Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 9926 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от А.А.Х., М.А.Я., В.А.Я., Е.А.Я. и Н. А. П. искове
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.
Ищците твърдят, че на 03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино в посока разклона
за с. Гроздьово и с. Горен Чифлик, обл. Варна, по вина на водача на т.а. марка „Ситроен
Джъмпер“ с рег.№ *******– Д.В.К.настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което по непредпазливост била причинена смъртта на водача на превозно средство
с животинска тяга А. Я.Х.. Деликвентът имал сключена задължителна застраховка
за автомобилистите „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна
полица №BG/01/115002640936/24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до
04.11.2016г. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП №2369/2015г. по описа на 04 РУ на ОДМВР – Варна. С присъда №53/04.05.2016г. по НОХД №431/2016г. водачът Д.К. бил признат за виновен за
настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, като към датата на
подаване на исковата молба наказателното дело било висящо пред Апелативен съд –
Варна, ВНОХД №282/2016г. Смъртта на
А. Х. настъпила вследствие на съчетана травма – черепно-мозъчна, гръдна,
коремна и травма на крайниците, която причинила несъвместими с живота увреждания
на вътрешните му органи. Починалото лице се намирало в родствени връзки с
ищците в настоящото производство, като А. Х.била негова съпруга, а Н.П., В.Я., Е.Я.
и М.Я. били негови деца. Ищците претърпели неимуществени вреди от смъртта на
родственика си А. Я.Х.. Стойността на неимуществените вреди всеки от ищците
определя на 100 000лв. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение
в размер на по 100 000лв. на всеки от тях, ведно със законна лихва от
датата на деликта 03.12.2015г. до окончателното плащане. Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва
размера на исковете; прави възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя
на ищците, който управлявал каруца с животинска тяга по пътното платно в тъмната част на денонощието, без поставени светлоотразителни
знаци и под въздействието на алкохол, при концентрация на алкохол в кръвта от
3.9 промила. Поддържат становището, че ищците М.Я., В.Я., Е.Я. и Н.П. не били в
близки отношения с баща си, тъй като били отгледани в държавна институция. На ищците
били изплатени обезщетения в следните размери: 50 000лв. на А.А.Х. и по
45 000лв. на останалите наследници. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищците
следва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на родствена връзка с починалото при
пътно-транспортното произшествие лице А. Я.Х.; 2/за съществуването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 3/за юридическите факти от състава на чл.45 от ЗЗД по
отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 4/да докажат
размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се
предполага до доказване на противното.
Страните не спорят, че на 03.12.2015г. е настъпило
пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал А. Х..
Не се спори и относно обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № *******е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Видно от влязла в сила присъда №53/04.05.2016г., постановена по НОХД №431/2016 г. на Окръжен съд – Варна, НО, потвърдена
с решение №193/24.08.2016г. по ВНОХД №282/2016г. на Апелативен съд – Варна и решение №266/15.12.2016г. по н.д.№1115/2016г. на Върховния касационен съд,Д.В.
К. е признат за виновен в това, че на 03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино,
Община Аврен, обл. Варна, по посока на разклона за селата Гроздьово и Горен
Чифлик, обл. Варна, при управление на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с
рег.№ *******е нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране на скоростта на движение извън населено място на водача на пътно
превозно средство от категория В е забранено да превишава скорост от 90 км/ч.”; чл.77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре”, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на А. Я.Х., поради което и на основание чл.343, ал.1 б.“в“ вр. чл.342,
ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и три месеца, чието изтърпяване, на осн. чл.66
ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл.343Г от НК му е наложено наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и три
месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на ОС – Варна, съдът
приема, че поведението на водача на т.а „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ *******– Д.В.К.е виновно и противоправно – същият е нарушил
посочените в присъдата разпоредби на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.77 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Я.Х., които обстоятелства не се
оспорват от ответника.
Спорни въпроси са: дали децата на А. Х. са преживели неимуществени вреди от
смъртта на баща си, допринесъл ли е наследодателят на ищците А. Х. за
настъпването на вредите, оспорва се и размерът на предявените искове.
С допълнителния отговор от 30.03.2017г. ответникът твърди, че е изплатил
следните обезщетения на ищците – на А.А.Х. – 50 000лв., а на останалите ищци – М.А.Я., В.А.Я., Е.А.Я. и Н. А.П. – по
45 000лв.
Плащанията не се оспорват от ищците, което става ясно от подадена от тях
молба от 12.04.2017г., в която са посочили, че във връзка с изплатените суми,
искат да бъде допуснато изменение на размера на предявените искове. С оглед на изразеното
писмено становище от ищците в молба от 12.04.2017г. съдът приема, че страните
не спорят относно плащането на посочените от ответника суми.
Извършените от ответника частични плащания на застрахователни обезщетения
представляват извънсъдебно признание от негова страна на обстоятелството, че
ищците са претърпели неимуществени вреди до размера на изплатените обезщетения.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ 388/08.12.2015 г., издадено от
Община Долни Чифлик, ищцата А.А.Х. е съпруга на починалия А. Х., а ищците Н. А.
П., В.А.Я., М.А.Я. и Е.А.Я. са негови деца.
От показанията на св. И. се установява, че ищцата А. и съпругът й от 40 години са живеели заедно. Според
свидетелката, те се разбирали много добре, не ги била виждала да се карат. След
катастрофата ищцата А. била в шоково състояние. Децата също били в шок,
страдали. Все още им било трудно да преживеят смъртта на баща си. Децата на
ищеца живеели в Германия. В. и Е. били отдавна в чужбина от около 7-8 години,
но често пътували до България, за да се видят с родителите си, а през
останалато време общували с тях по телефона. Най-малката им дъщеря също била в
чужбина – от 6-7г. живеела в Германия. След
като починал баща й, дошла за погребението и останала в България. Същевременно
свидетелката заявява, че малката дъщеря живеела с родителите си преди
катастрофата, отивала в чужбина и се връщала. Децата, които живеели в чужбина,
си идвали на „7-8 месеца, на година”. Докато били малки, всички деца на А. Х.
живеели с майка си и баща си. В семейството много си помагали, споделяли
помежду си. Докато децата били в чужбина, изпращали пари на родителите си.
Съдът не кредитира показанията на
св.И. в частта, в която твърди, че малката дъщеря на А. Х. е живяла преди катастрофата с родителите си, тъй
като показанията й в тази част противоречат на останалите й показания, според
които малката дъщеря е живеела от 6-7 години в Германия, върнала се е за
погребението на баща си и е останала в България.
С оглед на така събраните по делото доказателства и изразените писмени
становища от страните, съдът приема, че е осъществен всеки един от фактите от
състава на чл. 226 от КЗ/отм./: установено е извършването на противоправно и
виновно деяние от водач, чиято отговорност е застрахована от ответното дружество
по застраховка ”Гражданска отговорност”, чието поведение е причинило
неимуществени вреди на ищците.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на А.А.А.Х./съпруга
на починалия/ съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към
датата на смъртта на А. Х. – 56г.,
обстоятелството, че е загубила съпруга си, с който са живеели съвместно от 40
години, създали са дом и заедно са отгледали децата си. Семейството е било
задружно, родителите и децата взаимно са си помагали. Когато са пораснали,
децата са заминали в чужбина, но са се връщали на 7-8 месеца, за да видят
родители си, изпращали са им пари. След
смъртта на съпруга си, ищцата е изпаднала в шоково състояние, страдала е, все
още не е преодоляла загубата на партньора си./св. И./.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015г., на основание чл.52
от ЗЗД, съдът определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
по справедливост на 100 000лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на останалите
ищци съдът съобрази следните обстоятелства – възрастта на всеки от тях към
датата на смъртта на наследодателя им – М.Я. е била на 29 г., В.Я. на 39 г., Е.Я.
на 34 години, а Н.П. на 40 години; обстоятелството че между ищците и техните
родители са съществували отношения на емоционална привързаност и обич, взаимно
са си помагали и са се подкрепяли. Ищците от години са живеели в чужбина – от около
7-8 години, но на 7-8 месеца са се завръщали, за да видят родителите си,
изпращали са им пари, общували са с тях телефона, връзката между тях не е била
прекъсната. Ищците тежко са приели смъртта на баща си, страдали са, все още им е
трудно да приемат загубата./св.И./. Въпреки че трагичният инцидент се е отразил
негативно върху емоционалната сфера на всички наследници на починалия, съдът
приема, че синът и дъщерите на ищеца,
като възрастни хора, които от години
живеят и работят в чужбина, имат свой живот и не усещат така остро
загубата на баща си, както я усеща
тяхната майка. Единствено ищцата М.Я./най-малката дъщеря/ след смъртта на баща си
се е завърнала в България, но тя също е достатъчно възрастна – на 29 години, за
да се грижи сама за издръжката си,
същата има свое семейство и деца, за които да се грижи/св.И./, поради което
съдът приема, че също не усеща така остро загубата на баща си, както я усеща
нейната майка. Съществен фактор при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са и социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015г., като при определяне
размера на обезщетението целта е да бъдат репарирани вредите от неправомерното
поведение, а не да се постигне
неоснователно обогатяване.
Като съобрази посочените обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи размера на застрахователното обезщетение, по справедливост, на 70 000лв.
за всеки от ищците М.Я., В.Я., Е.Я. и Н.П..
По възраженията за съпричиняване:
Ответникът направи възражения за съпричиняване на вредите от А. Х.,
който управлявал превозно средство с животинска тяга в тъмната част на
денонощието, без поставени светлоотразителни знаци и под въздействието на
алкохол в значително количество при концентрация от 3.9 промила в кръвта.
Съдът намира за основателно първото възражение за съпричиняване на вредите,
поради следните съображения:
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие: На 03.12.2015г. по пътя от
с. Дъбравино, община Аврен, обл.Варна, по посока на разклона за селата
Гроздьово и Горен Чифлик, около 17.09 часа, при движение на фарове т.а „Ситроен Джъмпер” с рег.№ *******управляван
от водачаД.В. К., е настигнал движеща се каруца, управлявана от А. Я.Х., и я е
ударил в нейния заден край. От техническа гледна точка причините за настъпване
на произшествието, според вещото лице, се дължат на субективни действия на
водача на автомобила, който се е движел с несъобразена скорост спрямо
осветената зона пред него, както и на движението на каруцата без собствена светлинна
сигнализация. В заключението е посочено, че видимостта на шофьора на товарния автомобил
при движение на къси светлини е 55-60 метра, а той се е движел със скорост от
100 км./час. Ако се бе движил със скорост от 60 км/час, опасната зона на
спиране би била 47 метра, а при скорост от 100 км/час опасната зона за спиране
е 102метра. Наличието на светлоотразителни табели увеличава далечината на възприемане
на обекта с около 20%, защото върху тях попада отразена от пътното платно
светлина и те проблясват. В конкретния случай, за да може да възприеме тъмен
обект пред автомобила с включени къси светлини и да може да спре, водачът е
следвало да се движи със скорост под 70 км/час. В съдебно заседание вещото лице
заявява, че ако на каруцата бе имало светлинен източник, тогава нейното
възприемане от водача на автомобила би могло да бъде от разстояние над 200 м., тъй
като участъкът е праволинеен. При това положение произшествието не би
настъпило, тъй като независимо от скоростта, водачът би възприел каруцата и би могъл
своевременно да спре.
От показанията на свидетеля А. се установява, че престъплението е настъпило
на смрачаване. Самият той пътувал с автомобила си на включени фарове. Преди разклона
за Старо Оряхово видял процесния товарен автомобил с пуснати аварийни светлини,
шофьорът бил клекнал до автомобила и се държал за главата. Свидетелят го
попитал какво се е случило, а водачът му отговорил, че е „блъснал нещо”,
заслепила го насрещно движеща се кола. Свидетелят го успокоил малко и двамата
започнали заедно да търсят в канавката отстрани по пътя в какво е ударил. Първо
намерили тялото на кон и части от каруца, накрая намерили и човека, който е
карал каруцата. При движението си към произшествието свидетелят се разминал с
насрещно движещ се автомобил, който също карал на включени светлини, но не обърнал
внимание дали е карал на дълги или къси светлини. Свидетелят описва пътя, като
двулентов с обособена канавка, без мантинели. В канавката е имало растителност
и не е имало възможност за движение по нея на пътно превозно средство.
Съгласно чл. 71, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да
има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.
С оглед на заключението на автотехническа експертиза и събраните по делото свидетелски
показания съдът приема, че водачът на каруцата е допуснал нарушение на чл.71, ал.1 от ЗДвП, като е
управлявал превозно средство с животинска тяга при намалена видимост, по време
на смрачаване, без поставени светлоотразителни знаци и светлинен източник, поради
което е бил трудно забележим от останалите водачи на превозни средства. Според
вещото лице, ако бе имал поставен светлинен източник на каруцата, водачът на
товарния автомобил би го забелязал от над 200м. и произшествието не би настъпило.
Основателно е и второто от възраженията на ответника за съпричиняване на вредите.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че към
момента на настъпване на смъртта А. Х. е бил под въздействието на алкохол при
установена алкохолна концентрация в кръвта от 3.91 промила. Така установената
концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, характеризираща се
с прояви на токсично въздействие върху нервната система и рязко влошаване на
неврологичните симптоми – наблюдават се груби нарушения на мисловната дейност,
загуба на критична преценка, значително повлияване на възприятието, паметта и
разбирането, понижен е сензорният отговор; повишено е реакционното
време/рефлексите са силно забавени/, намалена е зрителната острота и периферното
зрение, наблюдава се сензорно-моторна некоординираност, нарушено е равновесието,
завалена е речта. Това състояние се характеризира с признаци на потиснатост на
съзнанието – от сънливост до сопор и кома. Така установената концентрация на
алкохол в кръвта в определени случаи, когато организмът на индивида не е привикнал
към действието на алкохола, е възможно самостоятелно да доведе до летален изход.
Вещото лице е категорично в заключението си, че при това състояние на алкохолно
опиване за Х. е била налице намалена способност за самозапазване при реални или
потенциални опасности.
С оглед заключението на медицинската експертиза, съдът приема, че А. Х. е управлявал
каруцата под въздействието на опасно количество алкохол в кръвта си, което е
повлияло на възможността му да осъзнае реалната опасност от управлението на
каруцата по пътното платно на смрачаване, без светлоотразителни табели и
светлинен източник. Управлението на ППС след употреба на алкохол от водача е
обстоятелство, което повишава риска от настъпване на пътно-транспортното
произшествие, който риск починалият е поел. С поведението си наследодателят на
ищците е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие и
вредоносния резултат.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие и оказания принос от страна на починалото лице при
пътно-транспортното произшествие, съдът прие, че приносът на водача на товарния
автомобил е по-голям от приноса на водача на каруцата А. Х., като определи
процент на съпричиняване на вредите – 30%.
Размерът на дължимото обезщетение при процент на съпричиняване на вредите от 30%, е 70 000лв. за ищцата А.Х./70% от 100 000лв./ и по 49 000лв. за останалите
ищци /70% от 70 000лв./. От тези суми следва да се приспаднат изплатените
от ответника обезщетения в размер на 50 000лв. на ищцата А.Х. и в размер на по 45 000лв. за останалите ищци.
Така размерът на дължимите обезщетения от ответника възлиза на 20 000лв.
за ищцата А.Х./70 000лв.- 50 000лв./, а за
останалите ищци – на по 4 000лв./49 000лв.- 45 000лв./, до които
размери исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени
размери от по 100 000лв., следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 979.04лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Н. ***, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1270.80лв., съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в
размер на 960 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД с
адрес ***, ЕИК *******, да заплати на А.А.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 20 000лв.
/обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на съпруга й А. Я.Х., причинена
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.12.2015 г. по
вина на водача Д.В.К.при управление на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер“ с рег.
№*******по време на действие на застрахователен договор за застраховка
”Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 100
000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ,
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД с адрес ***, ЕИК
*******, да заплати на М.А.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата
от 4000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на баща й А. Я.Х., причинена вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.12.2015 г. по вина на водача Д.В.К.при
управление на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******по време
на действие на застрахователен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, с адрес ***,
ЕИК *******, да заплати на В.А.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 4000лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта
на баща й А. Я.Х., причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 03.12.2015 г. по вина на водача Д.В.К.при управление на лек
автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, с рег. №*******по време на действие на
застрахователен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, с адрес ***,
ЕИК *******, да заплати на Е.А.Я., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата
от 4 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на баща му А. Я.Х., причинена вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.12.2015 г. по вина на водача Д.В.К.при
управление на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, с рег. №*******по време на
действие на застрахователен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”/, ведно
със законната лихва, считано от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, с адрес ***,
ЕИК *******, да заплати на Н. А. П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата
от 4000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на баща й А. Я.Х., причинена вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.12.2015 г. по вина на водача Д.В.К.при
управление на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******по време
на действие на застрахователен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.А.Х., М.А.Я., В.А.Я., Е.А.Я. и Н. А. П. да заплатят на „З. „А.Б.“ АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 979.04
лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД да заплати на
адвокат В.Н. ***, адрес за призоваване: гр. София, гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ №7, ет. 5 ап.9, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1270.80лв., съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в
размер на 960лв. съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: