Присъда по дело №1891/2018 на Районен съд - Варна

 

М О Т И В И

 

към присъдата по НОХД № 1891/2018 г.

на Районен съд-Варна 3-ти наказателен състав

 

 

 По отношение на подсъдимия И.М.М. *** от Района  прокуратура-Варна са  повдигнати обвинения за извършени престъпления по: чл.131 ал.1 т.12 от НК за това, че на 23.08.2017г. в гр. Варна, м-ст „Кабакум", причинил лека телесна повреда на Я.Г.Д., изразяваща се в травматични оттоци в лявата лицева половина, кръвонасядания в областта на лявата скула, контузия на лявата долночелюсна става, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота,като деянието е извършено по хулигански подбуди; чл. 144 ал.З вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на  23.08.2017 г. в гр. Варна м-ст „Кабакум", в условията на продължавано престъпление, се заканил на Я.Г.Д., с престъпление против неговата личност - с убийство на Д. с думите: „Ще те разпоря като прасе, ще те заколя" и „Ще те смажа, ще те ударя", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; и по чл. 343 Б ал.З от НК, за това, че на 23.08.2017 г. в гр. Варна, м-ст „Кабакум", управлявал МПС - лек автомобил „Опел Корса" с per. № В 9886 НС, след употреба на наркотични вещества - кокаин и канабис, установено по надлежния ред с техническо средство Drug test 5000 с фабричен №ARJM - 0053 с проба 059.

По  делото бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия от пострадалия Я.Д., който беше конституиран и като частен обвинител в съдебното производство.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и на база събраните доказателства изразява становище, че то е доказано. Пледира за налагане наказания както следва: по първото обвинение -  „лишаване от свобода” за срок от една година и пет месеца, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години; по второто обвинение- лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 5 години;по третото- „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години и глоба в размер на 1000 лева, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от дена година.  Предлага да  бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК, а в рамките на определения изпитателен срок на  кумулираните наказания да бъде наложена пробационна мярка по чл.42 ал.2 т.4 от НК.  Изразява  становище за основателност на гражданските искове, както и по възлагане на  разноските и разпореждане с веществените доказателства.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа  изцяло обвинителната теза изложена от представителя на прокуратурата, като изразява и становище по доказателствата, които да се кредитират. Пледира за идентични наказания по вид и размер с тези предложени от прокурора, както и за уважаване на гражданско правните претенции.

Пред съда подсъдимият  И.М. лаконично изрази несъгласие с обвинителната теза, като отрече да е носил нож и да е удрял свид. Д.. В последната си дума заяви, че се счита за невиновен по повдигнатите му  обвинения.

Защитникът на подсъдимия след анализ на доказателствения материал застъпва тезата, че обвиненията са недоказани. Излага доводи за липса на хулиганско поведение от страна на подзащитния му, за използване на  нерегламентирано техническо средство за  установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, както и за отсъствие на нож, с който да е заплашвал свид. Д.. Пледира за оправдателна присъда и  отхвърляне на гражданските искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През лятото на 2017 г. свидетелят Я.Д. работил като оператор на лифт „Кабакум"-Варна, към „Вита 2014" ЕООД.  Тъй като работното време на обекта било от 09:00ч. до 19:00ч. обичайно той отивал на работа, около 08:50 ч. управлявайки лек автомобил, марка „Ауди А3"с peг. № В 3498 НМ. На 23.08.2017г.,  сутринта Д. тръгнал за работа, а с него в автомобила бил свид.Л.С.. Около 08:50 часа те се движели по крайбрежния път на плаж „Кабакум". Пътя бил неравен поради наличието на дупки,  пясък и поставени препятствия от типа „легнал полицй“. Пред него се движел автомобил, управляван от свид.К.И., в който била и приятелката му - свид.А.Д.. Внезапно управляваният от свид.И. автомобил спрял и след маневра за паркиране назад преустановил движението си, оставайки перпендикулярно на пътя с предна част, насочена и към заведението, до което бил подсъдимия. Следвалият го с автомобила си Я.Д. потеглил рязко напред превъртайки гуми, при което вдигнал пясък. Като стигнал зоната на лифта спрял, а свид.Л.С. слязъл,  за да вземе от близкия бар ключовете, с които да отключи вратата, за да приберат колата. Докато изчаквал колегата си свид.Д. направил обратен завой и спрял автомобила с насочена към  вратата на лифта предна част. Стъклото на  предната му  лява врата било свалено до долу.

Междувременно, подсъдимият И.М., който видял превъртането на гумите и вдигналия се прах, се ядосал. Той се качил в автомобила си „Опел Корса" с рег.№В 9886 НС и последвал този на свид.Д.. Докато последният изчаквал в автомобила си свидетелят Л.С., подсъдимият спрял със своя  на около метър в дясно  от него, успоредно на пътя. След като слязъл подс. М. се насочил към вратата на водача и през отворения прозорец, крещейки как може да кара като ненормален, нанесъл удар с юмрук в лявата страна на лицето на свид.Д.. Обръщайки се последният видял, че нападателят му държи в дясната си ръка нож и насочвайки го към врата на Д. започнал да крещи „Ще те разпоря като прасе, ще те заколя". Ножът бил много близо до врата му, което изплашило Д., че ще го рани. С две ръце избутал М. и успял да заключи вратите и вдигне стъклата. В този момент се приближил свид.В.М., който разхождайки се  по алеята станал неволен свидетел на случващото се и решил да се притече на помощ на пострадалия. При появата му, подсъдимият  се отдалечил от автомобила на Д. псувайки и хвърлил ножа в колата си. Действията на подсъдимия били възприети и от свид.К.К., работеща на бара срещу лифта, която се обадила на спешен номер 112.

Малко  след това свидетелите Д. и  С.  влезли  в зоната на лифта и тогава подсъдимият се върнал и заплашил свид.Д. с думите „Ще те размажа, ще те премажа". Пак държал същия нож в дясната си ръка, но този път ножът бил сгънат. Свидетелят Д. не отговорил , а подсъдимият продължил да крещи и да заплашва. Като разбрал, че е извикана полиция казал, че ще ги чака в бар по - надолу по алеята и си тръгнал. По повод получения сигнал за инцидент на мястото били изпратени свидетелите И.И. и С.Р., дежурни като автопатрул 513 към Пето РУ при ОД МВР-Варна. Там полицейските служители заварили свид.М., който им разказал какво се е случило и им показал местонахождението на подсъдимия и пострадалия. Последният  имал видим оток на лявата скула. След като установили самоличността им полицейските служители ги поканили  в сградата на Пето РУ МВР-Варна за изясняване на случая. Подсъдимият се съгласил, но казал, че ще отиде със своя автомобил "Опел Корса" с ДК № В 9886 НС, т.к. после имал някаква работа. За това свидетелят Ив.И. го придружил в автомобила му, а свидетелят Св.Р. се придвижил до РУ със служебния. Със свои автомобили се придвижили пострадалия и свидетелите. В Пето РУ МВР-Варна бил извикан служител от сектор „ПП" при ОД МВР-Варна, за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Свидетелят Я.М., разяснил на подс.М., че ще му бъде извършена такава проверка и последният се съгласил. С техническо средство „Drug test 5000", фабричен номер ARJM-0053, проба №059, бил отчетен положителен резултат за канабис и кокаин. Свид.М. съставил протокол за извършената проверка и запечатал пробата. На подс.М. бил издаден талон за медицинско изследване №0016788 и отведен във ВМА Варна за вземане на кръвна проба. В лечебното заведение, подсъдимият отказал да даде кръв за изследване, което било отразено в протокол.

От заключението на съдебно медицинската експертиза е видно, че на свид. Я.Д. са установени травматични отоци в лявата лицева половина, кръвонасядания в областта на лявата скула, контузия на лявата долночелюстна става, които са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удари с юмруци. В своята съвкупност тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, и отзвучават без дефицит за период от около 10 дни.

От заключението на  съдебно психиатричната експертиза се установява, че подс. И.М. не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице е разстройство вследствие употреба на канабиноиди, вредна употреба на марихуана. Към момента на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психическото и физическото състояние на М. му позволява да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Той е психично здрав и е в състояние да участва адекватно в процесуално-следствените действия.

От заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, е видно, че свид. Я.Д. не страда от психично разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Ситуацията на 23.08.2017 г. за него е била фрустрираща, но не животозастрашаваща или такава с която свид. Д. не би могъл да се справи. Преживяното от свид. Д. не се е трансформирало в психична травма и не е дало отражение в неговата психика. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От доказателствата за съдимост се установява, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият не е осъждан.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от частично кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на свид. Д.Д., М.А. и Б.Н.; от  показанията на свидетелите Я.Д.,  В.М., К. К., Ант.Д., К.И., Ив.И. Св.Р., Л.С. и Я.М. дадени пред съда, както и от приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК свидетелски показания на В.М., Ив.И. и Св.Р.; заключенията на медицинската,  психиатричната и комплексната експертизи, и обясненията на вещите лица пред съда, както и от писмените материали приобщени по делото .

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия само относно повода за последвалия инцидент със свид. Д., а именно тръгването „с мръсна газ“ и  превъртане на гуми от автомобила  на пострадалия, които кореспондират с казаното от  свидетелите Ант.Д. и К.И., поради което съдът ги прие за обективни. Обясненията му, че не е удрял свидетеля Д. и не го е заплашвал двукратно вербално с убийство и насочвайки нож, както и отричането да е носил такъв, съдът не възприе по следните съображения: Те са  в противоречие с установеното от свидетелите Я.Д. и К.К.. Първият от тях категорично сочи, че  след като неочаквано е бил ударен в лявата  част на лицето, обръщайки се видял насочения към врата му нож, който М. държал. Свидетелката К. от около 3- 5 м. възприела предмета, който държал подсъдимия като такъв с метален блясък, приличащ на нож или отвертка. Тя видяла и физическите удари,  които  М.  нанасял на пострадалия, както и репликата „Ще те убия, ще те заколя“. Пряко и косвено за възникнал конфликт и вербалните заплахи, вкл. с насочване на нож и за видима травма по скулата на Я.Д. – отток, свидетелстват Л.С., В.М., Д.Д. и  Св.Р..  Твърденията за несъответствие в описанието на предмета, което дава свид. К. с това на подсъдимия, както и неустановяването на  нож в автомобила му и при личния обиск са защитна теза на подс.М., която се опровергава от показанията на посочените свидетели и от обстоятелството, че сочените процесуално следствени действия са извършени значително по-късно по време от инцидента.

Преценявайки показанията на свидетелите В.М., К. К., Ив.И. Св.Р., Л.С. и Я.М., поотделно и в съвкупност като  обективни, последователни и взаимно допълващи се, съдът  прие  за безспорно доказани времето, мястото и начина на причиняване на телесното увреждане, изречените двукратно заплахи към пострадалия, вкл. с използването на нож и установяването на употреба на наркотични вещества у подс. И.М. под влияние, на които през инкриминирания ден е  управлявал МПС (освен  при придвижването му по крайбрежната алея на м-ст „Кабакум“ до автомобила на пострадалия, и до сградата на V РУ на МВР-Варна). Полицейските служители Ив.И. Св.Р. и Я.М. на инкриминираните дата и място са изпълнявали служебните си задължения и поради това не възниква никакво съмнение в достоверността на заявеното от тях относно авторството на извършеното деяние и резултатите от оралната проверка за употреба на наркотици. Свидетелите В.М., К. К. и Л.С., от които първия бегло познава подсъдимия, а пострадалия - не, и вторите макар и в колегиални отношения с Я.Д. логично и недвусмислено обективираха непосредствените си възприятия от случилото се и участието на подсъдимия. Както бе посочено по-горе, изложеното от свидетелите Ант.Д. и К.И. за начина, по-който свид. Д. е потеглил с автомобила си, се характеризира с обективност и последователност, подкрепя се и от казаното от свид.М.А. и Л.С., поради което съдът възприе изцяло, показанията им относно това обстоятелство.

Що се отнася до  свидетелските показания на Д.Д., М.А. и Б.Н., съдът като взе предвид дългогодишното им познанство с подсъдимия като съседи и противоречията, които констатира относно сочените от тях липса на нож и нанасяне на удари от подсъдимия към пострадалия, разположението на двамата и на автомобилите им един спрямо друг по време на  инцидента,  с установеното от свид. Я.Д., В.М.,К.К. и Л.С.  - насочване на нож, удар с юмрук и следи от него по лицето на  свид. Д., изречени заплашителни думи от подсъдимия, вкл. и когато се върнал в зоната на лифта, счете че в голямата си част показанията на тези свидетели са тенденциозни и не ги кредитира. В останалата част показанията на Д.Д., М.А. и Б.Н. не се отличават съществено от тези на другите свидетели, поради което съдът ги кредитира.

Показанията на свидетеля Я.Д. са последователни и кореспондират изцяло с релевантната доказателствена съвкупност. Както беше посочено и по-горе независимо от  колегиалните отношения на този свидетел със свид. К.К. и Л.С., те обективно, а първата и доста емоционално разказаха за действията на подсъдимия при автомобила му и след това на работното му място – станцията на въжената линия. Свидетелката К. посочи, че физическото насилие на подсъдимия над свид. Д., на което станала свидетел, е било причината да позвъни на тел. 112. 

Съдът като взе предвид, че от показанията  на  свид. Р.Ц., приобщени  по реда на чл.281 ал.4 от НПК става ясно, че не е бил очевидец на  случая, ги изключи от доказателствения материал като неотносими.

Съдът кредитира всички експертни заключения като  обективни и компетентно дадени. Обясненията на експертите  в хода на съдебното следствие поясниха изводите, които са формулирали. Експертът  изготвил психиатричната експертиза за пострадалото лице, аргументира невъзможността в резултат на  претърпения инцидент, у него да се отключи епилепсия в резултат на старо  заболяване. По отношение механизма на причинавяне на телесната повреда и нейния вид, съдът като взе предвид обясненията на вещото лице  и показанията на очевидците на инцидента не намери основание да се съмнява в обективността и компетентостта на крайните експертни изводи  от медицинската  експертиза, че може да се получи от удар с юмрук. 

Останалите писмени доказателства относими към проверката за употреба на  наркотични/упойващи вещества вкл. за допустимостта на техническото средство, с което е извършена и компетентността на свид.  Я.М. да го използва, обективно  изясняват и допълват установената чрез гласните  доказателствени средства  фактология, поради което съдът ги възприе безкритично. 

Следва да се отбележи, че събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал имаше за цел да осигури  в пълен обем упражняваното от подсъдимия право на защита, но съвкупният му анализ не променя  релевантните за престъпното деяние факти.

След преценка на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК; 144 ал.З вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК

В случая от обективна страна е налице увреждане на пострадалия  Я.Д., квалифицирано като лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК. Причинявайки го подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, което се извлича от обективните признаци на извършеното от него инкриминирано деяние. Освен това демонстрирайки пренебрежение към установените правила за поведение в обществото той пряко е целял причиняването на тази телесна повреда. Съдът не споделя  възраженията на защитата, че не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди, с оглед на което деянието е несъставомерно от общ характер и следва да бъде квалифицирано по чл. 130, ал.1 НК, за което обаче липсва тъжба от пострадалия. Хулиганските подбуди, нормативно въздигнати като квалифициращо обстоятелство от субективна страна, в настоящия случай се доказват безусловно  от поведението и конкретните действия на подсъдимия И.М.. В случая липсва какъвто и да е личен мотив, а подс. И.М. и свид.Я.Д. не са се познавали до момента на извършване на инкриминираното деяние. Не се доказа и твърдяното от подсъдимия и защитника му използване на обидни думи от свид. Д. по адрес на подсъдимия, когато е спрял с автомобила си, докато свид.  К.И. извършвал маневра с цел спиране. От последвалите действия на подсъдимия – привел в движение автомобила си, за да последва този на  пострадалия се установява наличието именно на хулигански подбуди за извършване на противоправното посегателство върху здравето на Д., с цел да се демонстрира пренебрежение и незачитане на установените правила за общуване, на човешката личност, здраве и достойнство. Поведението и конкретните действия на подсъдимия М., изразяващи се в нанесен макар и еднократно удар с ръка по главата на пострадалия, извършени в светлата част на денонощието, пред потенциално неограничен брой очевидци, безспорно сочат, че той нарушава по груб начин съществуващите в обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите общуване. Дори да се приеме, че подсъдимия в известна степен е бил провокиран от пострадалия (с оглед рязкото потегляне на автомобила с  „въртене на гуми“), то подобно действие не би могло да се квалифицира като провокация, притежаваща характер, да предизвика физическа саморазправа с констатирания по делото резултат.

Поведението на И.М. обуслови изводите на настоящия състав на съда, че той е целял да причини телесното увреждане, движен именно от посочените хулигански подбуди, демонстрирайки по един недопустим за общоприетите в обществото норми начин, че може да върши каквото си пожелае, независимо от тези норми.

По делото се установиха и релевантните за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК признаци. Репликите „Ще те разпоря като прасе“ и „Ще те смажа , ще те ударя“ по същината си са закана за убийство. Тези реплики в конкретния случай не са формални и изпразнени от съдържание, а са били обективно годни да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата. Годността на заканата да възбуди страх е нейна обективна характеристика, каквато съдът намира, че в случая има. С оглед доказаното опиране на нож до врата на пострадалия, непосредствено след нанясяне на удар по лицето му и с изричането на  първия заплашителен израз по негов адрес, съдът счита, че поведението на подс.М. е създало реалното усещане, че заканата може да бъде осъществена. Макар, за да е съставомерно деянието да не се изисква в момента на заканата извършителят да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи, при тези действия подсъдимият видимо е излъчвал агресия, с което е подсилвал усещането за страх от осъществяване на заканата и то е изглеждало съвсем реално за св.Д.. Още повече  след това подс. М. е отишъл и  до работното място на  свид. Д. и отново му е казал: „Ще те смажа, ще те ударя“. При тези обстоятелства съдът прие, че заканата е била обективно годна да възбуди основателен страх у пострадалия за нейното осъществяване. Обстоятелството, че свид. Д. има в трудовата си биография стаж и като „охрана“ на заведения, по никакъв начин не елиминира  фрустриращото, според експертите възприемане  на ситуацията, която е била неочаквана от него.

В хода нанастоящото производство  съдът прие за  доказано и престъплението по чл.343б ал.3 от НК по следните съображения: На 23.08.2017 г. подсъдимият И.М. е управлявал МПС- автомобил по път отворен за обществено ползване в гр.Варна – крайбрежната алея в м-ст „Кабакум“. Проверката за употреба на  наркотични вещества, е извършена същия ден, непосредствено сред пристигането му със същия автомобил в сградата на V РУ МВР в к.к. „Зл.пясъци“ и по надлежния ред, посочен в приложимата Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства. Този ред, според чл. 1, ал. 2, е "посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания". В случая техническото средство „Drug test 5000" с фабричен номер ARJM-0053 и тестовата касета към него са определени за използване със Заповед № Із-789/22.04.2010 г.  на Министъра на вътрешните работи. За пускането на пазара на тест анализатора(вкл. и тестовата касета) като диагностично мед.изделие по см. на ЗМИ е уведомена ИАЛ към МЗ. Съдът като взе предвид, че списъка по  чл.30а от Закона за мед.изделия  е относим към публичните средства, с които те могат да се заплащат, счете за неотносимо към регламентирания ред за установяване на употребата на упойващи вещества от водачите на МПС възражението на защитата, че недопустимо е използвано невписано в този списък медицинското изделие  “Drager Drug test 5000” и тестовата касета към него , респ. за  недоказаност на обвинението от обективна страна. Пробата от слюнка на подс. М. с №059  е  била  положителна за кокаин и канабис, които съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВН/ се намират в Списък 1 от "Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотици" към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВН, включващ "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях ". При изричния отказ на подсъдимия да даде кръвна проба за наркотици (обективиран в протокола  за мед. експертиза) липсата на химическо изследване на кръвта за наличието в нея на упойващо средство не може да елиминира отговорността по чл. 343б ал.3 НК. Отчитайки становището на експерта за  факторите, влияещи върху положителните резултати за употребата на наркотични вещества и за промените в поведението  на  лицата, както и доказаното агресивно поведение на  подсъдимия М. в инкриминирания ден, съдът  прие, че така вмененото му деяние е осъществено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Възражението на подсъдимия, че не приемал установените наркотични вещества, преценено на фона на  заключението на СПЕ, че при него е констатирано разстройство вследствие употреба  на канабиноиди и вредна употреба на марихуана, съдът счете за неоснователно. В случая обективната страна на деянието изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена по надлежния ред, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в слюнката или кръвта, или доказване на неспособност за управление на МПС. Настоящият случай е точно такъв.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия към  датата на извършване на  деянията.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства  не бяха установени. 

Съдът, като взе предвид наказанието, което нормата на чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК предвижда като санкция -  „лишаване от свобода“ до три години, обстоятелството, че деянието е извършено с пряк умисъл, а травматичното увреждане е с кратковременен характер, счете че наказание от шест месеца „лишаване от свобода” е адекватно на сравнително  високата степен на обществена опасност на деянието и ниска на дееца. Тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, а подсъдимият е неосъждан, съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане на института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и го определи в минималния размер, предвиден в този текст – три  години.

Съдът, като взе предвид наказанието, което нормата на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК предвижда като санкция -  „лишаване от свобода“ до шест години, обстоятелството, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, и това заканване е било годно да възбуди основателен страх у пострадалия, предвид придружаващата го физическа агресия прие, че наказание от една година „лишаване от свобода” е адекватно на сравнително  високата степен на обществена опасност на деянието и относително ниска на дееца. Наказанието е до три години лишаване от свобода, а подсъдимия е неосъждан, за това и тук съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане на института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и го определи в минималния размер от три  години.

Наказанието, предвидено за престъплението по чл.343б ал.3 от НК е  „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева. Сравнително високата степен на обществена опасност на това деяние и относително ниска на подсъдимия М., както и обстоятелството, че е управлявал агресивно автомобила си на място, изискващо  повишено внимание, предвид наличието и на пешеходци, поради което е съществувала потенциална опасност за живота и здравето им, мотивираха съда да наложи на подс.И.М. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което отложи  на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от  три години и глоба в размер на 800 лв. По силата на чл. 343 г от НК, на подсъдимия М. бе наложено и наказание "Лишаване от право да управлява МПС", като конкретната му продължителност - една година, съдът прецени, че е адекватна на конкретното престъпно деяние и с оглед срока на водецата санкция "Лишаване от свобода". Това наказание съответства и на обществената опасност на дееца като водач на МПС, предвид данните от справката от ПП при ОД МВР-Варна за други санкции по ЗДвП.

 Съдът  отчете и наличието на предпоставките визирани в чл.23 ал.1 от НК за групиране на така определените наказания на подсъдимия И.М.М. и му наложи най-тежкото от тях „лишаване от свобода“  за срок от  една година, изпълнението на което отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и присъедини към него  на осн. чл.23 ал.2  и ал.3 от НК наказанията „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и  „глоба” в размер на 800 лева. Съдът прие, че в  конкретния случай съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на общото наказание при неправомерно действие през периода на изпитателния срок, ще  е достатъчно да обезпечи въздържането на подсъдимия и правилното коригиране на ценностната му система, като по този начин  ще бъдат постигнати  целите на специалната и  генерална превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК. Освен това съдът като взе предвид, че поведението на подсъдимия М. да извърши престъпленията по чл.131 ал.1 т.12 и по чл.144 ал.3 от НК е било импулсивно и изцяло мотивирано от начина, по-който пострадалия е потеглил от място с автомобила си, счете че пробационната мярка по см. на чл.42а ал.2 т.4 от НК – „включване в програма за обществено въздействие“ - „овладяване на гнева“ ще бъде  изключително адекватна с оглед характеровите му особености,  и на основание чл.67 ал.3 от НК я наложи през определения изпитателен срок.

Като призна подсъдимия И.М. за виновен в извършване на посочените  по-горе престъпления, съдът прецени, че   предявените от  пострадалия Я.Д. граждански искове са доказани по основание. В резултат на престъплението  по чл.144 ал.3 от НК за  свидетеля Д.  са настъпили  неимуществени вреди. Съдът като взе предвид заключението на комплексната експертиза, че преживяното от Д. не се е трансформирало в психическа травма, а в съдебно заседание експертът, категорично изключи възможността за рецидив на „епилепсия“, определи по справедливост размера на обезщетението  на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на увредата, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска до първоначално предявения размер - 10000 лева.

Доколкото в резултат и на престъплението  по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК са настъпили неимуществени вреди за свид. Д., съдът също по справедливост определи размера им на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на увредата, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска до първоначално предявения размер - 10000 лева. С оглед степента на телесна увреда, обстоятелството че причиненото разстройство на  здравето е имало краткотраен характер и не е опасно за живота, съдът прие, че обезщетение в този размер ще бъде достатъчно да овъзмезди претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди.

 Съдът постанови унищожаване на приобщеното по делото веществено доказателство – „запечатана касета с  проба № 059“ от извършената проверка  с техническо средство „Drug test 5000", фабричен номер ARJM-0053, след влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на осъденото лице

 

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

 

СЪДИЯ: