Определение по дело №83/2023 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК,

Жалбоподателят Х.И.Х., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. К.К., редовно упълномощен, с пълномощно приложено на л. 16 от делото, и приет от съда от преди.

Ответната страна мл.автоконтрольор в РУ Н. към ОДМВР - Ш., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не изпраща представител.

Съдът докладва постъпила молба С.д. № 13467/25.09.2023г. от гл. юрк. И.С., с която заявява, че не може да се яви в насроченото открито съдебно заседание, не се противопоставя да бъде даден ход на делото. Запозната е със заключението на вещото лице и няма въпроси към него.

Вещото лице Ц.М.Ц., редовно призован, се явява.

Делото е отложено от предходно съдебно заседание за изготвяне на заключение по допуснатата Съдебно-почеркова експертиза.

Съдът докладва постъпило със С.д. № 13094/18.09.2023г. заключение на Съдебно – почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Ц.М.Ц., депозирано в срока по чл.199, ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК.

На основание чл.200, ал.1 ГПК, съдът пристъпва към снемане самоличността и изслушване на вещото лице, изготвило СПЕ:

Вещото лице Ц.М.Ц. – 64г., женен, неосъждан, без родство и дела със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

- Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Адв. К.: Взехте ли сравнителен материал от самия жалбоподател Х.И.Х.?

Вещото лице Ц.: Не, не съм взел материал, но съм ползвал сравнителен материал, който са ползвали при изготвянето на експертизите в ОД на МВР – Варна, както и от заявление за издаване на документи за самоличност, както и от АУАН, но лично от лицето не съм вземал.

Адв. К.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

Съдът намира, че заключението на СПЕ следва да бъде приобщено към доказателствата по делото, с оглед на което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал на делото СПЕ със С.д. № 13094/18.09.2023г., изготвена от вещото лице Ц.М.Ц..

На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит от 200 лв.

Съдът докладва постъпило писмо С.д. № 9653/23.06.2023г. от Началника на РУ – Н., с което уведомяват съда, че оригинала на процесната заповед е в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Варна, като изпраща заверено копие от писмо с рег. № УРИ ***23.12.2022г. по описа на Отдел разследване, с което е изискан оригинала на ЗППАМ и писмо, с което е изпратен. Така постъпилият отговор да се приложи по делото.

Съдът докладва, че в становището на ответника със С.д. № 13467/25.09.2023г. е направено възражение за недопустимост на жалбата, поради това че е подадена след изтичане на преклузивния срок, като се аргументират със заключението по Съдебно-почерковата експертиза.

Становище по допустимостта на жалбата:

Адв. К.: Предоставям на съда.

Съдът намира, че ход на делото не следва да бъде даван, т.к. жалбата е просрочена.

Производството по делото е образувано по жалбата на Х.И.Х.,***, против Заповед за налагане на ПАМ № 22-0307-000070/29.04.2022г. по описа на РУ Н., с която за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП и на основание чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 29.04.2022г.

Според разписка към ЗППАМ, същата е връчена на Х. на 29.04.2021г. - като очевидно е допусната техническа грешка при изписване на годината - 2021г., вместо 2022г.

От приетото по делото заключение по СПЕ, се установява че подписът, положен след текста „Подпис“ в края на заповедта от името на Х.Х., и ръкописните текстове „29.04.2021г.“ и „Х.И.Х.“, са изпълнени от Х.И.Х. с ЕГН: **********.

При така приетото заключение, съдът приема, че Заповед за налагане на ПАМ № 22-0307-000070/29.04.2022г. е връчена на жалбоподателя на 29.04.2022г. - на датата на съставянето й.

Жалбата до съда е подадена на 05.12.2022г. - почти 7 месеца, след изтичане на 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 АПК, поради което се явява просрочена и недопустима по смисъла на чл.159, т.5 АПК.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.И.Х.,***, против Заповед за налагане на ПАМ № 22-0307-000070/29.04.2022г. по описа на РУ Н., с която за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП и на основание чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 29.04.2022г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 83/2023г. по описа на Адм.съд-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок, който за жалбоподателя тече от днес, а за ответната страна от съобщаването му.

Разглеждането на делото приключи в 10:36 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.