№ 6356
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110170281 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу наследника на Й.Н.К. - М. Й. Н. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 2612,38 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 432,86 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., 32,88 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 7,10 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с наследодателя на ответника договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил
топлинна енергия, а потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на
публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата
цена, поради което е изпаднал в забава. Поддържа се още и че в сградата, в която се намира
процесният имот, дяловото разпределение се извършва от „Т.С.“ ЕООД. Излага се, че за
процесния период сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение на база реален отчет на уредите. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Излага твърдения, че липсват доказателства, от които да е
видно, че процесният имот е придобит от ответницата. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че не е
изпаднала в забава, като в тази връзка твърди, че клаузите на чл. 33 ал.1 и ал.2 от ОУ на
ищцовото дружество са нищожни. Относно услугата за дялово разпределение излага, че
ищецът няма материално правна легитимация да получи стойността на същата. Не оспорва
1
количеството потребена топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило молба, с която заявява, че
поддържа предявените от страна на „Т.С.“ ЕАД искове и счита същите за основателни и
доказани, като представя и писмени доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по иска за главница (главното
вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената на топлинна енергия за
процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването
и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. С оглед релевираното възражение от страна на ответника за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или
намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, като съгласно ал. 2, изр. 2 Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно се налага изводът, че собствениците и вещните ползватели на топлоснабдени
самостоятелни имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, са клиенти
(потребители) на топлинна енергия и между тях и съответното топлопреносно предприятие
съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона, без да е необходимо писмено съгласие от страна на
потребителя. В настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства,
установяващи твърдението му, че наследодателят на ответницата М. Й. Н. е бил титуляр на
правото на собственост на процесния недвижим имот, за да се приеме, че след смъртта му
правото на собственост е преминало по силата на наследственото правоприемство към
ответницата. Обстоятелството, че е открита партида на името на Й.Н.К. /наследодател на
ответницата/, по която ищецът начислява стойността на топлинната енергия, доставяна в
процесния имот, само по себе си не доказва, че собственик на този имот е бил Йордан
Костов. От страна на ищцовото дружество не са ангажирани и доказателства, от които да се
установява, че ответницата е изявила желание за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия в процесния имот /например декларация за откриване на партида на
нейно име, по която да се начислява стойността на ползваната в имота топлинна
енергия/, за да се приеме, че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало по волята им. Следва да се посочи и, че на „Т.С.” ЕАД е издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от АВ „Стар архив“ с акт за собственост на
името на Й.Н.К. за имот, находящ се на адрес ***, но ищецът не е представил по делото
никакви документи. Съдът на основание чл. 192 ГПК е задължил Столична община,
дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи, в случай, че е наличен, документ за
собственост на недвижим имот, находящ се в ***, като Столична община е отговорила, че
не е открита продажбена преписка за недвижим имот с посочения адрес. Изложеното налага
извода, че ищецът не е доказал една от кумулативните предпоставки на иска - наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът да е
2
задължен да заплаща стойността на доставяната в процесния имот топлинна енергия, поради
което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска за стойността на топлинната енергия,
неоснователни се явяват и исковете за акцесорните вземания - 432,86 лева – мораторна
лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., 32,88 лева – главница, представляваща цена
за услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането и 7,10 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., поради което също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответната страна. Последната претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 440 лева /за което е представен договор за правни услуги, в който е посочено, че сумата
от 440 лева е заплатена в брой, в която част договорът има характер на разписка/.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още с
исковата молба, което съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното такова е в
минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на М. Й. Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: 2612,38 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 432,86 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., 32,88 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и 7,10 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
440 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3