Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 396 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор на
01.10.2013 г., по който имал задължение да предоставя услуги, срещу насрещно
задължение на ответника да му заплаща едно общо месечно възнаграждение в размер
на 5 600 лева без ДДС или 6 720 лева с ДДС. Възнаграждението се
изчислява на база 140 лв./час без ДДС или пакет от 40 часа месечно /т. 3.1. от
договора за услуги/ и се дължи всеки месец в пълен размер, независимо дали
дружеството е използвало всички договорени 40 часа или не. Посочва, че съгласно
т. 3.5. от договора, възнаграждението се индексира на годишна база с годишния
инфлационен индекс, определен от Европейския статистически институт, но с не
повече от 5 % на годишна база, с първо индексиране към 01.01.2014
г. Твърди, че от началото на месец ноември 2014 г. „д.Б.“ ЕООД спряло да
изпълнява задълженията си за заплащане на договорената цена. С писмена покана,
получена от ответника на 21.11.2014 г., поканил дружеството да заплати
дължимите суми, но това не било направено. Твърди, че договорът е прекратен по
искане на ответника към 30.04.2015 г., но не и към по-ранна дата. Счита, че до
датата на прекратяване на договора ответникът му дължи възнаграждение в
уговорения размер плюс съответното индексиране за всеки месец. Посочва, че от
страна на „д.Б.“ ЕООД е налице виновно неизпълнение на договорни задължения за
плащане, както и изрично писмено признаване на задълженията. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сума
в общ размер на 48 007,68 лева, представляваща дължими месечни плащания,
за които са издадени фактури в периода от 03.11.2014 г. до 11.05.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до плащането, и сумата в общ
размер на 13 160,76 лева, представлява мораторна
лихва, изчислена от момента на издаването и връчването на всяка една фактура до
20.10.2017 г. Претендира разноски. В срока по чл. 372 ГПК ищецът не подава
допълнителна искова молба.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не
оспорва твърдението, че между ищеца и „д.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за
услуги от 01.10.2013 г., по силата на който ответникът се е задължил да изплаща
на изпълнителя „Б.п.“ ЕООД /с предишно наименование „Й.К.“/ месечно
възнаграждение в размер на 5 600 лева без ДДС. Твърди, че е упражнил
правото си по т. 6.1 от договора да прекрати договора с отправяне на тримесечно
писмено предизвестие, като същото е връчено на ищеца на 23.07.2014 г. по реда
на чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 50 ГПК. Ето защо
счита, че сключеният между страните договор за услуги е прекратен валидно,
считано от 23.10.2014 г., за което ищецът е търсен в рамките на един месец на
три адреси, които е сменил. Посочва, че „Б.п.“ ЕООД изрично е признал в
исковата молба, че е получил уведомлението му от 15.12.2014 г., в което е възП.изведено изцяло волеизявлението на „д.Б.“ ЕООД за
прекратяване на договора. Поради изложеното не приема изложените в исковата
молба твърдения за непартньорско и некоректно поведение от страна на „д.Б.“
ЕООД при прекратяване на договора за услуги от 01.10.2013 г. Твърди, че не
отговарят на истината изложеното в исковата молба, че в периода до 17.12.2014
г. между страните е „текла нормална търговска кореспонденция“. Счита
предявеният иск за главница за основателен за сума в размер на 4 293,33
лева без ДДС или 5 152 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по
договора за периода от 01.10 до 23.10.2014 г. включително, а в останалата част
за неоснователен. Възразява срещу размера на сумата на индексацията, тъй като
не е ясно как е изчислена, като същата е П.изволно
посочена. Оспорва акцесорния иск за лихва, като
твърди, че е неоснователен. На отделно основание счита, че поради липса на
издадени от ищеца данъчни фактури, „д.Б.“ ЕООД не е изпаднало в забава. При условията
на евентуалност и в случай, че не се приеме, че договорът е прекратен с
по-ранна дата, да се вземе предвид признанието на ищеца, че е получил
уведомлението за прекратяване на 17.12.2014 г., от който момент най-късно би
следвало да тече тримесечния срок, след който да се счита договорът за
прекратен. На следващо място счита, че не дължи ДДС по предявения иск за
главница, тъй като изпълнителят не е издавал данъчни фактури и от него не е
администриран данък върху добавената стойност. Предвид изложеното иска да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 01.10.2013 г. са сключили
договор за услуги, с който изпълнителят „Й.К.“ ООД /с ново наименование „Б.П.“/
се задължава срещу възнаграждение и при условията на договора да оказва на „д.Б.“
ЕООД конкретно изброени услуги /чл. 2.1/. С чл. 3.1. е уговорено, че
изпълнителят ще оказва на дружеството всички услуги по чл. 2.1. /правни и в
областта на експанзията/ и при условията на този договор в размер на 40 часа
месечно, за които „д.Б.“ ЕООД дължи на изпълнителя едно общо месечно
възнаграждение в размер на 5 600 лева без ДДС. Така уговореното общо възнаграждение се дължи всеки месец в пълен
размер, независимо от това дали дружеството е използвало всички договорени
часове или не. Хонорарът се дължи дванадесет пъти годишно и се изплаща само и
единствено на изпълнителя. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника до
пето работно число на следващия месец фактура за общото възнаграждение по чл.
3.1. за предходния месец /чл. 3.2./. С чл. 3.5. е уговорено, че възнагражденията
по договора се индексират на годишна база с годишния инфлационен индекс,
определен от Европейския статистически институт за страните от Европейския
съюз. Във всеки случай възнаграждения се индексират с не повече от 5% на
годишна база. Първото индексиране на възнагражденията става към 01.01.2014 г. Съгласно чл. 6.1. дружеството и изпълнителят
могат да прекратят договора с отправяне на тримесечно писмено предизвестие.
Предизвестието по този чл. 6.1. следва да бъде направено в писмена форма и да
бъде получено от другата страна, в П.тивен случай не
предизвиква действие. В чл. 6.3. е предвидено, че независимо от уговореното в
чл. 6.1. страните се договарят, че „д.Б.“ ЕООД не може да изпрати тримесечно
предизвестие за прекратяване на договора в първите девет месеца на неговото
действие. С чл. 6.5. страните са уговорили, че в случай на
прекратяване/разваляне на договора от страна на дружеството, то изпраща
уведомление за прекратяване/разваляне само и единствено до изпълнителя на
адреса, посочен в договора. Посоченият адрес, при индивидуализацията на
страните, за изпълнителя е в гр. София, район Оборище, ул. „********
Приети са като доказателства описаните в исковата
молба 6 бр. П.форма фактури и 1 бр. фактура, издадени в периода от 03.11.2014
г. до 11.05.2015 г., за дължимо възнаграждение по договора за услуги от
01.10.2013 г. за следните месеци: м. 10.2014 г., м. 11.2014 г. с индексиране на
възнаграждението за м. 1-11 с годишна инфлация 0,9%, м. 12.2014 г. /индекс/, м.
01.2015 г. /индекс/, м. 02./2015 г. /индекс/, м. 03.2015 г. /индекс/и м.
04.2015 г. /индекс/.
Представено е предизвестие за прекратяване на
договора за услуги от 01.10.2013 г., изготвено на 02.07.2014 г. от ответника до
„Й.К.“ ЕООД, с адрес: гр. София, район Оборище, ул. „******** В предизвестието
се съдържа изявление за прекратяване на договора по реда на чл. 6.1. вр. чл. 6.5. Посочено е, че договорът следва да се счита
автоматично прекратен от момента, в който изтече уговореното в чл. 6.1.
тримесечно предизвестие за прекратяване, като срокът на предизвестието тече от
момента на неговото получаване от страна на ищеца. Поканата е предадена на
нотариус на 08.07.2014 г. В печата на нотариуса е отбелязано, че на 08.07.2014
г. е залепено уведомление на адреса на ищеца, което не е потърсено и на
основание чл. 47 ГПК и чл. 50 ГПК поканата е връчена на 23.07.2014 г.
Изготвеното от ответника предизвестие от 02.07.2014
г. до адреса на дружеството в гр. София
е връчвано и чрез нотариус М.К., на която е предоставено на 13.08.2014 г. На
положения печат на нотариуса е отбелязано, че адресът е посетен на 15.08.2014
г. в 14.00 ч., на 20.08.2014 г. в 11.30 ч., на 25.08.2014 г. в 12.00 ч. и на
01.09.2014 г. в 10.10 ч. При позвъняване никой не отваря. Не съществуват
фирмени знаци, офис и служители на търсената фирма, които обстоятелства са
наложили залепване на уведомление по ГПК. Представена е разписка към
нотариалната и уведомлението от 01.09.2014 г.
Установява се, че с нотариална покана предизвестието
от 02.07.2014 г. е изпратено до ищеца и на адрес в гр. *******. Предадено е на нотариус
на 01.09.2014 г. На адреса е залепено на 04.09.2014 г. уведомление по чл. 47,
ал. ГПК, като в разписката е отбелязано, че на адреса липсват табели /реклами и
др./, от които да се направи извод, че се помещава офис на „Й.К.“ ЕООД.
Залепено е уведомление на входната врата на жилището и е пуснат екземпляр от
него в пощенската кутия.
Представени са обратни разписки, изпратени от
ответника до ищеца до гр. Троян, чрез куриерска фирма Еконт
експрес.
Предизвестие за прекратяване на договора е изпращано
от ответника до ищеца и чрез телепоща на 17.09.2014
г. на адрес на дружеството в с. Горна Митрополия. На известието има
отбелязване, че получателят отсъства.
Представени са доказателства, че предизвестието е
изпращано до ответника и на адрес в с. Байкал чрез куриерска фирма Спиди и е получено на 17.12.2014 г.
С писмо, получено от „д.Б.“ ЕООД на 29.08.2014 г.
ищецът е уведомил ответника, че си е променил адреса, считано от 27.08.2014 г.
и той е в гр. *******.
Представена е електронна кореспонденция водена между
„д.Б.“ ЕООД и „Б.П.“ ЕООД, от която е видно, че на 25.08.2014 г., на 05.09.2014
г. и на 08.09.2014 г. ответникът чрез А.Д.е обсъждал получаване на фактури и
заплащане на възнаграждение за месец август 2014 г.
С писмо, получено от ответника на 19.11.2014 г.
ищецът го е поканил да заплати дължимата сума за възнаграждение за месец
октомври, съгласно приложена фактура № **********/03.11.2014 г.
С нотариална покана от „Б.П.“ ЕООД до „д.Б.“ ЕООД
ищецът е поканил ответника да заплати дължими суми по фактура №
**********/03.11.2014 г. и по фактура № 1/03.12.2014 г. Поканата е получена от
адресата на 16.12.2014 г. срещу разписка.
С уведомление от „д.Б.“ ЕООД, получено от „Б.П.“
ЕООД на 17.12.2014 г., ответникът е заявил, че с нотариална покана от
08.07.2014 г., връчена на 23.07.2014 г. чрез нотариус С.Т., при условията на
чл. 47, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 4 ГПК, е прекратил
договора за услуги, считано от 23.04.2014 г., с изтичане на срока на
предизвестието. Посочил е, че дължи възнаграждение от 01.10.2014 г. до
23.10.2014 г. включително или общо сума в размер на 4 293,33 лева без ДДС,
която ще заплати в срок от пет работни дни след получаване на кредитно известие
към издадената от ищеца фактура № **********/03.11.2014 г.
С нотариална покана от „Б.П.“ ЕООД до ответника,
получена от последния на 06.01.2015 г., ищецът е възразил, че преди получаване
уведомлението от 17.12.2014 г., липсва надлежно уведомяване за прекратяване на
сключения договор. Счита договорът за действащ и е приканил ответникът да
заплати П.срочените си задължения.
С уведомление от „д.Б.“ ЕООД до ищеца ответникът
сочи, че е получил на 06.01.2015 г. нотариалната покана и че оспорва изцяло
всички факти и обстоятелства, посочени в нея. Потвърдено е прекратяването на
договора, считано от 23.10.2014 г. и е приложено към поканата предизвестието от
02.07.2014 г.
Приети са като доказателства представените от
ответника справки /на немски език и в превод на български език/ за извършени от
ищеца услуги за периода от м. 10.2013 г. до м. 10.2014 г.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесните фактури, издадени в периода от 03.11.2014 г. до
03.12.2015 г. не са осчетоводени при ответника „д.Б.“ ЕООД и не са включени в
дневниците за покупки. По тях не е ползван данъчен кредит. Ответникът е провизирал суми /заделени провизии/, както следва: на
31.10.2014 г. в размер на 5 600 лева за адвокатски разходи; на 31.12.2017
г. в размер на 61 168,44 лева – стойността на исковете и на 31.12.2017 г.
в размер на 10 046 лева – държавни такси и адвокатско възнаграждение. Общо
заделените провизии са в размер на 76 814,44 лева. Горните суми стоят на
разчет, като бъдещи задължения и не са приключени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми,
включващи дължимо възнаграждение по договор за услуги, сключен на 01.10.2013 г.
и обезщетение за забава.
В доказателствена тежест
на ищеца по исковете е да докаже, че между него и ответника са валидно възникнали
облигационни отношения, произтичащи от договор за услуги; че е изпълнил
задълженията си по договора точно и в срок; че за ответника е възникнало задължение
за заплащане на възнаграждението за претендирания
период и размер, както и че ответникът е изпаднал в забава.
В доказателствена тежест на
ответника, както е разпределено и с доклада по чл. 146 ГПК, е да докаже, че
договорът е прекратен на по-ранна дата от твърдяната от ищеца в исковата молба.
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната
сума за главница в размер общо на 48 007,68 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за месеците от октомври 2014 г. до април 2015 г. вкл., съдът
намира следното:
Страните не спорят, а това се доказа и от приетите и
обсъдени по-горе доказателства, че на 01.10.2013 г. са сключили валиден договор
за услуги, по който ищецът се е задължил да предоставя на ответника консултантски
услуги, обемът на които е подробно описан в чл. 2.1. от договора. Поетото от „д.Б.“
ЕООД насрещно задължение е да заплаща на изпълнителя едно общо месечно
възнаграждение в размер на 5 600 лева без ДДС /6 720 лева с ДДС/,
независимо дали възложителят е използвал договорените часове или не /3.1. от
договора/.
Безспорно е между страните, че договорът е изпълняван
и от двете страни, като в рамките на посочените в чл. 6.3. от договора девет
месечен срок ответникът не е предприемал действия по неговото прекратяване.
Спорен между страните е въпросът към кой момент процесният договор за услуги е прекратен и съответно докога
ответникът е бил задължен да заплаща уговореното възнаграждение.
Видно е от извършените вписвания в
търговския регистър, че седалището и адресът на управление на „Й.К.“ ЕООД /с
ново наименование „Б.П.“ ЕООД/, считано от 26.09.2013 г. до 04.09.2014 г. е бил
в гр. София, район Оборище, ул. „******** От 04.09.2014 г. до 11.09.2014 г. е бил
в гр. *******. На 11.09.2014 г. е вписана промяна в седалището и адреса на
управление на дружеството, като то е било в с. Горна Митрополия, ул. „********.
На 03.10.2014 г. е вписана нова промяна, като новото седалище и адрес на
управление ***. С вписване от 08.01.2015 г. седалището и адрес на управление на
дружеството се променя и отново е в с. Горна Митрополия, ул. „********.
С чл. 6.1. във вр.
с чл. 6.3. от договора е предвидена възможност за възложителя, след изтичане на
първите девет месеца от неговото действие, да прекрати договора като отправи
тримесечно писмено предизвестие, което трябва да е в писмена форма и да бъде
получено от другата страна. Съгласно чл. 6.5. уведомлението за прекратяване се
изпраща само и единствено на адреса на изпълнителя, посочен в договора.
Установява се от приетите
доказателства, че след изтичане на девет месеца от действието на договора и
конкретно на 02.07.2014 г. ответникът е изготвил до ищеца в писмена форма
предизвестие за прекратяване на договора за услуги, сключен на 01.10.2013 г.,
което съдържа изявление за прекратяване на договора по реда на чл. 6.1. вр. чл. 6.5. Ответникът е изпратил уведомлението до
вписания в договора и в търговския регистър адрес на управление на „Й.К.“ ЕООД
в гр. София, както и до адресите, съобразно вписванията на промените, отразени
в търговския регистър, а именно в гр. Троян, в с. Байкал и в с. Горна Митрополия.
От съществено значение в случая е
кое връчване на предизвестието за прекратяване на договора, направено от
ответника е редовно и е произвело действие.
Съдът намира, че изпращането чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за уведомяване на дружеството за
прекратяване на договорната връзка с предизвестие и отговаря на предвиденото в
чл. 6.1. и чл. 6.5. от договора уведомлението да е в писмена форма и да е
изпратено до адреса на изпълнителя, посочен в договора. В тази връзка
възражението на ищеца, че ответникът е могъл да го уведоми по ел. поща и като
не е направил това е действал в нарушение на закона и договора, е неоснователно
и не отговаря на волята на страните по чл. 6.5. – предизвестието да се изпраща
до адреса на изпълнителя, като друг способ за уведомяване не е предвиден. Съобразно
правилото на чл. 50 ЗННД, връчването на нотариалната покана от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, се извършва при спазване правилата
на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Когато
нотариусът, респективно връчителят не намери адресата
на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят е длъжен да залепи уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия,
следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Следователно чл. 47 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана, съгласно
разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава
особен представител, тъй като не се касае до исково производство.
В разглеждания
случай ищецът изрично оспорва редовността и спазването на процедурата по чл. 47 ГПК и надлежното връчване както на нотариалната покана, изпратена чрез нотариус
С.Т., така и тази чрез нотариус М.К., както и последващите
такива.
Установи се по
делото, че първата нотариална покана е предадена на нотариус С.Т. на 08.07.2014
г. и е адресирана до седалището и адреса на управление на ищеца, посочени в
договора и вписани в търговския регистър, а именно: в гр. София, район Оборище,
ул. „******** Връчването на съобщения чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК е изключение от общото правило, че книжата се
връчват лично на адресата, като в съдебната практика е безспорно, че за да бъде
залепено уведомление, следва да бъде надлежно удостоверено, че лицето не
може да бъде намерено на съответния адрес, като бъдат събрани сведения дали
същото живее там или временно отсъства. Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай връчителят не е изпълнил надлежно
задълженията си да удостовери отсъствието на адресата и как е достигнал до този
извод. В решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 7723/2013 г. на ВКС, ІV
Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че връчването чрез
залепване при отсъствие на адресата изисква връчителят
да положи усилия да узнае дали адресатът пребивава там, кога може да бъде
намерен. Когато при първото посещение на посочения адрес връчителят
не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той
трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че лицето живее на адреса,
било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги
удостовери в разписката към съобщението. В случаите, при които се установи, че
адресатът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое
време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако
и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят
трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и
последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление,
като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Следователно, за да
бъде залепено уведомление при отсъствие на адресата,
се изисква връчителят да е удостоверил поне три
посещения на адреса в рамките на един месец, с конкретни дати, при които
адресатът не е намерен и едва тогава може да се постави уведомление.
В конкретния случай по първата нотариална покана отбелязването, направено от
нотариуса в разписката дословно е следното: „на 08.07.2014 г. е залепено уведомление на адреса
на ищеца, което не е потърсено и на основание чл. 47 ГПК и чл. 50 ГПК поканата
е връчена на 23.07.2014 г.“. От записаното в изготвената от нотариуса разписка,
което е възпроизведено и в печата, положен на нотариална покана, не е ясно дали
и кога връчителят е събрал сведения дали на посочения
адрес е налице такава фирма, офис и служители. Предвид изложеното съдът намира
за основателно възражението на ищеца, че с нотариалната покана от 08.07.2014 г.
на нотариус С.Т. не е редовно връчено предизвестието за прекратяване на
договора, тъй като не са спазени изискванията на чл. 38 и сл. ГПК.
Видно е, че втора нотариална
покана е изготвена и предадена на 13.08.2014 г. на нотариус М.К.. От
отбелязването на положения печат, както и в разписката, изготвена от нотариуса,
се установява, че горепосоченият адрес в гр. София е посетен на 15.08.2014 г. в
14.00 ч., на 20.08.2014 г. в 11.30 ч., на 25.08.2014 г. в 12.00 ч. и на
01.09.2014 г. в 10.10 ч. и че на адреса не съществуват фирмени знаци, офис и
служители на търсената фирма, които обстоятелства са наложили залепване на
уведомление по ГПК. Съдът намира, че при спазване правилата за връчване
нотариусът е събрал данни дали на адреса, който е вписан и в търговския
регистър, пребивава дружеството, респективно напуснало ли е адреса, и има ли
достъп до канцеларията или служител, който е съгласен да получи съобщението.
Изрично се съдържа отбелязване, че на адреса не същества такава фирма, няма
фирмени знаци, офис и служители. Следователно приложимо е правилото на чл. 50,
ал. 2 ГПК, съгласно което ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
редовно връчени. Уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК се залепва само в хипотезата
на чл. 50, ал. 4 ГПК, когато дружеството се намира на вписания в регистъра
адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. В разглеждания
случай тази хипотеза не е налице, тъй като изначално са събрани данни, че
ищецът не пребивава на адреса и няма на него нито фирмени знаци, нито офис,
нито служители, поради което и не е било необходимо залепване на уведомление по
чл. 47 ГПК. Ето защо възраженията на ищеца, че не е налице изпълнение на
процедурата по чл. 47 ГПК при връчване на тази нотариална покана са неотносими. Без значение е и обстоятелството, че ответникът
е бил уведомен от ищеца преди последното посещение от 01.09.2014 г., че е
променил седалището си и адреса на управление. От значение е фактът, че
поканата е изпратена до адреса, посочен в договора и вписан в търговския
регистър, като лицето е търсено именно на този адрес. При наличие на данни, че
няма дружество „Й.К.“ ЕООД на адреса, нито офис и служители, което не налага
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът приема, че предизвестието
за прекратяване на процесния договор следва да се
счита достигнало до ищеца на първата посочена в разписката дата, а именно на
15.08.2014 г.
Вписаният в търговския регистър
адрес на управление е мястото, където следва да се намира и канцеларията на
търговеца. Последният е длъжен да поддържа офис на този адрес, като осигури
възможност на трети лица, включително съдебните служители да осъществяват
контакти с тях. Ответникът е изпратил надлежно уведомлението за прекратяване на
договора на адреса, посочен в договора и вписан в търговския регистър.
Връчването е оформено надлежно от нотариус М.К., която е удостоверила, че
ищецът не пребивава на адреса, няма канцелария и не поддържа офис. По
изложените по-горе мотиви връчването следва да се счита получено на 15.08.2014
г., от която дата тече тримесечното писмено предизвестие, предвидено в чл. 6.1.
от договора. С оглед изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
ищеца, че преди уведомяването му от ответника на 17.12.2014 г липсва надлежно
връчване на предизвестието за прекратяване на сключения договор.
При упражнено потестативно
право от страна на ответника да прекрати сключения между страните договор и при
съобразяване уговореното тримесечно предизвестие, ответникът дължи на ищеца
заплащане на възнаграждение до 15.11.2014 г., когато основанието е отпаднало.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на ищеца, че щом
ответникът е провизирал суми в счетоводството в
размер на исковите претенции, то той е признал същите. Видно е, че провизиите
на суми по исковата претенция и разноски са взети едва след получаване на
исковата молба от ответника. С отговора на исковата молба изрично е оспорена
претенцията, с изключение на сумата в размер на 5 152 лева за
възнаграждение за периода от 01.10.2014 г. до 23.10.2014 г., за която има
признание от страна на ответника. Провизиите са за целите на счетоводната
отчетност на дружеството като пасив с неопределена основателност, срочност и размер при прилагане на счетоводните стандарти и
по никакъв начин смисълът за отделяне на сумите не представлява признаване на
вземането от страна на дружеството. Такова признание не е отправяно към ищеца.
Видно е и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че „д.Б.“
ЕООД не е осчетоводило процесните фактури, не ги е
включило в дневниците за покупки и не е ползван данъчен кредит, за да се
приеме, че е налице признание на задължението от страна на дружеството.
По изложените мотиви съдът намира,
че искът е основателен за дължимо възнаграждение за месец октомври 2014 г. по
фактура № **********/03.11.2014 г. в посочения там размер от 6 720 лева с
ДДС и за периода от 01.11.2014 г. до 15.11.2014 г. по фактура № 1/03.12.2014 г.
в размер на 3 360 лева с ДДС, като след тази дата липсва основание за
заплащане на възнаграждение, тъй като е изтекло уговореното в договора
тримесечно предизвестие след връчване уведомлението от ответника за
прекратяване на делото. За разликата до пълния предявен размер искът следва да
се отхвърли.
При изчисляване размера на
възнаграждението за месец ноември съдът счита, че следва да вземе предвид само
уговорения общ месечен размер от 6 720 лева с ДДС, а не и извършеното от ищеца
индексиране. От една страна, в чл. 3.5., абзац втори, е предвидено, че
индексирането и изчисляването на новите възнаграждения се извършва от
изпълнителя веднъж годишно към 1 януари на съответната година. Следователно при
определяне на възнаграждението за месец ноември не са били налице основания за
извършено индексиране. От друга страна не са ангажирани доказателства, че
индексацията е в посочения във фактурата размер, като съдът счита, че
въпросният индекс не е ноторен факт и подлежи на
установяване от ищеца.
Ответникът не твърди, нито
представя доказателства, че е заплатил на ищеца дължимите суми за
възнаграждения за месеците октомври и частично за месец ноември, поради което е
основателно искането на „Б.П.“ ЕООД да се осъди „д.Б.“ ЕООД да заплати сумите
за възнаграждение в размер на 6 720 лева с ДДС по фактура №
**********/03.11.2014 г. за месец октомври 2014 г. и в размер на 3 360
лева с ДДС по фактура № 1/03.12.2014 г. за периода от 01.11.2014 г. до 15.11.2014
г. Настоящият съдебен състав счита, че присъдените възнаграждения следва да се
присъдят с ДДС, както са предходно извършени плащания по време на действие на
договора.
2/ По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на
възнагражденията за месец октомври 2014 г. и за половината от месец ноември
2014 г., като е бил поканен от ищеца да ги заплати. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че тъй като ищецът не е издал фактури
и те не са получени от ответника, то „д.Б.“ ЕООД не е изпаднало в забава.
Установи се по делото, че ищецът е издал фактура за възнаграждението за месец
октомври 2014 г., която е получена от ответника. По отношение на
възнаграждението за месец ноември 2014 г. е
издал про-форма фактура, за което също е
съобщил на ответника. Същевременно е поканил ответникът да заплати дължимите
възнаграждения за тези два месеца и поканата е получена от ответника. Ето защо
предявеният иск е основателен за заявения размер от 1 991,71 лева по
фактура № **********/03.11.2014 г. върху възнаграждението за месец октомври
2014 г. и за размера от 994,79 лева по фактура № 1/03.12.2014 г. върху
възнаграждението за половината от месец ноември 2014 г., за периода от
21.11.2014 г. до 20.10.2017 г., изчислени по реда на чл. 162 ГПК. В останалата
част искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Двете страни претендират
разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 2 796,74
лева, от които 2 446,74 лева за държавна такса и 350 лева за депозит за
вещо лице. Съдът намира, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като до приключване на съдебното дирене не са
представи доказателства за извършени такива. Съгласно задължителната постановка на т. 11 от
Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Прието е също така, че макар и акцесорна, претенцията
за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да е
заявено, а съответно и доказано /т. 1 от същото тълкувателно решение/ до
приключване на съдебното заседание, с което се слага край на делото пред
съответната инстанция. В конкретния случай такива доказателства от страна на
ищеца не са ангажирани, като представената разписка за плащане към писмената
защита е след приключване на делото и не следва да се съобразява от съда. При
съобразяване уважения размер на претенциите и направените разноски от ищеца за
държавна такса и за депозит за вещо лице, на „Б.П.“ ЕООД следва да се присъдят
разноски в размер на 613,08 лева. Ответникът не представя доказателства да е
извършил разноски, поради което не следва да му се присъждат такива за
отхвърлената част от исковете.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „д.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Б.П.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** 5, сумата в
общ размер на 10 080 лева /десет
хиляди и осемдесет лева/ с ДДС, от която сума в размер на 6 720 лева с ДДС по фактура № **********/03.11.2014 г. за
възнаграждение по договор за услуги, сключен на 01.10.2013 г., за месец
октомври 2014 г. и в размер на 3 360 лева с ДДС по фактура № 1/03.12.2014
г. за периода от 01.11.2014 г. до 15.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 27.10.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения размер от 10 080
лева до пълния предявен размер от общо 48 007,68 лева за дължимо
възнаграждение по договора за услуги за периода
от 16.11.2014 г. до 30.11.2014 г.; за месец декември 2014 г.; за месеци от
януари до месец април 2015 г., вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „д.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Б.П.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** 5, сумата в
общ размер на 2 986,50 лева /две
хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху присъдените главници, от която сума в размер на 1 991,71 лева по фактура №
**********/03.11.2014 г. върху възнаграждението за месец октомври 2014 г. и в
размер на 994,79 лева по фактура № 1/03.12.2014 г. върху възнаграждението за
половината от месец ноември 2014 г., изчислени от датата на забавата до
20.10.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва над присъдения размер от 2 986,50
лева до пълния предявен размер от общо 13 160,76 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „д.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Б.П.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** 5, сумата в размер
на 613,08 лева /шестстотин и тринадесет
лева и осем стотинки/, представляваща дължима сума за разноски, изчислена
съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: