 15:09 часа, в
гр. Пловдив, на ул.“Васил Левски“ до № 111, в посока бул. „Дунав“, Д.Н.Д.,
управлява собствения си мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, като се движи със
скорост 114 km/h, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h.
При отчетен толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на водача, е
определена наказуема скорост от 110 km/h. Нарушението
е установено с ARH
CAM S1 № 120ССА8 /снимка
№ 0090719/ и заснетия материал е показан на водача, с което
е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че нарушението
е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на
електронен фиш Серия К № 6158077, който е влязъл в сила на 01.02.2023 г.
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на
основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.2 б.“л“ от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на
пътно превозно средство за един месец. В мотивите на заповедта, обаче е
посочено и друго по вид моторно превозно средство, а именно СУЗУКИ ГСХ Р с рег. № ***.
Към
административната преписка са приложени: - Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директор ОДМВР – Пловдив и Заповед №
8121к-12300/20.10.2022 г. на гл. секретар на МВР за временно преназначаване на
инспектор Радко Пенев на длъжността началник група към сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“; справка относно собствеността на автомобила по
регистрационен номер, заверено копие на справка за нарушител/водач на Д.Д..
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, но в нарушение на
административнопроизводствените правила за неговото издаване, както и в
нарушение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и
материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. В случая това е ВДП началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед
рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Пловдив и заповед № 8121з-12300/20.10.2022
г. главния секретар на МВР.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за
осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въвеждащ забрана
за превишаване определените стойности на скоростта в km/h в населено място.
Посочено е времето и мястото, вида на управляваното от жалбоподателя МПС,
засечената скорост с която се движи, с отчетения толеранс от 3%, установена с
годно техническо средство ARH CAM S1 № 120ССА8 /снимка № 0090719/, засекла 114 km/h., с оглед на което не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Независимо от
изложеното, заповедта е незаконосъобразна, тъй като се установява, че жалбоподателят,
че не е собственик на посоченото в ЗНПАМ МПС, както и че е налице несъответствие
в посочените МПС-та.
В обстоятелствената
част на заповедта АО посочва, че оспорващият като водач на собствения си
мотоциклет „СУЗУКИ ГСХ“ с рег. № ***, е превишил максимално позволената
скорост за движение в населено място, а малко по-долу, също в мотивната част на
заповедта е посочен мотоцикет с различна марка, а именно „Ямаха“, със
същия регистрационен номер - ***. В същия момент, видно от справка за промяна
на регистрацията, налична по преписката (л. 11) Д.Н.Д. притежава мотоциклет „Ямаха ИП 250
Р“, с рег № ***.
При това
положение не само за жалбоподателя, но и за съда е неясно, какво точно е приел
административния орган и каква е конкретната му воля.
Мотивите са
писмените съображения на органа, обхващащи преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, обосноваващи решението му да
приложи мярката. Те са проявление на принципа за вътрешно убеждение и върху тях
се крепи убедителната сила, поради което основното им предназначение е да
посочат съображенията на органа, въз основа на които той достига до дадено
правно заключение, което следва да се съдържа в диспозитива на заповедта.
Ето защо, при
положение, че органът не успява да изложи убедителни мотиви относно това кое е
конкретно управляваното МПС от страна на жалбоподателя, с което е нарушил на
правилото по чл. 21, ал. 1, от ЗДвП, но въпреки това постановява диспозитив, с
който временно спира от движение МПС за срок от един месец, е налице хипотеза,
при която конкретно изложените мотиви се явяват неотносими и некореспондиращи
на формирания краен извод, което е съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на този порочен акт, като незаконосъобразен.
Оспорената
заповед е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие
с целта на закона.
Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/.
Съгласно чл.
171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в
хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните
длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП
принудителната административна мярка временно спиране от движение на пътно
превозно средство се прилага на собственик, който при управление на моторно
превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над
50 km/h – за срок един месец.
При така
цитираната законова регламентация се налага еднозначен и непротиворечив извод,
за прилагане на процесната мярка, като временното спиране от движение не се налага
на произволно МПС, а на това чийто собственик го е управлявал, извършвайки
нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай, това не е сторено.
При това
положение е налице противоречие между фактически установеното, както в АУАН,
така и в обстоятелствената част на заповедта и наличието на правно основание по
чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП за издаването й.
Обсъденото
по-горе налага изводът, че не е налице правопораждащият фактически състав,
липсва основание за упражняване на правомощието на административния орган да
приложи процесната ПАМ и оспорената заповед, е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това.
Така издаден,
оспореният акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията по
обществено управление, възложена на администрацията не предполага произволно
прилагане на принудителната мярка, а само в точно изброени в закон или указ
случаи. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по
реда и начина, предвидени в нея. Принудителните административни мерки са
действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени към
предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и
към отстраняване на вредните последици от тях. Следователно издаването им
трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг.
от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това
условия.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата се явява основателна и доказана, а
оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
От страните
по делото не са претендирани разноски.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XXV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1030-000322 от
04.05.2023 г., издадена от ВДП началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Пловдив
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: