№ 124
гр. Габрово, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Д.
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно гражданско дело №
20244200500154 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 13 от 25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1354/2022 г., Севлиевски
районен съд е осъдил „ЗД „БУЛ ИНС” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на В. В. Р., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. *****, на основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, сумата от 5 000,00 лв. - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП от
19.02.2022 г., причинено от виновния водач на лек автомобил „Опел Корса”, с рег. № *****,
И.П.Н., с ЕГН **********, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законна лихва от 14.05.2022 г. до
окончателно изплащане на обезщетението. Съобразно уважения иск е осъдил на разноски
„ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати по сметка на Севлиевски районен съд сумата от 1 000,00 лв.,
от които 200,00 лв. за държавна такса и 800,00 лв. – възнаграждения за вещи лица. Присъдил
е адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. Ж. Д. в размер на
800,00 лв.
Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е
подал въззивна жалба, с която го обжалва. Сочи, че исковата претенция е неправилно
уважена в претендирания размер. Счита, че адекватната сума за обезщетение е около 1
000,00 лв., ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване. Твърди, че
присъденото обезщетение е прекомерно високо. Излага съображения за липсата на
доказателства, които да свързват ПТП-то с установените повърхностни наранявания на
ищцата, за да може по категоричен начин да се докаже наличие на пряка причинна връзка
между процесното ПТП и нараняванията при ищцата. Моли да се отмени обжалваното
1
решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения
срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от
субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършване на служебна проВ. по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на
производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са
представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Районен съд – гр. Севлиево е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно действие лице е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увредено лице, обхваща следните материални
предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да
се отчете начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 19.02.2022 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност“.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на нематериални,
лични блага и не биха могли да бъдат възстановени. Предвиденото в закона обезщетение е
заместващо и се определя съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД – „по справедливост“. Това
понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да има предвид при неговото определяне.
За да се произнесе първоинстанционния съд е приел за установени фактите относно:
естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на
застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал
ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество и
наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата.
След подробен анализ на приетите по делото писмени доказателства, заключенията на
назначените по делото експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели, е
установил, че 83 годишната пострадала е получила следните увреждания: контузия на
2
гръдния кош и корема, с охлузвания, синини и отоци /неуточнени по форма и размери/ в
коремната област, настъпило усложнение - паралитичен илеус на тънките черва /спиране на
перисталките на червата, водещо до задържане на чревно съдържимо и газове, с риск за
перитонит в тежки случаи без лечение/, което е довело. Имала е субективни оплаквания от
главоболие, болки в очите, болки в долните крайници и затруднено придвижване /с бастун/.
Според вещото лице, уврежданията отговорят да са причинени при процесния пътен
инцидент /намират се в причинно следствена връзка с него/ и са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съчетано с болки и страдания за период от
около месец след инцидента. По механизъм травмите съответстват да са причинени при
възникналото ПТП, при челен сблъсък, при което тялото на пострадалата по инерция се
предвижва напред, спряно е от предпазния колан в областта на гърдите и корема. Лечението
в болница е продължило 5 дни, след което при домашно-амбулаторен режим, с изписани
медикаменти за още 20 дни. Дъщерята на ищцата е полагала грижи за нея като давала
обезболяващи и успокоителни, правила компреси.
Като се вземат предвид претърпените от пострадалата болки и неудобства от
физическо естество, присъщи на уврежданията, характера и продължителността на
лечението /включващо и пет дневно болнично лечение за периода 19.02.2022 г. – 23.02.2022
г./, с общ период на пълно възстановяване от около месец, преживения стрес от
травмиращото събитие с оглед и обстоятелствата, при които е настъпило, при съобразяване
и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, въззивният
съд счита, че присъденото обезщетение в размер на 5 000,00 лв. отговаря на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
По делото не е спорно, че ищцата е пътувала на предната седалка с поставен предпазен
колан. И ако делинквента е бил спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“ процесното ПТП няма да се реализира. Водачът на лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ***** не съобразява поведението си с него, навлиза наляво в посока гр.
Севлиево и не пропуска движещия се по пътя с предимство И.Р., вследствие на което лекият
автомобил Рено удря в задната част лекия автомобил Опел, за което на И.Н. е съставен
АУАН от 19.02.2022 г. и е издадено НП № 22-0341-000077 от 05.04.2022 г.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10
млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на
тази правна норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 19.02.2022 г., и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания се определя на 5 000,00 лв.
Във връзка с горното, решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
Пред въззивната инстанция се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.
3
38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 800,00 лв., за което има представен договор за правна защита
и съдействие пред ГОС, съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения
по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху исковата претенция от 5 000,00 лв.
С оглед изхода на спора на въззивния жалбоподател не се дължат разноски.
По изложените съображения, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 25.01.2024 г. постановено по гр.д. № 1354/2022
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД , с ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Ж. Д. Д. от Адвокатска
колегия – Хасково, сумата от 800,00 /осемстотин/ лева, - адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4