Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 23.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 190 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез адвокат
С.К., срещу Решение № 287/21.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 975/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № В-0050582 от 13.04.2020г. на директора на
Регионална дирекция КЗП - гр. Варна, с което на основание чл. 123, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във връзка с чл. 222 от ЗЗП, на „Т.Б.“
ЕАД, *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се и
доводи по същество, в които жалбоподателят аргументира становището, че
санкционираното дружество не е извършило вмененото му нарушение, тъй като
задължението за отразяване на извършения ремонт в гаранционната карта било за
сервиза, но не и за търговеца. Също така се сочи, че дружеството не е извършило
приписаното му нарушение, тъй като е вписало рекламацията на потребителя в
електронния регистър и срокът на гаранцията на устройството е автоматично
удължен със срока на престоя на апарата в сервиза, при което не налице засягане
на правата на потребителя. Твърди се също, че съдебният акт е постановен в
нарушение на процесуалните изисквания за излагане на съответните мотиви. Поради
това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, КЗП, гр. Варна,
изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована,
не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 17.12.2019г.
компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите -
гр. Шумен извършили проверка в обект стопанисван от жалбоподателя, а именно -
„Теленор“ – магазин за продажба на мобилни апарати намиращ се в гр. Шумен на
ул. „Стоян Чилингиров“ № 2, за което бил съставен Констативен протокол №
К-2665942 от 17.12.2019г.
В протокола било
отразено, че проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба
с Вх. № В-03-2325/09.12.2019г. от Б.И.Б.. При проверката било установено, че в
момента обекта работи и обслужва клиенти. Жалбата на потребителя била относно
рекламация на мобилен телефон “Nokia” модел „7 Plus“. В нея било посочено, че
телефонът е закупен в „Т.Б.“ ЕАД. Проявил дефект и потребителят предявил
рекламация, която търговецът не е удовлетворил в законоустановения срок и
отказал разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. Рекламацията била приета с протокол за
приемане на устройство № *********/17.10.2019г. На 18.11.2019г. потребителят
подал искане за разваляне на договора за продажба и възстановяване на
заплатената сума на основание чл. 113, ал. 3 от ЗЗП, тъй като търговецът не е
привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Във връзка със
съставения констативен протокол от дружеството жалбоподател било изискано
становище, поради какви причини, на потребителя не е удовлетворено искането за
прекратяване на договора и възстановяване на сумата. С изх. № 519/23.12.2019г.
бил получен отговор, че ремонтът е извършен в законоустановения срок. След
запознаване с получения отговор с писмо изх. № В-03-2325/07.01.2020г. от дружеството били изискани доказателства за
твърдяното в полученото становище. След получаване на исканите доказателства и
запознаването с тях и по конкретно след запознаване със съдържанието на
гаранционна карта № ********** от 18.10.2018г. било установено, че търговецът
не е отразил в тази карта извършения от него ремонт на телефона на потребителя Б..
От представения от търговеца сервизен
протокол № ********* от 21.10.2018г. ставало ясно, че телефонът бил на
ремонт 15 дни. От 21.10.2018г. до 05.11.2018г., който ремонт не е отразен в
гаранционната карта и срокът на ремонта не е прибавен към гаранционния срок,
което от своя страна възпрепятства потребителя да ползва правата му дадени по
чл. 113 и чл. 114 от ЗЗП.
На 24.01.2020г. за
констатираното при проверката извършена на 17.12.2019г., бил съставен АУАН №
К-0050582/24.01.2019г., като актосъставителят счел, че с това дружеството е
нарушило чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. Актът бил съставен и връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от
правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по
акта.
Въз основа на така съставения
акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдебният състав извел и решаващия си извод относно безспорната
установеност на вмененото на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил
оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен
състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да отрази извършения
ремонт по приета рекламация на продукт в гаранционната му карта, с което е
нарушил чл. 123, ал. 2, изречение второ от ЗЗП. За констатираното нарушение на
лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222 от ЗЗП.
Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по
посочения текст от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 123, ал. 2 от ЗЗП
задължение търговецът да отрази извършен ремонт в гаранционната карта, при
което срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. В случая фактите,
обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно
установени – налице е надлежно предявена рекламация по отношение на едно
устройство, като търговецът е приел да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба чрез осъществен ремонт, но не е попълнил по
надлежен начин гаранционната карта. Адресат на задължението по чл. 123, ал. 2,
изречение второ от ЗЗП е именно търговецът, към когото потребителят отправя
рекламационната си претенция, а не съответния сервиз, натоварен единствено с
техническото обслужване на апарата. Твърдението пък че нормата на чл. 123, ал.
2 от ЗЗП сочела на форма на деянието „допустителство“ е превратно тълкуване на
закона и не се споделя от касационната инстанция. Неотносимо към съставомерността
на деянието е и твърдението за надлежно отразяване на детайлите по предявената
рекламация в книгата за рекламации от страна на юридическото лице – това по
никакъв начин не отнема задължението му, произтичащо от чл. 123, ал. 2, предл.
2 от ЗЗП, което е съобразено с целта на закона, а именно да бъде защитено
правото на потребителя за удължаване на гаранционния срок със срока на
извършения ремонт и данните за това да бъдат отразени по еднозначен начин в
гаранционната карта, с която потребителят разполага. За да бъде изчислен срока
на ремонта, който следва да се прибави към гаранционния, трябва да бъдат
посочени неговото начало и край, и в гаранционната карта следва да бъдат
отразени датите на приемане и връщане на стоката от ремонт.
До аналогични изводи е достигнал и
районният съд, излагайки съответните правни аргументи и мотивирайки своите
възприятия в унисон със закона, поради което касационната инстанция не споделя
твърденията на касатора за липса на надлежни мотиви и за наличие на съществено
опущение на съдопроизводствените правила.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила
Относно претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на
120 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр.
Варна разноски по делото в размер на 120 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 287/21.07.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 975/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ ЕАД, *** да заплати на Комисия
за защита на потребителите, РД – Варна, разноски по делото в размер на 120
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.10.2020 г.