Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ..........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 703 по описа
за 2017 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от А.А.С. против „З. “Б.и.“
АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 06.05.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Мерцедес С 220“ с рег. № *******, чиято отговорност била
застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество. Поддържа, че от деликта получил телесни повреди, от които претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 60 000 лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди, изразили се в
разходи за заплащане на медицински консумативи и потребителски такси на обща
стойност от 336.75 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 336.75 лв., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 08.08.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент
е било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между пътно-транспортното произшествие и описаните от ищеца вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който карал велосипед с
липсващ фар, без поставена светлоотразителна жилетка и в нарушение на пътната
сигнализация, без да съобрази поведението си с пътните условия – нарушения на правилата
по чл. 15, ал. 5, чл. 20, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 ЗДвП. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Мерцедес С 220“ с рег.
№ ******* е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от представената по делото справка
за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.
В ИМ ищецът твърди, че е
предявил претенция пред застрахователя на 08.08.2016г. за заплащане на
застрахователно обезщетение, но в срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответното
дружество не изпълнило задължението си по договора за застраховка.
В отговора на ИМ ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, че е бил сезиран извънсъдебно с подадена застрахователна
претенция.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило на 06.05.2016 г. в с.Кардам, общ. Попово, ул.“Доктор
Върбан Генчев“ до № 69 между лек автомобил и велосипедист. Автомобилът не е
открит на местопроизшествието, не е установено мястотото на тялото на
велосипедиста, в протокола за оглед не е описан велосипеда, нито вещото лице е
могло да установи неговия вид и състояния от направените при огледа снимки. Преди
удара автомобилът не е оставил спирачни следи. Според вещото лице, за скоростта
на автомобила към момента на удара може да се съди по наличните деформации по
него – деформация по предната част в областта на предния десен фар, деформация
на предния капак, калника и страничното дясно огледало. С оглед на деформациите
по автомобила, експертът е приел, че неговата скорост към момента на удара е
била 50 км/час. Няма данни преди произшествието моторното превозно средство да
е спирало, поради което вещото лице е приело, че преди удара скоростта е била
същата. Според експерта, механизмът на настъпване на катастрофата е следният: на
06.05.2016г., около 19.20 часа л.а „Мерцедес
С 220“, рег. № *******се е движел по ул. „Доктор Върбан Генчев“ в посока
към центъра на селото със скорост от около 50 км/час. По същото време срещу
него върху принадлежащата лента се е движел велосипедистът А.С.. По неизвестни
причини авотомобилът е навлязъл върху лентата за насрещно движение и с предната
си дясна част е ударил насрещнодвижещия се велосипедист. От удара тялото на
велосипедиста е политнало напред към автомобила и е паднало върху предния десен
калник, като го е деформирало. В последния момент тялото се е приплъзнало около
дясната страна на автомобила, деформирало е страничното дясно огледало и е оставило
кървави следи по стъклото на дясната врата, след което е паднало на пътното
платно в зоната, където са установени следите от кръв. След пътно-транспортното
произшествие водачът на лекия автомобил е направил опит да се укрие. Според
вещото лице, причината за настъпване на катастрофата е управлението на колата
от неправоспособен водач след употреба на алкохол /1.42 промила, установени с
техническо средство/ и навлизането му върху лентата за насрещно движение в
момент, когато тази маневра не е била безопасна за него и за другите участници
в движението. Мястото на удара е по дължина на пътното платно - на около 20 метра
преди линията на възприетия от вещото лице ориентир и по ширина на пътното
платно - на около 6 м. вляво от десния край на пътното платно, считано в
посоката на огледа. В протокола за оглед на местопроизшествието не е отразена хоризонтална
и вертикална маркировка. Дължината на
опасната зона за спиране на автомобила е била 30.67 м. Участъкът от пътното
платно, върху който е настъпило произшествието, е бил прав, без ограничение на
видимостта. От края на завоя до достигане на мястото на удара разстоянието е
над 35 м. Според вещото лице, ако по някакъв начин велосипедистът е
представлявал опасност за водача на лекия автомобил при движението си след
завоя (движение в насрещната лента или друго), то при своевременна реакция от
страна на шофьора на моторното превозно средство, същият е могъл да предотврати
катастрофата, посредством аварийно спиране. Процесното пътно-транспортно
произшествие е настъпило върху лентата за насрещно движение на лекия автомобил,
т.е. върху принадлежащата на велосипедиста лента.
От
основното и допълнително заключение на медицинската експертиза, които съдът
приема, се установява, че при пътно-транспортното произшествие ищецът е получил
следните телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно
контузна рана в теменна област, счупване на капачките на двете коленни стави. През
периода на лечение пострадалият е изпитвал болки и страдания, като през първите
два месеца болките са били с по-голям интензитет. Поради счупването на капачките
на двете коленни стави, ищецът е носил 45 дни гипсова имобилизация на двете
коленни стави. През този период е имал затруднения в хигиенно-битовото си
обслужване. Направените от ищеца разходи по представените по делото документи са били
необходими за неговото лечение. Липсват доказателства той да е страдал от съпътстващи
заболявания, които да са повляли на възстановителния процес. При нормално
протичане на лечебния процес периодът на възстановяване при такъв вид травми е
около 6 месеца. През този период ищецът е търпял болки и страдания, като
първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. При извършения
преглед на пострадалия на 19.06.2019 г. вещото лице е установило наличие на
белег от рана в дясна челно-теменна област с дължина 12 см., който е на нивото
на кожата и ограничен обем на движение в дясната колянна става – невъзможност
за пълно изправяне на коляното с дефицит от 30 градуса, което е довело до
релативно скъсяване на десния долен крайник с 2см. Наред с това експертът е
установил невъзможност за пълно свиване на дясна колянна става от 100 градуса
при норма 150 градуса. Тези промени са с траен характер. На вещото лице е било
представено Експертно решение на ТЕЛК № 1240/13.04.2018г. на МБАЛ – Търговище,
с което на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 81.5 %. Въз
основа на това решение вещото лице е установило следните придружаващи
заболявания при ищеца: намалено зрение, състояние след мозъчен инсулт и
левостранна хемипареза от 30.05.2017г., които не са оказали влияние върху
лечението и възстановителния период.
Така събраните доказателства установяват
настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза се установи, че водачът на л.а
„Мерцедес С 220“, рег. № *******е виновен
за настъпване на катастрофата, тъй като е навлязъл в лентата за насрещно
движение в момент, когато тази маневра не е била безопасна за него и за другите
участници в движението, като при своевременна реакция от негова страна е могъл
да предотврати катастрофата, посредством аварийно спиране. От заключението на
медицинската експертиза се установи, че в следствие на катастрофата на ищеца са
причинени телесни повреди, от които е претърпял болки и страдания.
Осъществен е ФС на чл.432,
ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на произшествието
– 65 г., вида на причинените телесни повреди: контузия
на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в теменна област,
счупване на капачките на двете коленни стави; обстоятелството, че ищецът е
лекуван в болнично заведение през периода 06.05.2016 г. - 12.05.2016 г./епикриза
от МБАЛ – Търговище, Хирургично отделение/, а непосредствено след изписването
му от болницата е настанен в хоспис, в който също са полагани медицински грижи
за него през периода 12.05.2016г.-21.05.2016г./договор за осъществяване на
здравни грижи от 12.05.2016г. и фактура № 1463/12.05.2016г. от хоспис
„Св.Н.Мерликийски“ ЕООД/. При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази и вида на проведеното лечение – счупването на капачките на двете
коленни стави е лекувано, чрез поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни, а
по отношение на разкъсно-контузната рана е проведено оперативно лечение, изразяващо се в
хирургична обработка на раната./основно заключение на медицинската експертиза,
раздел “Изложение“/. Възстановителният период е продължил 6 месеца, през които
ищецът е бил затруднен да се обслужва самостоятелно и е изпитвал силни болки в
областта на счупванията, които са били с по-голям интензитет през първите два
месеца след катастрофата. По делото се установи, че след лечението за С. са
останали трайни последици – ограничен е обемът на движение на дясната колянна
става, поради невъзможност за пълно изправяне на коляното с дефицит от 30
градуса, което е довело до релативно
скъсяване на десния долен крайник с 2 см. Наред с това ищецът не може напълно
да свие дясната си колянна става, като обемът на движение е ограничен до 100
градуса при норма от 150 градуса. Вещото лице е установило при извършения преглед на пострадалия, че е имал
накуцваща походка и се е придвижвал с бастун./констативна част на
допълнителното заключение на медицинската експертиза/.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 60 000 лв., колкото претендира ищецът.
По предявения иск за
имуществени вреди:
По делото са представени фактура № 1463/12.05.2016 г., № 3680/12.05.2016г. и фактура № 15831/12.05.2016 г. и касови бонове,
от които се установява, че ищецът е направил разходи за потребителска такса в
„МБАЛ – Търговище“ АД в размер на 34.80 лв.и такса в хоспис „Св.Н.Мерликийски“
ЕООД в размер на 260 лв., както и
разноски за медикаменти и консумативи в
размер на 41.95 лв. Всички разходи, според медицинската експертиза, са били необходими
за лечението на пострадалия. Общият размер на имуществената вреда възлиза на
336.75лв., колкото претендира ищецът, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който карал велосипед с липсващ фар, без поставена
светлоотразителна жилетка и в нарушение на пътната сигнализация. Наред с това
се позовава на допуснати от С. нарушения на чл. 15, ал. 5, чл. 20, ал. 2 и чл.
22, ал. 1 ЗДвП.
Тежестта на доказване на възраженията за съпричиняване е върху ответника,
но по делото не са ангажирани доказателства, установяващи твърденията, че
ищецът е пътувал без светлоотразителна жилетка и е липсвал фар на управляваното
от него колело, нито бе установено да е нарушил пътната сигнализация. Според
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, вещото лице не
е установило от доказателствата по делото данни за хоризонтална и вертикална
маркировка на мястото на произшествието. От друга страна, дори и да бяха доказани твърденията
на ответника, от значение е дали
поведението на ищеца е допринесло за настъпване на катастрофата и вредите, за
което не са ангажирани доказателства по делото./решение 99/08.10.2013 г. по
т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
Останалите възражения на ответника за съпричиняване на вредите, поради
допуснати от ищеца нарушения на чл.
15, ал. 5, чл. 20, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 ЗДвП, също са неоснователни.
Съгласно чл.15, ал.5 от ЗДвП, когато няма специално предназначена за тях пътна лента
или алея, водачите на мотопеди,
велосипеди и други немоторни превозни средства може да
използват за движение разположения отдясно по посоката
на движението им пътен банкет,
ако той е годен за това
и ако това не пречи на
другите участници в движението.
Според чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на
пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство не трябва да се
движи без основателна причина с твърде ниска скорост,
когато по този начин пречи
на движението на другите пътни
превозни средства.
От заключението на автотехническата експертиза не се установява ищецът да е
допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.22, ал.1 от ЗДвП. Произшествието
е настъпило около 19.20 часа на прав участък от пътя, при неограничена за
водача на автомобила видимост. Моторното превозно средство се е движело по ул.
„Доктор Върбан Генчев“ в посока към центъра на селото със скорост от около 50
км/час. По същото време срещу него върху принадлежащата лента се е движел
велосипедистът А.С.. По неизвестни причини автомобилът е навлязъл върху лентата
за насрещно движение и с предната си дясна част е ударил насрещнодвижещия се
велосипедист. При така описания механизъм съдът
приема, че ищецът е допуснал нарушение на чл.15, ал.5 от ЗДвП, тъй като е
използвал за движение лявата част на пътя по посоката си на движение, а не пътният
банкет в дясно. Независимо от допуснатото от С. нарушение не бе установено с
поведението си да е допринесъл за настъпване на катастрофата. От заключението
на автотехническата експертиза по категоричен начин се установи, че
единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на
автомобила, който е навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, когато
тази маневра не е била безопасна за него и за другите участници в движението,
като при своевременна реакция от негова страна е могъл да предотврати
катастрофата, посредством аварийно спиране.
По претенцията за
законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва, считано от 08.08.2016г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409
от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай ищецът е
отправил застрахователна претенция до ответника на 08.08.2016г., по която
ответникът не се е произнесъл с окончателно становище, поради което дължи
законна лихва, считано от 09.11.2016г. до окончателното изплащане, не и за
периода преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Н.
***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 2340.10 лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 2 450 лв., а на СРС разноски за вещи
лица в размер на 400 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на А.А.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– за адв. Н., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 60 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна
рана в теменна област, счупване на капачките на двете коленни стави, настъпили
на 06.05.2016г., по вина на водача на л.а „Мерцедес С 220“ с рег. № ******* – С.К.С.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2016г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва в частта за периода 08.08.2016г. - 08.11.2016г.,
като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на А.А.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 336.75 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се
в заплащане на потребителски такси, медикаменти и консумативи по фактури № 15831/12.05.2016г.,
№ 3680/12.05.2016г. и № 1463/12.05.2016г. за лечение на телесни повреди, настъпили
при катастрофа на 06.05.2016г., настъпила по вина на водача на л.а „Мерцедес С
220“ с рег. № ******* – С.К.С., по време на действие на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“/, ведно със законната лихва, считано от
09.11.2016г. до окончателното изплащане, като
претенцията за законна лихва в частта
за периода 08.08.2016г. - 08.11.2016г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на адвокат В.Н. *** с
адрес за призоваване:гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 14, ет.1, ап.2, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2340.10 лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 2 450 лв., а на СРС
разноски за вещи лица в размер на 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: